Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (8)

Осма глава

Алекса извика от изненада, но закъсня. Устните на Райън се доближиха до нейните в гореща целувка. Тя забрави да се отскубне и да избяга. Страстна вълна плисна между тях.

Обгърна врата му, погали широките му рамене и въздъхна — предаде се. Когато той най-сетне откъсна устни, двамата изглеждаха зашеметени, останали без дъх.

— Заклех се да не те моля — откъсна се от Райън, — но добрите ми намерения се провалиха. Аз не само те моля, умолявам те… Алекса, нека прекарам нощта при теб.

За малко да извика „Да“, но се изплаши. Защо да не го остави тази нощ? Само веднъж. Коварни размишления я връхлетяха отново. Мислите й неизбежно водеха към леглото.

— Не! — почти истерично го отблъсна тя. Да поднови физическата си връзка с Райън Касиди означаваше да се опропасти съзнателно. Този път нещата й бяха ясни. — Не, Райън. Не те обичам. — Трябваше непрекъснато да си напомня, че не го обича. Не можеше да се отдаде на телесното си влечение към мъж, когото не обичаше. — Любовта се гради върху взаимно доверие, а аз не ти вярвам. И как бих могла, Райън? Ако не беше случайната катастрофа на Келси, никога нямаше да се сетиш за мен. Щеше доволно да продължиш да живееш…

— Не бях доволен! Чувствах се самотен, объркан, без цел и посока. Не можех да продължа да живея по този начин. Любима, щях да се завърна при теб дори да не беше злополуката с Келси. Може би щеше да ми отнеме повече време, но…

— Каква хубава приказка, но аз не ти вярвам. — Гласът й не търпеше възражение. Наивната Алекса бе пораснала и бе станала реалист.

— Трябва, мила, повярвай ми. Аз… те обичам!

Страстното му изявление я слиса.

— За първи път ми го казваш.

Тя си спомни как бе копняла да чуе тези слова от него. Някога, във времето, когато го обичаше. Каква жалка приумица на съдбата да ги чуе сега, когато вече нищо не означаваха за нея. Доплака й се.

Райън се размърда неспокойно.

— Предполагах, че го знаеш. Не всичко се казва гласно.

Вълнението му разби равновесието й. Настроението й се мяташе между тъга и гняв.

— Не ти вярвам.

— Трябва да те накарам, но как?

Райън с мъка се преборваше с мъчителното чувство на загуба. Когато беше се озовал в апартамента й, бе сигурен, че нещата помежду им ще се оправят. Беше успял да я вкара в леглото, но не я беше спечелил обратно.

— Няма да се откажа — настоя Райън. — Казваш, че не ме обичаш, но ме желаеш, Алекса.

Безсмислено бе да го отрича. Но тя нямаше да бърка повече любовта със секс.

— Не, Райън. Не съм съгласна.

Дълго се взираха един в друг.

— Бих могъл да ти покажа колко лесно ще се съгласиш. Бих могъл да те грабна на ръце и да те отнеса в спалнята. И ти няма да се възпротивиш.

Тя замълча. И двамата знаеха, че е прав.

— Но милейди каза „не“ — тежко въздъхна той. — Навярно трябва да се примиря с това.

Алекса не успя да се съвземе от изненадата. Той изскочи навън и я остави сама, зашеметена в празния коридор. Тя постоя, а после тихо затвори вратата и заключи.

Нима Райън бе отстъпил? Изглеждаше невероятно. Постъпката му не съвпадаше с представите й за мъжа, диктуващ както сюжета на комиксите си, така и развоя на сърдечните си връзки.

Не разбираше какво става нито с нея, нито с него. Как тогава да вмести новия му образ в съзнанието си? Жадуваше да поговори със сестра си и не се изненада, когато Кари позвъни след половин час. Връзката помежду им бе открай време силна. Не за първи път мислите им бяха в една и съща посока.

— Вярно ли е, Алекса? — невярващо попита Кари.

— Кое?

Макар да живееха в пълна емоционална хармония една с друга, никога не се беше стигало до взаимно разчитане на мисли. Сърцето й подскочи. Как да обясни случилото се тази нощ, след като самата тя не намираше отговор? Обясненията обаче й бяха спестени.

— Току-що се обади Натаниъл Тримейн, за да се похвали с някакво съобщение, което уж си му оставила по телефона. Предложение да вечеряте заедно. Тръбеше, че най-сетне те пипнал. Точно така се изрази — възкликна отвратено Кари. — Алекса, знам, че според Бен подобна връзка би имала своите предимства, но моля те, кажи, че не е вярно.

— Не бой се, Кари. Натаниъл е празноглав плейбой. Не тая каквито и да е чувства към него.

— Ами съобщението? Твърди, че макар и да не си съобщила името си, те е познал.

— Заблуден егоцентричен нещастник! Само да посмее да ми позвъни!

Кари се изкикоти.

— И аз казах на Тайлър, че брат му смесва фантазиите с реалността. Ти и Натаниъл Тримейн! Звучи също толкова абсурдно, колкото сдобряване ти с Райън Касиди.

— Невъзможно е — съгласи се Алекса. Разговорът със сестра й й помогна. Веднага се изпълни с категоричност и сила. — Дори немислимо.

Щеше да допусне непростима глупост, ако поднови и задълбочи отношенията си с Райън Касиди. При това сърцето й не желаеше повече да рискува.

 

 

— Късмет, мила! — приветства я Глория още на прага. Изглеждаше раздразнена и сърдита.

Алекса настръхна. Още когато се събуди сутринта, започна да се опасява от новата среща с Райън. Дали щеше да отстоява твърдението си за внезапно избликналата любов към нея? Или щеше да й обърне гръб? Беше се подготвила и за двата случая. Но не очакваше Райън да разпространи новината. Ако Глория бе научила…

— Защо ми желаете късмет? — попита сдържано Алекса.

— Всички са във войнствено настроение. Мелиса се изсипа по средата на закуската и доведе сина си. А Райън се бе вкиснал, тъй като снощи някой надраскал неприлични надписи върху колата му.

— Коя кола? — бързо я прекъсна Алекса. Сети се за черния корвет, модел 1963, паркиран пред блока й.

— Черната. Снощи излезе с нея и някакви хулигани й видели сметката.

— Много ли е зле?

— Доста. Ще се наложи да я пребоядиса. Казах му да не се ядосва. Преди две години пък му бяха сипали захар в резервоара на друг стар експонат и съсипаха мотора.

Алекса мигновено си припомни победоносното изражение на Бен, когато навремето й разказа за някакъв успешен номер с пакет захар. Сети се за думите му, че бездушно чудовище като Райън Касиди напълно заслужава материално наказание. Двете сестри се бяха ужасили от постъпката му, а след това изплашили от възможните последствия. Ако го заловяха, Бен щеше да отговаря пред Закона за дребно хулиганство и щеше да заплати значително обезщетение. Дали брат й не ги беше проследил в тъмнината? Изглеждаше невъзможно. Ако Бен бе обезобразил колата, то новината щеше вече да стигне до ушите й. Бен не би пропуснал да се похвали.

— Както и да е — поднови разказа си Глория, — момченцето на Мелиса не престана да пищи. Райън направи неуместна забележка да му донесем запушалки за ушите или да извикаме пожарната. Мелиса избухна. А после, в разгара на разправията, се появи новият учител. Келси веднага подучи Кайл да го замери с бурканче течно желе и то естествено се разтече върху ризата и панталоните на човека. Райън и Мелиса се скараха на Келси и тя им дръпна покривката. Чаши, чинии, закуски и кафе — всичко се изтърси на земята.

— Учителят сигурно си плю на петите?

— А как иначе? Това не е дом, а лудница.

— Къде са сега?

— Мелиса си тръгна с Кайл, Райън се затвори в кабинета, а дъщеря му се цупи в стаята си. Трябваше да ви предупредя. Сигурна ли сте, че оставате?

— Да.

— Чудесно! — засия Глория. — Тази къща се нуждае от здрав разум и твърда ръка. Емоциите се излишни.

— Райън не изглежда твърде емоционален. Толкова е спокоен, дори равнодушен.

Такъв го бе възприемала цели две години, до внезапните жарки излияния през изтеклата нощ.

— Това е образът, който си изгради — въздъхна Глория. — Ако го опознаете, ще откриете, че е маска за пред хората. Райън не е безсърдечен. Нали в жилите му тече ирландска и испанска кръв?

Алекса кимна неуверено.

— Прадядо ни емигрирал от Испания и се заселил със семейството си в Маями — гордо обясни Глория. — Там Изабела срещнала Роналд Касиди и се оженили по любов. След като тя трагично почина, Рон превъртя. Нищо не напомняше за човека, когото познавахме и обичахме. Последваха серия от женитби. Занемари възпитанието на сина си и дори се ожесточи към него. Бедният Райън! Какво чувствително момче беше и какъв закоравял циник стана. Ами Мелиса? Изобщо не му подхождаше. Майка й е сръбкиня, а бащата — хърватин. Сякаш носи в себе си гражданската война.

— Описвате Келси като продукт на международно клокочещо котле. Не вярвам народността да предопределя поведението.

Макар че би било удобно да обвини някой прадядо за лекомислените си снощни действия.

— Говорите като стопроцентова американка — отбеляза Глория.

Алекса се отправи към детската стая. Още щом прекрачи, покрай главата й профуча кукла Барби. Тя побърза да се сниши и играчката удари стената.

— Кайл едва ли щеше да пропусне целта — вдигна куклата Алекса. — Чувам, че от пръв път улучил учителя с бурканче желе.

Келси я стрелна изпод вежди.

— Мога да продължа да те замерям — предупреди я момичето и бръкна в голям сандък с играчки под леглото. След миг изгуби равновесие и се катурна на земята.

Издаде сърцераздирателен писък — от яд, реши Алекса. Леглото беше прекалено ниско, а килимът под него — прекалено дебел, за да се удари. Наранена бе гордостта й.

— Мразя те! — изкрещя момичето. — Махай се от къщата!

Виковете й накараха Райън и Глория да дотърчат. Бавачката хвърли един поглед, прекръсти се и се измъкна. Райън вдигна беснеещото дете и го върна в кревата, като старателно избягваше размахваните под носа му юмруци.

— Мразя те, татко! — изкрещя Келси. — Мразя и мама, и Глория, и Алекса, и…

— Келси, успокой се! — строго я смъмри баща й.

Тя млъкна по средата на тирадата и го изгледа свирепо.

— Ще правя каквото искам! Няма да те слушам! Мразя и теб, и мама, и…

— А кого обичаш? — обади се Алекса.

Ироничният й глас контрастираше с гневните изблици на детето. Беше концентрирала изцяло вниманието си върху момиченцето, съзнателно пренебрегвайки мъжа до него. Нямаше друг избор. Сърцето й лудо бе запърхало, още щом го видя. Тъмни сенки подчертаха умората му, както и наболата брада. Бе по-мъжествен отвсякога. В съзнанието й се втурна спомена от целувките и ласките на преплетените им тела. За миг настоящето изчезна и тя отново се потопи в разгорещената атмосфера на снощната им среща.

Келси млъкна и презрително я изгледа. Внезапна тишина обгърна стаята и я изтръгна от еротичния сън.

— Обичам Кайл — след кратък размисъл обяви детето.

— Едва ли ще можеш да играеш с него, ако останеш на легло.

Чу как Райън шумно въздъхна. Болка и гняв се бореха в очите му, но не отрони дума.

Тя се насили да го загърби. Не беше лесно. Мислите й лепнеха по него като железни стърготини по магнит.

Шоколадовокафявите очи на Келси пробягаха от Алекса към баща й, но след като не получи подкрепата му, отново поде:

— Няма да остана на легло! Ще се оправя, ще открадна Кайл и ще избягаме. Ще съжалявате!

— Желанието за отмъщение понякога е много силен мотив — отбеляза Алекса. — Разбираш ли?

— Не!

— Означава, че щом желаеш да се измъкнеш от кревата, ще трябва да продължим упражненията. Веднага.

Тя се обърна към Райън, но погледът й се плъзна зад него по оранжевата стена.

— Извинявай, Райън, но имаме работа.

Беше унизително да признае неспособността да извършва задълженията си в негово присъствие, но интересът на малката пациентка го диктуваше.

— Ще избягам, когато оздравея — злобно изрече Келси. — Никой няма да ме спре, дори и ти… Райън!

Обидата плисна в лицето му. Райън отвори уста, но размисли и незабавно напусна къщата.

— Райън, а? — загледа се в детето Алекса. — Изглежда, че не понасяш баща си. — Тя бавно започна да потупва и масажира левия крак на момичето.

— Той ми се скара на закуска. Предпочитам Джак за баща.

— Джак никога ли не се сърди?

— Не ми е викал — измърмори Келси.

— И затова днес си Келси Уебър. Познах ли?

— Да. Оох! — изпищя детето. — Боли!

— Мускулът ти реагира — развълнува се Алекса. — Това е чудесен признак. Отокът спада, а напрежението около прешлените намалява. Това отпуска мускулите. Схващаш ли, Келси?

— Не — зарази се от ентусиазма й момичето. — За добро ли е?

— Категорично да. Усещаш ли? — Тя щипна палеца на детето.

Момичето облещи зарадвано очи.

— Да! Не ме боли, но чувствам пръстите ти.

— А сега?

Алекса последователно подразни петата, глезена, прасеца и коляното й. Всеки път Келси ликуващо изпискваше. Подобни бяха резултатите и с другия й крак.

— Прекрасно! Усещанията ти се възвръщат, а следователно и движенията ти напълно ще се възстановят.

Алекса я пое в прегръдките си.

— Ще се наложи да поработим допълнително, но си струва.

— Усещам отново краката си! — разплака се от радост Келси. — Ще ходя отново. Няма да остана инвалид. Това ме вбесяваше.

— И навярно натъжаваше — добави физиотерапевтката и премина към упражнения с другия крак.

Келси кимна в знак на съгласие.

— Понякога се вбесявам и от мама, и от татко. Иска ми се да избягам.

— Искаш ли да се съберат? — заинтересува се Алекса. — Много деца мечтаят разведените им родители да се оженят отново.

— Не помня родителите си женени. Била съм бебе, когато са се развели. Те не се обичат — замислено добави момичето. — Не мога да си ги представя заедно. Не искам да се оженят отново, но бих желала да престанат да се карат.

Алекса кимна съчувствено.

— Бих искала мама да се омъжи за Джак.

— Ами баща ти? — настоя Алекса и се засрами.

Разговорите с пациентите се препоръчваха за отвличане на вниманието им, но не беше в реда на нещата да изнудва Келси за лична информация.

Но вместо да смени темата, се чу да пита:

— Искаш ли татко ти да се ожени?

— За кого? — на свой ред попита Келси.

— Нямах никого конкретно предвид — обля се в руменина Алекса. — Хайде да отидем във физкултурната зала.

Келси обаче не пожела да изостави започнатия разговор.

— Не познавам нито една подходяща негова приятелка. Но мама казва…

— Премести се в количката — бързо я прекъсна Алекса.

Не желаеше да слуша за мама, нито пък искаше да говори повече за татко. През останалата сутрин решително изтри Райън от паметта си.

Малко след дванадесет часа повери Келси на грижите на Глория, отклони поканата за обяд и побърза към колата. Не бягаше от Райън, залъга се тя. Не се криеше от него. Но когато той внезапно се материализира пред нея, тя се почувства като уловена в примка.

Слънцето блестеше през червено-оранжевите листа на дърветата и хвърляше топли отблясъци върху джинсите и якето му. Алекса плътно се загърна в дебелата си синя жилетка — един по-скоро защитен жест срещу мъжа до нея.

— Келси удивително напредва — първа го заговори тя. — Ще ти изпратя подробен доклад в края на седмицата, но нещата определено изглеждат обнадеждаващи.

Вятърът развя кичур коса пред лицето й. Райън нежно го отмести. Алекса потръпна.

— Исках да ти благодаря, задето остана с Келси след сутрешната крамола.

— Присъствала съм и на по-лоши разправии.

— Често ли ти се налага да работиш със сприхави глезльовци?

Тя учудено разтвори очи. Предния ден я бе обвинил в злонамереност спрямо любимата му дъщеря. Сега сам признаваше, че е разглезена.

— Келси е умно и смело момиче, и понякога е много сладка — дипломатично защити пациентката си тя. Налагаше се обаче и доза реализъм в преценката й. — За съжаление, от време на време се сблъсква с проблеми, нямащи нищо общо с катастрофата и нараняването й.

— Разбирам. Най-сетне започнах да го проумявам — обезсърчено въздъхна Райън. — Отдавна нещо в мен ми подсказваше, че Келси се опитва да се налага и нечестно ни манипулира, но отказвах да го призная, тъй като това означаваше, че съм допуснал основни грешки във възпитанието й. След школата на татко Рон исках да бъда идеалния баща за детето си. Исках то да се чувства обичано и защитено, да знае, че винаги може да се облегне на мен.

— Сигурна съм, че Келси го знае — тихо отбеляза Алекса. — Но е крайно време да се помирите с Мелиса. Твърде много свобода на действие сте дали на момиченцето си. Тя не желае да ви гледа как се карате, но с готовност ви насъсква, след като й позволявате.

— Лесно е да се каже. Мелиса го използва…

Многозначителният й поглед прекъсна обвинението му. Райън се усмихна неловко.

— Изглежда, че е по-лесно да стоваря вината върху Мелиса.

— Райън, Мелиса обича Келси. И Келси е привързана към нея.

— Само че Мелиса не съвпада с представите ми за добра майка — възпротиви се той. — В нея няма нито намек от търпеливостта, нежността и кротостта на моята майка. Мелиса е избухлива, изпада в крайности…

— И тя сигурно пази някоя не твърде ласкателна характеристика за теб — прекъсна го Алекса. — И двамата виждате единствено отрицателните си черти и нямате добра дума един за друг. Нима в Мелиса няма нищо добро?

— Все още не съм го открил. Но разбирам какво искаш да ми кажеш. Би ли поговорила по същия начин и с нея?

— Разбира се, но само при условие, че ми обещаеш да не завеждаш дело против нея. Ако Мелиса не беше тъй изплашена, че ще загуби Келси, тя би могла да се държи по-приятелски, разумно…

Райън дълго не отрони дума. Погледът му бе зареян безцелно в пространството, а върху лицето му последователно се изписаха мислите му — първоначално враждебни, после спокойни и най-сетне насмешливи.

— Е, добре. Мелиса сериозно се скара на Келси, задето накара Кайл да замери учителя с желе. Това беше твърде неочаквано за мен. По-скоро предполагах, че ще застане на нейна страна, тъй като и аз й направих забележка.

— Следователно, бихте могли да намерите общ език във възпитанието.

Райън се вгледа в нея със замислени тъмни очи. Беше застанал пред вратата на колата и бе препречил пътя й за бягство. Тя занервничи. Някакъв ореол на интимност витаеше около тях и все повече ги сближаваше.

— Съгласен съм — тихо и решително отсече най-сетне Райън. — Кажи на Мелиса, че няма да подавам иск за отнемане на попечителството й над Келси.

Тя премигна невярващо. Беше засегнала темата по-скоро, за да изпита на реакцията му. Не беше и сънувала, че може да се съгласи. Беше слисана и зашеметена: той я бе послушал и приел съвета й!

Професионалното й ежедневие гъмжеше от случаи, в които тя и пациентите й сплотяваха сили и задружно работеха, докато усилията им не се увенчаеха с успех. Но с Райън подобна взаимност бе постигала единствено в леглото. За първи път, независимо от осеммесечната им връзка преди две години, водеха тъй задълбочен, макар и кратък разговор. Бяха се закачали, дразнили, шегували и спорили, но никога не се бяха чувствали напълно близки. Алекса едва сега го осъзна.

И изведнъж се почувства несигурна пред този нов Райън Касиди. Старият измамник, злоупотребил с доверието й, внезапно се оказа по-приемлив и познат.

— По-добре ще е ти да съобщиш на Мелиса добрата новина — устоя на погледа му Алекса. Налагаше се да възвърне емоционалното си равновесие. — Иначе Мелиса не би повярвала.

— Тя и така няма да повярва. Би го сметнала за номер или измама, за опит да й замажа очите и да я нападна в гръб.

— Поговори с нея сериозно, като загрижен баща. Забрави самодоволната си физиономия.

— Ах, как добре ме познаваш — ухили се Райън и върху лицето му тутакси се появи описаното от нея изражение.

— Не, Райън, не те познавам — поклати Алекса глава.

Кой беше истинският Райън Касиди и съществуваше ли той изобщо измежду множеството роли, които играеше?

Тя бързо хвърли поглед върху часовника си.

— Съжалявам, но трябва да побързам. Закъснявам, а ме чакат пациенти в Детския институт по рехабилитация.

— Няма нужда да бягаш, Алекса. Не се страхувай от мен.

Тя се настани бързо зад волана.

— Не бягам — упорито настоя тя — и със сигурност не изпитвам страх от теб.

— Докажи го — предизвика я той. — Каня те на вечеря довечера.

Зави й се свят. Райън й определяше среща! Предварително обмисленото решение да излезе с него й се стори по-лошо предателство и от спонтанното й физическо отдаване снощи. Едно гмуркане в непознати води, което Алекса не можеше да си позволи.

— Съжалявам, но имам други планове.

— А тъй наречените ти планове свързани ли са с тъй наречения ти приятел Натаниъл Тримейн?

Самодоволното му нахално изражение отново се появи. И следа не бе останала от замисления, загрижен човек, с когото бе разговаряла преди минути. Алекса се намръщи.

— Плановете ми определено не са свързани с теб — отсече тя.

Вдигна стъклото на страничния прозорец, запали двигателя и потегли, преди още Райън да се опита да отговори или да промени решението й.