Мирча Елиаде
Старецът и полковника ^[0] (10)

X

— … виждате ли — продължи другият, — нещата се изясняват, защото си съставят обща картина и разкриват смисъла си само ако тръгнем от тази хипотеза: от една страна, вие искахте да скриете нещо, да запазите една тайна, а от друга — вашата памет, като всяка памет, ви изменя, т.е. не задържа някои важни подробности, а съхранява, и то твърде прецизно, фотографски точно периферните епизоди. Беше достатъчно все пак да изследваме сериозно тези периферни епизоди и да открием шифъра, чрез който могат да бъдат идентифицирани действията, героите, идеите, които искахте да запазите в тайна. Това сериозно проучване бе направено и аз сега ще ви прочета някои от изводите, до които стигнахме. За мотивите, които следва да бъдат изяснени, вие се помъчихте на всяка цена да не разкривате истинските отношения между Дарвари, Ликсандру и Марина, отношения, които, ако познавахме, щяха да ни позволят да разберем причината, поради която Дарвари се е решил да избяга в Русия. Към този комплекс ще се върнем още веднъж, а засега ще го наречем комплекс номер едно. Второто заключение, до което достигнахме, е следното: отново заради мотиви, които трябва да бъдат изяснени, вие не пожелахте да споменете факта, че Ликсандру скоро след бягството на Дарвари през 1931–1932 решава да изчезне и той, но не като приятеля си или като Йожи, а като смени самоличността си, тоест името, занятието, а може би и външността. И наистина след 1932 Ликсандру не се появява на нито едно място, където би бил разпознат: спестовната каса, библиотеката на Румънската академия, Шахматната асоциация, да не говорим за ресторантите и летните градини, които посещаваше — там вече никой не си спомня да го е видял след 1932. От друга страна, имаме доказателства, че Ликсандру не е умрял, нито е напуснал страната. Не е изключено през 1932 да е бил в чужбина и след това да се е върнал, но с друго име. Безспорен факт е, че никъде в страната и в нито едно консулство в чужбина не е регистриран смъртен случай с името на Георге П. Ликсандру. Нещо повече: от вашите декларации излиза, че сте го срещнали по-късно, след 1932, но вие не казвате как е изглеждал, нито какво сте говорили, колко време сте били заедно: няколко минути или няколко часа, или цял ден. Че вие не сте го виждали отдавна, това става ясно от безнадеждния ви опит това лято да го намерите чрез Борза, когото мислехте за ваш бивш ученик. Но това явно може да се приеме като feinte^[1]; с други думи, искахте да се уверите дали и други не знаят нещо за Ликсандру, както знаехте и вие. Повтарям, това е само хипотеза… Май не сте много убеден от възстановяването на комплекс номер две — добави след пауза мъжът и се усмихна.

— Не мога да разбера — прошепна Фаръма. — Моля ви, повярвайте ми: имам чувството, че съм сънувал всичко това. Помня го отлично, разбирам го, а после изведнъж то изчезва, изгубва се и аз вече не мога да разбера нищо.

— Бяхте доста уморен — продължи другият, — но специалните грижи, които положихме за вас, скоро ще имат ефект. Да започнем от комплекс номер едно, чийто ключ ни дава анализът на различните варианти на разказа за сватбата на Оана. Не държа на варианта във връзка с този странен израз на колективен илюзионизъм, или го наречете както искате, каквото направил Доктора, тогава рано сутринта. Не държа и на вариантите, свързани с първата среща между него и горския двайсет години преда това, авантюра толкова странна като патилата на болярина Каломфир; изчезването на Йожи или на другите подобни. Не държа на тях, защото са маловажни, без значение за нас. Но нека да се върнем на връзката Дарвари, Ликсандру, Марина. Казахте, че приятелството между първите двама не е било разколебано през оная нощ, макар много други да са мислили обратното. И въпреки това — продължи той, като отново отвори папката, — в показанията, предшестващи този разказ, пишете, че тогава Марина била казала на Дарвари, цитирам: „Не ставай летец, защото няма да се върнеш!“ Но Дарвари погледна двамата си приятели и им отвърна: „Не се страхувам от смъртта.“ „Нямах предвид това — добави Марина. — Казвам, — че няма да се върнеш!“ Тогава двамата младежи се разсмяха: „Като стрелата на Ликсандру!“ — каза Дарвари. Но Ликсандру изведнъж стана сериозен и се опита да смени темата: „Днес е сватбата на Оана — възкликна той, — днес стана това, което беше предопределено, и ще бъде жалко да предизвикваме Господ с други тайни и пророчества!“ Но Дарвари не се убеди така лесно. „Може и Марина да знае нещо, може и тя по свой начин да знае знаците. Защо не я оставиш да ни обясни какво разбира под това, че аз няма да се върна?“ Виждате ли, съществуват различия между това, което казахте преди няколко дни, и онова, което сте написали на двайсети август. От една страна, Ликсандру, Дарвари и Марина разговаряха достатъчно и казаха важни неща: а от друга — според текста от двайсети август личи едно непрекъснато нарастващо напрежение между двамата приятели. Дори може да се каже, че Дарвари се мъчи да противоречи на Ликсандру във всичко и прави тъкмо обратното на онова, което той иска.

— Всичко това, което припомнихте сега — каза с известно усилие Фаръма, — се случи преди Оана да разкаже за съня си. Наистина, по-късно, като видя, че Марина не се отделя от Ликсандру, Дарвари беше намръщен, раздразнителен. Но ви уверявам: останаха добри приятели и след това.

— Да, привидно. Но е сигурно, че нещо между тях се е променило. Марина е разбрала това, само това може да обясни факта, че след като е била през цялото време край Ликсандру, рано сутринта, когато се освободиха от магията на Доктора, цитирам: „… хвана Дарвари за ръцете и извика да я чуят всички: «Ако ме обичаш толкова много, както твърдиш, ще ме чакаш ли десет години?» «Ще те чакам колкото искаш — отвърна й Дарвари, — ще те чакам десет, двайсет, двайсет и пет години!…» «Тогава покани тези хора на нашата сватба след десет години, през септември 1930, тук, в манастира, и ще ни кумуват Ликсандру и Оана.» «Не Ликсандру — прекъсна я Дарвари, — а Доктора с Оана…» Във вашите показания от двайсети август, от които сега цитирах, не пишете каква е била реакцията на Ликсандру. Но без съмнение се е огорчил, а Марина, обръщайки се към Дарвари, добавила: «Трябва да знаеш, че съм стара за тебе. Ти мислиш, че съм с пет-шест години по-голяма от теб, но те са двайсет. Наближавам четиридесет!…» Всички са разсмели, мислейки, че се шегува, но Дарвари извикал: «Дори да си на петдесет, пак ще те чакам, защото през 1930 ще бъдеш само на шейсет, а аз знам, че ще те обичам, докато остареем!»“

— Наистина той каза — прошепна изведнъж Фаръма, сякаш се разбуди от сън.

— Ясно е, че тази сватба, която трябвало да се състои след десет години, е била просто шега и Марина съвсем не е вярвала в нея. От една страна, самата тя е предупредила Дарвари да не става авиатор, „защото нямало да се върне“, а от друга — там, на гощавката, присъствал и нейният братовчед Драгомир и всички знаели, че двамата са сгодени още от деца според желанието на семействата им „да не прекъсва родът“. Тук се налага единствен извод: Марина се е държала така, за да умилостиви Дарвари. Защото тя е усетила разрива между него и Ликсандру.

— Сега си спомних — започна Фаръма — за една забележка на другарката министър Фогел…

— Другарката Фогел вече не е министър. Пое друга длъжност.

Фаръма замълча.

— Да се върнем сега на комплекс номер едно. Макар да беше само шега, Дарвари прие предложението на Марина. Но от тук нататък нещата не са ясни. И се питаме — защо? Недостиг на памет? Липса на интерес към всичко, което се е случило от 1920 до изчезването на Дарвари, след десет години през лятото на 1930? Или просто вашето решение да скриете на всяка цена някои случки, които биха ни обяснили не само мотивите на бягството на Дарвари, но освен това щяха да ни изяснят и смисъла на метаморфозата с Ликсандру. Лично аз държа на последната хипотеза и ще се опитам да ви обясня защо. Всъщност какво ни казахте в толкова много разговори и десетки, стотици страници за връзките между Дарвари, Ликсандру и Марина през периода 1920–1930 година? Едни и същи неща, твърде малко, които повторихте толкова пъти. Нека да ги резюмирам: Казахте, че Марина неведнъж е признавала пред Дарвари, че е двайсет (дори трийсет години!) по-стара от него. Цитирам: „Затова Драгомир не се реши да се ожени за мен. Знае годините ми.“ Веднъж, беше през 1925–1926, му показа акта си за раждане (забележете, че той бе издаден в чужбина), според който излизаше, че тогава бе на около шейсет години. Дарвари я погледна уплашен — и забележете — „не защото разбра възрастта й, а защото я видя и веднага забеляза, че наистина е стара.“ „Ако ме обичаш, макар да знаеш, че скоро ще навърша шейсет, можеш да ме целунеш!“ Пишете, че Дарвари пребледнял, втренчил поглед в нея. И тогава Марина избухнала: „Виждаш ли, това е вашата любов, на всички мъже! Можеш да се възпламениш само от едно младо тяло!“ В следващия миг тя избягва от салона, после се връща след няколко минути — тъй млада, каквато е била през нощта, когато Дарвари я вижда за първи път в кръчмата на Фаника Тунсу през 1919. Тогава той пада на колене пред нея, но тя не му разрешава да я целуне. „Все пак ще ти простя и този път — каза му тя и се усмихна. — Защото си наивен като всички мъже и повярва, че аз се гримирах като стара жена и след като те уплаших, ми стана жал за тебе и си измих лицето. Нищо подобно! Повтарям ти, че наистина съм стара, както го доказва и кръщелното ми свидетелство…“ Дарвари я слушаше щастлив, защото тогава виждаше пред себе си жена на около двайсет-двайсет и пет години. От вашите показания не става ясно какво точно се е случило. Казвате, че на Марина й харесвал театърът, подражавайки по този начин на прабаба си Аргира. Твърдите, че е обичала да се облича странно, ексцентрично, а понякога наистина е изглеждала стара, защото си пудрела косата и се гримирала като възрастна жена, която иска да изглежда млада. Мислите ли наистина, че когато му е показала кръщелното свидетелство, се е гримирала, за да изглежда на шейсет години?

— Така мислех доста време — промълви Фаръма. — Но съм се лъгал.

— Вероятно защото от собственото ви писане излиза, че в същия ден Дарвари не е забелязал в самото начало колко е стара тя. Видял е това едва когато му показала кръщелното свидетелство. Значи става дума за нещо друго, за специална техника, която е владеела Марина, тоест да си променя лицето по свое желание. И сега стигаме до последния, най-важен епизод, който за съжаление вие предавате всеки път твърде накратко. Става дума за онази нощ през лятото на 1930, когато по неизяснени мотиви Марина предлага на Дарвари да преспи у дома й и за първи път ляга с него. Казвам по неизяснени мотиви, тъй като можем да се запитаме защо не го е направила дотогава и е чакала цели десет години, за да легне с Дарвари, защо го е направила едва няколко седмици преди сватбата. Във всеки случай от вашите разкази излиза, че в същата вечер двамата са прекарали до късно в една градина в Котрочени^[2] и Дарвари изглеждал по-влюбен от всякога, защото Марина била облечена както никога дотогава, с изискана, дискретна елегантност и изглеждала по-млада, без пудра, без следа от някакъв грим. Резюмирах вашия текст от двайсети август. И пак не се разбра добре какво се е случило. Двамата са прекарали нощта заедно, а на сутринта Дарвари се събудил и се обърнал към любимата си да я целуне. Но на дневната светлина, пишете вие, видял с ужас, че Марина е стара жена, доста по-стара, отколкото си мислел няколко години преди това, когато прочел кръщелното й свидетелство. Пишете, че е останал като вкаменен за дълго време, а после се надигнал от леглото и внимателно, за да не я разбуди, започнал да се облича. Когато бил почти готов, забелязал, че Марина го гледа с усмивка: „Знам какво мислиш да направиш — му казала тя. — Но не го прави така банално, както го правят всички мъже. Опитай се да бягаш, да тичаш, да тичаш, да тичаш, без да спреш! А после викай с цяло гърло. Ще ти дам един талисман и един ден ти ще срещнеш стрелата на Ликсандру!…“ Обаче не е сигурно, че Дарвари е чул последните й думи. Излязъл, без да каже нищо, внимателно затворил вратата след себе си. Всичко това, твърдите, сте чули по-късно от Ликсандру, а той го е научил от Марина на същия ден. Защото, ако съм разбрал добре, Марина се е облякла и тя е тръгнала да търси Ликсандру, но го намерила по-късно, следобед и след като му разказала случилото се, добавила: „Опитай се да го спреш, защото мисля, че иска да избяга със самолет. Той е в голяма опасност и не знае какво прави.“ „В опасност е, защото ти не успя да му дадеш талисмана, нали?“ — попитал тогава Ликсандру. (Трудно е да се разбере дали наистина или на шега?) „Не, това беше само метафора, която той не можа да разбере — отвърнала Марина. — Нямам никакъв талисман и всичко, което казах за «бягството», беше само за да го изпитам, да го накарам да не се оставя да бъде излъган от външността на хората. Защото нито тази нощ бях на двайсет, както повярва той, нито днес съм на шейсет, както му се стори. Аз съм на възрастта, на която съм…“ (И добавихте, че Ликсандру, когато я гледал, винаги й давал между двайсет и пет и трийсет години). Във всеки случай той стигнал твърде късно до летището и там успял да говори с шефа на ескадрилата едва след като чакал няколко часа. Междувременно Дарвари се приземил в Констанца, където отново напълнил резервоарите си с бензин и полетял по-нататък, на изток… Ако е било така — продължи след пауза, — би било красиво като в приказка и тъжно като в най-тъжната любовна история… но, виждате ли, вие заявихте, че знаете всичко това от Ликсандру и само от него. Марина не сте срещали от 1925–1926. (В една от редакциите пишете, че тогава сте се видели с Дарвари, който ви е споменал нещо за, цитирам „магьосничеството и чародействата и Марина“, уверявайки ви, че бил още влюбен в нея и ви припомнил, че сте били поканени на сватбата му през септември на 1930). Но има доста подробности, които изключват версията на Ликсандру. На първо място, било е невъзможно, особено през 1930 година, един пилот да отиде на летището, да се качи в самолет и да полети без предварителна заповед и необходимите точни инструкции. Ако все пак го е направил, означава, че е предвидил бягството си и че е имал съучастници в Букурещ и в Констанца. И ако няма съмнение, че тук става дума за предварително замислено действие, понеже така излиза от следствието, съучастниците не могат да бъдат открити. За нас това е от изключително значение. Могат да бъдат предложени и други хипотези. Първата и най-приемливата е следната: Дарвари подготвя бягството си до най-малките подробности с помощта на съучастници, които ние не знаем, но се досещаме къде можем да търсим. Не можем да научим точно каква е била мисията му, но имайки предвид датата на бягството — август 1930, — се досещаме поне за смисъла на тая мисия. Макар приятелството им да не беше вече такова, Дарвари разкри на Ликсандру — в последния момент — решението, което беше взел. Каква е ролята на Ликсандру в изчезването на Дарвари все още не знаем. И не можем да узнаем, докато не разрешим комплекс номер две; тоест да открием новата самоличност на Ликсандру след 1932. Защото само ако разберем какъв е той след тази година, ще разберем ролята, която е играл в бягството и изчезването на Дарвари. И тогава ще научим и друго: дали е бил с нас или против нас. Сега аз ви поставям само един въпрос, на който вероятно няма да искате да отговорите веднага, но ние сигурно ще го разберем. Вие знаете отдавна за новата самоличност на Ликсандру. Знаете и нещо друго: тази самоличност го прикрива така добре, че той е станал напълно непознаваем за всички, които не са били свидетели на двете му самоличности, и най-вече не са присъствали на, бих казал, метаморфозата на младежа, какъвто е бил до 1931–1932 в този, който е станал след тази дата. Случило се е така, че вие сте единственият свидетел на тази метаморфоза. Затова не сте извън играта. Защото ако Ликсандру е станал непознаваем за всички други, той може да бъде всеки, който и да е в тази страна, дори може да е някой от нашите хора, които днес водят страната ни и решават съдбата на народа… моят въпрос е следният: кой е Ликсандру сега и къде е, в този град ли е, може би дори в тази сграда? Вие го познавате, нали? Кажете ни кой е?