Метаданни
Данни
- Серия
- Доктор Павлиш (5)
- Оригинално заглавие
- Закон для дракона, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- А. Грозданова, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- K-129(2014 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Ripcho(2014 г.)
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 6, 7/1977 г.
История
- —Добавяне
22.
Десет седмици след като Павлиш смени доктор Стрешний, „Сегежа“ влезе в орбита. Тя трябваше да пусне свой катер с багаж за станцията. Нина и Павлиш тръгнаха към площадката за кацане пеш, защото Татяна-малката и Джим поправяха всъдехода — безотказната машина обяви стачка точно тогава, когато трябваше да покажат на гостите, че са пристигнали на образцова станция.
Скриха се от палещото слънце под навеса, до станционния спасителен катер. По хлъзгавата блестяща броня на катера шествуваше дълга верига от оранжеви паяци. Отпред пълзеше най-големият, командирът и след него идваха останалите, наредени по големина. Паяците не можеха да се задържат върху метала и понякога някой от тях звучно тупваше върху пластмасовия под, а останалите веднага попълваха строя.
— Намерили са гнездо — каза Павлиш.
Паяците обичат птичите яйца и винаги сновяха край тях.
— Крадци — каза Нина. — И както се случва винаги — страхливи.
Тя захлупи с длан един паяк-разузнавач, който бягаше пред строя. Той веднага се престори на умрял. Нина го захвърли в храстите. Другите паяци затърчаха, разтуриха строя и не знаеха къде да вървят.
— Нека се посуетят. Може би папагалът ще успее да скрие другаде яйцата си.
Цицерон, който не изоставаше от Нина, реши, че тя е хвърлила паяка, за да й го донесе обратно, и забърза към храста.
— Не се отдалечавай! — извика му Нина.
От клонката се спусна едър папагал. Той огледа блестящото копче върху мундира на Павлиш и реши да го вземе за спомен. Павлиш махна с ръка:
— По-добре скрий както трябва яйцата си. Не виждаш ли, че паяците идват?
— Иска ли ти се да отлетиш? — запита Нина.
— Не.
— И на мен не ми се иска. Още повече, че тук ще има още дълго време какво да се прави. Може би ще останеш?
— Нали Стрешний се връща?
— Ще се разберете.
— Знаеш, че ще отлетя.
Папагалът се приближи отново, като се целеше в копчето.
— Постепенно свикваме и заживяваме дружно.
— Благодаря. И да ме нямаше, резултатът би бил същия.
— Не зная. Винаги има опасност от ескалация на враждата. И с всяка крачка става все по-мъчно да се обърнеш назад и да намериш първата грешка. Та нали можеше да евакуират станцията и да затворят планетата за изследване, докато се намерят „действени методи за борба с враждебната фауна“.
Зад завоя се показа издрасканото чело на всъдехода. Колата спря до хангара. Таня скочи от люка. След нея се изтърси Наполеон.
— Нина — каза Татяна, — ние поръчахме открити колички. Дали са ги донесли?
— Сега ще разбереш. Потърпи малко. Наполеон, къде отиваш?
Татяна настигна Наполеон, щипна го по белия хобот, а той се обиди и седна върху изсъхналата трева.
Като блестеше на слънцето, катерът от „Сегежа“ се спущаше бавно на поляната. Изплашеният Цицерон изскочи от храстите и тикна муцунката си в корема на Нина. Той бе забравил за паяка и го стискаше в лапичката си като бонбон.
Люкът на катера се отметна и към земята се проточи наклонената рама. Присвил очи от яркото слънце, се появи Глеб Бауер. Той забеляза Павлиш и извика:
— Слава, загорял си като на курорт!
Доктор Стрешний, който се показа след Бауер, веднага погледна към небето. Нина каза:
— Това не се забравя лесно.
Мармотът Цицерон доби смелост и тръгна през поляната към Глеб, протягайки лапа, сякаш просеше. Бяха го разглезили страшно.
— Таня, грижи се за мармотите — каза Павлиш. — Клеопатра скоро ще има потомство.
— Не се измъчвай, Слава — каза Нина. — Ти просто не можеш да си представиш как ще живееш без твоята Клеопатра.
Глеб изпадна в умиление, като гледаше Цицерон.
— Какво е това чудо! Как се казваш, пингвинчо?
Цицерон разбра, че се обръщат към него и наведе глава встрани, обмисляйки какво да измъкне от непознатия човек.
— Това са мармоти, нали? — запита Стрешний, като се ръкува. — Не успях да ги разгледам отблизо.
— Не бива да просиш — каза Нина на Цицерон. — Ще дойде драконът и ще те вземе.
Наполеон скочи и заситни към хората, той приличаше на алчния златотърсач, закъснял при подялбата на златните мини в Клондайк.
Високо — високо в ослепителното слънчево небе кръжеше дракон, без да обръща никакво внимание на хората и мармотите.