Метаданни
Данни
- Серия
- Доктор Павлиш (5)
- Оригинално заглавие
- Закон для дракона, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- А. Грозданова, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- K-129(2014 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Ripcho(2014 г.)
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 6, 7/1977 г.
История
- —Добавяне
3.
„Тези хора навярно са много уморени — мислеше Павлиш — или аз не им харесах“. Катерът навлезе във високите облаци. Едрият тромав мъж управляваше машината. Той бе невъобразимо мръсен. И макар че и другарят му, слабият, бе също невъобразимо мръсен, все пак, ако се организираше съревнование между тях, пилотът би го спечелил. Павлиш си помисли, че сигурно на планетата пилотът има коварен враг, който сутринта го е натопил в някое блато. А може би нямат вода и на всичко отгоре огледалата в станцията са счупени.
Сякаш досещайки се за какво мисли новият доктор, пилотът се обърна.
— Странно зрелище, нали? — Сините очи върху кафявото лице изглеждаха като порцеланови.
Павлиш не посмя да оспорва мнението му.
— Ние не са запознахме. Аз съм Джим.
— Лескин — представи се слабият. Той полулежеше в креслото със затворени очи.
— Владислав Павлиш, Слава — и изговаряйки това, Павлиш помисли, че избърза с поканата към събеседниците си за интимност.
— Доктор Павлиш — каза Лескин. — Какво пък, много ми е приятно.
— Как са болните? — залита Павлиш.
— Различно — отвърна пилотът Джим. Лескин отново бе затворил очи. — Кракът на Леополд е счупен. Татяна-голямата има треска. Останалите — както дойде. Всеки си има свой вкус.
— А вие? — веднага мина към работата Павлиш.
— Аз? — Пилотът объркано погледна към Лескин, но не получи подкрепа. Тогава пусна щурвала и засука ръкава на комбинезона си над лакътя. Откри се дълбок, още незаздравял белег, сякаш ръката беше ударена с брадва. — От треската аз вече два пъти боледувах — побърза да успокои той Павлиш.
— Джим, не плаши доктора — каза Лескин. Гласът му беше тънък и малко капризен.
— Щом кацнем, ще ви оправя — каза Павлиш. — След два дни няма да има и следа.
При тези думи Лескин окончателно се събуди и каза назидателно:
— Вие сте нетактичен, млади човече. Стрешний е изключителен лекар.
— Не исках да поставя под съмнение…
— Аз пък ви повтарям, че Стрешний е отличен лекар и правеше всичко, което е по силите на човека. А вие дори не знаете нашите условия и…
Павлиш искаше да се озъби, защото смяташе себе си също за добър лекар, но се въздържа. Най-вероятно Лескин ревнуваше. Стрешний е бил негов приятел. А Павлиш се намираше в ролята на голобрадия лейтенант, когото са изпратили във взвода, любимият командир на който е бил ранен предния ден.
Лескин имаше дълго сънливо лице с мек увиснал нос. Повече не можеше да се види: лицето му бе наплескано с кал; като на индианец, излязъл на пътеката на войната.
— Радиостанцията ни е слабичка — направи отвличащ маньовър пилотът Джим, който явно бе миролюбив човек, нещо присъщо на великаните. — Експедиционна, от втория вариант. Така се радваме, че идвате при нас. Много се страхувахме, че докторът няма да издържи. Ами този ваш юноша добър ли е?
— Той е трети механик — отвърна Павлиш. — А втората му специалност е хирургията.
Павлиш не каза нищо на новите си познати за своите съмнения и тревоги.