Кир Буличов
Законът за дракона (9)

9.

— Седнете, докторе — каза Нина. — Време е да ви разкажа всичко.

Павлиш седна послушно. Татяна изтича в болницата, за да нахрани болните.

— Излиза, като че ли нарочно ви плашим. Не планета, а някакъв кошмар. Фантастичен роман. Бързо повикване от далечна станция. Там някаква неясна заплаха отнася един след друг живота на хората. После идват непознати, носилки, загадъчно пътуване над страшната планета.

Джим донесе тенджерата със супата и сипа в чинните. В неговите ръце черпакът изглеждаше като чаена лъжичка. И чинията му беше особена — събираше три литра.

— Отговорът се крие в страшното чудовище, което преследва мирните учени — каза Нина.

— И го хранят с младички научни сътруднички — подхвана Джим.

Лескин не участвуваше в играта. Той ядеше супата си методично, малко скучновато, като възрастен, попаднал случайно на детски празник.

Татяна се върна от лазарета и седна.

— Как така се е получило, че по-рано не са разбрали за драконите? — запита Павлиш.

— И ние се чудим — каза Нина. — Кой знае защо първата експедиция не е споменала и дума за тях. Според мен станало е така, защото техният лагер е бил далеч от тук, на брега на морето. А там фауната е друга.

— Също не винаги приятна — добави Татяна.

— Да. Когато започнали да търсят място за постоянната станция, харесали нашия хълм. Тогава бил сезонът на дъждовете. От сутрин до вечер валели проливни дъждове. А при дъжд тези гадини не летят. Стоят си в гнездата.

— С вдигнати нагоре очи ние ходим сега — каза Татяна. — Тогава бяхме като на курорт. Дъждовете току-що бяха престанали, затопли се. Бяхме се наканили да ходим някъде с Нина. Стоях във всъдехода, а тя идваше към мен и носеше някакъв уред. И досега умът ми не може да побере нейната реакция тогава: седя си аз, Нина се втурва през люка, загубила някъде уреда, и затваря капака. Че като прасна по покрива! А аз нищо не разбирам… Нина, помниш ли?

Нина кимна. А Павлиш си позволи да се усъмни, че някога Нина се е разхождала по тази планета като на курорт.

— Добре — каза Нина, като изчака Татяна да свърши. — Всичко това е ясно. Павлиш вече видя дракона. Но ние имаме и други проблеми. И по-добре ще бъде да се запознае веднага с тях. Проблем номер две са комарите. Това не са комари, а изверги, лично за мен по-страшни и от драконите. Жилото им е един сантиметър дълго и пробива всякаква тъкан. Излизат на лов веднага щом залезе слънцето. Ако те изпохапят, ще заболееш от треска. В болницата сега лежи Татяна-голямата. Така живеем — през деня драконите, през нощта — комарите, а трябва да проверяваме уредите денонощно.

— Да не мислите — каза Лескин, завършвайки със супата, — че се оплакваме от живота. Навсякъде има мъчнотии.

— Не съм и мислил…

— Почакайте. От друга страна, вие може да не дооцените нашите проблеми поради лекотата, с която за съжаление у нас е прието да се говори за сериозните неща. Ако не се вземат мерки, мъчно мога да си представя как ще свърши всичко. Яжте, супата ви ще изстине.

— Той мисли как да се отървем от драконите — каза Татяна. — Всички сме минали по този път, докторе.

Лазаретът бе малко по-голям от другите помещения. В едната му половина имаше две легла. По-близкото до вратата бе застлано, на второто лежеше Леополд. Зад завеската в другата половина също имаше легло. В него спеше тъмнокожа къдрокоса жена.

— Таня, спиш ли? — запита Леополд, когато Павлиш прегледа крака му.

— Не. Събудих се. Докторе, искам да се запозная с вас — гласът бе слаб.

Татяна-голямата имаше висока температура, челото й бе влажно, очите й блестяха. На фона на шоколадовото й лице устните й изглеждаха светлосиви.

— След един час ще започне последният припадък — каза Татяна. — Аз вече зная. Разболявам се за трети път. При тази треска всичко е като по часовник. Но пък от драконите не се страхувам. Те не нападат черните.

— Ами онази седмица кой те нападна? Мечка ли?

— О, това беше дракон далтоник — каза Татяна.

Тя погледна лукаво Павлиш. Докторът й харесваше.

— Там на поличката трябва да се намира тетрадката на доктор Стрешний — каза Леополд. — На нея е написано „Комарна треска“. В нея е описана историята на Татянината болест.

Павлиш взе тетрадката. Познатият почерк. Сякаш прие дежурство в клиниката.