Ашли Съмърс
Вечната Ева (12)

Единадесета глава

Ева се събуди в девет часа след тежка нощ. Аманда бе получила астматичен пристъп. Справиха се единствено благодарение на Хана. Времето беше дъждовно, ветровито, и толкова по-добре, защото винаги след подобен пристъп Аманда оставаше у дома. Сега щеше да й е много по-лесно да отложи пикника.

— Е, ще го направим утре — каза Нейт по телефона. — Дотогава ще се проясни. Не знаех, че Аманда има астма. Дали пристъпът не е причинен от посещението във фермата? Защо не ми каза, Ева. Чувствам се отговорен.

— Единствено аз съм отговорна за Аманда — отвърна тя машинално и тутакси замълча. Трябваше да бъде благодарна за загрижеността му, а не да се сърди. — Можем да те обвиняваме само за прекрасното преживяване. Не съм ти казала за болестта й, защото, колкото и да ми се иска, не мога да я увия в памук, ако ще води нормален живот. За щастие тя се възстановява бързо. Междувременно би ли желал да обядваш с нас и да донесеш видео касета?

— Добре. До обяд?

Отговорът му беше доста рязък.

— Да. Но, Нейт, ако имаш по-интересно занимание, ще те разбера.

— Единственият друг ангажимент в програмата ми е бизнес вечеря в „Кейбълс“. Ще хапнем чудесно.

— Снощи не спомена нищо за вечеря.

— Защото още не знаех. Хони току-що пристигна в града…

— Хони ли? — прекъсна го Ева рязко и веднага съжали.

— Хони Престън, която притежава верига от специализирани компютърни магазини, помниш ли? Ти също си включена във вечерята, така че какъв е проблемът?

— Никакъв. Само дето няма да дойда. Аманда не се чувства много добре и ще остана с нея. Не е лесно да си родител.

— Ева, съжалявам. Знаеш колко искам да бъдем заедно. Но не изпитвам вина, задето ще вечерям сам с друга жена.

— Нямаш никакви основания — сопна се тя.

— Точно така. Не и ако ми имаш доверие.

— Вярвам ти. Сигурна съм, че ще прекараш ужасно и ще ти липсвам през цялото време. А сега, какво искаш за обяд — риба тон или сирене на скара?

— Това ли е менюто? — попита той с престорена въздишка.

— Това е. Не е лесно да си родител — отсече тя.

Нейт се засмя.

— Ще го имам предвид. Може ли да донеса нещо?

— По-сит стомах. Ще компенсираш довечера в „Кейбълс“. Чакам те.

Ева остави слушалката и се загледа през прозореца. Запита се тревожно дали поканата за обяд все пак беше добра идея. Женската й чувствителност долавяше напрежението, настанило се между тях по време на разговора им по телефона…

Когато Нейт се появи на вратата обаче, безпокойството й се изпари. Той я целуна, поздрави любезно Хана и похвали тоалета на Аманда, който се състоеше от велурени обувки и туниката на Ева, влачеща се по петите й, градинарската шапка на Мери-Джо и пет наниза шарени маниста.

— И ти изглеждаш много добре — обърна се той към Ева.

Под въздействието на топлата му усмивка лицето й прие розовия оттенък на пуловера. Тя приглади назад косата му, после го поведе към кухнята.

Според него топлите сандвичи със сирене и шоколадовата торта, приготвена от Хана, бяха превъзходен обяд. Той дори харесва Уолт Дисни, помисли си Ева, наблюдавайки поведението му със скрита усмивка. Гостът сякаш се стараеше да направи добро впечатление, и то твърде успешно. Задоволството я обгърна като топъл шал. Бяха седнали един до друг на канапето с преплетени пръсти. Аманда лежеше по корем на килима. Навън беше мъгливо, а вътре огънят пукаше в камината. От кухнята се носеше ароматът на дъхав чай. За Ева това бяха моменти на неподправено щастие.

Но към три часа Нейт си тръгна. Огънят угасна, а чаят изстина. Хана и Аманда отидоха да поспят, а Ева се загърна с вълнено одеяло и седна на верандата, заслушана в шума на морето. Ако вечерята на Нейт и Хони продължеше цяла нощ, изводът щеше да се наложи от само себе си.

 

 

Топли слънчеви лъчи къпеха земята, когато на следващата сутрин Ева слезе за закуска. Аманда се събуди в такова добро настроение, че разгневената й майка я изпрати да играе навън, докато Нейт пристигне.

Щом зърна приближаващата му фигура, сърцето й заби с нов радостен ритъм. Но покрай вълнението се прокрадна и вледеняващ страх. Ако го загубеше отново, болката щеше да бъде непоносима. Целуна го бързо, но пламенно.

Хапнаха на верандата. Нейт сервира пиле на грил и салата от спагети, която Аманда опита, въпреки че предпочиташе фъстъчено масло.

— Изглежда ще трябва да подновя и допълня хранителните си запаси — каза Нейт замислено. — Как, за бога, разбираш какво им се яде на децата?

— Като ги попиташ. После съобразяваш отговорите с това, което трябва да ядат. — Ева лапна парчето кестен, което Аманда разглеждаше с особено подозрение. — Между другото, как мина вечерята?

— Споразумяхме се. Направихме взаимноизгодна сделка.

— Поздравления!

Ева вдигна чашата си.

— Благодаря. — Той я погледна изпитателно. — Вечерята с Хони не те притеснява, нали?

— Не — отвърна тя искрено.

Тревожеше я най-вече странното напрежение в погледа и гласа му. Още вчера го бе доловила. Но сега той й намигна палаво и прогони всяко съмнение.

Следобед тръгнаха на експедиция във вътрешността на сушата. Откриха диви ябълкови дървета и малко поточе. С трогателно търпение Нейт научи Аманда как да скача по камъните до другия бряг.

Крехкото здраве беше причината момиченцето да е срамежливо и недоверчиво към непознати, но с Нейт се държеше спокойно и непринудено, сякаш знаеше, че може да се довери на този висок дружелюбен мъж. Което не бих могла да кажа за себе си, помисли си Ева. Лесно е да обичаш. Трудно е да се довериш. Да се довериш и да забравиш.

— Давам едно пени, ако споделиш мислите си с мен — настани се Нейт до нея.

— Скъперник! — Очарована от смеха му, тя се притисна към силното му рамо. — Какъв прекрасен ден!

Октомври беше дошъл и есента бе оставила огнения си отпечатък върху природата. Въздухът ухаеше великолепно, а небето беше прозрачно синьо. Дългите клони на плачеща върба галеха тревата с всеки повей на вятъра.

— Не мога да свикна с мисълта, че в понеделник трябва да отида на работа, вместо да бъда заедно с теб. Какъв прекрасен начин да започнеш деня — въздъхна тя.

— Има и по-прекрасен — прошепна той в ухото й и двамата се засмяха тихо.

Нейт я прегърна през кръста.

— Колко време остана във Вегас, след като заминах? — небрежно подхвърли той.

— Достатъчно, за да изплача мъката си — отвърна тя със самоирония. — Защо питаш?

— Просто се чудех. Въпреки всичко, което се случи между нас, ти продължаваш да бъдеш моята загадъчна Ева. Вероятно ще остарея, докато те разгадая.

Тя се засмя и мъжът я целуна по устните.

— Кажи ми за какво мислиш — наруши той тишината.

— Мислех как утре всеки ще тръгне по своя път. Вие с Патрик заминавате в Портланд, с Аманда се връщаме в Конкорд, Мери-Джо заминава за Ню Йорк.

— Звучи ми като: „Сбогом, беше ми приятно. Обади се някой път“.

— Знаеш много добре, че ще броя секундите, докато се появиш на вратата — намръщи се тя присмехулно. — Ще се появиш, нали?

— Бъди сигурна, Ева. Във вторник заминавам на изложба за софтуерни продукти в Калифорния и ще се върна в петък. Можеш да разчиташ на това.

— Вярвам ти.

Нейт се усмихна в отговор. Аманда обикаляше наоколо и събираше есенни цветя. Той я погледна замислено.

— Сигурно е странно усещане да знаеш, че оформяш човешко същество. Като скулптор, работещ с жива глина. Ще ми се…

— Какво?

— Не знам. Да бях и аз художник. Тази работа ти се удава, Ева.

— Благодаря — отвърна тя и отклони поглед, щом желанието да му се довери се сблъска с предпазливостта й.

— Няма защо — рече той и отиде при Аманда, която беше намерила празно птиче гнездо и искаше да го вземе.

Жертва на вътрешни противоречия, Ева хвърли поглед към лявата си ръка. Там нямаше пръстен. Доста сполучливо напомняне, че любовта невинаги завършва с брак.

— Нейт, хайде да тръгваме, става студено — извика тя.

— Идваме! Искаш ли да пояздиш, принцесо? — обърна се той към Аманда.

— Как я нарече?

— Принцеса. — Нейт сложи момиченцето на раменете си и присви очи. — Имаш ли нещо против?

— Не, разбира се. Моят баща някога ме наричаше така.

Аманда заспа по пътя към дома. Нейт беше потънал в мисли, така че Ева също подремна.

Щом пристигнаха, Хана пое малкото момиченце и го поведе към банята.

Нейт се облегна на колата с безизразно лице. Ева изведнъж се притесни.

— Забравих да те попитам какво ще правим довечера.

— Каквото пожелаеш.

Думите бяха изречени така тихо, че изведнъж й се прииска да види дълбоките му сиви очи, озарени от усмивка. Знаеше колко високо цени той спонтанността. Така че, бъди спонтанна, каза си тя.

— Ами, ще вечеряме, разбира се. Но първо се нуждая от горещ душ. Предполагам, че и ти… — На устните й заигра палава усмивка. — Помислих си, че можем да го направим заедно. Така ще спестим вода — обясни тя.

— Добър аргумент — съгласи се Нейт с кисела усмивка.

Неговата изкусителна вълшебница се беше върнала и той знаеше, че не може да устои на чара й. Макар да му се искаше.

 

 

Ева влезе в спалнята му така, сякаш беше нейна. Беше се отбила във вилата само за да смени джинсите си с широка памучна роба. Сега я свали, хвърли я на един стол и се отправи към банята. Нейт се събличаше.

Ева пусна душа и започна да се сапунисва. Почуди се какво задържа Нейт.

Когато вратата на банята се отвори, Нейт застина. Тялото й беше мокро и блестящо под обливащата я вода.

— Господи! — прошепна той благоговейно.

Ева се засмя смутено.

— Идваш тъкмо навреме. Някой трябва да ми изтърка гърба.

Той затвори вратата, взе бледосиния сапун, бавно го плъзна по гърба й, по нежната извивка на ханша и грациозните глезени.

После коленичи, без да откъсва поглед от водата, която отмиваше бялата пяна. Изправи се отново и плъзна длани по краката й. Косата на тила й беше като мокра коприна. Докосна я с устни и обсипа с целувки загорелите от слънцето рамене.

Устните му бяха като хладен огън върху горещата й кожа. Ева потръпна, когато дланите му обхванаха гърдите й. Той я задържа така за момент, притиснал тяло към нейното.

— Господи, не мога да ти устоя.

— А искаш ли? — прошепна тя.

— Понякога. — Той нежно захапа рамото й. — Но ти си ме омагьосала.

— Ти също.

Тя се обърна с усмивка на изкусителка и бавно започна да сапунисва гърдите му, наслаждавайки се на контраста между бялата пяна и бронзовата кожа.

Водата се стичаше съблазнително по стройното му тяло. Той я дръпна встрани от струята и жадно впи устни в нейните. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Устните му се спуснаха към гърдите й. Сапунът се изплъзна от пръстите му.

Младата жена притвори очи. В момента съществуваше единствено Нейт, неговият аромат, грубите му топли устни и огненото цвете на страстта, което разцъфваше в нея.

Той отвори вратата, повдигна младата жена и я положи на килима. Очите й се разшириха от изненада. Нейт се засмя и се отпусна до нея.

— Абсурдно, нали? Вината е твоя!

Ева го изгледа втренчено. Банята беше малка и тясна. Въпреки че телата им бяха сякаш създадени едно за друго, мъжът беше прекалено висок и едър. Той отново жадно я целуна и проникна в нея. Способността й да разсъждава се изгуби в прииждащия екстаз.

Наистина бе абсурдно, но и прекрасно. Ева се спускаше от невероятни висини и потърка нос в рамото, което я притискаше. Килимът се впиваше в кожата й, но телата им бяха тъй сладостно преплетени, че не й се искаше да помръдне.

— Натаниъл — отрони тя тъжно, — мисля, че гръбнакът ми ще се счупи.

Той въздъхна.

— И аз като че сериозно съм пострадал. Помогни ми да се разделим. По-внимателно, моля те!

Ева се разсмя. Всичко е наред, помисли си тя с неочаквано облекчение.

С няколко внимателни маневри Нейт се изправи и й помогна да стане. Отново взеха душ, но този път той я отнесе до леглото, преди да изгуби контрол над страстта си.

— Хайде да поговорим — предложи той изведнъж и се отпусна по гръб.

— После. — Ева се надвеси над него и разстла мократа си коса на гърдите му. — Има време. — Тя целуна устните му, възхитена от бездънните дълбини на своята сексуалност. — Не е спешно, нали?

— Напротив. — Нейт я хвана за раменете, въпреки смеха и протестите й, и решително я отдръпна от себе си. — Време е, Ева. — Лицето му беше строго като гласа.

— Нейт, не разбирам. За какво е време? — попита Ева, борейки се да потисне паническото усещане за фатална грешка.

— Време е да ми кажеш, че аз съм бащата на Аманда.