Кир Буличов
Законът за дракона (1)

1.

Десет секунди преди да го извикат на мостика по вътрешния телефон, Павлиш бе вече буден. Събуди се, защото работеха серводвигателите. Ако не си живял дълги месеци във вътрешността на гигантския пумпал, който стремително се върти във вакуума, почти недоловимото бучене на серводвигателите няма да предизвика тревога. Но без да знае още какво е станало, Павлиш седна на койката и със затворени очи се ослуша. А след десет секунди репродукторът щракна и се чу гласът на капитана:

— Павлиш, елате при мен.

Капитанът произнесе думите сухо и набързо, сякаш беше зает с нещо съвсем друго, когато ръката му бе натиснала копчето за повикване. Откъснал се бе от работата само дотолкова, доколкото да произнесе четирите думи.

Отново щракване. Тишина. Само настойчиво и тревожно, като едва чуваща се пожарна сирена бучат серводвигателите — корабът променя курса си.

В щурманското ъгълче на мостика светеше. Глеб Бауер бе отворил звездния атлас и бе затиснал с него куп навигационни карти. Капитанът стоеше до пулта и пушеше, слушайки по телефона старши механика. После каза:

— Трябва да се направи така, че да стигне. Не можем да се бавим.

— Здравей, докторе — каза Глеб.

Павлиш надникна през рамото му и видя обемната фотография на някаква планета върху страниците на звездния атлас. През вихрите на циклоните на снимката прозираха зелени и сини петна.

— Какво се е случило? — запита той тихо, за да не отвлича капитана.

— Взимаме болен. Извънредно повикване — отвърна Бауер.

Капитанът набираше по пулта данните, които му бяха предали механиците.

— Ще успеем — каза накрая той.

Отдръпна се от пулта и посочи на Павлиш изтритото „капитанско“ кресло, в което не сядаше никога, но като домакин винаги предлагаше на посетителите. „Да попаднеш в креслото“ означаваше сериозен и не винаги приятен разговор.

— Седнете и прочетете това, което сме получили от тях. Малко е наистина, но вие ще разберете.

Павлиш започна да чете сините ленти на гравиграмите.

„База–14 до космическия кораб «Сегежа». Бързо.

Станцията на Клерена иска медицинска помощ. Освен вас в сектора няма никой. Съобщете възможностите.“

Втора гравиграма:

„База–14 до космическия кораб «Сегежа». Бързо.

На запитването ви отговаряме. Връзката с Клерена неустойчива. Подробности неизвестни. Даваме сигналите на станцията. Ако не можете да окажете помощ със свои сили, информирайте базата.“

Третата гравиграма бе от Клерена.

„Радваме се, че успяхме да се свържем. Има пострадали. Лекарят в тежко положение. Желателна евакуация. На станцията спасителен катер. Можем да посрещнем на орбита“.

В следващата гравиграма Клерена съобщаваше данни за мястото и времето на срещата, после текст, който се отнасяше пряко до Павлиш:

„… На въпроса ви за състоянието на останалите съобщаваме: ще се справим със свои сили. Предложението да изпратите лекар приемаме с благодарност. Работим при сложна обстановка. Докладът ще изпратим с катера.“

Капитанът видя, че Павлиш дочита последния лист.

— Извинете — каза той, — че не ви събудихме веднага. Решихме, че няма да откажете. Подарихме ви половин час сън — царски подарък.

Павлиш кимна.

— Впрочем, не е късно да откажете…

— Ако се двоумиш — намеси се Бауер, — с удоволствие ще те заместя. Аз дори по̀ приличам на доктор. За тази роля ти изглеждаш твърде лекомислен.

— Кога е срещата с катера? — залита Павлиш.

— Довечера. В двадесет и двадесет.

— А характера на раняването на лекаря… и за какви мъчнотии става дума?

— След половин час отново ще се свържем с тях. Ще се справи ли Милош тук без теб?

— През лятото той изкара курсовете за преподготовка. Освен това имаме добра апаратура и постоянна връзка с базата — винаги може да се получи консултация.

— Така си и мислех — каза капитанът с облекчение.

— Колко време ще прекарам там?

— Два месеца — отвърна капитанът. — Ако работата е лоша, ще трябва да закрием станцията.