Ашли Съмърс
Вечната Ева (8)

Седма глава

Като се прибра, Ева намери Мери-Джо и Патрик на верандата. Зарадва им се. След преживяното тази вечер, непочтителното остроумие на Патрик щеше да й се отрази добре.

Поздрави го и го попита как се чувства.

Той й довери, че има треска и се страхува, че или е настинал, или току-що се е влюбил в Мери-Джо, а като се замислел, май предпочитал настинката. След това подсвирквайки си, слезе по стълбите към колата.

— С Патрик винаги можеш да се посмееш. Не мисля, че приема нещо сериозно — подхвърли Ева и последва братовчедка си в къщата. Мери-Джо я погледна намръщено. — О, Мери-Джозефин, защо си толкова ядосана? Защото той си тръгва ли?

— Защото дойде — сопна се тя. — Съвсем ясно му казах, че не искам да го виждам тази вечер. И ето че се появи с онази отвратителна момчешка усмивка, дето отключва врати! „Възнамерявам да прекарам вечерта в ателието си и да работя, Патрик“, казвам му, а той: „С удоволствие ще погледам как работиш“ и навътре. Знаеш, че не пускам всеки в ателието. Но той пък ми помогна да постеля новото килимче в кабинета до спалнята ми… — Тя замълча с пламнало лице. — Вярно, майстор е на флиртовете, не може да му се отрече.

— Ти хвана ли се?

— Ами да. Да не съм от камък. Престани с въпросите, чу ли? Или предпочиташ да бърбориш за Патрик, вместо да чуеш страхотната ми новина?

— Предпочитам да чуя страхотната ти новина, разбира се — отвърна Ева мъдро.

— Добре — отвърна Мери-Джо, умилостивена. — Утре отлитам за Ню Йорк, за да се срещна с един галерист, който е впечатлен от платната ми и ми предлага самостоятелна изложба.

— Мери-Джо, това е чудесно. Кога разбра?

— По телефона тази вечер. О, Ева, мечтата ми се сбъдва. Ако изложбата има успех, ще замина за Париж! Ако се наложи, ще доплувам дотам и ще опъна палатка под някой кестен. — Изведнъж очите й блеснаха. — Нищо и никой не може да ме спре.

— О, Мери-Джо!

— Стига, Ева. Харесвам Патрик, и то много. Но рисуването е много по-важно за мен.

— Той знае ли?

— Не още. Господи, колко е късно! А утре трябва да изглеждам поне интелигентна! Лека нощ, миличка!

Тя остави братовчедка си с куп недоизказани въпроси и хукна нагоре по стълбите.

 

 

Ева тъкмо завършваше обичайната си сутрешна тренировка, когато Мери-Джо заслиза по стълбите, облечена в снежнобял костюм с тъмносини аксесоари.

— Господи, Ева, аеробика толкова рано?! Да не се е случило нещо?

— Просто не можах да спя? Днес ще доведа Аманда и Хана.

Мери-Джо кимна. Не й бяха необходими повече обяснения. След като поговориха още няколко минути, тя пое към летището.

— На добър път, миличка! — извика тихо Ева след заминаващата кола.

Към десет часа Ева потегли към Конкорд. По пътя я измъчваха тревожни мисли. Като по чудо стигна до дома, без да катастрофира. Точно прекоси верандата и вратата се отвори с радостен вик:

— Мамо!

Тя грабна в прегръдките си малкото момиченце и обсипа с целувки пухкавите бузки, нежното вратле, копринената коса. Накрая пусна Аманда, коленичи и се взря в дъщеричката си.

— Обич моя, колко си пораснала. Хана, виж само колко много е пораснала!

— Разбира се! — подхвърли Хана.

Същия следобед пристигнаха във вилата край морето. Аманда спа през по-голямата част от пътя и беше пълна с енергия.

— Хайде, двете с теб ще се разходим и ще оставим Хана да поспи — предложи Ева.

Аманда се съгласи. Облечени с джинси и фланелки с качулки, двете се втурнаха по дългия плаж, по който се разхождаха единствено птици, подгонени от вятъра.

Нейт ги забеляза. Със свито сърце Ева го наблюдаваше как приближава. Ядосана, тя се присмя на собственото си безпокойство. Невъзможно беше от пръв поглед да се каже, че Аманда му е дъщеря. Нямаше очевидна прилика. Детето приличаше единствено на себе си.

Щом Нейт спря пред тях, Ева бързо вдигна дъщеря си.

— Да не би това да е изненадата?

— Представям ти госпожица Аманда Шеридан. Тя е изненадата.

Госпожица Шеридан се смути и зарови лице в рамото на майка си. Нейт се засмя и надникна отзад.

— Здравей, Аманда! Каква красавица, Ева! Прилича на приказна принцеса! Къде я намери? — попита той с усмивка пред букета къдрици, завързани с розова панделка.

— О, открих я една сутрин спяща в червената роза до задната веранда и просто си я взех — отвърна Ева сериозно.

Аманда се изкикоти на тази небивалица и вдигна лице.

— О, мамо, прекалено голяма съм, за да спя в рози!

Ева се усмихна.

— Нейт, дъщеря ми Аманда. Аманда, този симпатичен мъж е моят приятел Нейт Райт.

— Здравей, Аманда — каза Нейт. — Радвам се да те видя. Ще дойдеш ли при мен?

Аманда изгледа критично високия непознат. На бузите й заиграха дълбоки трапчинки. Най-сетне взела решение тя протегна ръце към него.

Сърцето на Ева се сви, когато Нейт пое дъщеря си и я притисна до гърдите си. Той прецени теглото й и кимна многозначително.

— Не мога да не се съглася с теб, Аманда, ти наистина си прекалено голяма, за да спиш в розите!

Ева вдигна качулката на дъщеря си.

— Малко съм изненадана, че дойде при теб така бързо. Обикновено се срамува от непознати, особено от мъже.

Нейт се ухили самодоволно. Жените обикновено не можели да му устоят. Защо тази да бъде по-различна.

Ева сбърчи нос пренебрежително, взе Аманда и я пусна да се надбягва с вятъра.

— Да я последваме ли? — попита той въодушевено.

— Хайде! — съгласи се тя, хвана го за ръка и двамата затичаха след веселото момиченце.

Накрая Аманда се измори. Нейт вдигна детето на рамене.

— Дамите ще имат ли нещо против да вечерят с мен?

— Благодаря, но ще се наложи да откажем. Аманда е уморена. Може би утре, когато си почине.

— Поканата се отнася и само за теб.

— Предпочитам да бъда у дома довечера. Никога не оставям детето само, когато спи за пръв път в непозната къща. Бих те поканила да споделиш нашата вечеря, но Аманда се храни в пет и половина, а това е малко рано за възрастни.

Вече бяха наближили вилата и Ева му се усмихна лъчезарно.

— Кажи довиждане, Аманда, и тичай вътре.

— Довиждане… — Момиченцето се поколеба. — Да му казвам ли господине, мамо?

— Наричай ме чичо Нейт, ако мама разреши, разбира се.

— Аз вече си имам чичо Брайън — информира го Аманда.

Накрая се спряха просто на Нейт, макар на него да не му хареса много.

— Знаеш ли какво — каза той и щипна Аманда за нослето, — ако ме бяхте поканили на вечеря, щях да донеса сладолед!

Ева въздъхна, когато къдрокосата главичка закима енергично в знак на съгласие.

— В пет часа, Нейт. Ще ядем хамбургери.

— Обичам хамбургери. Приготвени от мен, естествено. Само затоплете грила. Останалото оставете на мен.

— Да, господарю. Сега с ваше извинение ще погледаме рисувани филмчета.

Той се усмихна доволно на „господарю“.

— Дали ще мога да те изкуша с напитка? Слънцето залязва, но има още време до началото на нашия пир. Можем да отидем в малкия бар до пристанището — небрежно облекло задължително — каза той и вдигна поглед.

— С удоволствие. Само да предам малкото дяволче на Хана.

След пет минути Ева се появи отново. Бе сложила пастелно червило, косата й блестеше. Той изгледа намръщено стройната фигура в джинси и черешовочервена фланела.

— Май е по-добре да отидем в бирарията. В този бар не сервират на малолетни.

— Няма проблеми. Аз ще гарантирам за възрастта ти, Нейт — отвърна Ева и бързо избегна плесницата по бедрото си. Засмя се весело. Вече знаеше, че не сгреши, като доведе Аманда. Всичко бе минало добре. Дотук.

— Утре ще бъде хубав ден — отбеляза Нейт и запали колата. — Как ще го оползотворим?

Смутена от въпроса, тя отпусна глава назад и се замисли. Перспективата да прекарат деня заедно й изглеждаше напълно илюзорна.

— Ти решавай, но има едно нещо. Включи и Аманда.

— Разбира се. Наистина ли оставяш на мен да реша? — попита Нейт доволно. Тя кимна и на лицето му грейна усмивка. — Ще помисля по въпроса. Без съмнение, ще ми хрумне нещо велико — заяви той самоуверено. — Аманда е прекрасно дете. И голяма умница. Веднага ме хареса!

— Обичайна грешка на жените, признавам. Но не забравяй, че е дете и не може да прецени.

В отговор той се засмя гръмогласно.

 

 

Пристигането им на пристанището съвпадна с навлизането на елегантна бяла яхта, която се плъзна между другите, притихнали до кея като гигантски птици. Ева остана очарована от този ослепителен символ на богатство и изгаряше от желание да види що за хора ще слязат от бляскавата палуба от тиково дърво.

— Пътувал ли си някога с яхта? — обърна се Ева към Нейт.

Разбира се, че беше пътувал. Тя се почуди кога. Сигурно през една от онези седмици, които съм прекарала до болничното легло на Аманда. Ръката й се изплъзна от неговата.

Ева се взря поразена в трите ослепителни жени, които слязоха по мостика. Бяха облечени с моряшки дрехи и притежаваха небрежния шик на милионерки. Една от тях, дребна брюнетка с леко дръпнати златисти очи, поздрави Нейт и се хвърли в прегръдките му.

Той беше поне двайсет сантиметра по-висок от своята нападателка. Но това не й попречи да увисне на врата му като котка.

— О, господи! — изстена той през смях, когато неговата буйна приятелка обсипа с целувки лицето му. Ева изглежда го опари с поглед, защото той обхвана невероятно тънкото кръстче на красавицата и я откъсна от себе си.

— Ева, това е моя приятелка — каза той, продължавайки да се смее.

— Така си и помислих — рече Ева и видя как усмивката му угасна.

Очевидно прекалено смутен, той ги запозна:

— Ева, това е Хони. Хони, бих искал да ти представя Ева.

— Здравей, Хони — рече Ева любезно. — Великолепна яхта. Твоя ли е?

— На татко — отговори Хони с красноречива усмивка, насочена към Нейт.

Ева също се усмихна. При други обстоятелства вероятно би харесала тази палавница. Но точно сега — не. Нейт беше достатъчно разумен, за да го разбере.

— Ще ни извиниш ли? — попита той приятелката си.

— Да… засега. Но ако си свободен довечера…

— Страхувам се, че съм зает — отрони той с чаровна тъга.

— Тогава друг път. Ще остана в града още няколко дни, така че, обади ми се, ако имаш време за бутилка шампанско. Възможно е един малък приятелски разговор да се окаже приятен и взаимноизгоден.

Дори да забеляза нацупената гримаса на Ева, Нейт не го показа.

— Ще го имам предвид. Е, да тръгваме ли към бара, Ева? Дами… — Той докосна въображаема шапка и хвана Ева за ръка.

Тя му се усмихна през зъби.

— Нейт, нищо не те задържа тази вечер — изрече тя смразяващо любезно.

Той погледна към ръката, вкопчила се в ръкава му и се усмихна вътрешно.

— Хайде, хайде, приличам ли ти на човек, който проваля уговорена среща само защото се е появило нещо по-добро? — Тя промърмори нещо и очите му се разшириха от изумление. — Засрами се, Елизабет-Ева! Само се пошегувах. Падам си най-вече по дългокраки блондинки, не по миниатюрни брюнетки.

За момент тя успя да прикрие емоциите си зад непоклатимо достойнство. Но чувството, с което се бореше, беше много по-необуздано от гнева. Ревност.

— Не ме докосвай! — извика тя. — Не искам да пия.

— Слушай, Ева…

— Няма какво да слушам след всички онези глупости, които ми наговори снощи. — Тя се обърна и тръгна към колата.

— Грешиш. Хони е…

— Изобщо не ме интересува коя е. Не желая да слушам нищо за твоите жени. Нито сега, нито после. Ясно ли е?

— Господи! — Нейт отвори колата и седна до нея. — Казах, че грешиш!

— Разбира се. Защо не млъкнеш и не ме закараш. После си търси друго място за вечеря. Аз не приготвям хамбургери за безпринципни плъхове.

— Не обичам да ме наричат така.

— Не ме интересува какво обичаш — процеди тя през зъби.

Устните му трепнаха. Объркана, Ева забеляза, че това му харесва, а също и на нея.

— Ако си намислил да ме целунеш, по-добре внимавай, защото ще те ухапя — предупреди го тя.

— Заслужава си да рискувам. — И яростно впи устни в нейните.

Съзнанието й се съпротивляваше, но тялото й беше безсилно. Той я привлече в скута си и костите й сякаш се стопиха.

— Мразя те — прошепна тя глухо.

— Не, не ме мразиш. Престани! Не опитвай да се измъкнеш. Защо е всичко това? Какви глупости съм наговорил снощи?

— За ангажименти и вярност!

— Да, но само аз се ангажирах, ти не посмя. Помниш ли?

Тя го погледна недоверчиво.

— Но аз си помислих… че се разбира от само себе си.

— Щом се отнася до теб, нищо не се разбира от само себе си. Аз дори не разбрах дали ме желаеш.

Не й беше хрумвало, че привлекателен мъж като него би хранил и най-малките съмнения в това отношение.

— Ето защо ме измъчи с тази приятелка.

— Заслужаваше си го. — Той я погледна изпитателно. — С Хони ни свързва единствено бизнесът. Смятам да пласирам част от програмите си чрез нейните магазини, но все още не сме се договорили. Това е.

Ева въздъхна, без да направи усилие да се освободи от прегръдките му. След секунда устните й се впиха в неговите в пламенна целувка.

Пронизителен клаксон разруши магията. Двама младежи с кабриолет профучаха покрай тях с вдигнати палци.

Мъжът потръпна и зарови лице в косата й.

— Причиняваш ми болка, знаеш ли.

— О, Нейт, съжалявам.

— Аз също… Задето сме на този паркинг, вместо в леглото ми.

По пътя към дома, докато се смееше и бъбреше весело, Ева отново преживя сцената на кея. Но споменът й имаше и тъмна страна. Случката я бе накарала да разбере, че все още няма доверие в Натаниъл Райт.