Кир Буличов
Законът за дракона (11)

11.

— Добро утро, докторе — каза Джим. Той стоеше до леглото на Павлиш с наведена глава, защото навсякъде трябваше да се навежда. — Не те ли събудих?

Въпросът бе съвсем излишен. Той бе събудил Павлиш.

— Колко ли съм спал?

— Малко — отвърна Джим. — Седем часа. След вчерашната работа можеше и повече да поспиш. Но ние с Таня-малката се готвим да ходим в гората и си помислих, че сигурно ще ти е интересно да дойдеш с нас. Заедно ще изхвърлим остатъците от дракона, че много лошо миришат. Впрочем Татяна-голямата е вече на крака и е дежурна по кухия. Пази се! Татяна е екзотична жена и е много емоционална. Е, хайде, отивам да товаря месото.

Първо Павлиш се отби в лазарета. Леополд четеше. Кракът не го безпокоеше. Павлиш приседна на ръба на леглото и те поведоха лек разговор. Лекарите обичат на сутрешната визитация да си побъбрят с оздравяващите. Освен това на Павлиш и Леополд им беше приятно да разговарят, те изпитваха взаимна симпатия.

В трапезарията Павлиш намери Татяна-голямата. От вчерашния пристъп нямаше и следа. Тя се зарадва, като го видя, и Павлиш помисли, че Татяна е изобщо много здрав и енергичен човек и й е интересно и весело да живее. Петнистият комбинезон й стоеше елегантно, като парадния мундир на капитан на звезден лайнер.

— О, знаменитият драконоборец, здравейте! — каза Татяна. После плавно отиде до кухнята и затрака с кафеника. Обади се:

— Когато избиете всички дракони, оставете ми един мъничък.

— Защо?

— В нашето село той ще има голям успех. Старците разказват, че по-рано по нашите земи имало много дракони. После били изтребени. Някои и досега вярват на тези приказки. По-рано изобщо е имало много и различни животни.

— А сега?

— Сега много от тях са изчезнали.

— А коя е причината според вас?

— Трудно е да се каже… Съветвам ви да се обърнете към нашия главен теоретик — доктор Стрешний. Сигурно дневникът му е тук. Той винаги ни уверяваше, че е последният представител на племето на мемоаристите.

— Видях дневника му. Но нямам разрешение да го чета.

— Стрешний не би ви се разсърдил. В него вие сигурно ще намерите нещо полезно — той имаше съображения, които може би ще ви насочат към разкриване на загадката.

Татяна донесе кафето. Влезе Джим.

— Време е да тръгваме.