Кен Фолет
Иглата (14)

12.

Тримоторният транспортен Ю-52 с пречупени кръстове по крилата спря с трополене по мократа от дъжда писта при Растенбург в горите на Източна Прусия. От самолета слезе дребен мъж с едри черти — голям нос, голяма уста, големи уши, и се отправи към очакващия го мерцедес. Колата се носеше през мрачната, потънала във влага гора. Фелдмаршал Ервин Ромел свали шапката си и нервно потърка с ръка оплешивяващата си глава. Знаеше, че след няколко седмици друг човек ще пътува по същото това шосе с бомба в куфарчето си — бомба предназначена за самия фюрер. А междувременно боевете трябваше да продължат, за да може новият вожд на Германия — може би щеше да е той самият — да преговаря със съюзниците от сравнително силна позиция.

След десет мили колата пристигна във Волфсшанце, Вълчата бърлога, в момента Главната квартира на Хитлер, както и на все по-затворения кръг невротизирани генерали, които го заобикаляха.

Ръмеше непрекъснато и дъждовните капки се стичаха от високите борове наоколо. Пред входа, водещ към личните покои на Хитлер, Ромел сложи шапката си и слезе от колата. Оберфюрер Ратенхубер, шефът на охраната есесовци, протегна безмълвно ръка, за да поеме пистолета му.

Съвещанието трябваше да се проведе в подземния бункер — едно студено, влажно, бетонно скривалище, в което чистият въздух нямаше достъп. Ромел се спусна надолу по стълбите и влезе. Вътре вече дузина и повече висши офицери очакваха обедното заседание. Сред тях бяха Химлер, Гьоринг, фон Рибентроп, Кайтел. Ромел им кимна, седна на коравия стол и зачака.

Когато Хитлер влезе, всички се изправиха на крака. Фюрерът беше със сива куртка и черни панталони. Ромел забеляза, че започва все повече да се прегърбва. Хитлер се насочи направо към дъното на бункера, където на бетонната стена бе окачена голяма карта на Северозападна Европа. Изглеждаше уморен и раздразнен. Заговори без никакви заобикалки:

— Съюзниците ще направят десант в Европа. Тази година. Ще дойдат от Англия — американски и английски войски. Ще дебаркират във Франция. Трябва да ги унищожим при слизането от корабите. По това спор не може да има.

Той се огледа, като че предизвикваше някой от подчинените си да се опълчи против него. Никой не се обади. Ромел потрепери — бункерът беше студен като гроб.

— Въпросът е къде ще дебаркират. Вашият доклад, фон Рьоне.

Полковник Алексис фон Рьоне, който бе заместил твърде успешно Канарис, се изправи. Обикновен капитан в началото на войната, той се беше отличил с блестящия си доклад за слабостите на френската армия, доклад, за който се твърдеше, че е от решаващо значение за немската победа. Бе станал шеф на армейското разузнаване през 1942 г., което при падането на Канарис беше погълнало и Абвера. Ромел бе чувал, че е горд, прям и способен офицер.

— Информацията ни е подробна — заяви фон Рьоне, — но в никакъв случай пълна. Кодовото название на операцията, използвано от съюзниците, е „Овърлорд“. Въоръжените сили са съсредоточени в Англия както следва… — Той взе показалката и се отправи към картата на стената. — Първо, по южното крайбрежие. Второ, ето тук, в областта, наречена Ийст Англиа. Трето, в Шотландия. Най-много войски засега са съсредоточени в Ийст Англиа. Ние смятаме, че десантът ще се осъществи в три посоки. Първо — атака в Нормандия за отвличане на вниманието. Второ — главен удар откъм Дувър през Ламанша, в Кале. Трето — нахлуване по фланга откъм Шотландия през Северно море в Норвегия. Всички данни от разузнаването потвърждават тези предвиждания. — Той седна.

— Някакви забележки? — запита Хитлер.

Ромел, командир на група армии Б, която контролираше северния бряг на Франция, рече:

— Мога да съобщя нещо, което потвърждава горната теза — Кале засега е най-тежко бомбардираният обект.

— Има ли данни от разузнаването, които да подкрепят вашата прогноза, фон Рьоне? — запита Гьоринг.

Фон Рьоне се изправи отново.

— Получили сме данни по три линии — от въздушното разузнаване, от подслушването на вражеските радиостанции и от съобщенията на агентите ни. — Той пак седна.

Хитлер скръсти грижовно ръце пред гениталиите си — неврастеничен жест, който показваше, че се готви да държи реч.

— Сега ще кажа — започна той — как бих разсъждавал, ако бях на мястото на Уинстън Чърчил. Пред мен има две възможности — на изток от Сена или на запад от Сена. Изтокът има един плюс — по-близо е. Но при съвременната война от значение са само две разстояния — в обсега на бомбардировачите или извън него. Тук двете възможности за дебаркиране са в обсега на бомбардировачите. Значи разстоянието не играе роля.

На запад има голямо пристанище — Шербург, на изток няма. И най-важното — изтокът е много по-добре укрепен. И врагът си има въздушно разузнаване.

Така че бих избрал запада. И как бих постъпил тогава? Ще се помъча да заблудя германците. Ще изпращам по два бомбардировача в Па дьо Кале за всеки един в Нормандия. Ще се опитам да взривя всички мостове на Сена. Ще изпращам подвеждащи радиограми, фалшива информация от „агентите“ и ще разположа войските си така, че да заблудя глупаци като Ромел и фон Рьоне, надявайки се да измамя и самия фюрер.

След дълго мълчание пръв заговори Гьоринг:

— Мой фюрер, струва ми се, че ласкаете Чърчил, като му приписвате изобретателност, равна на вашата.

Напрежението в мрачния бункер видимо отслабна. Гьоринг бе казал точно онова, което трябваше, и бе успял да изрази несъгласието си под формата на комплимент. Другите го последваха; всеки добавяше нови и нови доводи в негова подкрепа: съюзниците щели да предпочетат по-краткия път по море заради бързината; по-малкото разстояние до брега щяло да позволи на прикриващите бомбардировачи по-бързо да зареждат и да се връщат; югоизтокът бил по-подходящ за стартова площадка, с повече естуари и пристанища; не било възможно всичките сведения от разузнаването да са погрешни.

Хитлер ги слуша половин час, после вдигна ръце — призоваваше ги да млъкнат. Той взе някакъв жълтеникав свитък от масата и го размаха.

— През 1941-ва — заяви той — издадох директива за изграждане на бреговата охрана и в нея предсказах, че съюзниците ще дебаркират главно по вдадените в морето брегове на Нормандия и Бретан, където чудесните малки пристанища са просто идеални за предмостия. Това ми подсказваше тогава интуицията, подсказва ми го и сега! — Мехурче от пяна се появи на долната устна на фюрера.

Фон Рьоне заговори. („Има повече кураж от мен“, помисли си Ромел.)

— Мой фюрер, проучванията ни, естествено, продължават; има една следа, за която и вие трябва да знаете. Неотдавна изпратих свой човек в Англия, за да се свърже с агента, известен под името Иглата.

— А, познавам го! — светнаха очите на Хитлер. — Продължавай.

— Заповедта до Иглата е да направи оценка на силата на Първа американска армия под командването на генерал Патън, която е в Ийст Англиа. Ако се окаже, че я надценяваме, естествено, ще коригираме предвижданията си. Но ако той потвърди, че съсредоточените там войски са толкова, колкото смятаме, няма да има никакво съмнение, че посоката на удара ще е Кале.

Гьоринг погледна Рьоне.

— Кой е Иглата?

— Единственият свестен агент, който Канарис вербува — отговори сам Хитлер. — И то защото го вербува по мое указание. Познавам семейството му — истински верни, почтени немци. А Иглата е блестящ, просто блестящ! Следя всичките му сведения, той е в Лондон от…

— Мой фюрер — прекъсна го фон Рьоне.

— Какво? — изгледа го свирепо Хитлер.

— Тогава ще приемете заключението на Иглата — изрече фон Рьоне нерешително.

— Този човек ще открие истината — кимна Хитлер.