Ашли Съмърс
Вечната Ева (11)

Десета глава

Бурята, която на сутринта вече бе преминала, остави след себе си ясно небе и хладен въздух. Ева потръпна леко и затвори прозореца. От долния етаж се чуваше протестиращия глас на Аманда. След малко буен смях заля стълбите и тя нахълта в стаята с пронизителен писък.

— Мамо, помощ, помощ! Хана ще ме хване!

Ева притисна силно малката палавница.

— Защо те гони? — попита тя тъкмо когато икономката влезе, пухтейки като миниатюрна парна машина.

— Не ми позволява да я облека, преди да й намеря бижуто — обясни Хана с ръце на кръста. — Казах й, че не сме донесли ни…

— О, тя говори за пластмасовото герданче от Брайън. То е в моята кутия за бижута. Аз ще я облека, Хана — успокои я Ева, вдигна веселото момиченце, сложи го на леглото и се хвърли до него — ръмжащо чудовище, което яде закръглени коремчета за закуска.

— Господи! — възкликна Хана и изчезна от шумната стая.

Най-сетне Аманда бе облечена в раиран гащеризон и любимия си пуловер заедно с безценните мъниста, люшкащи се на врата й.

Ева смени пижамата с бяло трико и клин. С чаша кафе в ръка тя се отправи към просторния кабинет за сутрешната си тренировка.

Правеше лицеви опори, когато съзря пред очите си два лъскави кожени ботуша.

— Здравей, Нейт. Много си подранил.

— Хрумна ми да заведем Аманда в една ферма.

— Ферма ли? Не мисля, че ще й бъде интересно. Ние живеем в покрайнините на града, бих казала в провинцията. А може и да е прекалено студено за занимания навън — намръщи се тя предупредително, щом Аманда се втурна в кабинета.

— Навън е приказно — рече Нейт. — Искаш ли да посетим една ферма, Аманда? Там е пълно с малки котета, кученца и патенца…

— О, да! Моля те, мамо! Ще ми бъде топло, обещавам.

Накрая Ева се примири и даде съгласието си.

Безсрамно доволен от себе си, Нейт се наведе и прошепна високо:

— А сега попитай дали може да се разходим, докато мама приключи с тренировката.

— Може ли, мамо? Моля те?

— Моля те, мамо? — настоя Нейт толкова комично, че момиченцето се изкикоти.

У Ева изведнъж се надигна съпротива срещу тези съучастнически блеснали очи и еднакви усмивки. Тя се упрекна вътрешно, пое дълбоко въздух и махна с ръце през смях.

— Добре, добре. Тичай да си намериш якето, Аманда.

Детето изчезна с радостни викове. Ева погледна с усмивка Нейт и промърмори:

— Изглежда сгреших за фермата. Какви други изненади си скрил в ръкава си?

— За днес толкова. Утре може да излезем на пикник до един поток.

Ева обхвана лицето му и нежно целуна мъжа.

— Ммм, много си сладка — прошепна той. — Най-сладката на света.

Щом дочу приближаващите стъпки на Аманда, Ева бързо се отдръпна.

— И теб си те бива — подхвърли тя, преди да се обърне към дъщеря си. — О, Аманда, ти си намерила новата кофичка. Хайде, бягайте, аз ще ви догоня.

— Ура! Ти ще ми помогнеш да събера миди — възкликна Аманда и дръпна Нейт към вратата. — Това е моята кофа за миди. Мери-Джо ми я донесе от Ню Йорк — каза тя толкова гордо, че мъжът се усмихна.

Малката го поведе надолу по стъпалата към пясъка. Гласът й се извисяваше и заглъхваше като мелодия, понесена от вятъра. Нейт мислеше за Ева и за изминалата нощ.

Безпокойството го накара да ускори крачка. Познаваше себе си и си повтаряше непрекъснато, че няма защо да се чувства виновен. И все пак имаше угризения.

Възмутената Аманда го върна към настоящето.

— Чакай, чакай! Много бързо вървиш, Нейт. Не мога да събирам мидите!

— Извинявай, миличка. Какво ще правиш с всички тези миди? — попита той и коленичи до нея.

— Ще си направя огърлица. Виж, тук пробиваш дупчили, нанизваш мидите на конец и правиш огърлица.

— Така ли било? — каза той, развеселен от нейната сериозност. — Ти обичаш герданите, нали?

— О, да. Вече имам пет. Виждаш ли този? Дядо Коледа ми го донесе за рождения ден. Всъщност това беше чичо Брайън, облечен като дядо Коледа — довери му тя съучастнически, — но аз не казах на мама. А, ето я и нея!

Раздразнен от острия пристъп на ревност, който винаги съпътстваше името на Брайън Оливър, Нейт едва се овладя.

Нещо още по-тревожно проблесна в мозъка му, но изчезна веднага щом зърна Ева.

Обзе го шеметно усещане. Сякаш се разместиха пластовете на времето. Изведнъж сякаш изгуби ориентация, дишането му стана неравномерно. Тя крачеше към него по пясъка, облечена с джинси и риза. Но това, което той виждаше, беше разголена нимфа, танцуваща по ярко осветената сцена. Дългите й крака и грациозните й движения го хипнотизираха. Виолетовите й очи гледаха невинно, а усмивката й беше предизвикателна, съблазнителна…

Видението продължи. Сякаш някой беше пуснал филм със спомени в главата му.

Преживя отново емоциите, които го съпровождаха във Вегас — горчивият гняв, който не можеше да потисне, неподчиняващата се на логика обида, която презираше. Изпита радостта и триумфа от срещата с Ева.

Спомените го опияниха.

Колко трудно му беше онази първа нощ да я остави пред вратата само с една кратка целувка! Изпита облекчение, че не се беше отнесъл към нея грубо и съжаление, че не й беше обяснил защо не може да й предложи нищо повече от удоволствие за една-две нощи.

Господи, помисли си той, когато спомените се изсипаха върху му като водопад. Нищо чудно, че продължава да му се сърди! Той наистина си беше тръгнал, без да се обърне. Защото не бе посмял да се обърне, но тя не знаеше. След една незабравима нощ й беше благодарил за прекрасния уикенд и си беше заминал.

Но преди това тя се бе унизила — сега знаеше, че се е почувствала унизена — като го бе помолила да остане.

Думите й пронизаха слуха му: „Но аз те обичам! Не можеш просто да кажеш сбогом и да си отидеш. Обичам те!“. С невероятна яснота той видя как я прегръща пламенно и гневно. Чу напрегнатия си снизходителен смях. Беше й казал, че е сляпо влюбена. Нещо, което трябваше да признае, че и той самият изпитва. Беше й напомнил правилата, уточнени в началото. Правила, които я защитаваха, и успокояваха съвестта му.

Толкова лесно щеше да му бъде да отстъпи пред молбата й. Но той познаваше себе си, знаеше колко е уязвим в момента и колко дълбоки са раните от развода. Ако се беше предал на импулса, и двамата щяха да пострадат.

Дори тогава трябваше да положи неимоверни усилия, за да я напусне. По лицето му пробяга усмивка, когато си спомни всичко. Не си беше тръгнал безразличен.

— Нейт? Добре ли си?

Нейният загрижен глас му подейства като студен душ. Напълно загубил представа за действителността, Нейт я погледна втренчено за момент. Най-сетне дойде на себе си и го обзе луда радост. Трябваше да й каже, че си е възвърнал паметта и че не е права. Знаеше, че това ще промени нещата. Дори начинът, по който тя го гледаше, щеше да се промени. Колкото до нейната тайнственост — край, с нея беше свършено!

Нейт се замисли. По-добре да й каже по-късно, насаме. О, колко трудно щеше да му бъде да изчака! Засмя се неудържимо, грабна я в прегръдките си, завъртя я и я обсипа с целувки. Дори Аманда остана смаяна.

Той засрамено освободи Ева от прегръдките си и се усмихна глуповато на детето.

— Нейт! — възкликна Ева с ръце на кръста. — Какво, за бога, беше това?

— После ще ти кажа. — Той усети как устните му се разтеглиха още по-широко — сигурно се беше ухилил като идиот! Изпъна се в цял ръст и попита: — Ще потегляме ли, дами?

— Да потегляме — отвърна Ева и с усмивка пое ръката му.

 

 

Няколко пъти, докато траеше приятното пътуване по криволичещите селски пътища, Нейт трябваше да прехапе език, за да не изрече голямата новина. Представяше си нейната реакция от най-различни гледни точки винаги в розова светлина.

Но засега реши да се задоволи с радостта, която щеше да достави на Аманда и Ева с екскурзията. Фермата с големия си червен обор и белосаната дървена къща, заобиколена от каменна ограда, изглеждаше невероятно гостоприемна. Цветя в саксии и люлеещи се столове красяха предната веранда. Аманда се втурна по зелената пътека, за да поздрави двете красиви колита, които ги очакваха заедно със стопаните си.

— Аманда, чакай! — извика, Ева уплашена от големите животни. — Нейт…

— Не се безпокой. Те са свикнали с малки деца — успокои я той, хвана я за ръка и я представи на възрастната двойка.

Оборът ухаеше на току-що окосено сено. Под сенчестата му стряха се гушеха малки котенца, пухкаво агне, родило се извън сезона, и няколко игриви малки кученца. Нейт седна на покрития със слама под и се заигра с животните. След като се огледа за паяци, Ева се присъедини към него.

— Паяци? А пък аз мразя плъхове. Умирам от страх — сподели той поверително.

Един час по-късно решиха да се разходят. Когато се върнаха в къщата, там ги очакваше свежа натурална лимонада и ароматна, домашно приготвена пица.

Минаваше четири, когато си тръгнаха. По това време Нейт вече изгаряше от нетърпение. Беше предвидил къде и как да разбуди тайната — в неговия кабинет, на светлината на запаления огън, щеше да й поднесе бледочервени рози и искрящо вино в кристални чаши. Всичко трябваше да бъде съвършено. Тази вечер щеше да й открие сърцето си.

При тази мисъл Нейт стисна здраво волана. Чувстваше се нервен като хлапак на първия си училищен ден.

 

 

— Нейт, това е прекрасно — каза Ева, когато влезе в осветения от камината кабинет. — Шампанско? По какъв случай?

— Случаят — отвърна той, сваляйки синята й пелерина така, сякаш развиваше подарък — сме двамата с теб.

Тя се усмихна сковано и той усети пристъп на раздразнение. Цял ден се беше държала съвсем непринудено, а сега демонстрираше резервираност. Нейт не желаеше тази Ева, искаше палавата капризна магьосница, която се криеше зад защитната маска. Но тя скоро ще се върне, успокои се той. Скоро.

— Е, ще пием ли шампанско, или само ще стоим и ще го гледаме? — попита Ева.

— Шшт, танцьорке — каза той и очите й се присвиха, после я хвана за брадичката и я целуна така, както бе копняла — дълго и упойващо.

Зачервена и задъхана, Ева потъна в мекото канапе, а той закачи дрехата й. Очите му искряха.

— Нейт, ще ми кажеш ли защо изглеждаш тъй загадъчен?

— Всяко нещо с времето си.

Той коленичи и свали кожените ботуши от стройните й крака. Бе облякла фина, леко набрана вълнена рокля с цвета на очите му.

— Ти си невероятно изискана дама — заяви той, втренчен в кока и перлите. После я целуна отново и с дрезгав смях се зае да отваря шампанското.

Ева вдигна двете чаши. Тапата изскочи и бледозлатистата напитка се разпени достатъчно, за да погъделичка обонянието. Ароматът беше толкова приятен, колкото и вкусът на виното.

— Прекрасно е. Ще се пристрастя към шампанското. Всъщност и към теб — каза тя с въздишка, щом мъжът седна до нея.

— Ева, за мен е много важно да знам какви са чувствата ти към мен.

Молбата му я изненада. Загубила дар слово тя го погледна втренчено, а отговорът пулсираше в ушите й. Обичаше го. Но дори пред себе си не би посмяла да направи подобно ужасяващо признание. Но тя го обичаше. Безрезервно, безнадеждно.

И безразсъдно. Само глупачка би поела такъв риск.

— Харесвам те, Нейт. Много. Също така те уважавам и ти се възхищавам. Повярвай ми, това е много важно за една жена.

Думите й прозвучаха сковано и надуто. Той се усмихна и я целуна по нослето.

— Мисля, че става дума за нещо повече.

— Нейт… — Завладяна от противоречиви чувства, Ева изпусна дълбока въздишка.

— Няма нищо — успокои я той. — Разбирам какво си мислиш. „Щом ме е изоставил веднъж, може да го направи пак.“ Знам колко е важно да харесваш и да уважаваш някого. Тези чувства са в основата на трайните отношения.

Тя се облегна назад и отпи от шампанското.

— Нашите трайни ли са?

— Много. Само бяха прекъснати за малко, това е всичко. Защото моментът не беше подходящ. Не си права, Ева. Не си права за нашата връзка, грешиш, като ме смяташ за несериозен мъж, чиито нужди би задоволила коя да е жена. Ходил съм във Вегас няколко пъти, преди да те срещна и съм прекарвал чудесно и сам. Но ти привлече погледа ми като магнит. Трябваше да те имам, без значение какво щеше да ми струва. А цената беше висока. Едно от най-трудните неща, които съм правил, беше да те оставя онази сутрин. — Нейт взе чашата си и я пресуши на една глътка. — Това е факт, Ева, не предположение.

— Факт? Но откъде знаеш това? Освен ако не… Нейт, успял си да върнеш спомена!

Това беше колкото въпрос, толкова и възклицание. Той се засмя и я прегърна.

— Да, спомних си. Тази сутрин на плажа с Аманда. Не знам как стана, но изведнъж те видях като великолепна полугола червенокоса нимфа, вместо като великолепна облечена блондинка. — Той се ухили. — Такава бяхте, нали, госпожице Шеридан!

— Ами, аз… Имаха достатъчно блондинки, търсеха брюнетки и червенокоси. Но всъщност съм естествено руса.

— Знам — засмя се той, щом съзря пламналите й бузи. — Както и да е, това, което ти казах снощи, е чистата истина. Бях в пълна безизходица, и го знаех. Толкова бях объркан, че не можех да рискувам със сериозна връзка. Но ти беше неустоима, твоята жизненост, твоята невинност. Нуждаех се от теб, по дяволите! Поне бях достатъчно разумен да скъсам незабавно. Но не ми беше лесно. Бях отчаян, потиснат, изкушен да се втурна обратно към Вегас… и тогава паднах.

— Щеше ли да се върнеш?

— Не зная, Ева. Сигурен съм в едно. „Изгубеният ми уикенд“ будеше в мен странни чувства дълго след това. В края на краищата, успях да се убедя, че не се е случило нищо необикновено. Но през октомври купих крайбрежната къща без особена причина — просто така ми се искаше. Може би защото тук съм бил по-близо до теб, дори без да го знам.

— Може би. — Тя реши да не придава прекалено голямо значение на думите му и приближи до сребърната кофичка с лед. — Още вино?

— Не, благодаря… Никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед, но сега вярвам. Обичам те, Ева Шеридан.

Сякаш я заля огромна вълна, която остави след себе си болезнена радост. Тя се обърна да срещне търсещия му поглед и в гърлото й заседна буца. Той приближи до младата жена и я пое в прегръдките си.

— Знам, държах се лошо, когато ти ми каза, че ме обичаш — прошепна той унило.

— И това ли си спомни? — изстена тя.

— О, да. Още не знам дали тогава си била напълно сериозна и искрена. Но аз съм напълно искрен. Искам да градя бъдещето си с теб, Ева. Искам да бъдеш част от живота ми.

Този път думите му я хвърлиха в паника. О, господи, помисли си тя на ръба на истерията, аз още не съм му казала!

— Нейт, не знам какво да кажа… Прекалено много неща се случиха напоследък. Измина едва месец.

— Повече от четири години — поправи я той сухо. — Но аз те разбирам. Помисли си. Имаме много време.

Тя изгаряше от желание да разкрие любовта си, но отхвърлените думи, изречени някога, се бяха свили на топка в гърлото й. Без да го поглежда, остави чашата си и се отпусна в прегръдките му.

Съблякоха се в пълно мълчание, но по време на последвалия екстаз, тя за пръв път чу любовни слова, изречени с тъй чувствен дрезгав глас. Не му отвърна. Предпазливостта я сковаваше.

Едва по-късно, когато си казаха лека нощ на нейната веранда, той отново й напомни.

— Ева, трябва да знам. Обичаш ли ме?

Да, обичам те, помисли си тя, но не можа да го каже. Чувстваше се прекалено уязвима.

— Знаеш, че е така. Сега трябва да се прибера. Изтощена съм.

Слава богу, Нейт се засмя и я остави след една пламенна целувка.

Щом се прибра, тя се сгуши до топлото телце на Аманда и се опита да разграничи противоречивите си чувства. Най-съкровената й мечта се сбъдваше, а не можеше да се отърси от страха. Опасно беше да си толкова щастлив. Възможността да бъде съпруга на Нейт я въодушевяваше, но предизвикваше и неясно лошо предчувствие.

Измъчваше я вина. Тази вечер имаше чудесната възможност да съобщи на Нейт, че е баща, но не го направи. Раздразнена си каза, че чувството за вина в случая е неуместно. Изминали бяха само няколко седмици. Прекалено кратко време за такива грандиозни решения. Сгуши се в топлата завивка и затвори очи. Нямаше защо да бърза.

Разполагаше с достатъчно време.

 

 

Три часът сутринта. Нейт тихо изруга, стана и излезе на верандата. Отдавна беше завел Ева у дома й и трябваше да спи дълбоко. Но вместо това не можеше да си намери място в леглото, което още носеше неуловимия й аромат. Неуловима, да, точно това беше думата. След всичко, което се беше случило помежду им, след обясненията и разтърсващите уверения — той й беше разкрил душата си, за бога — тя беше все така неуловима и тайнствена, както в първия ден на плажа.

Отиде до парапета и се взря в океана. Със свито сърце си спомни едва чутото: „Знаеш, че е така“. За мъж, чието най-съкровено желание беше да знае, че е обичан и желан, това не бе достатъчно уверение. Е, добре поне, че споделяше чувствата му. Тя беше човекът, когото бе търсил през целия си съзнателен живот.

Но имаше и нещо друго, което го измъчваше. Какво?

Той съзнателно се отпусна и си припомни изминалия ден. Красивата Ева с поруменяло лице пред възхитения му поглед. Аманда на плажа, събираща миди за огърлица. Тя обича огърлици, спомни си той с усмивка. „Дядо Коледа ми я донесе за рождения ден…“

Нейт застина и озадачено се намръщи.

Рожден ден на Коледа?