Кир Буличов
Законът за дракона (2)

2.

Още щом съобщиха, че катерът се е вдигнал от планетата, Павлиш побърза към съединителния отсек. За пренасянето на ранения и вземането на Павлиш бяха определени шест минути. Бауер вървеше след него, буташе контейнера с лекарствата и вещите, нужни на станцията, и му завиждаше гласно. След него вървеше Милош и си повтаряше като на урок: „Вторият сандък вляво, в десния ъгъл…“ Той не само се страхуваше, че е забравил как се лекува; по-страшно бе ако забрави кое къде стои.

— Той ще ти помогне, ако има нещо — каза Павлиш, без да се обръща.

— Кой?

— Пациентът ти. Нали е медик.

… Когато люкът се отмести и двама души в скъсани, някога сини комбинезони внесоха носилката, Павлиш от пръв поглед разбра, че този пациент няма скоро да почне да подсказва на Милош как да го лекува.

Всред белите бинтове имаше широка цепнатина за очите и тясна — за устата. Очите бяха отворени и втрещени, сякаш от уплаха. Павлиш прекара ръката си над тях — стори му се, че човекът е мъртъв. Но тясната цепнатина всред бинтовете трепна, раненият бе забелязал жеста на Павлиш.

— Нищо — каза той тихо, — нищо…

От мостика капитанът наблюдаваше сцената по телевизионната връзка. Той разбра, че на Павлиш е трудно да остави болния и да се прехвърли в катера.

— Върви, Слава — каза капитанът. — Ако потрябва, ще извикаме базата.

Носилката беше в прохода. Хората, които бяха я внесли, чакаха.

— Там… — започна докторът. Той беше в съзнание, но когато говореше, изпитваше силни болки; да остане в съзнание му бе невероятно трудно. Сякаш се вкопчваше за ръба на действителността, висеше на него, държейки се с краищата на пръстите си, и искаше да каже нещо важно.

— Да тръгваме — каза единият от дошлите, много едър човек. — Може да не успеем.

— Ето писмото — вторият, нисичък и очевидно много слаб, защото комбинезонът висеше на него, подаде на Милош голям син плик. — Успяхме да приготвим само това. Тук са отчетът и данните от наблюденията.

Милош пое плика, но едва ли съобразяваше какво прави. Бауер взе плика.

Павлиш сложи ръка на рамото на Милош.

— Започвай — каза той.

Раненият бе в безсъзнание.