Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (7)

Седма глава

Ръцете им се свързаха, дългите им пръсти се преплетоха. Райън беше прав. Това не беше прелъстяване на неопитна девица от ловък хитрец. Този път тя доброволно се включваше в играта.

Беше в примката на парадокса. Винаги бе твърдяла, че сексът без любов не я вълнува. Но сега изгаряше от страст към мъж, когото не претендираше да обича. Подтикът да се отдаде на това шокиращо моментно опиянение бе прекалено голям.

Райън я привлече към себе си, приюти гърба й към гърдите си и сключи ръце около кръста й.

— За какво мислиш?

Зъбите му ухапаха раковината на ухото й, а ръцете му погалиха гърдите й през меката фланелена материя. Разкопчаният сутиен се плъзна по кожата й и напомни за предишния интимен миг.

— За нищо не мисля… — Тя се облегна на него, а клепачите й се затвориха, натежали от страст. Следвайки собствения им импулс, ръцете й покриха неговите и ги притиснаха към гърдите й. Положи глава на рамото му.

Никога по-рано не бе изпитвала дивото желание да се отдаде някому на мига. Всичко изглеждаше тъй естествено и неизбежно. Райън Касиди винаги успяваше да разгори копнежа в иначе въздържаното й, добре контролирано тяло. Той бе единственият мъж, когото би могла да допусне до себе си.

Тя се обърна, взела решение. Искаше го, но този път нямаше да му подари себе си. Преди време му бе дала тяло, сърце и душа, и въпреки това той безцеремонно си бе отишъл. Този път щеше да запази сърцето и душата си. Тази нощ щеше да отдаде единствено плътта си.

— Искам да бъда честна към теб, Райън. Искам да се любим, но аз… не те обичам.

Той трепна. Думите мъчително отекнаха в главата му, но не можеше да им повярва. Независимо какво казваше, тя щеше да го увери в любовта си след това. Райън беше сигурен. Само трябваше да изчака.

— Ще приема това, което доброволно ми дадеш, Алекса.

Признанието му я развълнува и внезапно й се зави свят — той беше готов да приеме решението й?! Алекса не беше вече момиченцето, изплакало очите си по отхвърлената любов. Тя бе разцъфтяла в жена, чиято дума тежеше.

Прокара ръка по твърдата му мускулеста гръд и се притисна към мъжественото му тяло. Опиваше се от докосването им и неговия безотказен отговор. Тих звук се изтръгна от гърлото й. Райън я взе в обятията си и понесе към спалнята. Тя го прегърна през врата и притвори очи. Жадуваше да изпита жестоката сладостна болка от съприкосновението. Този път щеше да живее единствено и само за мига.

Потърка буза в брадичката му и пламна от стържещия допир на едва наболата му брада.

— Само тази нощ, Райън. Без минало, без бъдеще…

Спалнята тънеше в полумрак, но никой от двамата не пожела да включат лампата. Райън положи краката й на земята, досами леглото и я притисна в обятията си.

— Искам те — промърмори той и я погледна с помътнели от страст очи.

Бързо свали фланелката и сутиена й, и ги хвърли на пода. Жаркият му поглед се спусна към закръглената белота на гърдите й, ръцете му опипаха женствените й форми.

Алекса попиваше топлината му и потъваше в сладостна забрава. Когато Райън я разсъблече върху леглото, тя се остави покорна и безволева на ласките му.

— Помня кога купихме това легло — пошушна той, хвърляйки бърз поглед върху двойното легло с метална рамка и жълто-син сатен. — В деня след първата ни нощ в малкото ти креватче.

— Не мигнахме в онази нощ — кротко се усмихна тя. — Детското легло ми беше отдавна отесняло. Как ли успяхме да се поберем в него тогава?

— Леглото не беше виновно, задето не заспахме. Имахме да вършим къде по-важни неща.

Райън разкопча ризата си и я метна на рамката. След това се облегна на лакът.

Алекса плъзна поглед по загорелите му яки гърди с меки косъмчета.

— Онази нощ ти не ми даде покой — прелъстително прошепна тя.

— Нито пък ти. — Той нежно обходи настръхналите й розови гърди първо с пръст, а после с устни. — Ти разби представите ми за срамежлива неопитна девственица. Беше тъй страстна, тъй секси…

Гласът му утихна, когато езикът му близна разцъфналите пъпки. Разтреперано, тя притисна главата му към себе си и се потопи във вълшебния водовъртеж от ласки. Неописуемо приятна болка разтърси тялото й в мига, в който той впи влажни устни във връхчето на гръдта й и леко го засмука. Тя изстена от удоволствие.

— И все още си такава, Алекса — изхриптя Райън, — отзивчива, страстна… Ти си най-сладката, най-честната жена, с която…

— Какви комплименти! — прекъсна го тя и се изви сладострастно.

Зениците му се разшириха от възбуда. Тя пламна под изпепеляващия му поглед.

— Не ти вярвам, Райън. Думите и делата ти се разминават.

— Престани!

Тя не го отблъскваше физически, а се дистанцираше духовно. Той изтръпна.

— Знам какво се опитваш да направиш, но няма да ти позволя. Не можеш да ме изгониш от живота си и да играеш хладнокръвния циник. Тази нощ нищо няма да ни раздели. Сега сме заедно и между нас няма невидими стени.

— Това ще ни бъде за първи път — подразни го Алекса.

— Преди се дистанцирах аз — кимна Райън — и затова разбирам накъде биеш.

Той яростно се впи в нея и я зашемети с целувки. Пръстите му се спуснаха надолу и закръжаха около пъпа й. Тя затвори очи и потрепери в очакване, когато той премина на извивката към ханша й, а после леко и възбуждащо докосна нежната интимност между бедрата й. Ноктите й одраскаха раменете му.

— Райън, не издържам повече — измъчено посегна към катарамата на колана му тя. — Ела!

— Да, мила, идвам.

Миналото се повтаряше. Сетивата й се изостриха до краен предел. Звуците, изтръгнали се от гърлата им… Телата, допълващи се едно друго… Вкусът му, докосването до него… Мъжкият му аромат на сапун, одеколон и пот…

Само веднъж, само още веднъж изгаряше да изпита с него насладата.

Напрежението й прерасна почти във физическа болка. Всичко у нея крещеше да се освободи. Огънят изгаряше най-интимната й същност и Алекса разтвори бедра, за да го обгърне и приюти.

Откровеното й желание развихри нова възбуждаща вълна у Райън. Бързо се освободи от останалите дрехи и легна върху нея. Тя го посрещна трепетно и двамата потънаха в дълга сладка прегръдка — гърди до гърди, корем до корем, слабини до слабини.

— Чудесно е, че отново сме заедно. — Райън плъзна ръка между бедрата й, погали копринената им вътрешност, после пламналата мекота на женската й същност.

Тя изстена, отдавайки се на мощното завладяващо усещане, времето и разумът изчезнаха под талазите блаженство. Страстта й избухна с горещия пламък на всепомитаща стихия.

Дълго след това вълничките отзвучаваха в нея. Алекса скри лицето си и здраво стисна очи. Райън продължаваше да милва косите й. Експлозията бе настъпила тъй бързо! Той едва я бе докоснал и тя бе избухнала. Тялото й още веднъж доказа силното му сексуално надмощие, което тя желаеше да скрие дори от себе си.

— Алекса? — тихо прошепна Райън.

Тя отвори очи. Видя пулсиращото в плътта му напрежение, усети как железният му самоконтрол ще рухне след миг.

— Искаш ли, Алекса?

Тя му бе безкрайно благодарна за този кратък въпрос. Кимна с глава и той посегна към захвърлените на пода джинси, като извади малко пликче от джоба. Лицето й стана пурпурно. Та значи той се бе приготвил предварително?

— Толкова ли беше сигурен, че…

— Недей! — прекъсна я той и я покри с тялото си. — За бога, недей отново!

После бавно и изкусно я облада, навлизайки в нея с възбуждащо любовен шепот, нежен и вълнуващ. Тишината експлодира в тях.

Тя се разтърси от силата на потентността му и двамата за миг замряха, предвкусвайки върховно блаженство. Тя здраво го обгърна с ръце и бедра, притискайки го възможно най-плътно до себе си.

— Тъй дълго мечтах за това — прошепна Алекса, сякаш бълнуваше.

— Да, любима. Най-сетне сме заедно…

Залюлян от приютяващата го топлина, той вкусваше съвършенството на мига. Как бе живял без нея? Никога повече нямаше да я пусне да си върви. Това беше последната му мисъл, преди отново да потънат заедно в кипящия водовъртеж от страст.

Еротичният ритъм се задълбочаваше, забързваше, напрежението неописуемо нарастваше, докато навиващата се спирала се скъса. Яростни вълни на диво удовлетворение ги заляха, когато през телата им преминаха конвулсиите на общия екстаз.

Останаха прегърнати, потънали в блажен покой. Райън пръв наруши тишината.

— Често съм се смял на фрази като „Това е животът“.

— Наистина тривиално. Предполагам с това си си навлякъл доста врагове.

— Естествено.

— Май ти харесва да имаш врагове.

— Не-е-е — целуна косите й той. — Дано да не си спечеля враг в твое лице. Действаш ми тъй силно, не бих искал отново да те загубя.

Устните й лекичко се усмихнаха, но очите й останаха затворени. Чувстваше се толкова спокойна, доволна, отпусната. Мечтаеше да заспи в прегръдките му.

— Сега съжалявам, че съм се присмивал на подобни изрази — продължи Райън. — Благодарение на съприкосновението ми с теб започнах да разбирам подобни спонтанни изблици. Да, наистина усещам, че живея…

— О, стига! — Тя игриво му затвори устата. — Без сладникави баналности, моля! Почитателите ти ще се шокират. Обещавам ти да запазя пълно мълчание относно моментното ти сантиментално настроение.

— Алекса, не се шегувам — обиди се той. Лекомисленото й настроение дълбоко го засегна.

Беше сериозен, честен и влюбен. Държанието й бе в пълен контраст. Бездушна, иронична и напълно независима от него. Прозрението го прониза.

— Любима, опитвам се да ти обясня колко много те…

— Нищо не ми обяснявай, Райън — бързо го прекъсна тя и вдигна клепачи. — Няма нужда от обяснения между нас.

— Няма нужда ли? Но, Алекса, ние най-сетне сме отново заедно.

— Не, не сме! — Тя беше категорична.

Очите му се присвиха.

— Ние току-що правихме любов. Още сме в леглото.

— Това ли наричаш „заедно“? — отдръпна се от него тя и омота чаршафа около себе си. Гола се чувстваше беззащитна.

— Да… — Райън се пресегна и плъзна властно ръка по голия й гръб. — Този път…

— Този път беше веднъж завинаги. Край, Райън. — Тя изскочи от леглото и нахлузи захвърлената върху стола нощница. — Друг път няма да има.

— Чуваш ли се какво говориш? — Той започна бавно да проумява, но всичко в него се съпротивляваше да й повярва.

Алекса с досада преглътна. Райън обикновено пропускаше покрай ушите си неща, които не му се нравеха. Предпочиташе да се потопи в измисления свят на героите си, чиито съдби и характери успешно направляваше. Явно не можеше да приеме, че собствената му съдба се изплъзва изпод контрола му. А също така и нейната.

Налагаше се да му изясни нещата докрай и едва ли щеше да е приятно.

— Това, което казвам, е, че правихме секс тази нощ. Чудесен секс, но нищо повече. Друго няма да последва.

— Чудесен секс, така ли? — изгърмя той и изруга.

Тя хвърли бегъл поглед към него. Райън седеше в леглото изправен — гол и мъжествен. Самата гледка я замая. Но заплашителните пламъчета в очите му я заставиха да вземе предпазни мерки.

— Никога не е имало друго между нас. За съжаление, не го осъзнах по-рано.

— По дяволите, Алекса, знаеш, че не е вярно! Ти ме обичаше. Все още ме обичаш. Тази нощ го призна.

— Тази нощ доказа, че си подхождаме интимно. Но това не означава, че ще възобновим срещите си.

— Млъкни! — Той скочи от кревата и се надвеси над нея — силен, категоричен, истински мъж. — Ще възобновим срещите си — подигравателно имитира тона й той. — При това още много пъти.

За доказателство той собственически спусна ръка по гърдите, стомаха и бедрата й.

Алекса преглътна. Нещата можеха да вземат лош обрат. Но тя не се огъваше лесно.

— Бях честна с теб, Райън. Не ти ли казах, че не те обичам? Това беше секс.

— Това е любов! — гневно я поправи той. — Случилото се между нас не беше скок в леглото.

— Знам ли? Ти си единственият, с когото съм била. Как да направя разлика?

Моментално осъзна, че е допуснала грешка. Райън триумфално се изсмя.

— Ами другият? Не сте ли правили любов? Току-що сама го призна. Бях първият ти любовник и продължавам да съм единствен. Тази информация неизменно доказва становището ми, любима. Ти ме обичаш.

Той се опита да я поеме в обятията си, но тя се изплъзна.

— Тази информация изяснява, че съм твърде избирателна към партньорите си. Или че номерът ти преди две години ми отне доверието в мъжете.

Лицето му се смекчи.

— Мила, знам, че дълбоко те засегнах…

— Няма значение — отстъпи крачка тя. — Просто ти обяснявам, че тази нощ не е израз на обич към теб. Е, моментна слабост. Моментно надмощие на хормони. Нека спрем дотук.

— Искаш да ме накажеш ли? — изскърца със зъби Райън. — Бях глупак, сладка моя, но това не е начинът да ми го върнеш.

— Не те наказвам.

— Тогава какво правиш? — Гласът му се сниши. — Отмъщение ли търсиш?

— Не — изчерви се тя и отклони очи. Руменината й разбуди подозренията му.

— Прав ли съм, Алекса?

— Не. И престани да ме измъчваш.

Самата дума „отмъщение“ я караше да настръхне. Боеше се Райън да не направи връзка между събитието преди две години и последвалите буйства на Бен. Очевидно любовникът й все още не се беше досетил за причината на злополуките и нещастията, изсипали се върху му. На дъното на всички номера стоеше Бен.

— Сбърках, задето легнах с теб, Райън.

— Не, любима. Ти ме обичаш. Действията ти бяха спонтанни, естествени. Но отказът ти сега, хитруванията… — Райън поклати объркано глава. — Грешиш, Алекса. Това не си ти.

— О, тези сърцераздирателни философии не ти подхождат — върна му го тя. — Може би сме се променили? Сега ти си доверчивият влюбен със звезди в очите, а аз — лукавата змия.

— Не е възможна толкова голяма промяна. Освен това зная, че не си в състояние да спиш с един, а да обичаш друг.

Беше прав, трябваше да го признае. За съжаление, съгласно цирка, който тази вечер разиграваше, беше сторила именно невъзможното. Нещата започнаха да се оплитат. Внезапно се почувства слаба физически и психически изтощена, на ръба на сълзите.

— Изчезвай, Райън — заповяда тя. — Обличай се и се махай от тук!

С облекчение и лека изненада видя да се подчинява. Загърби спалнята, за да не гледа как събира дрехите си от пода и се облича.

След малко той влезе във всекидневната напълно облечен. Нещо първично женско трепна у нея при вида му.

— Преди да си тръгна, искам да те попитам нещо — твърдо заяви той.

— Не разчитай на отговор — размърда се от неудобство тя.

Убедена беше, че въпросът му нямаше да й се понрави.

— Приятелят ти действително ли съществува?

— Естествено — измърмори несигурно Алекса. Гордостта й не биваше да пострада след пламенното й отдаване тази нощ.

— И не се сещаш за името му?

Хубавото му лице не криеше присмеха. Сега я беше хванал натясно: беше измислила съперник, за да възбуди ревността му или примитивното дивашко достойнство. Трябваше да внимава.

— Не желая — рязко отвърна тя. — Да не би да ти дължа разяснения?

— Не, разбира се. Вече достатъчно ми каза. — Наведе се и я целуна по челото. — Имаш нужда от време и спокойствие, любима. Сега те оставям. Ще се видим утре сутринта.

И широко усмихнат, Райън се запъти към вратата.

Самодоволната му физиономия нетърпимо граничеше с арогантност. Алекса избухна като клечка кибрит. Какво си въобразяваше той! Кратка креватна среща и изминалите две години са заличени?

— Името му е Натаниъл. Казва се Натаниъл Тримейн.

Гневният й предизвикателен глас го накара да застине.

Тя не познаваше кой знае колко ергени и името на девера на Кари й хрумна първо. По време на беглите им срещи Натаниъл бе направил обичайните си, почти задължителни опити да я свали. Беше я развеселил и толкова.

— Натаниъл Тримейн? — Райън втрещено се обърна към нея с ръка върху дръжката на вратата. — Шегуваш ли се?

— Приятелят ми се казва Натаниъл Тримейн — натърти тя. — Той е брат на Тайлър и изпълнителен директор на компанията, и…

— И е пълен идиот — довърши вместо нея Райън. — Познавам Натаниъл Тримейн. Той не е твоят тип.

— А ти да не би да си?

— Натаниъл Тримейн е смахнат. Един разглезен плейбой, който се затруднява да произнесе две смислени изречения. Семейството му измисли длъжност в компанията, за да му намерят занимание. Той подхожда на доведените ми сестри, но не и на теб.

— Така-а-а… — Алекса скръсти ръце. За съжаление, казаното от Райън беше вярно. Не очакваше да е тъй добре осведомен за младия Тримейн. — Ти имаш едно мнение за Натаниъл, аз — друго. Компанията му ми допада и връзката ни се развива прекрасно.

— Обади му се — отсече Райън.

— Какво?

— Обади му се по телефона! Веднага! Това не би те затруднило, ако отношенията ви действително процъфтяват.

— Не ми ли вярваш?

— Не. Обади му се и докажи, че си права.

— Разбира се. Ще го направя. Само да намеря номера му.

— Не го ли знаеш? — подразни я Райън.

— Няма нужда. Натаниъл редовно ми се обажда.

Стомахът й се сви на кълбо. Алекса гордо пристъпи в спалнята и разтвори телефонния указател. Райън стоеше на прага и я наблюдаваше насмешливо. От сърце се надяваше номерът на Натаниъл да липсва, но не й провървя. Защо го правеше, запита се мрачно Алекса, докато набираше цифрите. Не дължеше на Райън Касиди нито доказателства, нито обяснение. Трябваше да го изхвърли през вратата, безцеремонно и без извинение.

Чу многобройните иззвънявания на отсрещната страна. Когато се включи телефонният секретар, тя облекчено въздъхна. Фиксирайки Райън с поглед, тя остави на Натаниъл съобщение:

— Здравей, Натаниъл. Исках да ти кажа…

Райън подигравателно изгледа тавана. Тя се намръщи.

— Исках да ти кажа, че с удоволствие бих се срещнала утре с теб. Хайде да вечеряме заедно! Аз каня. Довиждане… скъпи.

Тя върна слушалката. Ръката й трепереше, а сърцето й подскачаше като след крос.

— Видя ли? — победоносно се усмихна тя.

— Забрави да съобщиш името и номера си — лаконично отвърна Райън.

— Нямаше нужда. Той познава гласа ми.

Алекса запази сериозното си изражение, но вътрешно се разсмя. Не само бе измамила Райън Касиди, но анонимното съобщение би приковало Натаниъл Тримейн към телефона. Не беше лош завършек на вечерта.

— Късно е — многозначително посочи будилника тя.

— И вероятно си уморена.

— Така е.

— Аз ли те изтощих тази вечер, скъпа? — Гласът му я подразни, но у него звънна нежна нотка.

Тя сбърчи чело. Номерът с Натаниъл успя, но Райън продължаваше да се държи нахално и господарски.

— Друг път няма да се повтори — отсече Алекса. — Само тази нощ и точка.

— Ти го казваш. — Погледът му се отправи към разхвърляното легло, запазило спомена за слетите им тела. — Искаш ли да те завия?

— Лека нощ, Райън. — Тя реши да си спести унижението и да не отговори.

— Лека нощ, Алекса — най-сетне промълви той, но не помръдна. — Няма ли да ме изпратиш?

— Знаеш вратата.

— Вярно. Но няма ли да заключиш след мен?

Алекса въздъхна нетърпеливо.

— Като загрижен баща си.

— Чувствата ми далеч не са бащински. Впрочем, как е баща ти? — Райън сложи ръка на раменете й.

Алекса се отдръпна.

— Баща ми и майка ми са в Германия. Като полковник във военновъздушните сили…

— Не съм забравил какъв е баща ти — тихо й напомни Райън. — Помня всяка твоя дума, Алекса.

— И аз помня всеки твой отговор, Райън! И всичко недоизказано между нас. Затова помирителната ти мисия няма да успее.

— Това не е каприз, Алекса. Трябва да се сдобрим. — Райън внезапно се обърна и я притисна към себе си.