Кен Фолет
Иглата (36)

34.

На корветата чуха сигнала за помощ.

— Капитане, сър! — извика Спаркс. — Току-що хванах едно SOS от острова.

— Нищо не можем да сторим, докато не успеем да спуснем на вода лодката — намръщи се капитанът. — Казаха ли нещо друго?

— Нито дума, сър. Дори не го повториха.

— Нищо не можем да направим — повтори капитанът. — Обади се на Центъра и им съобщи за това. И продължавай да следиш ефира.

— Тъй вярно, сър.

 

 

Един подслушвателен пост на МИ-8 на планински връх в Шотландия също улови сигнала. Младият телеграфист, когото бяха пенсионирали от Кралските въздушни сили заради раните в корема, се мъчеше да хване сигнали от немски кораби в Норвегия и не обърна внимание на SOS-а. Но когато дежурството му свърши след пет минути, той съобщи на офицера какво е чул.

— Предадоха го само веднъж — каза той. — Сигурно е някоя рибарска гемия близо до шотландския бряг. Сума ти корабчета ще закъсат в това време.

— Остави на мен — рече офицерът. — Аз ще се обадя на началството. Ще трябва май да съобщя и в Уайтхол. Такъв е редът, знаеш.

— Благодаря, сър.

В базата на Кралския корпус за наблюдение цареше паника. SOS, естествено, не беше сигналът, който един наблюдател трябваше да подаде в случай, че забележеше вражески самолет, но те знаеха, че Том е стар, и никой не би могъл да гарантира какъв сигнал ще изпрати, ако е много развълнуван. Така че сирените за въздушна тревога завиха, останалите постове бяха вдигнати на крак и по цялото източно крайбрежие на Шотландия бяха изкарани противовъздушните оръдия. Радиотелеграфистът в базата се опитваше отчаяно да се свърже с Том.

Никакви немски бомбардировачи, разбира се, не се появиха и от военното министерство пожелаха да разберат защо е била обявена пълна тревога, когато в небето се носят само няколко пършиви гъски?

Беше им казано защо.

 

 

И от бреговата охрана чуха SOS-а.

И щяха да отговорят, ако беше на вярната честота и ако можеха да установят къде се намира радиопредавателят, и ако той беше на поносимо разстояние от брега.

Те се досетиха, че тъй като беше на честотата на кралските наблюдатели, сигналът явно е изпратен от стария Том и че от Корпуса ще вземат мерки каквото й да се е случило.

Когато вестта стигна до играещите карти на катера в пристанището на Абърдийн, Клечо раздаде още по една ръка и заяви:

— Сега ще ви кажа какво се е случило. Старият Том е хванал военнопленника и сега седи на главата му и чака армията да дойде да прибере оня нещастник.

— Дръжки! — заяви Смит и всички единодушно се съгласиха с дълбокомисленото му заключение.

 

 

И на подводницата го чуха.

Бяха все още на повече от трийсет морски мили от Острова на бурите, но Вайсман въртеше копчето безразборно да види какво ще улови — и с тайната надежда да хване, колкото и невероятно да изглеждаше, записи на Глен Милър за американските войници в Англия — и тунерът му се оказа точно на тази вълна точно в този момент. Той предаде информацията на командира лейтенант Хеер, като добави само:

— Не беше на честотата на нашия човек.

— Тогава не означава нищо — заяви все така раздразнено майор Вол.

Хеер не пропусна възможността да го поправи.

— Означава — рече той. — Означава, че на повърхността може би ще става нещо, когато изплуваме.

— Само че това едва ли ни засяга.

— Едва ли — съгласи се Хеер.

— Тогава не ни интересува.

— Може би да, а може би не.

Спориха за това през цялото време, докато стигнат до острова.

 

 

И така, оказа се, че в рамките на пет минути флотата, Кралския корпус за наблюдение, МИ-8 и бреговата охрана, всички се обадиха на Годлиман да му кажат за получения SOS.

Годлиман от своя страна се обади на Блогс, който най-накрая бе заспал дълбоко пред камината в общата зала. Острият звън на телефона го стресна и той скочи на крака, решил, че самолетите вече излитат.

Един пилот вдигна слушалката, каза „да“ на два пъти и я подаде на Блогс.

— Търси ви някой си мистър Годлиман.

— Здрасти, Пърси.

— Фред, някой на острова току-що предаде SOS.

— Кой? — разтърси глава Блогс, за да прогони окончателно съня.

— Не знаем. Имало е само едно повикване, не го повториха и изглежда, въобще не ни чуват.

— И все пак сега вече няма почти никакво съмнение.

— Да. Всичко готово ли е там горе?

— Всичко, без времето.

— Успех!

— Благодаря.

Блогс затвори и се върна при младия пилот, който още четеше „Война и мир“.

— Добри новини — каза му той. — Онзи копелдак определено е на острова.

— Прекрасно — рече пилотът.