Ашли Съмърс
Вечната Ева (2)

Първа глава

Ева седеше на верандата и ядеше череши, когато го видя да върви по плажа. По устната й потече тъмночервен сок, но младата жена не усети. Не я интересуваше нищо друго, освен мъжа, който приближаваше към нея с грацията на пума.

Наблюдавайки го, облиза тръпчиво-сладката влага по устните си. Той гледаше към морето. Профилът му беше като изваян от камък. Късите бели панталони и фланелката откриваха дълги крака и мускулести ръце.

Гърлото й се сви от старата, добре позната болка. Преглътна с усилие. Беше вбесена от факта, че при вида на всеки висок тъмнокос непознат пулсът й се ускорява. И то напразно, както винаги. Първо, защото никога не беше той и второ, защото вече нямаше причина да го търси, вече не.

Късният следобеден вятър ставаше доста хладен, а тя все още беше облечена с екипа за бягане. Един горещ душ щеше да й се отрази добре преди вечерята с братовчедка й Мери-Джо.

Върна останалите череши в кошницата с намерението да се прибере. Но мъжът, когото продължаваше да наблюдава с крайчеца на окото си, вече бе приближил и се виждаше съвсем ясно. Ева се поколеба за миг, обзета от нетърпение, в очакване той да обърне глава. А когато мъжът се извърна, тя забрави нетърпението си. Забрави дори да диша.

Сякаш огнена мълния парализира тялото й. Това беше той. Наистина беше той!

Мъжът махна за поздрав, когато мина покрай нея. Машинално като марионетка тя вдигна ръка.

Не направи опит да го извика. Успя единствено да овладее собствената си реакция на неочакваното му появяване. Подвластен на събудените чувства, мозъкът й отказа да работи. Когато най-сетне дойде на себе си, накъсани мисли и спомени нахлуха в съзнанието й.

Името му беше Натаниъл Райт.

— Но може да ме наричаш Нейт — беше й казал той отдавна в една звездна нощ.

И тя го направи. Наричаше го Нейт, наричаше го скъпи, наричаше го любими. Наричаше го негодник…

Почувства нужда да се хване за нещо и стисна юмруци толкова силно, колкото остра бе пронизващата болка. Нейт. Тук. По същото време, когато и тя беше на красивия нюхампширски бряг. Защо? Заради нея?

Глупости! — укори се тя. Бяха изминали почти пет години от кратката им връзка, без да се видят повече. Малко вероятно беше да тръгне да я издирва след толкова време.

Съвпадение и нищо повече. Просто съвпадение.

Рязко изправи рамене, щом в мозъка й изникна въпросът: защо, след като я видя, не я повика? Всъщност я бе погледнал съвсем бегло — обикновена проява на интерес към непозната жена.

Тя отпусна юмруци и опита да се успокои. Не ставай параноичка, Елизабет-Ева, укори се тя. Не те е видял добре и толкоз. Разстоянието… А и слънцето грееше в лицето ти.

Смесица от тревога и раздразнение затъмниха виолетовите й очи. Какво очакваше? Да я разпознае, разбира се. Но нищо повече. Само глупачка би допуснала, че романс в края на седмицата може да означава нещо за мъж като Натаниъл Райт. Преуспяващ. Привлекателен. Неженен. Поне тогава. Сигурно му трябва компютър, за да картотекира завоеванията си, заключи тя със свити устни.

Запита се дали все още е неженен и ядосано си напомни, че това няма значение. Почувства се уязвима и отклони очи. Но блясъкът на септемврийското слънце в разрошената му черна коса привличаше неудържимо погледа й. Косата му е къдрава, понякога става влажна и солена, спомни си тя.

Докато наблюдаваше стройното му мъжествено тяло, спомените отново нахлуха в съзнанието й. Нейт. Той беше мълчалив, любезен, изискано сдържан. Имаше най-дълбокия и заразителен смях, който беше чувала и невероятно изразителни очи. Сиво-сини — като дим, издигащ се в ясно зимно небе; но понякога потъмняваха.

Нейт — любовникът. Търсещ. Изискващ. Всеотдаен. Упойващо груб и нежен. Магия, към която се пристрастяваш.

Нежеланият прилив на спомени я разстрои. Но това, което хвърли душата й в още по-голям смут, беше дилемата, която изневиделица се стовари върху нея — да му се обади ли, или да го остави да отмине. Нейт беше стигнал до края на маршрута си и се връщаше към къщата с небрежна мъжка целеустременост. Усмивката му я прониза като светкавица. Бе й до болка позната.

Може би трябваше да избегне срещата с него. Би могла да се скрие в къщата и да се престори, че не го познава… Не, дори да беше възможно да избегне проницателния сив поглед, гордостта нямаше да й позволи да остане безучастна. Освен това изпитваше непреодолимо желание да го заговори само за да си докаже, че вече е зряла жена, напълно способна да се справи безпроблемно със старите си връзки. Вече съвсем не съм онази глупава романтичка, която се подхлъзна доброволно, помисли си тя с тъга за изгубените младежки илюзии.

Бързото й решение я сепна. Но тя гореше от любопитство по отношение на мъжа, променил живота й, а срещата с него се превръщаше в неустоимо предизвикателство.

Тогава защо да му се противопоставя? Какво лошо имаше в една кратка среща? А и всичко зависи от мен, помисли си Ева.

Иронична усмивка се появи на чувствените й устни, когато младата жена си даде сметка защо беше така нервна. Не беше просто уплашена — страхуваше се до смърт.

Това самопризнание я накара да изправи гръб и да вирне предизвикателно брадичка. Точно сега едва ли трябваше да се колебае. Нейт беше почти до нея. Една смущаваща мисъл я изправи на крака. Не можеше да го покани тук. Мери-Джо можеше да влезе всеки момент и да я засипе с въпроси.

Тя приглади розовите си панталони и пое дълбоко въздух. Секунда по-късно се втурна надолу по стълбите към огромната гранитна скала до водата.

Нейт все още беше зад нея. Въпреки че Ева си наложи бързо темпо, знаеше, че ускореният й пулс не се дължи на бягането. Стройна и елегантна жена, тя се движеше с грацията на танцьорка, каквато беше някога. Дългите му силни крака бързо скъсиха разстоянието. Тя почувства преценяващия мъжки поглед така осезателно, сякаш я беше докоснал.

Не беше готова за срещата с мъжа и ускори крачка — необмислено действие, което доведе до остра болка в прасеца. Ева извика тихо и се строполи на пясъка.

Мъжът тутакси коленичи до нея и отблъсна ръцете й от мускула.

— Какво се случи?

Неспособна да проговори, тя не откъсваше поглед от крака си. Раздразнението от собственото й невнимание се сблъска с тръпчивото удоволствие от допира на силните ръце на мъжа. Дори не можеше да мисли спокойно, какво остава да срещне сивите му очи.

Когато най-накрая отговори, гласът й беше така изтънял, че тя самата не го позна.

— Не зная, мускулен спазъм, предполагам.

— Да, усещам напрежение тук… Не мърдайте.

Ева безмълвно наблюдаваше как дългите му пръсти се плъзгат по крака й и го масажират.

— По-добре ли се чувствате? — попита мъжът.

Тя кимна.

— Забелязах ви да излизате от онази вила. Целогодишно ли сте тук, или просто на почивка?

Ева се наведе, за да огледа малката драскотина на крака си и пое дълбоко въздух. Глупачка такава, той още не те е познал! — присмя се тя на острата болка, предизвикана от въпроса.

— На почивка съм.

— Аз също, макар че имам вила тук. Ще остана още няколко седмици. А вие?

— Аз… Още не съм решила. Тук съм едва от вчера. Не зная дали ще ми хареса.

Тя го стрелна с поглед, готова да изрече: „Здравей, Нейт, отдавна не съм те виждала“. Ала думите застинаха на устните й, щом той вдигна очи и се взря в изящната й ръка, отпусната на пясъка като отронен лист.

— Не носите брачна халка — промърмори сякаш на себе си мъжът и лицето му се озари от усмивка. — Може да ви помогна да решите. Нейт Райт. Изцяло на вашите услуги, госпожо.

Погледът му беше топъл, леко замъглен и младата жена си даде сметка, че образът й е сякаш напълно изличен от паметта му!

Сърцето й подскочи лудо, нещо в нея се скъса. Обзе я гняв и тя отсече хладно:

— Ева Шеридан. Без да съм на вашите услуги. Все пак благодаря. Сега кракът ми е по-добре.

— Удоволствието беше мое, Ева.

Настойчивият му поглед я накара да спусне ресници. Властните му сиви очи сякаш рушаха бариери и проникваха до най-съкровени места, за да разкрият заключените там тайни.

Неспособна да отвърне, младата жена свали панделката от косите си. Видя как мъжът пое дълбоко въздух, когато тежкото злато се разстла по раменете й. Отметна косата си назад и го погледна право в очите. Изобщо не я познаваше! Ева сви устни и предизвикателно срещна погледа му.

Нейт Райт беше очарован. Тази вълнуваща жена изпълваше тялото му с приятно усещане, а душата му с тайнствен смут. Съблазнително съчетание, помисли си той развълнуван. Погледът му се плъзна по правилните черти на лицето, спря на гърдите, прелестните форми на бедрата и елегантните дълги крака.

— Все пак ще опитам да ви убедя да останете по-дълго. Започвам веднага с предложение за вечеря и танци.

Тя отметна глава и го подложи на същия внимателен оглед. В изсечените черти на лицето се четеше безкомпромисната увереност на мъж, който познава себе си и умее да цени качествата си.

Нейт приглади непокорния кичур коса на челото си — до болка познат жест. Някога тя обичаше да заравя пръсти в косата му. Несъзнателно устните й се разтегнаха в загадъчна усмивка, която угасна, щом Ева срещна погледа на мъжа.

— Извинете, че съм се втренчил така, но вие сте невероятно привлекателна жена. Всъщност очарователна. Неустоима.

Ева отмести очи. Някога жаждата й да му се хареса можеше да я зароби, да я превърне в безгръбначно същество, готово на всичко, за да получи тази бавна, сразяваща усмивка. Но вече не. Тази опасна слабост беше отдавна превъзмогната.

— Благодаря.

— Няма защо — дойде леко ироничният отговор.

Тя вирна брадичка. Присмиваше ли й се? Може би намираше предпазливостта й за забавна?

— Вие също — рече тя. — Искам да кажа, вие също сте привлекателен.

— Благодаря.

Той се изправи, свали фланелката си и избърса чело. Несъзнателно действие, от което я полазиха тръпки. Бе забравила какво изкушение може да бъде Натаниъл Райт за една жена. Широките рамене и мускулестия гръб преминаваха в стройна талия и тесен таз. Силата, която напираше под златистата кожа, напомняше сдържаната мощ на расов жребец.

Съзнавайки, че го наблюдава така, сякаш никога не е виждала разсъблечен мъж, Ева отвърна:

— Няма защо. Е, сега, след като се разбрахме, мисля, че ще трябва да потренирам, преди кракът ми да се е схванал. Довиждане, Нейт. Беше ми приятно.

Той я хвана за ръката и се засмя, явно несмутен от небрежното сбогуване, но изражението му беше красноречиво. Мъжката му увереност я привлече и отблъсна едновременно. Тя се намръщи.

— Хей, Ева, не мога да те оставя да си отидеш! — възрази той. — Още не сме решили къде ще вечеряме и кога.

Виолетовите й очи, блеснали като лед под слънчеви лъчи, се втренчиха в неговите.

— Позволяваш си твърде много, Нейт.

— Исках само да прекараме вечерта заедно и се надявах, че желанието ми е споделено.

Тя се поколеба. Желанието наистина беше споделено — но да върви по дяволите!

— Няма значение какво ще правим. Но много бих искал да прекарам цялата вечер с теб. Можем само да седим тук на пясъка и да продължим да се гледаме.

Ева почувства как лицето й пламва.

— Ще вечеряме ли, или не? — попита Нейт.

— Надявам се, че не си женен.

— Ако бях женен, нямаше да си позволя да се държа по този начин. Ти каза, че си тук на почивка. Откъде си?

— От Ню Хампшир. Живея в Конкорд.

— Сама?

— Не, с моята… с моята икономка — заекна тя, смаяна от прямотата на въпроса. — По-добре да се връщам във вилата.

Нейт се изправи лениво и я привлече към себе си.

— Вечерята ще бъде съвсем импровизирана. Ще има хавайско парти у семейство Уагнърс. Обичаш ли скара и танци край горящи факли?

— Не зная… Досега не съм опитвала подобна комбинация.

— Мисля, че ще ти хареса.

— Звучи прекрасно, но имам други планове. — Устните й се извиха в усмивка. — Благодаря ти, Нейт.

Тя се затича по брега, а мъжът смаяно я проследи с поглед.

Ева затвори вратата след себе си с чувството, че е изплувала след дълбоко гмуркане. Облегна се на стената и стисна юмруци. Гордостта и самочувствието й бяха понесли жестоки удари от слабата памет на Нейт. Но тя щеше да се справи със ситуацията разумно. Веднага щом се поуспокоеше.

Той е като всички други мъже, каза си тя строго.

Но не беше така.

Погледна в огледалото на отсрещната стена и се намръщи на потъмнелите от тъга виолетови очи, които се взряха в нея. Стига си премисляла, укори се тя. Действай. Изрита обувките си, изигра всекидневните си упражнения по аеробика, после се насочи към банята.

Горещият душ се оказа невероятно освежителен. Освободена от нервното напрежение, младата жена седна на канапето в спалнята си, за да премисли болезнения въпрос, който беше избягвала досега.

Нейт я беше забравил. Защо? Как е могъл? Ева стисна зъби, докато тихия вик вътре в нея заглъхна. Въпросът тормозеше мозъка й през цялото време на срещата и нямаше скоро да я остави на мира. Единственият отговор беше непоносимо елементарен. Очевидно уикендът, който бяха прекарали заедно, не е бил незабравим.

Ева се опита да заглуши болката със самоирония. Сега поне знаеше какво е означавала за него. Но гордостта й не можеше да приеме този груб отговор. Трябваше да има други причини! Тя застана пред огледалото, за да разреше мократа си коса.

Първо — коренната промяна във външността й. Всъщност вече беше съвсем различен човек от златокосата провинциалистка, която тръгна към Вегас с шеметни мечти, за да стане червенокоса сервитьорка в малък ресторант. Но в онази съдбоносна нощ й дадоха възможност да танцува във вариетето и беше привлякла вниманието на Нейт…

Без тежкия грим и с естествения цвят на косата отражението в огледалото беше далечно подобие на неубедителната й имитация на бляскава шоу дама.

Това обяснение също не я задоволи — естествено мъжът можеше да види какво се крие зад боядисаната коса и тежкия грим. Ева хвърли четката и се взря в лицето си така, сякаш го виждаше за първи път.

— Здравей, Мери-Джо! — поздрави тя дребничката жена с тъмни очи и буйни черни къдрици, която нахълта в стаята.

Докато отвръщаше на прегръдката й, братовчедка й съобщи, че е имала страхотен ден и очаква с нетърпение партито.

— Парти ли? Какво парти? Ти каза, че ще вечеряме навън.

— Точно така. Това е парти с вечеря. Хавайски купон у семейство Уагнърс. Ще ти хареса — заяви братовчедка й и изхвръкна от стаята.

— Знам вече — промърмори Ева и се опита да потисне усещането за празнота в стомаха си.

Тя се облече, гримира се и излезе на верандата да почака Мери-Джо. Сумракът я накара да се почувства нежна и уязвима, нервите й бяха все още леко опънати от срещата с Нейт.

Защо тогава отиваш на същото парти? — запита се тя. Защото те изкушава като кутия шоколадови бонбони, ето защо. А ти умираш за шоколад.

Когато Мери-Джо се присъедини към нея, Ева бързо си придаде безгрижен вид. Само ускореният пулс издаваше вълнението й. Решиха да изминат пеша късото разстояние и тръгнаха по плажа към пламтящите факли, които ги поведоха през пясъчен двор към натруфена тераса, пълна с хора, цветя и маси със запалени свещи.

Висока ограда и жив плет защитаваха мястото от вятъра. Огънят хвърляше медни отблясъци върху веселящата се тълпа. Атмосферата беше ведра и явно заразителна, тъй като Ева бързо се почувства увлечена от всеобщото веселие. Не забеляза Нейт и приближи към дългата, отрупана с храна, маса.

Ала Нейт я видя и мигновената реакция на присъствието й го изненада. Ти си луд, помисли си той. Току-що се запозна с нея. Дъхът му спря, когато тя свали сакото си и го метна на близкия стол. На меката светлина от огъня беше като златна нимфа — бледозлатистата й копринена кожа, наситеното злато на косата и златните фигури на дрехата й. Наблюдаваше я с особено удоволствие. Съзнаваше вълнението, което пулсираше в кръвта му, и се наслаждаваше на обзелата го възбуда.

После насочи вниманието си към красивата брюнетка до нея. Двете жени бяха необикновено привлекателни. Предположението, че тя отхвърли поканата му в полза на друг мъж накърняваше самочувствието му. Почуди се защо не му го каза открито. Женски номера, помисли си той. Тъй като бе прям човек, той мразеше неискреността. Но сега ставаше дума за Ева, а това изцяло променяше нещата.

Той се усмихна на пристрастието си и тръгна към нея, но изведнъж сякаш се сблъска с невидима стена, щом младата жена го откри с поглед. За втори път днес го зашеметяваше с противоречивото въздействие, което оказваше върху него. Едновременно подкупваща и хладно недостъпна, тя представляваше предизвикателство, на което никой истински мъж не би могъл да устои. И все пак той не можеше да долови дори намек за лукавството, което съпътстваше тази женска тактика.

Тръгна уверено към нея. Скулите й пламнаха, щом погледите им се срещнаха и той изпита необясним прилив на нежност.

— Здравей отново.

— Здравей, Нейт! Искаш ли нещо за хапване? — попита тя и му подаде една чиния. — Нямаш ли момиче тази вечер?

— Не можах да си намеря.

— Съмнявам се. Това е братовчедка ми Мери-Джо Шеридан — побърза да добави тя. — Мери-Джо, Натаниъл Райт. Запознахме се на плажа днес следобед.

Любопитни тъмни очи го огледаха от глава до пети. Напуши го смях, но издържа размяната на любезности. Парфюмът на Ева му действаше като интимна милувка.

Ева бе доста висока. Макар да беше метър и осемдесет и пет, ако се наведеше леко, можеше да целуне нослето й. Обузда желанието си и машинално пое чинията. Мери-Джо разговаряше с някого и в един шеметен момент Нейт остана сам с Ева, сам в тълпата, която сякаш изчезваше, щом той потънеше в тайнствените дълбини на големите виолетови очи.

Тя разруши илюзията, като му подаде още една чиния.

— Подръж и моята, а аз ще сервирам. Пиле или свинско?

— Пиле, моля, бяло месо. — Той се усмихна. — Ева, защо не ми каза, че ще бъдеш тук?

— Защото не беше твоя работа. Сладки картофи?

— Моля? А, да, благодаря. Съгласен съм, че не е моя работа, но защо ме заблуди, че ще дойдеш с мен? Защо не ми отказа веднага?

— Имах съображения. Първо, ти беше прекалено самоуверен. Не търпя натрапници. Нещо друго?

Нейт поклати глава. Апетитът му беше изчезнал. Без да го е грижа, че не е поканен, той я последва до една от масите. Мери-Джо се присъедини към тях, а само след миг един мъж го потупа по рамото.

— Е, Нейт, все успяваш да откраднеш най-красивите момичета — укори го Патрик Тагарт.

— А ти все изникваш и разваляш всичко — нападна го Нейт и сграбчи ръката на приятеля си. С израз на примирение той представи Патрик, който мигновено се настани между двете жени и ги информира, че ще остане през почивните дни.

Ева го хареса веднага. Факт, който Нейт отбеляза с незлобива завист. Грозноват чаровник, Патрик притежаваше весел характер, който елиминираше всякакво неудобство.

Беше очевидно, че Ева не се притеснява от Патрик. Ала Нейт бе доста смутен. Смяха се, бъбриха и дори потанцуваха, без да се докосват, което му се стори като сладостно мъчение.

Беше озадачен. Все още не беше усвоил изкуството на светския разговор и се съмняваше, че някога ще успее, но със сигурност знаеше как да се държи с една дама. И все пак без значение колко нежно й говореше и колко любезен беше, тя се държеше като уплашена сърна, сякаш той представляваше опасност за нея.

Засвириха нежна бавна мелодия. Нейт нежно докосна златистите й кичури.

— Искаш ли отново да потанцуваме?

— Не, благодаря.

Не й се танцуваше. Чувстваше се изтощена от напрежение и дори усмивката за смекчаване на отказа се оказа трудно постижима. Не й се искаше дори да последва Мери-Джо и Патрик в разходка по плажа.

Единственото, за което жадуваше, беше благословеното спокойствие на леглото. Щом Нейт й предложи да я закара у дома, тя прие без колебание.

Слава богу, пътуването беше кратко и премина в мълчание. Искаше да слезе от колата бързо, но той я хвана за китката и я задържа.

— Ева, искам да те видя пак — прозвуча плътният му тих глас.

— О, Нейт. Не знам. Обади ми се утре — каза тя и нетърпеливо слезе от колата. — Не е нужно да ме изпращаш до вратата — възрази, когато той я последва.

— Разбира се, че ще те изпратя. Аз съм джентълмен.

Той я придружи до осветената от луната веранда, хванал я нежно за лакътя. Но нали така правят джентълмените, помисли си тя и потисна истеричния си кикот. Джентълмените просто забравяха кога и с кого са го правили.

Изнервена от близостта му, тя отключи вратата и я отвори.

— Благодаря ти за изпращането, Нейт. Вечерта беше чудесна, благодарение на теб. Надявам се, че и за теб е било също толкова приятно.

— Мисля, че много повече. — Мъжът положи ръце на раменете й и дъхът й спря. — Ева, красива, съблазнителна Ева — прошепна той.

Тя неволно вдигна поглед.

Гласът му беше дрезгав от страст, но устните му едва докоснаха нейните, сякаш искаха разрешение. Дали го получи? Вероятно, защото усети как горещите му длани се плъзнаха по гърба й. Ръцете му я обгърнаха с някакъв странен намек за притежание и я притиснаха до стройното му тяло.

За момент Ева загуби връзка с реалността. Цяла вечер се беше питала какво ли би било да го целуне отново. Устните му се впиха в нейните с възпламеняващ копнеж и я накараха да почувства желанието му, накараха я да осъзнае женствеността си, както никога досега. Всякакви задръжки бяха временно отхвърлени от мощната топлина, обгърнала тялото й.

Светлината, заляла тесния път, я стресна. Уплашена, младата жена се отдръпна. Господи, нима до такава степен се бе самозабравила? Ръцете й бяха заровени в косата му, тялото й — прилепнало към неговото — и сякаш двамата се намираха на сцена под ярката светлина на прожекторите.

— Ева? — прошепна Нейт.

— Лека нощ, Нейт — каза тя бързо и влезе в къщата.

Мери-Джо я последва след секунда.

— Надявам се, че не прекъснах нещо важно — дяволито подхвърли тя.

Ева закачи сакото си и опита да запази самообладание.

— Не, не си. Патрик ли те докара?

— Да. Много е симпатичен. — Мери-Джо се настани на канапето. — Ами твоят приятел, очарователният господин Райт? Ще се случи ли нещо между вас? — запита тя със закачлива усмивка.

— Господин Райт ли? О, господи, каква ирония, Мери-Джо! — мрачно се засмя Ева и прокара ръка през лицето си. — Съжалявам, но толкова ме боли, по дяволите! Не очаквах, че ще ме заболи… Искаш ли да чуеш нещо наистина нелепо, Мери-Джо? Той не ме позна. Прекарах цялата вечер с него, а той… — Гласът й секна. — Бащата на моето дете не ме позна!