Джоузеф Файндър
Белязаният (73)

70.

Шепотите прераснаха в ропот, ропотът — във възбудени викове, все по-високи и по-гръмки.

Беше се случило немислимото. Изненадващият свидетел се бе оказал… един покойник. Един мъж, когото нацията беше погребала и бе оплакала още преди месеци.

В прес галерията настъпи паника. Неколцина от задните редове изхвърчаха навън, вероятно за да завъртят телефоните.

Хал и председателят на комисията, които си даваха сметка за огромния смут и вълнение, предизвикани от появата на Синклер, но нямаха представа какво предстои да се случи, продължиха да крачат към мястото на свидетеля.

Човекът от охраната се носеше към мен, с ръка на кобура, все по-близо и по близо.

А Майлс се изправи, незабелязан от никого сред настъпилата суматоха, пъхна ръката под ревера си…

Сега!

Натиснах бутона под дясната си ръка, капакът отскочи и пистолетът се озова в шепата ми.

Само два заряда.

Точно това беше недостатъкът на американския „Деринджър“, недостатък, с който обаче трябваше да се примиря.

Вдигнах го и…

Няма видимост! Охранителят блокираше пътеката!

И изведнъж се разнесе разкъсващ слуха писък. Женски вик, някъде над нас. Стотици глави се извърнаха нагоре. Идеше от една от квадратните дупки в стените, една от нишите за телевизионни камери, но точно от тази не стърчеше камера. Там имаше жена, която крещеше с цяло гърло:

— Татко! Залегни! Ще те убият!

Моли!

Как по дяволите се беше озовала там?

Нямах време да мисля. Високо подстриганият охранител замръзна, извърна се надясно, погледна объркано нагоре… и ето сега, само за част от секундата, мишената ми беше на мушка…

И стрелях.

Но не с куршум.

Не, шансът да не улуча с куршум беше прекалено голям.

Беше специално подготвен карабинен заряд „Магнум 410“, с унция и половина оловни сачми. Сто и дванадесет сачми.

Карабинен заряд в пистолет.

След гърмежа настъпи истинска паника. Хората наскачаха от местата си, затичаха се към изходите, криеха се под столовете.

В двете секунди преди охранителят да скочи върху мен и да ме събори в количката, видях, че съм поразил германеца. Той се държеше за лицето с лявата ръка, от десетките ранички бликаше кръв, сачмите го бяха спрели, бяха го лишили от способността да реагира. Сякаш бях запокитил в лицето му остри парчета стъкло. Майлс Престън залитна, после се изправи. В дясната си ръка държеше малък черен автоматичен пистолет.

Синклер, както забелязах, бе прикован към пода от някого, вероятно от личния си телохранител, сенаторите също бяха налягали. Цялото помещение се бе превърнало във вавилонско стълпотворение от писъци и викове.

Сборичках се с охранителя, за да измъкна деринджъра от мощната му хватка. Едва успях да се размърдам: краката ми, върху които бях седял повече от час, отказваха да ме слушат. Бяха обезкървени. Изтръпнали и обездвижени. Не можех да се изправя.

— Не мърдай!

Още един заряд! Имах още един заряд! И този заряд беше куршум, и само ако можех да освободя проклетия пистолет и да го насоча, щях да убия Майлс, щях да спася бащата на Моли, но охранителят ме беше притиснал на пода, върху мен се нахвърлиха и други, а Майлс, виждах го, Майлс, този професионален убиец, колкото и ранен и обезобразен да беше, бе насочил автоматичния си пистолет към Харисън Синклер и тъкмо натискаше спусъка, за да го накара да замлъкне завинаги…

После чух изстрелите.

Обхвана ме леден ужас и се отказах да се боря повече с охранителя.

Един изстрел, после два, един след друг в три мощни взрива, които прогърмяха в залата, последвани от секунда оглушителна тишина, и после — гръм от ужасени крясъци и викове.

Майлс беше стрелял три пъти.

Беше убил Харисън Синклер!

Почти го бях спрял. Намесата на Моли почти го беше спряла. Почти бяхме блокирали убиеца, почти му бяхме попречили да убие бащата на Моли.

Но той се бе оказал прекалено издръжлив, прекалено бърз, прекалено подготвен.

И прикован към пода вече от половин дузина охранители, аз се отпуснах изтощен.

Сълзи — на безсилие, на умора, на непреодолима тъга — потекоха от очите ми. Не можех да мисля за нищо.

Планът ни, брилянтният ни план, се беше провалил. Аз се бях провалил.

— Предавам се — казах. Гласът ми прозвуча като скършен, хриплив шепот.

Отпуснах се по гръб, плещите ми се опряха в студения под, около мен гъмжеше от ужасени викове.

Докато охранителят измъкваше белезниците и ги закопчаваше, първо лявата китка, после дясната — зяпнах с невярващ поглед напред през тясната пролука между мишницата и гърдите му, към сцената.

И не повярвах на това, което видях.

Убиецът, Майлс Престън, лежеше сгърчен пред трибуната на свидетеля. Главата му беше пръсната.

Мъртъв.

Над него, зашеметен, с невярващ поглед, стоеше Харисън Синклер.

Жив.

И последното нещо, което видях преди да ме отведат, последното, което мярнаха очите ми — о, чудо! — беше Моли. Горе, в нишата за камерата, в квадратната дупка в стената.

Моли държеше в протегнатата си ръка матовочерен пистолет и го гледаше с невярващ поглед и, сигурен съм, с нещо като усмивка.

Вашингтон Поуст

Зашеметяващи разкрития за ЦРУ

Престрелка в сенатската зала след изненадващата поява на бившия директор на ЦРУ Харисън Синклер, отдавна считан за мъртъв

От Ерик Мофат, щатен кореспондент на „Вашингтон Поуст“

„Снощи Харт Офис Билдинг се превърна в арена на едно от най-удивителните събития в най-новата ни история.

По време на изслушванията пред сенатската Комисия по разузнаването във връзка с обвинения в корупция в средите на Централното разузнавателно управление, около 18:30 без предварително предупреждение се появи Харисън Синклер, бившият директор на Централното разузнаване, за когото бе съобщено, че е загинал по време на автомобилна катастрофа през май тази година. Г-н Синклер се яви, за да даде клетвени показания за така наречената от него «масирана международна конспирация», в която са намесени сегашният директор на Централното разузнаване Александър Тръслоу и правителството на новоизбрания канцлер на Германия Вилхелм Фьогел.

Веднага след като Синклер беше въведен в залата, избухна престрелка. Единият от стрелците, който бе убит, е идентифициран като лице от германски произход. За другия стрелец се съобщава, че е Бенджамин Елисън, 40-годишен, юрист и бивш оперативен сътрудник на ЦРУ. За смъртта на други хора данни няма.“

Ню Йорк Таймс

Месец след инцидента по време на сенатското изслушване на Комисията по разузнаване възникват въпроси

от Кенет Зайдмън, специално за „Ню Йорк Таймс“

Вашингтон: 4 януари.

„След драматичните събития в сградата на Сената преди един месец американската нация продължава да бъде зашеметена от внезапната поява на един директор на ЦРУ, отдавна смятан за мъртъв, пред телевизионните камери, както и от не по-малко потресаващия опит за убийство, последвал неговата поява.

Но въпреки появилите се заглавия по случая Синклер-Тръслоу и последвалите седмични анализи на новините, голяма част от тази история остава забулена в мистерия.

Както вече е добре известно, Харисън Синклер, директор на ЦРУ до м. май миналата година, е инсценирал собствената си смърт, за да се спаси от смъртната заплаха от страна на онези, които се е канел да изобличи. Известно е също, че няколко часа след драматичния инцидент във Вашингтон господин Синклер е дал подробни показания на закрито заседание пред Сенатската комисия по разузнаването, разкриващи дейността на Александър Тръслоу и неговите колеги.

Но какво е станало с Харисън Синклер след кръвопролитието в Харт Офис Билдинг миналия месец? Източници от средите на разузнаването предполагат, че е убит, но отказват да коментират. Пет дни след събитието дъщерята на господин Синклер, Моли, и нейният съпруг, Бенджамин Елисън, са обявени официално за мъртви, след като малък морски съд, на който са отплавали от нос Код, се е взривил. Източници от разузнаването не потвърждават предположенията, че семейната двойка, подобно на господин Синклер, е била убита. Съдбата и на тримата остава загадка.

Говорител от охраната на Капитолия наскоро заяви, че г-жа Синклер по всяка вероятност е проникнала в залата през служебен вход зад сградата, представяйки се за жена от осигуряващия храна персонал. Говорителят заяви, че г-жа Синклер е разполагала с архитектурни планове на Харт Офис Билдинг и е била добре запозната с тях.“

Разкрит германски заговор

„За обвинения в опит за политическо убийство бивш източногермански гражданин, идентифициран като Йозеф Петерс, се съобщава, че е бил сътрудник на бившата източногерманска тайна разузнавателна служба ЩАЗИ. Според източници от разузнаването Петерс е истинската самоличност на добре известния журналист на име Майлс Престън, който твърдеше, че е поданик на Великобритания. Месторождението, вписано в паспорта на Майлс Престън, е Бристол, Англия, но градските власти в Бристол не са могли да намерят в регистрите запис за раждането на лице с име Майлс Престън. Малко неща са известни засега за Йозеф Петерс.

Що се отнася до Александър Тръслоу, наследникът на господин Синклер на поста директор на Централното разузнаване, той остава в затвора, за да изчака процеса по обвинение в държавна измяна, който ще започне във Върховния съд във Вашингтон идния месец. Основаната от него фирма «Александър Тръслоу Асошиейтс Инкорпорейтид» е обвинена в съучастие в предполагаемата измяна на господин Тръслоу и е закрита от правителствените органи до приключване на делото.

Германското правителство на канцлера Вилхелм Фьогел е подало оставка, а ръководителите на шест германски корпорации, най-изтъкнатият сред които е Герхард Щьосел, председател на холдинга за недвижимо имущество «Нойе Велт», със седалище в Мюнхен, са обвинени и ги очаква съдебен процес.

Господин Синклер внесе срещу тях обвинение, че с помощта на директора на ЦРУ канцлерът Фьогел и неговите поддръжници от индустриалните среди на Германия са предизвикали рухването на германския фондов пазар, за да могат да спечелят изборите, след което са замисляли корпоративен държавен преврат и установяване на хегемония над цяла Европа. Каквато и да е истината за разкритията на Синклер, новините за заговора Тръслоу-Фьогел разтърсиха правителства и пазари на акции по целия свят.

Все още не е известно дали сме научили цялата история за конспирацията на ЦРУ.“

Пакет документи

„Миналата седмица пишещият тези редове репортер получи официално по пощата пакет документи, подготвени и изпратени от бившия офицер от ЦРУ, Джеймс Тобаяс Томпсън III, който загина при злополука в дома си няколко дни преди събитията във Вашингтон.

Документите изглежда потвърждават твърденията на господин Синклер за незаконните действия на господин Тръслоу в заговор с германския консорциум.

Но целостта на пратката, според пощенските власти, изглежда е била нарушена. Един от документите, упоменат в уводното писмо на господин Томпсън, се е отнасял до секретна програма на ЦРУ, носеща названието «Оракул».

Този документ обаче липсва в пакета на господин Томпсън. Говорители от ЦРУ отричат съществуването на каквато и да било секретна програма с подобно название.“

Преведено от „Трибуно дел Сиена“, стр. 22

Публично съобщение

„Градският съвет на Сиена изказва дълбока благодарност за откриването на клиниката «Кроуел» в град Костафабри, община Сиена. Клиника «Кроуел», безплатна медицинска клиника за деца, ще работи под наставничеството на тримата новопристигнали в района на Сиена бивши американски граждани: господин Алън Кроуел; съпругата му, д-р Карол Кроуел, която има бебе от женски пол, и бащата на д-р Кроуел, Ричард Хейл.“