Ашли Съмърс
Вечната Ева (10)

Девета глава

— Мисля, че това човече има нужда от добро накисване в гореща вана! — каза Мери-Джо и зарови нос в мърлявото детенце, което в непрестанен монолог разказваше за изпълнения с емоции ден.

— И не само тя — въздъхна Ева. — Хана, би ли я изкъпала? Ммм… На домашен хляб ли ухае?

— Точно така — потвърди Мери-Джо. — Вече изядох две филии. — Тя освободи Аманда от прегръдките си и седна до кухненската маса. — Е, казвай как върви работата с Нейт и дъщеря ти?

— По-добре, отколкото предполагах. Той е търпелив, а Господ ми е свидетел, нужно е много търпение.

Между хапките прясно изпечен хляб с масло тя разказа най-важните подробности от деня.

— Всеки мъж, който може да издържи на виенското колело толкова дълго, е или луд, или светец — заяви Мери-Джо.

— Е, той ще се върне тук след час, затова кажи нещо за себе си. Какво стана в Ню Йорк?

— Успях!

— Ще имаш изложба! Чудесно! Кога?

— След три седмици. Не само това, но ще получа и малка стипендия! Снощи се обадих на Патрик и му съобщих. Мисли, че съм луда, разбира се, да бягам в Париж, щом мога да бъда с него. — Тя срещна любопитния поглед на братовчедка си и направи гримаса. — Мислиш ли, че е прав?

Ева стисна ръката й.

— Не. Просто ти си още една объркана жена, която се опитва да върви напред, а гледа назад!

— Е, още не съм чула някой да е умрял от това — отвърна Мери-Джо духовито. Явно развеселена, тя бръкна под масата и извади голяма кутия на райета. — За теб. Подарък за рождения ден.

— Но той е след месец — възрази Ева, докато я отваряше.

— Значи малко съм подранила. Харесва ли ти?

— Дали ми харесва? Разкошна е!

Ева си пое въздух и вдигна шикозната рокля. Черният плетен корсаж беше с дълбоко деколте, дълги прозрачни ръкави и тънко коланче. Полата беше изработена изцяло от ефирни парчета светлосива коприна.

— Взех я от разпродажба. Хайде да се качим да я изпробваш. Ще опитаме и ликьора, който съм взела. Пише, че е от пресни малини. Ще си направим малък празник.

След няколко чашки ликьор Ева застана пред огледалото, втренчена недоверчиво в отражението си. Роклята беше страхотна.

— О, мамо, изглеждаш прекрасно! — ахна Аманда. — Ами аз хубава ли съм?

— Ти си жива кукла — отвърна Мери-Джо. — О, звънецът. Хайде да отворим вратата, а после ще отидем в кухнята и майка ти ще се появи ослепително.

Ева отново отмести очи към огледалото. В изражението й се прокрадва тъга. Образът пред нея беше фалшив. Това самоуверено, съблазнително, сексапилно създание в огледалото не беше тя, нали?

Уплашена от обзелото я съмнение, тя се вгледа изпитателно в себе си. На кого да вярва? На себе си или на огледалото? Какво беше тя? Майка или жена? И двете, разбира се. Но не бе ли потиснала женствеността си за сметка на майчинството?

Нейт я очакваше във фоайето. С изпълнен с възхищение поглед я проследи как грациозно слиза с усмивка, не по-малко чувствена от желанието, блеснало в сивите му очи.

— О, толкова си красива — ухилен прошепна той, но не направи опит да я докосне.

Осъзнала, че той също е леко нервен, Ева усети приятна радостна възбуда.

— Здравей, Нейт — отвърна тя и го целуна по гладко избръснатото лице.

Въпреки че ръката, която той докосна с устни малко непохватно, все още трепереше, Ева го поведе към вратата с горда осанка и предизвикателно полюшващ се ханш. Странно, каква женска сила се крие в една ослепителна нова рокля, помисли си тя и погледна през рамо.

В колата седна до него. Приятно й беше да усеща близостта на силното му тяло, погали бедрото му, но той бързо улови прокрадващите се пръсти и дрезгаво се засмя.

Беше направил резервация в луксозния „Харбър Клъб“ — махагон, стени с цвят на роза и високи прозорци. Атмосферата беше приятна, но Ева едва докосна салатата. Явно и Нейт беше изгубил апетит. Не можеше да откъсне поглед от нея. Очите му искряха, а на лицето му се бяха появили бръчици от смях.

Тя побутна чинията си встрани.

— Омръзна ми това място. Хайде да го сменим с нещо по-неангажиращо.

— Твоето желание е заповед за мен — каза Нейт и махна на келнера за сметката. — Искаш ли да отидем на парти?

— Защо не си направим наше собствено парти? Само ние двамата. В твоята къща.

 

 

Нейт затвори вратата и се облегна на нея. С грациозна походка Ева се насочи към канапето. Изхлузи обувките си и бавно свали кашмирения шал. Движенията й бяха така наситени с еротика, че дъхът на мъжа секна. Нейт жадно посегна към нея, но тя му се изплъзна със смях.

— Ще ми разпуснеш ли косата?

Преди да изпълни молбата й, младата жена обви ръце около врата му. В премрежените й очи се четеше страстно желание. Опиянен Нейт я притегли плътно до себе си и впи устни в нейните.

Ева се измъкна от прегръдката му и повтори молбата. Молба ли? Прилича повече на царска заповед, помисли си той с усмивка, когато кораловочервените нокти го отблъснаха. Послушно започна да изважда фуркетите. Щом тежкото злато се разпиля в ръцете му, жената се обърна с гръб към него и заповяда:

— Свали ципа на роклята, моля те.

Подчини се. Тя бавно плъзна дрехата по стройните си крака, измъкна се от нея и я отнесе в спалнята. Без да обръща внимание на тръгналия след нея Нейт, запали нощната лампа, остави роклята на стола и отметна коси.

Той изчака, докато дяволитият й аметистов поглед затанцува бавно по стройната му фигура. Ева пристъпи към него и бавно свали дрехите му.

Мъжът разкопча сутиена без презрамки, който едва скриваше гръдта й. Ала не можа да се справи с ефирните копринени чорапи, които сякаш щяха да се разпаднат като паяжина под несръчните му пръсти. Този, който беше измислил това нещо, трябваше да бъде застрелян.

— О, Нейт! — Ева свали сама чорапите с бавни съблазнителни движения.

Нейт я вдигна и я занесе в леглото.

Легна до нея. Тялото му беше напрегнато от възбуда. Наведе глава и се потопи дълбоко в сладостта на устните й. Целувката беше продължителна и пламенна, всичките му сетива се съсредоточиха в нея. Когато почувства трепета на младата жена, той се отдръпна и я погледна. Цветове и тъкани избухнаха пред очите му. На фона на бледозеления сатен кожата й сякаш грееше с цвят на праскова. Устните й бяха леко подути от целувките.

Изящните втвърдени зърна сякаш го мамеха. С език мъжът последва неясните бели лъчи по корема й като изкусителни пътечки към скрити съкровища.

Стенеща, Ева покри с пръсти галещите я ръце. Желанието й се беше превърнало в пулсираща болка, но когато мъжът надвисна над нея, тя го спря. Беше открила, че да владееш ситуацията е мощно възбуждащо средство. Плъзна се под него и отвърна на недоволството му с тих смях.

— Хайде да играем честно, Нейт. Затвори очи. Мой ред е.

Той се засмя гърлено и зачака притихнал. Изведнъж остана без дъх. Ева плъзна ръце по тялото му, пръстите й сякаш го изгаряха. Кожата му пламваше, когато го докоснеше. Връхчетата на ноктите й караха мускулите да танцуват. Горещи ефирни целувки запалиха раменете му. Не издържа и заслепен от страст я привлече върху себе си.

С тих стон тя се подчини на мощта му. Мъжът проникна в нея и под клепачите й затанцуваха ярки звездопади. Удоволствието вибрираше в кръвта й, пронизваше тялото й. Тя отметна глава и се предаде на екстаза, разтърсил тялото й.

Нейт застина за миг, изчаквайки, наслаждавайки се на удоволствието й. После зарови пръсти в косите й, привлече я към себе си, впи устни в нейните и се предаде на безумната страст.

 

 

Унесоха се в сън под тихия шум на дъжда. Ева усещаше равномерните спокойни удари на сърцето му. Помисли, че той спи, но когато се размърда, ръцете му я притиснаха.

Вятърът виеше навън. Тя потръпна. Нейт я загърна с чаршафа и силната му ръка потъна в косата й с нежна милувка.

— Не чувам да го правиш — прошепна той.

— Какво да правя?

— Да мъркаш. Каза, че мъркаш като коте, когато някой ти разтрива врата.

— Така ли? — промърмори Ева озадачено. Не можеше да си спомни кога е казала подобно нещо. — Ама че глупост, макар че е много точно. Освен това се чувствам малко сконфузена от това, което направих тази вечер.

— Защо? Аз съм възхитен. Беше прекрасна.

— Наистина ли? Какво те възхити?

— Всичко. Спонтанността, смехът, забавлението.

— Забавлението? — Тя вдигна глава.

— Да, забавлението. Начинът, по който флиртува с мен. Подлуди ме. Не знаех какво да очаквам. Правила ли си го с мен и преди?

— Не. — Секс и забавление. Никога не беше съчетавала едното с другото. — Не съм сигурна, че бях аз. Може да е било от роклята или от ликьора.

— Ти беше.

Ева се усмихна, отначало скептично, а после от удоволствие. Приятно й стана, че той е толкова уверен.

Желанието лумна отново. Целунаха се нежно и тази целувка сякаш заличи миналото. Ева не разбра как стана, но нещо важно се промени. Мъжът, притиснал я с тяло, беше целият неин свят тази вечер.

Нейт усети промяната. Видя я. На лицето й нямаше напрежение, студенината в очите й бе изчезнала. Тя не криеше нищо от него. Дори името му звучеше различно.

Любовните ласки сякаш продължиха часове. Учеха се как да си доставят удоволствие и като че ли имаха на разположение вечността.

— Люби ме, Нейт, моля те, люби ме — прошепна настойчиво младата жена.

И изведнъж двамата се втурнаха през същото наситено, чувствено царство на удоволствието като първия път.

Притиснал я в прегръдките си, Нейт зарови лице в косата й с невероятно усещане за цялост. Бяха утолили две еднакво силни желания. С бърз и бесен ритъм бяха задоволили глада на тялото, а после — глада на душата.

Замъглените й виолетови очи се отвориха. В тях грееше обич и топлота. Ева се усмихна и той я целуна.

— Кажи ми как беше във Вегас?

— Беше хубаво. Много хубаво — отвърна тя спокойно. — Имаше нежност и страст, макар и само за една нощ.

— Само за една нощ? Но ти каза, че сме били заедно цял уикенд.

— Да. Но първата нощ… се запознахме. Ходихме в едно казино. Проиграхме парите ти. Пихме шампанско на закуска. Беше много романтично. Поговорихме.

— За какво?

— За дребни неща. Разказах ти за моето говорещо папагалче, а ти за онзи случай, когато си позвънил на вратата на свой приятел с две големи змии на врата. Майка му отворила и припаднала на място!

— Наистина ли?! Разказал съм ти този случай?

— Бил си осемгодишен и си събирал всичко, което ходи, пълзи и се провира по пътя ти.

— Да, помня. Леля Джули все разправяше, че е на ръба на нервна криза. Какво друго съм ти казал?

— Че си разведен, но не ти се говори за това; че работиш с компютри; че си отложил колежа, за да поскиташ по света и си останал невероятно доволен. А аз… — В гласа й се прокрадва ирония. — И аз ти разказах всичко за себе си.

— Направи го пак.

— За бога, Нейт, веднъж ми стига! — засмя се тя.

Искаше да изпълни желанието му, но блаженото състояние на духа й бе нарушено от куп тревожни мисли. Легна по гръб и придърпа чаршафа към брадичката си.

— Сигурно оттогава си имал много жени.

— Не, не чак толкова много. — Нейт се подпря на лакът. — Не обичам мимолетните връзки. Предпочитам дълбоките чувства. Стига да ги има — додаде той унило.

Думите му пронизаха съзнанието й и оставиха тревожна следа. Изведнъж се почувства изтощена от непрекъснатите тревоги. Седна и дръпна чаршафа със себе си.

— Трябва да тръгвам.

— Да тръгваш? Ева — простена Нейт, когато тя се изправи заедно с чаршафа. Мъжът сграбчи единия му край, дръпна го и успя да обхване бедрата й. Изгледа я намръщено. — Много е рано. Не мога да те пусна.

Хладният виолетов поглед го шибна като кадифен камшик.

— Нима? Доста лесно ти беше да го направиш онази сутрин във Вегас. Всъщност ти си тръгна, без да се обърнеш дори.

Поразен от горчивината в тона й, Нейт я пусна бързо и посегна към синия копринен халат. Също толкова бързо Ева се дръпна няколко крачки назад. Съдейки по изражението й, тя бе не по-малко слисана от думите си. Но вирна брадичка. Не беше искала да ги каже, но след като го бе сторила, нямаше да отстъпи.

Моята горда богиня, помисли си той с тъга.

Настъпи неловко мълчание. Мъжът седна отново, мозъкът му трескаво работеше. Беше предположил, че са се разделили като приятели. Явно е сгрешил. Можеше само да предполага. Сега как да обори обвинението й? Дори да притежаваше така жадуваното сладкодумие, в арсенала му нямаше оръжия, никакви помиряващи факти, с които да отблъсне студенината в погледа й. Само хипотези и инстинкт, който му подсказваше, че тя греши.

Нейт пристегна тънкия колан на халата до болка.

— Ева, седни, моля те.

Тя се отпусна в масивното кресло от бял велур. Лицето й бе изопнато от притеснение.

— Нейт, хайде да не говорим за това. Искаш ли? Не е важно…

— Напротив. Не мога да повярвам, че ми е било лесно да те напусна при каквито и да било обстоятелства. Казвал съм ти, че когато сме се срещнали за първи път, бях преживял тежък развод. Много скоро след това моята бивша съпруга се омъжи.

— Обвиняваш ли я затова?

— Тогава я обвинявах. Чувствах се толкова унизен… Примирих се, разбира се. — Той се изсмя сухо. — Какво друго да сторя? Но да отговоря на въпроса ти — не, не виня само нея. Любовта не е нещо, което можеш да спреш и да пуснеш като кранчето на чешмата. Тя вехне и умира по най-различни причини. Мисля, че нейната умря от липса на внимание. Като цвете, за което си забравил да се грижиш… Е, това е стара история, но за жалост засяга и теб. Възможно е било нещата да се влошат още повече, ако не те бях изоставил. Така съм накърнил само гордостта ти. Може би съм проявил достатъчно разум, за да го разбера.

— Може би. Изглежда аз бях неразумната, като се опитах да направя от нищо нещо… Точно като теб сега.

— Ева — въздъхна той, — да не съм бил груб? По дяволите, ужасно е да не знам!

— Нищо подобно. Всъщност беше много мил. Истински джентълмен. — Тя се усмихна мрачно. — Което влоши нещата още повече, естествено. Самата аз съм смутена от дребнавостта си. Не разваляй всичко с прекалена добрина. Разбирам те. Всичко е наред.

— Наистина ли?

— Струва ми се, че така трябва да бъде, нали?

— Така изглежда.

Примирението в гласа му я трогна. Макар всъщност мъжът да затвърди първоначалното й впечатление, че за него е била само отдушник, загрижеността му за чувствата й беше очевидна.

Очевиден беше и ефектът от тежкия удар, който бе нанесла съпругата му на гордата му душа. Сърцето на Ева се изпълни със съчувствие. Изгаряше от желание да го прегърне, да го утеши. Но без съмнение някоя друга вече го беше направила. Няколко други, помисли си тя с цинизъм, който я принуди да се отправи към банята, вместо да се хвърли в прегръдките му.