Джей Бонансинга
Хрътка (52)

51.
Парчета месо

Беше високо в боровите клони, може би на пет-шест метра над земята и Шарлот.

Тя отскочи назад и едва не падна, вдигнала очи към малкото замръзнало ангелче, набучено на клоните на огромна ела. Снегът покриваше мъртвото бебе и то приличаше на мраморна статуя — бебето от първия й случай.

— Не! — Шарлот силно стисна зъби и запремигва, за да пропъди спомена. Вятърът бе толкова остър, че можеше да реже диаманти, и светлината помръкваше под тежестта на бурята. Трудно можеше да се каже дали е ден, или нощ. Тя обаче виждаше бебето, виждаше го ясно като тлеещ въглен.

— Какво има? — задъхано попита Пол.

— Нищо…

— Какво видя?

— Хайде, Пол, приближаваме се, хайде! — Шарлот се откъсна от призрачното бебе и продължи нагоре по пътеката. Вдигна яката на дънковото си яке и го закопча догоре. Трепереше и започваше да се страхува, че ще измръзне. Бурята вилнееше с пълна мощ, дърветата се огъваха.

Бебето й се явяваше насън от години. Кукленското му личице, посинелите му устенца. Никога не бе разговаряла с друг за това, не беше ходила на психиатър, не бе признала дори на Джуниър. Просто трябваше да се примири. Нещо като емоционална алергия.

Но сега, докато се изкачваше нагоре в бурята, тъжната гледка се превръщаше в нещо друго.

Нещо по-грозно, по-страшно.

Няколко минути по-късно я разтърси нов образ. Шарлот скри лицето си в шепи. Тялото, което лежеше в дерето от лявата й страна, беше мъртво от няколко седмици — най-вероятно тийнейджърка — с бяла като алабастър плът, без ръце, крака и глава. Призрачният стон на момичето се надигна от спомените й — „той ме изнасили, захвърли ме тук като парче месо“ — и тя едва не падна на земята.

— Какво има? — стисна я за ръката Пол.

— Нищо, нищо — отново промълви Шарлот и се опита да се овладее.

— Усещаш ли нещо? Дарил ли е?

Тя стисна зъби, избърса ледената киша от очите си и плъзна поглед по дърветата наоколо.

— Тихо, Пол, моля те.

Продължиха нагоре.

Бурята бушуваше, пътеката съвсем се стесни и Шарлот отново усети ледения огън в стомаха си, гнева, насъбраната през последните няколко часа ярост. И внезапно осъзна нещо, което я обля с вълна от бързодействаща отрова.

Цялата скръб, която беше изпитвала през годините, цялата мъка на окаяните любими същества, на съсипаните родители на изгубени деца, всичко това се сливаше в чиста ярост, която течеше като огън във вените й.

Докато бавно крачеше нагоре, тя усещаше още тела във влажната ледена мъгла на периферното си зрение. Бедният старец с алцхаймер, удавил се в басейна на водопречиствателната станция, директорът на брокерска фирма, отвлечен и умрял от инфаркт в мазе на изоставен склад, медицинската сестра, изнасилена, убита и захвърлена в канавка край шосе 94, всички тези жалки човешки останки, с които Шарлот бе свързана, сега се върнаха и я влудяваха, снегът я заслепяваше като светлина на фотографска светкавица, като прожектор в зала за аутопсии. Цялото това зло опустошаваше душата й. Как можеха хората да си причиняват такива неща? Как можеше Господ да го допуска? Как?

Тя се препъна в корена на едно дърво и падна на четири крака в снега.

— Шарлот! — Пол се втурна към нея и нервно избърса влагата от лицето си.

— Къде си? — промълви тя и дъхът й излезе от устата й като бяла пара.

— Шарлот?

— Къде си? Къде? Къде? — Тя удари с бинтованата си ръка по земята. Очите й бяха замъглени, по бузите й се стичаха сълзи. Вятърът разлюля дърветата и от клоните се посипа сняг.

— Какво има, Шарлот? — Той уплашено гледаше през рамо към бялата пътека под тях.

— Къде си!!!

— Те идват, Шарлот — каза Пол, протегнал автомата си като разпятие, сякаш за да пропъди вампири. — Приближават се…

— … ти си жив, миличък, жив си, ще успееш, само ми кажи къде си… — Шарлот запълзя в снега. В мозъка й отново пращяха сигнали. Нещо наблизо, нещо важно на земята. Дланите й бяха почти безчувствени, ала тя продължаваше да пълзи и да разчиства снега, сякаш отдолу щеше да открие самородно злато.

После спря.

— Какво има? — Застанал на няколко крачки от нея, Пол проточи шия.

Тя вдигна малък предмет, паднал тук само преди минути, но вече полузатрупан със сняг.

Бейзболна картичка.