Джей Бонансинга
Хрътка (13)

12.
Мръсносини пламъци

Джуниър се втурна към Шарлот. Знаеше, че му остава една-единствена възможност да прекоси стаята, да стигне до Шарлот и да я измъкне преди едрият тип в дневната да има шанс да направи нещо.

Беше в средата на помещението, когато мъжът се изправи зад дивана, насочил към него пушка за мечки.

Джуниър стреля в движение, улучи стената, разби стъклото на избродиран надпис „Няма друго място като дома“ и го събори на пода. Гангстерите отново се скриха зад дивана.

— Това е смешно! — извика едрият. — Всички тук сме възрастни хора, за бога! Госпожица Фортунато просто иска да поговорите!

Джуниър стигна до Шарлот и я изправи на крака.

Тя бе замаяна, но той нямаше време да обсъжда състоянието й и да я успокоява, нито дори да бъде внимателен. Беше се превърнал в робот, програмиран с една-единствена цел: да я отведе оттук. Джуниър я задърпа към коридора и завъртя револвера си назад точно в момента, в който едрият тип подаваше главата си иззад дивана.

Джуниър стреля два пъти, по-скоро за отвличане на вниманието, отколкото за да улучи някого. Първият куршум попадна в канапето и от дупката изригнаха валма от пълнежа. Вторият се заби в стената до мъжете.

— Хайде, миличка! — Той я затегли към спалнята, като си мислеше, че може би ще успеят да се измъкнат през прозореца или дори да повикат ченгетата по телефона. В същото време се чудеше дали да използва момента и да презареди, преди нападателите им да започнат да стрелят по тях. Но внезапно зърна изненадващо движение от дясната си страна.

Шарлот се беше отскубнала от ръката му и се насочваше към вратата в отсрещната част на коридора.

— Монетата, Джуни! Не можем да я оставим!

Той я последва и двамата се спуснаха по паянтово дървено стълбище.

Всичко се случваше невероятно бързо. Джуниър се озова в студения мрак на мазето. Мирис на мухъл и стари тухли изпълни ноздрите му. В коридора над тях се разнесоха тежки стъпки. Той се втурна обратно нагоре, затръшна вратата и закачи кукичката, която навярно нямаше да издържи дори и съвсем слаб ритник.

Долу светна гола електрическа крушка.

Джуниър отиде при Шарлот, която обикаляше около мръсен стар железен бойлер с въглища, навярно превърнат в отоплителна инсталация някъде по времето на Джими Картър.

Джуниър се заоглежда и отчаяно затърси изход. Мазето беше малко, със стари бетонни стени.

— Господи, Шарлот, тоя път наистина се прецакахме.

— Монетата, Джуни, монетата е единственият начин — шепнеше тя.

Някой силно изрита вратата.

Разнесе се приглушен гневен глас:

— Писнаха ми игричките ви. Говоря сериозно!

Джуниър извади резервния барабан и с треперещи ръце го зареди. Не се страхуваше за собствения си живот, нито изпитваше угризения, че е убил човек. Хлапето със сигурност искаше да стреля по Шарлот. Измъчваше го мисълта, че се е забъркал с мафията, а тези типове не се спираха пред нищо, за да си отмъстят. И щяха да отмъстят не само на него, а и на Шарлот.

Още един ритник.

— Вече ме вбесявате!

Джуниър затвори револвера и в същия миг Шарлот извика:

— Ето я!

Стоеше на колене пред чудовищния бойлер и сочеше нещо. Под решетката се издигаха мръсносини пламъци. Шарлот понечи да бръкне вътре и Джуниър не можа да повярва на очите си.

— Недей…

Но закъсня — тя вече бе пъхнала ръка в пламъците.