Кен Фолет
Иглата (1)

Въведение

В началото на 1944 г. в немското разузнаване постъпиха данни за струпване на огромна военна сила в Югоизточна Англия. Разузнавателни самолети заснеха казарми, летища и военни кораби в Уош^[1]. Генерал Джордж С. Патън, обут в розовите бричове, които човек не можеше да сбърка, бе забелязан да разхожда белия си булдог. Ефирът гъмжеше от повиквания, прехвърчаха радиограми от полк до полк, немските шпиони в Англия потвърждаваха онова, което се виждаше от въздуха.

Армия, разбира се, нямаше. Корабите бяха от каучук и дъски, казармите си бяха просто декори от снимачна площадка, Патън нямаше и един войник под свое командване, радиограмите съдържаха хитро измислени лъжи, а шпионите бяха все двойни агенти.

Целта беше да се заблуди врагът, че се подготвя десант при Кале, така че в деня на дебаркирането в Нормандия съюзниците да имат на своя страна преимуществото на изненадата.

Беше огромна по мащаби, невероятна операция. Буквално хиляди хора участваха в подготовката й. Щеше да бъде просто чудо, ако никой от Хитлеровите агенти не подушеше какво става.

Имаше ли въобще някакви агенти? По онова време хората си мислеха, че навсякъде гъмжи от хора на така наречената Пета колона. След войната се разпространи митът, че МИ-5 ги бе заловил всичките до Коледа на 1939-а. Истината май беше, че агентите не бяха кой знае колко много и МИ-5 успя да ги пипне почти всичките.

Но и един стигаше да…

Известно е, че германците видяха онова, което трябваше да видят в Ийст Англиа. Известно е също така, че подозираха някаква измама и се помъчиха — доколкото можаха — да открият истината.

Дотук е история. Нататък започва художествената измислица.

И все пак твърде вероятно е да се е случило нещо подобно.