Джей Бонансинга
Хрътка (29)

28.
Фойерверки

— Мамка му! Ето го! — Дигър Мусолино се наведе от прозореца, стиснал пушката. Бусът рязко наби спирачки. Той политна напред, удари челото си в страничното огледало и замаяно запремигва. Шевролетът току-що се беше забил в стена от диви храсти на петнадесетина метра от тях.

Двата автомобила останаха неподвижни сред облаци прах.

После звукът на прегрял двигател откъсна Дигър от мигновения унес…

… защото шевролетът превключи на задна…

… и бавно се изтегли от храсталака.

— Гадни копелета — изсумтя Мусолино и зареди упойващата стреличка. Нервите му бяха опънати до крайност, тилът и ръцете му бяха настръхнали. Бе му писнало да преследва тия проклети идиоти. Ужасно му се искаше да сложи край на всичко това. Беше пъхнал двата полуавтоматични пистолета под колана си от двете страни на голямото си шкембе и нямаше да се поколебае да ги използва. Ала в момента имаше една-единствена цел и знаеше, че всичко зависи от точността му. — Давай, Лу! Давай!

Лу Сейнт Луис, който не бе професионален шофьор, но имаше достатъчно голям опит, незабавно превключи на скорост и настъпи педала. Бусът подскочи и полетя напред към шевролета. Дебелия се опитваше да запази равновесие отзад и полагаше усилия да не изглежда прекалено възбуден.

— Предполагам, че искате да се приближите колкото се може повече, нали? — надвика рева и вибрациите хиропрактикът.

— Точно така, докторе. Ти само давай напред, аз ще свърша останалото.

Шевролетът бясно се носеше назад. Дигър задържа пушката между коленете си, извади пистолетите, зареди ги и се приготви за стрелба. Разстоянието бързо се скъсяваше — четиридесет и пет метра, четиридесет, тридесет — и Мусолино вдигна оръжията. Двадесет и пет метра, двадесет, десет: Дигър се наведе през прозореца, затаи дъх, прицели се…

… и откри огън.

Гърмежите бяха оглушителни. Около предната броня на шевролета избухнаха фойерверки. Един от куршумите — четвъртият или петият — улучи предната лява гума.

— Елате ми, елате ми, пиленца — измърмори под нос Дигър, пусна пистолетите на пода, вдигна пушката и долепи око до оптичния мерник. Бусът се приближи на сантиметри до шевролета, който продължаваше да лъкатуши назад, като изпускаше облаци дим.

В окуляра се очерта лицето на Шарлот Викърс.

Окото на Дигър внезапно се разшири като лъскав сребърен долар.