Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (9)

Девета глава

— Тайлър, я виж този снежнобял Форд мустанг! Какъв красавец! Модел ’65 — ликуващият глас на Бен се извиси над тълпата, дошла да посети изложбата на класически американски спортни коли.

— Тайлър има вече този модел в колекцията си — обади се Кари Шоу-Тримейн. Ръката й бе вплетена в тази на съпруга й и двамата се усмихваха на угодническия ентусиазъм на Бен.

— Да, но не е снежнобял. Човече, виждаш ли онзи понтиак ей там? Невероятен е.

— Не знаех, че брат ти си пада по стари спортни коли — отбеляза Натаниъл Тримейн.

— Изобщо не го интересуват — обади се Алекса. — Но след като Тайлър ги обича, и Бен ги заобичва.

— Не разбирам — обърка се Натаниъл.

Алекса въздъхна отегчено.

— Бен иска да спечели приятелството на Тайлър — търпеливо заобяснява тя, но не поясни защо.

Така или иначе, Натаниъл не можеше да смести две смислени мисли в главата си. Натаниъл се усмихна и пое ръката й, но Алекса бързо я изтегли и я пъхна в джоба си. Той се опита да я прегърне през рамената, но тя веднага намести ръчната си чанта между тях.

— Пак ме отблъскваш — весело изкоментира поведението й той. — Няма нужда да се държиш толкова хладно, след като си възбудила интереса ми.

Алекса въздъхна:

— А как да ти го охладя, Натаниъл?

— Заклевам се, и понятие нямах, че ще се появи тук тази вечер — сериозно й прошепна Кари. — Поканихме Бен на изложбата и не знаехме, че ще домъкне и Натаниъл. Дори се учудих, че ти прояви желание да ни придружиш.

— Скучаех и исках да се разведря. Изложбата на стари коли ми допадна като идея. Но ако знаех, че Бен се кани да ме сватосва, щях да остана у дома пред телевизора. — Алекса направи кисела гримаса. — Натаниъл е такъв досадник!

Сега тя вече съжаляваше за съобщението, оставено по телефонния му секретар. Защо бе позволила на Райън да я вкара в тази каша?

— Досадник е, но е добър по душа — изтъкна Кари. — Безобиден е, ако не го вземеш насериозно.

— Едва ли. Ох, ето го, пак идва. — Алекса се усмихна миловидно на присъединилия се отново към тях Натаниъл. Той интимно я хвана под ръка.

— Алекса, действително ли ти се гледат тези бракми! Хайде да зарежем брат ми и близнаците, и да изчезнем. Искаш ли да ти покажа какво разбирам аз под приятно прекарване? — Натаниъл многозначително й намигна.

— Не, благодаря — отскубна се Алекса. — И тук ми е добре.

— След като тъй смяташ, бебчо… — Натаниъл я дари с най-ослепителната си усмивка.

Алекса и Кари се спогледаха и едва не се изкикотиха гласно. Сякаш боговете я наказваха за опашатата лъжа, която бе сервирала на Райън относно несъществуващата й връзка. За изкупление трябваше да прекара цяла вечер в компанията на Натаниъл Тримейн.

Защо не отиде на вечеря с Райън? Вълнуващо пламъче пробяга из тялото й и тя веднага го потисна. Беше отклонила поканата му по разни причини: трябваше да се държи по-далеч от него. А това означаваше и да го изхвърли от мислите си. Естествено поради това се бе съгласила да излезе с Кари, Тайлър и Бен тази вечер. Ако беше останала у дома, щеше да се отдаде на спомена за ненадейното му посещение през миналата нощ. И навярно щеше тайно да се надява той да се появи отново.

Дори не можеше да понесе подобна мисъл. Отчаяно се обърна да поднови разговора с Натаниъл, но той реши, че най-сетне се е предала на очарованието му.

— Татко, виж! — звънна детско гласче от другата страна на изложбата. — Алекса! Хайде да отидем при нея!

— Изглежда, че някоя от малките ти пациентки те забеляза — усмихна се Кари. — Позна ли гласа?

Сърцето й сякаш падна в петите й. Гласчето принадлежеше на Келси Касиди. А това означаваше, че и Райън е тук. Тя се вкамени. Приличаше на заслепена от автомобилните фарове сърна, зашеметено очакваща сблъсъка.

Миг по-късно Райън се появи с Келси в инвалидната количка, лице в лице с компанията Шоу-Тримейн. Алекса чу как сестра й шумно възкликна, видя как брат й пребледнява, а Тайлър настръхва. Зет й беше в течение на антипатията на близнаците към Райън Касиди и бе чувал за захарната вендета на Бен.

Само Натаниъл не разбра. Сляп за напрежението и враждебността между роднините му и новодошлия, той с усмивка поздрави Райън и сърдечно се здрависа с него.

— Райън Касиди! — възторжено възкликна той. — Вие сте любимият ми карикатурист. И на всичко отгоре си падате и по стари коли! Как сте, приятелю?

Райън му стисна ръка, но не сваляше поглед от Алекса. Първоначалната му радост от срещата се бе изпарила при вида на Натаниъл Тримейн до нея. Не можеше да повярва на очите си. Снощи бе готов да заложи цялата си колекция от коли, че връзката й с Натаниъл е измислена. Но ето че сега ги срещаше двамата, заобиколени с членовете на семействата им. Ревността му бе непозната до този момент, но сега го връхлетя с неподозирана мощ.

Тя дори се бе нагласила за срещата, кисело отбеляза Райън. Беше облякла дълъг червено-черен пуловер и къса черна плисирана пола. Черни чорапи подчертаваха съвършенството на дългите й стройни крака. Тя бе тъй хубава, но беше с друг.

Райън внезапно осъзна, че не е в състояние да поддържа необходимия за случая учтив разговор. Последва кратка неудобна пауза, прекъсната от Тайлър, който превключи на обичайния си делови образ на бизнесмен и му направи няколко комплимента за публикациите.

Райън успя да му отговори подобаващо, но сестрите и брата Шоу не отрониха дума. Леденият блясък в очите на Кари и Бен бе по-смразяващ от който и да е враждебен поглед на Мелиса. Колкото до Алекса, тя бе извърнала глава.

— Алекса, това ли са сестра ти и брат ти близнаци? — залюбопитства Келси и посочи с пръст русите, синеоки Бен и Кари. — Приличате си.

— Да — кимна Алекса, а гласът й потрепери нервно. — Запознайте се. Това е Келси Касиди.

— Здрасти — поздрави ги Келси.

Розовата рокличка и скромното изражение я правеха да изглежда особено сладка.

— Хей, Райън, не знаех, че имаш дъщеря — жизнерадостно избоботи Натаниъл.

— Каква новина! — изскърца със зъби Кари.

— Защо си в количка, сладурче? — клекна Натаниъл до Келси.

— Паднах от мотор и се ударих лошо — информира го Келси. — Известно време лежах в болницата, но после татко ме взе при него и Алекса е моята физиотерапевтка.

Разговорът повторно секна и никой не се опита да го поднови. Алекса почувства как всички очи се отправиха към нея. Шокът и неодобрението, изписани върху лицата на Бен и Кари й тежаха като воденични камъни.

Тайлър се отнесе по-снизходително към откритието.

— Не си ни споменала, че дъщерята на Райън Касиди е твоя пациентка. Навярно ти се е изплъзнало от паметта?

— Татко има същата кола — похвали се Келси в желанието си да привлече отново вниманието към себе си. — Само че неговата е черна, а не червена като онзи Корвет ’63 ей там. Някакви хулигани я одраскали снощи от горе до долу.

Тайлър веднага застана нащрек.

— Обезобразили са колата ви? — Той незабелязано изгледа Бен, който продължаваше да се мръщи. — Как е станало това?

Алекса и Кари си размениха ужасени погледи. Прекалено рисковано бе да се зачекне подобен проблем с Райън, особено в присъствието на Бен.

Райън описа щетите, причинени на черния му корвет. Пропусна да спомене мястото на произшествието и Алекса облекчено си отдъхна.

Тайлър изрази съчувствието си, но Бен се ухили злорадо.

— С какво ли си го заслужил този път, Касиди? — отровно подхвърли той. — Май нямаш късмет с колекцията си от коли? Първо онзи модел ’64 със захар в двигателя, а сега още един с надраскани ругатни.

Кари и Тайлър настръхнаха. Алекса изпадна в паника. Един поглед към войнственото лице на Бен бе достатъчен за Райън да се досети кой стоеше в основата на произшествията.

— Спомена за модела ’64 година — меко се заинтересува Райън. — Много малко хора знаят за повредата му, а още по-малко — за причината.

— Келси, искаш ли да отидем на бара? — приповдигнато предложи Алекса. — Сигурна съм, че не би отказала нещо разхладително. Бен, защо не дойдеш с нас?

Това не беше покана, а заповед. Трябваше да измъкне Бен от въпросите на Райън Касиди.

— Колко мъдро, Алекса — изгледа я Райън. — Можеш да вземеш Келси. Аз ще се присъединя по-късно. — Бе олицетворение на спокойствие и самоконтрола. — Но първо бих искал да поговоря с Бен.

— Искам сладолед, пуканки и захарен памук — извика Келси.

— Дадено, малката. Идвам с вас — възползва се Натаниъл. — Хайде, Алекса, води ни.

Алекса не помръдна. Можеше ли да остави Бен и Райън насаме, щом в погледите им се четеше предизвикателство на войнстващи племенни вождове? Наложи се Натаниъл да поеме нещата в свои ръце. Той обърна количката на Келси и я придвижи към бара.

Тя нямаше друг избор. В края на краищата Бен и Райън бяха възрастни хора. Освен това, Кари и Тайлър оставаха с тях и щяха да се погрижат за културния изход на разпрата.

— Тук по̀ ми харесва, отколкото при онези глупави стари коли — радостно обяви Келси и разтвори опаковката на огромния шоколад, който Натаниъл й купи от бара.

— Права си — съгласи се Натаниъл, облизвайки сладоледа си. Двамата се разбираха чудесно и бъбренето не секваше. — А, ето го татко ти — възкликна Натаниъл.

Алекса извърна глава като ударена. С бързи крачки Райън стигна до тях.

— Готова ли си за тръгване, Келси?

Момиченцето притисна пакетчето пуканки, чашката сладолед, газирана вода и шоколада до гърдите си.

— Все още не съм свършило с яденето — запротестира тя.

— Можеш да изядеш всичко това по пътя — обеща баща й.

Алекса нервно отбеляза, че той нито веднъж не я погледна. Едва сега осъзна, че бе свикнала с постоянното му внимание през изминалите дни. Беше готова да се закълне, че не подклажда интереса му към нея, но сега…

Не можеше да свали очи от него. Бе по-привлекателен и мъжествен от всякога. Но вече не я забелязваше.

— Какво си говорихте с Бен? — измърмори тя. Почувства силата на тъмния му поглед, прикован върху нея. Страните й пламнаха. Господ да й е на помощ! Тя харесваше вниманието му и го желаеше. Беше готова на всякаква глупост, за да го получи. Полудяла ли беше, та му зададе този въпрос?

— Защо не попиташ него? — загадъчно отвърна Райън.

Тя преглътна. Не знаеше какво да му каже. Не разбираше дали бе научил истината.

— Късно е вече. Хайде, Келси, сбогувай се! — Той бутна инвалидната количка пред себе си и Келси високо им пожела лека нощ.

Инстинктивно Алекса изтича след тях.

— Райън, почакай!

Той спря. Устните му бяха здраво стиснати. Не пророни дума, изчаквайки я първа да заговори.

— Така ли си тръгваш? Без да ми кажеш нищо?

— Много неща бих ти казал, но… — Той погледна надолу към Келси. — Дъщеря ми е с мен. Искам да я заведа у дома.

— А после… да съставиш нова стратегия? — опита се да прозвучи уверено и хладнокръвно Алекса. Но същевременно разбираше, че се бе провалила.

— Лека нощ, Алекса — пожела Райън и си тръгна с Келси.

Гледаше ги как се смесват с тълпата.

Втълпяваше ли си или последните му думи действително бяха прозвучали като сбогуване? Сега той знаеше за постъпките на Бен и не желаеше да има каквото и да било общо с нея. А може би се замисляше за отмъщение? Стоеше загрижена, а Натаниъл продължаваше да я занимава с достойнствата на различните марки бира. Така ги завариха Кари, Тайлър и Бен.

— Най-сетне разбрах! Келси е пациентката с малкото братче и воюващите родители, нали? — възкликна Кари. — Завела си Франклин и Емили у Райън, за да помогнеш на Келси да види брат си.

— Аз пък само намекнах за захарта и Касиди взе, че се досети за всичко — навъси се Бен. — Веднага схвана и за гълъбите, които му бях пуснал вътре в къщата, и за стотиците пици, които му изпратих да плати, за фалшивите телефонни обаждания от негово име. Публикувах телефонния му номер в разни порнографски и хомосексуални списания. Интересно колко гейове са му позвънили.

— Та ти си само за политическа кариера, Бен — възхитено се провикна Натаниъл. — Бива те за мръсни номера и игрички.

— А може да е за затвора — кисело се обади Тайлър. — Касиди беше бесен и не го виня.

— Не може да опандизи Бен — изплашено се намеси Кари. — Нали престъпленията имат срок на давност?

— Това ще изясни адвоката му, който категорично няма да е свързан с компанията Тримейн — процеди Тайлър.

— Не можем да изоставим брат ни — почти се разплака Кари. — Бенджи, не се бой! Ще направим всичко възможно да…

— Не му давай напразни обещания, Кари — отсече Тайлър. — Бенджи е пълнолетен и напълно отговаря за постъпките си. Хайде, сбогувай се. Тръгваме.

— Не — извика Кари и обезумяла впи очи в Алекса.

Алекса почувства как стомахът й се свива. Отчаянието на сестра й беше и нейна болка. Опита се да заглади нещата.

— Тайлър, нима не разбираш? Това не е изпитание за вярност.

— И добре че не е — изхили се Натаниъл, — иначе Тайлър щеше да изгуби. Кари, Алекса и Бен са заедно от двадесет и седем години, а Кари е госпожа Тримейн само от една. Кръвта вода не става.

Тайлър протегна ръка към съпругата си.

— Прибираме се, Кари.

Тя не помръдна.

Алекса понижи глас и прошепна на брат си и сестра си:

— Спокойно. Няма смисъл да изпадаме в паника.

— Без паника ли? — извика Кари. — Алекса, та Райън беше направо луд! Теб те нямаше, когато той говори с Бен. Изплаших се да не би да го удуши на място. Райън има високопоставени приятели. Без помощта на семейство Тримейн, Бен е загубен.

— Почакай — прекъсна я Алекса. — Райън не е канибал.

Разговорът й се стори прекалено познат и й напомни оплакванията на Мелиса. Мелиса бе сгрешила в преценките си. Защо и Кари да не греши?

— Да не би да си се поддала отново на чара му? — изграчи Бен. — Алекса, как можеш да му вярваш?

— Съжалявам, Бен. Оценявам предаността ти към мен, но мисля, че преигра. Отдавна трябваше да го кажа — тихо рече тя.

— Охоо, задават се буреносни облаци — прекъсна спора им Натаниъл. — Тайлър се качва в колата и не изглежда щастлив.

Кари моментално се обърна и изтича след съпруга си, без да се двоуми.

— Как само ще се скарат довечера — злорадо предсказа Натаниъл. — Ще има земетресение от десета степен по скалата на Рихтер.

— Не. Ще се опитам да оправя нещата — разстрои се Бен и побягна след Кари и зет си. — Аз съм виновният.

— Бен май на всичко е готов, за да си запази топлото си място в компанията — цинично отбеляза Натаниъл. — Той цени фамилното ни име повече от мен самия.

— Бен се тревожи не толкова за положението си в компания Тримейн, колкото за Кари, както за мен, когато скъсахме с Райън. — Алекса въздъхна безпомощно. — Кашата започна оттогава. Ето че Тайлър и Кари се карат, Бен загази… Трябва да оправя сама нещата. Никой друг, освен мен, не може да го стори.

— Каниш се да паднеш на колене и просиш милост от Касиди? Препоръчвам ти да се появиш само по жартиери и чорапи. Току-виж изгладиш противоречията помежду ви.

Лицето й пламна.

— Отвратителен си, Натаниъл!

— Пошегувах се, де. Искаш ли да те закарам у дома?

— След като семейството ми ме изостави, нямам друг избор, освен да приема.

— Но при едно условие, бебчо, само ако излезеш с мен утре вечер.

— Добре — преглътна нетърпеливата си въздишка Алекса. Нямаше намерение да спази обещанието си. Трябваше час по-скоро да се махне.

Но когато потеглиха, вместо своите координати, обясни на Натаниъл пътя към дома на Райън. Знаеше, че се налага да поговорят още същата вечер. Щастието на Кари и Бен зависеше от това.

Нервите й се бяха изопнали до скъсване. Макар и да беше предприела мисията заради брат си и сестра си, съвсем други мисли й минаваха през главата. Цяла гама от минали разговори с Райън, спорове и сцени на нежност се изнизваха пред очите й.

Съпоставяйки спомените си, истината бавно изплува пред нея. Ако преди две години се бяха държали по същия открит и честен начин както сега, то едва ли биха се разделили. Но тогава се бе чувствала несигурна, а той бе опитал да избегне обвързването. Доверието им един към друг не беше пълно. Райън грижливо бе пазил тайните си от нея, а тя не бе знаела как да защити любовта си.

А сега… Припомни си как студено се бе сбогувал тази вечер, как се бе измъкнал с Келси, скривайки се зад обичайната непробиваема защитна преграда. Преди две години му бе позволила да я изхвърли. Този път нямаше да се повтори.

„Как можеш да му вярваш?“ Въпросът на Бен продължаваше да звъни в ушите й. Едва сега осъзнаваше, че действително му има доверие. Райън й бе доказал, че може да е справедлив към Мелиса и да постави интересите на Келси над своите желания. Доверяваше се на дадената от него дума и беше сигурна, че ще я спази.

Но след като му се доверяваше, то следваше ли, че го обича?

— Изобщо не ме слушаш — оплака се Натаниъл. — Поливаш ентусиазма ми със студена вода. Разбирам да се държиш резервирано, но ти прекали.

Гласът му я изтръгна от мислите й.

— Съжалявам, Натаниъл — разкая се Алекса, — какво каза?

— Няма смисъл — измърмори Натаниъл. — Започвам да подозирам, че всъщност не се перчиш. Просто не съм ти интересен. Имаш друг, нали? Някого, в когото си влюбена.

Тя тихо се загледа пред себе си. Обичаше ли Райън? Беше ли някога преставала да го обича?

— Не знам, Натаниъл — отрони се от устата й. Но вече знаеше.

Не би могла да избере по-лош момент, за да признае пред себе си, че го обича. Очите й се напълниха със сълзи. Когато той й се бе обяснил, тя искрено му беше отказала любовта си. Щяха ли някога да се разберат?

Натаниъл зави по дългата алея.

— Хей, къде сме? Мислех, че живееш в някой жилищен комплекс.

— Ами, отивам при… един приятел. Можеш да ме оставиш, Натаниъл. Благодаря, че ме докара.

Натаниъл спря на няколко крачки от величествения вход.

— Не искаш ли да почакам, докато Касиди те изхвърли? Може да го стори след тазвечерните разкрития за Бен.

В думите му отекваха собствените й опасения.

— Ти си едно объркано разстроено момиченце — продължи Натаниъл. — Най-добре е да забравя за утрешната ни среща, а?

— Съжалявам — кимна Алекса. — Радвам се, че не ме взе насериозно.

Тя бързо му се усмихна и махна с ръка, преди да се запъти към външната врата.

Сърцето й щеше де се пръсне, когато удари два пъти с месинговото чукче и Райън тутакси застана пред нея. Лицето му бе непроницаема маска и не подсказваше, дали я посреща или анатемосва. Беше стиснал ръце в юмруци, а тъмните му очи я изгаряха.

Тя с мъка се пребори с връхлетелия я страх. Искаше й се да се обърне и да избяга. Колата на Натаниъл все още пъплеше по алеята. Можеше да скочи вътре и да се спаси от неговата присъда.

Беше прекарала последните две години, без какъвто и да е емоционален риск, предпазвайки се от страдания. Можеше отново да го стори…

Но вместо това тя си пое дълбоко дъх, изправи рамена и срещна открито погледа му.

— Ще ме поканиш ли да вляза или ще ме държиш навън като данъчен инспектор?