Джей Бонансинга
Хрътка (12)

11.
Къщичка от карти

Шарлот сякаш стоеше на пътя на товарен влак.

Не бе виновен и Джуниър. Той се движеше толкова бързо, че когато се опита да я насочи към коридора, Шарлот се напрегна, залитна и тежко се стовари по задник. Пред очите й заплуваха бели петна. Джуниър се препъна в краката й и също се просна на пода.

Монетата отскочи от ръката й, затъркаля се в трапезарията, удари се в стената и спря до саксията на фикуса.

Шарлот простена — абсолютно неволен звук — защото болката и паниката едновременно я връхлетяха като мълния, докато се мъчеше да застане на колене. Тя видя разбитата врата, през която влетяха двама мъже. Хлапето в кухнята се бе свило на кълбо, стискаше крака си и виеше като простреляно куче. Още повече я ужаси гледката на сребърния долар, който мътно блестеше на слабата светлина.

Шарлот запълзя към него.

— Шарлот! Боже господи! Зарежи тая монета!

Джуниър викаше някъде зад нея, но тя не го чуваше. Ушите й пищяха, гърбът й болезнено пулсираше. В дневната й бе влязъл грозен мъж и се приближаваше, насочил към нея голямо, грозно оръжие. До вратата стоеше още един, по-дребен, и замислено я гледаше. Но тя не им обърна внимание.

Стигна до монетата в мига, в който отекна нов изстрел.

Ударната вълна сякаш отнесе горната част на главата й, толкова мощен беше гърмежът. Минаха няколко секунди преди да осъзнае, че е стрелял Джуниър — просто за да привлече вниманието на новодошлите. Писъците на хлапето от кухнята се смесиха с гневен глас, който извика в дневната:

— Стига си хленчил, Шарпети, това е просто куршум, за бога!

От кухнята:

— Мамка му! Мамка му… мамка му… мамка му… Мамка му… Мамка му!!!

— Всъщност кой стреля?

Още писъци, последвани от порой ругатни, но никакъв отговор.

— Шарлот! — Викът на Джуниър разцепи мрака зад нея и докосна нещо в душата й, нещо първично, нещо като инстинкт за самосъхранение.

Тя грабна монетата и запълзя към коридора. И в същия миг чу гласа на гангстера в дневната.

— Шарлот Викърс?

— Да — стиснала монетата в потната си длан, промълви тя. Дори не спря, за да погледне през рамо към мъжа.

— Няма смисъл от насилие, госпожо. Госпожица Фортунато просто иска да поговори с вас.

— Шарлот! — отново я повика от коридора Джуниър. — Моля те!

Тя запълзя към него. Почти бе стигнала, когато хлапето диво започна да вие и Шарлот допусна грешката да хвърли поглед натам.

Раненият стоеше на един крак на прага, насочил пистолета си към нея.

— Кучка!

Преди да успее да стреля, откъм коридора се разнесе нов гърмеж.

Проблесна светлина и главата на хлапето се люшна назад. По мазилката на стената пръсна червена мъгла. Младият бандит се сгъна на пода като къщичка от карти. Точно в този момент Шарлот отново простена и изпусна монетата.

— О, не! Не!

Тя се обърна и запълзя след нея. Сребърният долар се търкаляше към отсрещната стена. Страхът й даде сили, ужасът от вида на човек, убит в собствения й дом, изпълни мозъка й като метастази на рак и я тласна напред. Шумът в главата й ставаше непоносим. Шарлот се хвърли към монетата, като си мислеше, че ако успее да я спаси, ако спаси живота на онези нещастни хора в Колорадо…

Доларът падна в отвора на отоплителната инсталация.