Кир Буличов
Законът за дракона (16)

16.

Вечерта, когато слънцето залезе и настъпи този благословен час, когато драконите се прибират в гнездата си, а комарите още не са се захванали със своето черно дело, станцията опустя. Всеки имаше да свърши множество неотложни неща; всички бяха изостанали от графика и бързаха да наваксат часовете на принудителното безделие.

Павлиш настигна Джим на изхода.

— Много ли бързаш?

— Не, не много. — Вежливостта и отзивчивостта бяха неговите силни качества. Сигурно в училище е давал на мързеливите ученици да преписват от него. Всички експлоатираха Джим. Павлиш знаеше, че той бърза, защото освен своята, трябваше да свърши и работата на Леополд. Но какво да прави — Павлиш не бе по-добър.

— Джим, покажи ми дупките.

— Какви дупки?

— Доктор Стрешний е наблюдавал как комарите излитат от някакви дупки.

— Да вървим.

Джим тръгна напред. Той бе загърнат с одеало с гумени маншети на китките на ръцете. На главата си имаше пластмасова каска, прилична на шлема на древен водолаз. Големите очила и кърпата за глава му придаваха вид на полярник, който с последни сили се стреми към полюса. Павлиш знаеше, че по облеклото почти не се различава от Джим. Той бе взел снаряжението на Стрешний, а Леополд, който умееше всичко, го нагласи и усъвършенствува.

— Виж — каза Джим, като спря до склона. — Дупките.

Склонът бе осеян с малки пещери, около тридесет сантиметра в диаметър.

— Кой живее тук освен комарите?

— Стрешний смяташе, че тук живеят и мармоти. В дъждовния период те стоят в дупките, а през сухия се прехвърлят в гората.

— А те хапят ли?

— О, не, те са съвсем безобидни. Нямат уста, а хоботче. С него ровят земята и търсят насекоми.

— Какви мармоти ще са тогава?

— Някой пръв ги е нарекъл така. Ако ги бяха нарекли мравояди, щяха да бъдат мравояди. Аз тръгвам.

Павлиш седна до дупките и реши да почака. Валеше ситен дъжд, дракони не се очакваха. Комарите се виеха наоколо, но бяха малко. Под защитния костюм и с двойните ръкавици бе горещо. Дупките изглеждаха като очи на чудовища. Нишките, които водеха до разгадаване на загадката, се пресичаха някъде тук наблизо. Засега обаче Павлиш не можеше да ги забележи.

Сякаш струя па̀ра се проточи от една черна дупка. Тя се извиваше нагоре и се разпиляваше като ветрило от вятъра. Павлиш се загледа. Мила мамо! Та това бяха комари! Десетки хиляди насекоми напущаха дома си и се отправяха на лов. Докторът бе прав. Те гнездяха в дупките.

Комарите реагираха на топлината. Те променяха посоката, за да си пийнат от кръвта на Павлиш — не само от най-близките дупки, но и от далечните, от храстите долу по склона…

След две минути нервите на Павлиш не издържаха и той хукна нагоре. Дотърча до станцията, обсипан с комари като елха със скреж и дълго стоя под топлия душ, за да се отърве от тях. Но пък измисли малко или много приемлив метод за борба; до дупките да се сложи нещо топло — и капанът е готов.

Три комара Павлиш запази. Занесе ги в стаята си в една кутийка. Съблече се, дръпна малко чекмеджето на бюрото, постави там кутийката, поотвори я и зачака. Не се наложи да чака дълго. Комарите като самолети изтребители се измъкнаха от чекмеджето и без да сбъркат нито веднъж, се впиха в протегнатата им насреща ръка. Павлиш изтърпя убождането и малко жално гледаше как телата им се подуваха от собствената му кръв. Най-после тези изверги се насмукаха, откъснаха се един след друг от ръката му и литнаха да търсят тъмно и скрито местенце, за да отпочинат. Намериха го в цепнатината между леглото и умивалника.

Павлиш прелистваше дневника на Стрешний и поглеждаше към комарите. Те дремеха мирно на стената. Може би върху тях не се разпростира… Изведнъж единият от комарите неловко замаха с крилца, опита се да литне, но не можа и падна на пода. Замря. След няколко секунди вторият комар последва примера му. Третият също.

Павлиш приклекна. Комарите лежаха на пода, вирнали крачета. Мъртви. Не бяха нужни други анализи. Бяха се отровили от кръвта на Павлиш. Законът за взаимната неядливост (що за откритие в биологията и канибализма!) бе всеобщ на тази планета. Отношенията на хората с местната фауна никога няма да станат гастрономически. Комарите се привличаха само от топлината.