Кир Буличов
Законът за дракона (4)

4.

Катерът спря. Креслото отново се притисна към гърба му. Павлиш напипа върху гърдите са катарамата. Лескин протегна ръката си в сива ръкавица, за да му помогне. Пилотът Джим стана и спусна перденцето на пулта.

— Добре дошли — каза той. — За щастие, ръми…

До него Павлиш се чувствуваше като недорасъл.

Лескин взе чантата на Павлиш.

— Не бързайте — каза той, — ще ни посрещнат.

На вратата се почука. Три пъти. Джим се дръпна назад, за да отвори товарния люк. Лескин каза:

— Не се бавете.

Павлиш прекрачи и Лескин, хващайки го за лакътя, настойчиво, сякаш искаше да му каже нещо тайно, го поведе към всъдехода, който беше на три крачки от катера. Люкът на всъдехода бе отворен и пред него стоеше момче, изцапано както двамата; то гледаше нагоре, към небето, и не обърна никакво внимание на Павлиш. Джим изваждаше контейнера. Павлиш искаше да му помогне, но това тук не се разрешаваше. Лескин го набута във всъдехода; съвсем обикновен експедиционен всъдеход.

Джим и момчето се мъчеха да напъхат през люка големия контейнер, но това не беше лесно. Те бързаха. Лескин, седнал до отворения горен люк, гледаше нагоре и мълчеше. Когато товаренето завърши, малкият шофьор се обърна към Павлиш и каза с дълбок красив глас:

— Здравейте, докторе. Аз съм Татяна-малката.

Павлиш се представи, като едва са сдържа да каже, че никога не е виждал толкова мръсна женска физиономия.

Татяна-малката седна на мястото на водача и подкара всъдехода така, че Павлиш едва не заби главата си в куката до люка. Той си помисли, че не е успял дори да види какво е времето тук. Всъдеходът подскачаше из дупките. Не се бяха постарали да прокарат път.