Константин Константинов
Откраднатият Марко

Тази сутрин Савата беше сърдит. Дялкаше една клечка и мълчеше. Коста, Асен и Диньо, изправени насреща му, гледаха уплашено. А Арап беше отпуснал опашка.

— Слушайте, момчета — обади се най-сетне Савата. — То не е ни за хвалба, ни за веселба туй, дето ще ви кажа, ама нали сме дружина — трябва да го знаете. Само да си стискате зъбите, рев да няма! Че инак тозчас ви оставям! Марко пропадна. Откраднали са го.

— Бре-ей! — извикаха Коста и Асен и се опулиха.

— Хи-и! — хлъцна Диньо и изкриви уста за плач. Арап изскимтя и съвсем залепи опашката си до корема.

— Ама как тъй, бе бате Сава? Кога, кой, защо?

— Ха, как и защо! — отвърна сопнато Савата. — За какво се краде магаре? Пък кой — ще видим. Ще разберем тая работа. Вчера го изведох да пасе до върбалака долу при воденицата. И Арап беше с мене. Оставих го за малко и отидох да си отсека върба за пищялка. Да му се не види и пищялката! Кога се върнах — и помен от Марка няма. Само Арап лаеше някъде надалеч. Изпърво не разбрах какво е станало. После се сетих, ама късно. Тичах, търсих, виках, аз на една страна, Арап на друга — няма и няма. Това е то всичко.

— Ама кой, бе бате Сава, не видя ли някого?

— Казах ви вече, бре, защо пак питате! Никой нямаше. Знам ли кой. Мярна ми се мен преди туй нещо като калпак и май че го зная чий калпак е той, ама да видим. Пък вие, момчета, не се бойте! Моя е грешката. За една пищялка оставих хубавото магаре. Ама то ще се нареди. Да не ме викат Сава, ако не го намеря! Земята ще обърна наопаки и Марко ще си дойде пак при нас. А пък Мангуш ще ме помни, докато е жив! — и Савата запрати клечката. — Ха сега да си вървим! Пък щом разбера нещо, пак ще ви викам.

— Кой Мангуш, бе бате Сава, циганинът ли, дето ни го продаде? — обади се Асен.

— Той същият. Негов беше калпакът, дето ми се мярна. Ама вие си мълчете. Никому ни дума. Хайде да се прибираме.

Удряманата дружина бавно тръгна за в къщи.

* * *

В събота срещу Връбница Савата отново събра всички и издаде заповед:

— Утре след църква всички в долния край на панаира! Там, зад цирка. Днеска Мангуш се пазари с Къня бакалина да му донесе два коша яйца. „Утре — казва — ранко-рано с мой магаре ще ти донеса два коша яйца — хубави, големи колкото юмрук!“ Та пригответе се, момчета, да посрещнем Марка!

Дружината се ухили и викна от радост. Диньо извади от джеба си две бучки захар и пак ги скри.

На заранта след църква всички се намериха пред цирка. Панаирът бе накрай града. Палатки, въртележки, люлки, табли с продавачи, пищялки и балончета, бели мишки, хармоники — олелия до бога. Срещу цирка беше бакалницата на Къню. Пред затворения дюкян стоеше бакалинът и чакаше. Най-после от полето се зададе човек с натоварено магаре.

Дружината се спотаи между палатките. Когато човекът с магарето наближи, Диньо изписка:

— Хи-и! Нашият Марко — с едното ухо!…

— Млък! — извика Савата.

Мангуш циганинът се здрависваше с Къпя. Марко по-отстрани гърбом към дружината, дъвчеше някаква тревичка.

В това време Савата даде знак и всички се упътиха нататък. Савата изпревари, отиде до циганина и викна:

— Мангуш, хайдутино, дай ни магарето! Дай го с добро, да не изпатиш повече!

Циганинът уплашено се обърна.

— Кой магаре, бе? Кой да дава! Тоз магаре мой! Гледай ти, хитър момче!

— Дай магарето, думам ти, че ще стане лоша работа! Продаваш — пък сетне крадеш! Ама няма да го бъде така. Това магаре е наше. Дай го още сега!

Марко все така дъвчеше тревицата. Но Арап вече душеше краката му и изведнъж радостно залая и се хвърли отгоре му. Ухото на магарето се наостри.

— Такова магаре с едно ухо няма друго. Това е нашето магаре, дето лани ни го продаде! — викаше Савата.

Циганинът се обърка.

— А, ти ли си, бре! Ама тоз магаре не е той — тоз брат му.

— А, тъй ли! — изкрещя Савата. — Марко!

Цялата дружина в един глас извика:

— Марко!

И в същия миг Марко вдигна глава, обърна се, озъби се от радост и зарева: — Ахъ-ахъ-ах! — Целият панаир екна. Дружината се спусна да го прегръща. Арап скачаше с лай. Но Мангуш още дърпаше въжето и се мъчеше да го отведе. Тогава Марко метна глава назад, хвърли едно чифте, ритна циганина, събори двата коша и се откъсна.

Мангуш отхвръкна на пет крачки и веднага изчезна. Яйцата се изпочупиха и протекоха. Събраните наоколо хора се превиваха от смях. А босата дружина в пълен състав пое през панаира за вкъщи и намереният Марко хрускаше бучките захар, които Диньо му бе дал.