Кен Фолет
Иглата (40)

38.

Хитлер стоеше до големия френски прозорец и се взираше в планинските склонове. Беше в гълъбовосивата си униформа, изглеждаше уморен и потиснат. През нощта бе викал лекаря си.

Адмирал Путкамер отдаде чест и поздрави.

Хитлер се обърна и втренчи поглед в адютанта си. Тези малки и лъскави очички винаги успяваха да извадят Путкамер от равновесие.

— Прибраха ли Иглата?

— Не. На мястото на срещата имало някакви проблеми — английската полиция гонела точно там контрабандисти. Освен това изглежда, че Иглата въобще не е ходил там. Преди няколко минути изпрати радиограма. — Путкамер подаде лист хартия.

Хитлер го пое, сложи си очилата и зачете:

„ЯВКАТА ПОДОЗРИТЕЛНА ГОВЕДА ТАКИВА РАНЕН СЪМ И ПРЕДАВАМ С ЛЯВА РЪКА ПЪРВА АМЕРИКАНСКА АРМИЯ ДИСЛОЦИРАНА ИЙСТ АНГЛИА КОМАНДВАЩ ПАТЪН НАБРОЯВА КАКТО СЛЕДВА ДВАЙСЕТ И ЕДНА ПЕХОТНИ ДИВИЗИИ ПЕТ БРОНИРАНИ ДИВИЗИИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПЕТ ХИЛЯДИ САМОЛЕТА ПЛЮС НЕОБХОДИМИТЕ ТРАНСПОРТНИ КОРАБИ В УОШ. ЩЕ АТАКУВАТ ПРИ КАЛЕ ПЕТНАЙСЕТИ ЮНИ ПОЗДРАВИ НА ВИЛИ“

Хитлер подаде радиограмата обратно на Путкамер и въздъхна:

— Значи Кале в крайна сметка.

— Можем ли да бъдем сигурни в този човек? — запита адютантът.

— Абсолютно. — Хитлер се извърна, прекоси стаята и се отпусна на един стол. Движеше се някак вдървено, нещо сякаш го болеше. — Той е верен германец. Познавам го. Познавам семейството му…

— Но вашият инстинкт…

— О… Казах, че ще се доверя на информацията от този човек, и ще го направя. — Хитлер даде знак на Путкамер да си върви. — Кажете на Ромел и Рундщед, че няма да си получат танковете. И ми изпратете оня доктор, по дяволите.

Путкамер отдаде чест отново и излезе да изпълни заповедта.