Кир Буличов
Законът за дракона (15)

15.

Сред трапезарията стоеше Таня-малката. Разчорлена, с горящи очи, а драконовите зъби бляскаха на гърдите й. Над нея се бе надвесил мрачният Лескин. Нина седеше до масата и се мъчеше да не се засмее.

— Ако беше загинала — обясняваше Лескин на Таня — щеше да се наложи да евакуираме станцията. Нима допущаш, че някой ще одобри експедиция от изследователи, които се оставят да бъдат разкъсани от разни твари?

— Не — каза Таня-малката. — Не мисля така.

— Аха — Лескин забеляза Павлиш. — Подозирам, че докторът е известен за този набег.

— Не — побърза да отговори Павлиш, — защото не зная какво е станало.

— Таничка, — каза Нина ласкаво — посвети Павлиш.

— Кълна се, че докторът няма нищо общо с моята работа — възкликна Татяна. — Той дори и не подозираше. Изобщо, изкарах на площадката всъдехода, метнах върху себе си едно одеало, изпълзях от долния люк и тръгнах по празното място.

— Джигитът не се бои от рога и копита — загадъчно процитира Джим. В гласа му не се чувствуваха осъдителни нотки.

— Запълзях, а драконите почнаха да летят над мен.

— Не летяха, а пикираха — поправи я Лескин.

— И докато Лескин, който наблюдаваше това през прозореца на обсерваторията, се измъкваше през решетката, забравил къде е вратата — продължи Таня, — аз допълзях обратно. А той е ядосан, че не успя да ме спаси.

— Ясно — каза Павлиш. — Вие сте искали да се убедите дали драконите нападат пълзящи животни. И изобразявахте такова животно.

— Много сте съобразителен — съгласи се Татяна.

— Нападат — каза Джим. — Добре че опитът не сполучи. Иначе трябваше да пълзим. Представяте ли си как бих пълзял аз?

Татяна-голямата извика от кухнята:

— Престанете да разказвате ужасии, защото ще загубите апетит. Нося бульона.

Павлиш седна на мястото си до Нина. Тя тихо го попита:

— Обърнахте ли внимание, че Татяна е изпълзяла на няколко метра и е успяла да се върне? И драконите протягали ноктите си над главата й, но не са улучили?

— Точно така! — чу думите й Татяна-малката.

— Мъжете имат право да падат на колене само в моите крака — приключи дискусията Татяна-голямата. — За жените това не се отнася. Имайте пред вид това, докторе… Да не сте посмели да се унижавате пред драконите.

— Ще имам пред вид — каза Павлиш.

— И все пак аз съм възмутен — намеси се Лескин. — Не бива в края на краищата трагическият аспект на нашето пребиваване на тази планета редовно да се свежда до шега. Вие се смеете и забравяте, че Татяна е нарушила грубо дисциплината и че ако продължаване да се държим така, драконите ще избият всички ни.