Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (6)

Шеста глава

Ярките светлини на магазинчето останаха зад гърба й, когато Алекса прекоси близкия паркинг и се отправи към блока. Нощта беше приятна за разходка. Имаше пълнолуние, звезди бяха обсипали небето и приятен ветрец рошеше косата й. Беше в странно настроение тази вечер. Чувстваше се неспокойна, самотна и тъжна. Проследи светлинки на самолет в тъмното небе. Обикновено се наслаждаваше на самотните си вечери, четеше или гледаше видео, но днес изпитваше нужда от компания или каквато да е дейност. Обади се на няколко познати, но удари на камък. Нямаше с кого да сподели свободната вечер.

Дори Кари и Бен бяха заети. Алекса се радваше на щастието на сестра си, но посещенията им й липсваха. Телефонният секретар на Бен я информира, че е излязъл.

— Нямам никакъв личен живот — изтръгна се от нея въздишка.

Някога бе имала приятели и развлечения, но след несполучливата си връзка с Райън се бе оттеглила в уединение. Отхвърляше всички предложения за срещи и никой ухажор не бе в състояние да запълни нарасналата в живота й празнота. Не желаеше друг любовник, нито пък искаше да се влюби повторно. За нея любовта се бе превърнала в опасност, в потенциален риск.

Беше загърбила молбите на родителите си, настоятелните покани на Бен за запознанства. Наместо това бе съсредоточила цялото си внимание в кариерата си, създавайки си име на един от най-добрите физиотерапевти.

През изминалите две години тя се бе задоволявала с това. Но тази вечер животът й се стори ограничен и нетърпимо еднообразен. Ако не се махнеше от апартамента, щеше буквално да задраска по стените. Макар двете списания и бутилката минерална вода да не бяха от жизнена необходимост, то разходката й бе безкрайно нужна.

Алекса със съжаление наближаваше блока, когато фаровете на кола я осветиха отзад. Тя автоматично се отдръпна, но колата потегли редом с нея.

— Да не си полудяла? — раздразнено се чу глас.

Веднага го позна — Райън Касиди! Сърцето й запърха.

— Какво, по дяволите, правиш на улицата посред нощ? — още повече се ядоса той.

— Часът е само девет и трябваше да напазарувам от магазина — опита се да прозвучи безгрижно тя.

Усети погледът му да пробягва по черния й клин, по шарените джогинг чорапки, червената фланелка — спомен от студентските години и здравите маратонки. Съжали, задето дрехите й изглеждаха тъй практични. Защо не си бе сложила нещо по-женствено? Смелите мисли я ужасиха. Та Райън Касиди се канеше да се жени! Нямаше право да го съблазнява.

— Имаш кола — скара й се Райън. — Абсолютна глупост е да се разхождаш из този квартал посред нощ сама. Опасно е.

— Можех да взема колата, но кражбите им зачестиха. По-добре беше да отида пеша.

Тя стрелна изпод вежди излезлия сякаш из някой научнофантастичен филм Корвет 1963. Райън колекционираше американски коли, а тъй като и зет й Тайлър бе техен почитател, Алекса разбираше от тях.

— Рискуваш, като караш този музеен експонат — предупреди го тя. — Какво изобщо търсиш тук? Къде е годеницата ти? Как се казваше… Джуди?

Тя му обърна гръб и тръгна по улицата.

— Качвай се — грубо заповяда Райън. — Хайде, Алекса, веднага!

Упорството я завладя.

— Не, благодаря. По-скоро бих се сблъскала с някой тип, отколкото да седна до теб.

Тя ускори ход, съзнателно игнорирайки присъствието му. Райън паркира черния корвет до блока и я последва по стълбите, стискайки олющена пластмасова папка под мишница.

— Защо продължаваш да живееш в този квартал? Той запада и става опасен!

— Защото тук ми е добре — рязко отвърна Алекса. — Никой не те е молил да напускаш двореца си и да дойдеш при бедните.

Стигнаха апартамента й. Райън стоеше зад нея в същите черни джинси и риза от сутринта. Изглеждаше гъвкав и мускулест, смугъл и опасен.

— Изчезвай, Райън — с нисък глас се обади Алекса. Пръстите й трепереха и не успяваше да вкара ключа в ключалката.

Райън взе ключа от ръцете й и отключи.

— Не се женя, Алекса. — Той отвори вратата и бързо влезе, преди да му попречи.

Тя пусна торбата с покупките на пода.

— Чух го със собствените си уши. Глория съобщи, че Джуди е пристигнала да обсъдите сватбените планове. Забрави ли, че се срещнах с годеницата ти сутринта?

— Предположих, че няма да ми повярваш, затова ти донесох доказателство. — Райън се усмихна мрачно, като разтвори папката и извади няколко листа.

Алекса разпозна хартията, върху която Райън обикновено нахвърляше първоначалните си предложения за карикатури.

— С Джуди обсъдихме сватбата на двама наши герои — обясни Райън. — Ако се беше забавила с минутка, щях да те запозная с авторката на „И напред, и назад“. Един популярен комикс. Погледай тези скици. Лесно ще разпознаеш героите на Джуди. Те са твърде различни от моите.

Тя стрелна рисунките и бързо отмести очи. Ако Райън се окажеше прав, то връзката му с Джуди бе доказано професионална и той наистина не възнамеряваше да се жени за нея. В такъв случай Алекса трябваше да се справи с мъжкото му присъствие в хола й.

Това нямаше да е добре дошло за нея, особено при емоционалния хаос, в който се намираше.

— Скиците не ме интересуват — престори се тя.

Райън впи очи в нея и горещи талази близнаха страните й. Той остави рисунките върху масичката.

— Когато срещнах Джуди преди време, решихме да си сътрудничим за някой комикс. Миналия месец тя заговори за своя второстепенна героиня, която предложи да омъжи за мой герой.

Тя мълчеше. Нито усмивка, нито пламъче в очите й. Той въздъхна.

— Да се върнем към Джуди. Решихме да разработим сюжета на нашата история, като всеки от нас развие поотделно характера на героя си. Едва в последното издание те трябва да се срещнат и оженят. И двамата ще представим близки версии, но от различна гледна точка. Ето — подаде й той лист, — ето ти нашите младоженец и младоженка.

Алекса разпозна героите от двата комикса, както и подписите на Джуди Голд и Райън Касиди най-отдолу. Тя вдигна очи към Райън и погледите им се сляха.

— Освен това, Джуди е семейна и майка на две деца.

— Радвам се за нея — с фалшива лекота измърмори Алекса. — Щастлив брак, деца, успешна кариера — малко жени могат да се похвалят с това. Но то не ме касае.

Предизвикателни искри блеснаха в очите му.

— Каза, че не възнамеряваш да крадеш чужди мъже. Е, добре, в живота ми няма друга жена. Очевидно не си доразбрала изказванията на Глория за сватбата.

— Всъщност, не от Глория научих за женитбата ти — бързо го прекъсна Алекса.

— Дочула си случайни думи и си направила прибързани заключения.

— Не, не подслушвам на вратите ви. Казаха ми, че се жениш.

— Ревнуваш ли? — Райън изглеждаше особено доволен.

— Аз ли? — издайнически се изчерви Алекса. — Не.

— Няма нищо. Успокой се — топло се усмихна той.

Застана плътно пред нея, тъй близко, че тя усети топлината и жизнеността на тялото му, настойчивото желание, което се излъчваше от него. Хиляди сладострастни спомени се разбудиха у нея, както и образите им, вплетени един в друг.

В самозащита тя трябваше да побърза и да издигне барикада между тях — било отстъпвайки, било с атака. Предпочете второто.

— Знаеш ли от кого научих за мнимата ти женитба?

— Има ли значение? — Райън докосна лицето й.

Тя не помръдна. Допирът на дланта му пареше страната й. Когато пръстите му се плъзнаха по тила, тя с мъка потисна въздишката си. Крайно време беше да дойде на себе си.

Алекса се изскубна и го изгледа упорито.

— Мелиса ми каза.

Със задоволство видя как очите му се присвиват, а устните се изкривяват. Беше успяла. Събра сили за предстоящата схватка, предвкусвайки победата.

— Мелиса вярва, че се каниш да се ожениш, за да се сдобиеш със съпруга домакиня. Така ще спечелиш делото за попечителство над Келси.

Той сбърчи чело.

— Типичен неин начин на мислене. Истеричка!

— По-скоро изплашена до смърт майка, чийто богат бивш съпруг не щади връзки и средства, за да й отнеме детето.

Очакваше той да избухне.

Наместо това Райън замълча.

— Няма ли да избухнеш?

— Като вулкан? — невесело се засмя той. — Едва ли.

— Предпочиташ да се разтовариш върху страниците на комиксите ти, макар да имаш лесно възбудим нрав.

— Така е. Ти действително ми действаш възбуждащо.

Очите му бяха вперени в някаква точка зад нея.

— През всичките тези години се опитвах да приспя чувствата си и добре се справях. И тогава те срещнах — едно невинно момиче, тъй оптимистично, емоционално и страстно, едно топло и любещо същество, което разбуди чувствата дълбоко в мен. Бе повече, отколкото можех да понеса. Не бях на себе си и затова те прогоних.

— Заряза ме, защото ти бях омръзнала — напомни му тя. — Искаше да бъдеш свободен.

— Така говорех, но лъжех, Алекса. Измамих себе си и теб. Не успях да те заменя с никоя друга.

— Спри, Райън! Пресата гъмжеше от твои фотографии с разни жени.

— Признавам, че се срещах с жени, но малко попадаха в леглото ми. На практика живеех като отшелник.

Тя гневно се изсмя.

— А кой отшелник би се появил в обществото с пищната платиненоруса хубавица Сторм? Не отричай фактите, тъй като брат ми те е срещнал с нея на коктейл.

— Ако Бен, вместо да ме пробожда с поглед, ме беше заговорил, то щях да го запозная със Сторм — бившата ми доведена сестра. Чувствата ми към нея са определено братски, а не плътски.

Любопитството й взе връх.

— Тя ли е последната съпруга на баща ти?

— Нима знаеш? — Райън се намръщи. — Не. Баща ми се ожени за Съмър. И двете са дъщери на Надин — предпоследната ми мащеха. Бях на двадесет години, когато татко доведе Надин. Сторм беше на тринадесет, а Съмър — на дванадесет. Можех ли да предположа, че баща ми би се увлякъл и избягал с момиче, което е отгледал от дете? Бедната Надин! Не знаеше какво да стори — ту се готвеше да убива, ту се канеше да се самоубива. Ужасно беше.

— Защо навремето не си ми споменавал за това? — замислено рече Алекса.

— Не можех. Ти бе тъй сладка и невинна. Не би разбрала. Скандалът с баща ми и Съмър само утвърди циника в мен. Престанах да се доверявам.

— Дори и на мен?

— Ще прозвучи нелепо и нечестно, но тогава отчасти обвинявах теб за болката, която историята с баща ми ми причини. Бях закоравял от години, а ти проби кората и ме застави да се почувствам уязвим. Намразих се, задето отново започнах да изпитвам гняв и любов. Напомняше ми беззащитното ми детство, а аз исках да забравя. Освен това имах Келси. Чувствах се виновен, задето криех от теб и задето започнах да пропускам свиждане след свиждане, за да бъда с теб. А когато взимах Келси на разходка, тя непрестанно бъбреше за бебето Кайл, за Джак и Мелиса. Усетих отчуждението й. Губех детето си. Какво можех да сторя? — Той вдигна рамене и продължи: — Следвайки прославените традиции на семейство Касиди, успях само да влоша нещата. Скъсах с теб — с единствения човек, който някога ме е обичал.

— Не, Райън — яростно се намеси Алекса, — няма да ме излъжеш този път. Историята ти може отчасти да е вярна, но какво ще кажеш за приятелката ти дизайнер?

— Това беше Надин — третата съпруга на баща ми и майка на Съмър. Тя отскоро навлезе в този бизнес и с мъка си намира клиенти.

Тя започна да разбира и се изплаши. Да разбереш означаваше да простиш. Беше издигнала непристъпни защитни стени около сърцето си, а в основите им бе заложила представите си за Райън като мошеник и циник.

— Защо ми разказваш всичко това?

И тогава прояснението дойде като светкавица. Страстната им целувка във фоайето, горещите погледа…

— Пресметнал си всеки ход, за да ме вкараш отново в леглото си? — Какво друго можеше да желае от нея?

— Мила…

— Мила? — не повярва на ушите си тя. Кога за последен път я бе нарекъл „мила“? Впрочем, не беше ли това първият? Това доказваше нещата.

— Права съм! — възмути се Алекса. — Всички белези са налице — уж случайната визита, желанието ти да се покажеш потърпевш с „искрените“ признания за семейството ти, дори и въздържаността спрямо Мелиса. Дойде, за да правиш секс и усилено се стараеш да го получиш.

— Толкова елементарен ли ти изглеждам? — изпъшка Райън. — Липсваш ми, Алекса. Не разбирах колко много съм имал нужда от теб, докато не се завърна в живота ми.

— Нима? — повдигна вежди тя.

Откритото й недоверие го порази. Още по-зле понасяше цинизма й — тъй несвойствен за доверчивата влюбена жена, която бе познавал.

— Не е само това, Алекса. Тогава аз бях самото отрицание. Не исках да призная какъв безсмислен, празен живот водя без теб. Ядях, спях, работех, общувах с хора, но не изпитвах удовлетворение. Бях абсолютно безчувствен. Ти беше единственият човек, който ме съживяваше. Чрез теб аз живеех, а не съществувах, усещах радост, гняв и болка. Именно това не успях да понеса, Алекса. Откакто почина майка ми…

— Престани! — уморено въздъхна тя. — Винаги съм се трогвала от тъжни истории и ти винаги си се възползвал от това.

— Така ли мислиш? — стресна се Райън. — Напротив, никога не съм обсъждал личния си живот с друг. Ти си единствената, на която се доверих. Дойдох, за да те помоля да се върнеш, Алекса.

Тъмните му очи блестяха решително, напрежението личеше в стойката му и се излъчваше от цялото му тяло. Сърцето й заблъска лудо, а коленете й внезапно омекнаха. Мразеше се, задето той все още имаше власт над нея.

Спомни си сълзите, които бе проляла след раздялата им преди две години, мъката, задето го бе изгубила. Спомни си нощите, когато тялото й изстрадваше празнината, оставено след него. Но той не се бе завърнал. Остави я да се справи сама и нито веднъж не се обади. А сега се появяваше, молейки я да се върне.

— Искаш да се върна, така ли? — подигра се тя. — Пристигаш с танцова стъпка, след като те нямаше цели две години и искаш да се върна при теб? — Гневът й нарастваше. — И как очакваш да реагирам на изявлението ти? Да припадна от възторг в прегръдките ти?

— Надявах се, че и ти ще ме пожелаеш отново.

— Какво нахалство! След като ме изхвърли!

— Знам — мрачно призна той.

Спомни си нощта, когато я изгони, спомни си пребледнялото й шокирано лице. Спомни си колебанието дали действително постъпваше правилно, спомни си как бе потиснал инстинкта си да я грабне в обятията си и да поправи стореното зло.

Би могъл и сега да го направи, с надежда и решителност, помисли той.

— Алекса, бих искал да се помирим. Бих искал да излича причинената болка, да наваксаме пропуснатите години.

— И да не би да смяташ, че съм те чакала търпеливо цели две години?

— Нима съм закъснял? Друг мъж ли има в живота ти?

Райън явно не бе допускал тази възможност и сляпата му увереност само възпламени още повече нейния гняв. Гордостта й изискваше да го потвърди.

— Отдавна приключихме с теб, Райън. Разбира се, че имам приятел. Мислиш, че мога да линея години по теб? — Естествено, не го бе сторила, но никой друг не бе запълнил мислите и мечтите й.

— Кой е той? — сподавено попита той.

— Искаш да узнаеш името му? — задъха се Алекса. Беше попаднала в собствената си клопка. Не можеше да се сети дори за един-единствен човек.

— Защо не отговаряш? — настоя Райън.

— Нямаш право да ме питаш. Нито веднъж не ме потърси през тези две години. Сега не само възобнови интереса си към мен, но започна да развиваш частно-собственически чувства. — Гордостта я застави да срещне погледа му. — Трябва да съм идиотка, за да продължа да ти вярвам.

Обвинението беше сурово. От нейна гледна точка тя постъпваше мъдро. Болката премина като светкавица през тялото му. Колко пъти бе говорил едно, а мислил друго, а накрая правил трето? Беше възприел този метод на самозащита още в самотното си детство. Сега той вече не му вършеше работа.

— Животът ми беше безсмислен без теб, Алекса.

Ръцете му се плъзнаха по раменете й. Сърцето й рязко подскочи. Беше допуснала основна грешка, като му позволи да се доближи до нея. Суровата му мъжественост я приковаваше и развихряше старите сладостни спомени.

— Върви си! — разтрепери се тя и сложи ръка на гърдите му, за да го отблъсне.

Но някак забрави да го стори. Топлината му я замая. Тя вдишваше опияняващия аромат на мъжката кожа и цялото й тяло отвърна на допира. Връхчетата на гърдите й настръхнаха, зажаднели за неговата ласка.

Близостта й му повлия по подобно разтърсващ начин. Те бяха тъй близо, докосваха се и той се устреми към по-интимен контакт. Бавно и сладостно започна да гали ръцете й по цялата им дължина.

— Не желая да си вървя — прошепна той — и ти не желаеш да ме отпратиш.

Устните му заиграха по чувствителната извивка на шията й.

Кълбовидни мълнии сякаш забушуваха у нея със страховита сила. Тя потрепери от страст. Клепачите й изпърхаха и се затвориха под милувките на устните му. Осъзна, че тялото й се притиска към неговото в бавен сладострастен ритъм, независимо от опасенията й. Внезапно чувственото надмощие на Райън започна да губи заплашителността си, тъй като Алекса усети собственото му твърдо желание и разбра, че тя го е предизвикала. Силата на въздействието й я порази. Райън я желаеше. Не можеше да се съмнява в това.

И тогава големите му ръце се хлъзнаха под фланелката й, дланите му минаха по голата й плът, а пръстите му погалиха деликатната линия на гръбначния й стълб. Дъхът й секна, когато той стигна до тънката памучна преграда на сутиена й и бързо разтвори закопчалката.

Тя се повдигна на пръсти и се притисна плътно към него. Нуждаеше се от топлината на твърдата му гръд, копнееше за силната прегръдка на ръцете му. Устните им се срещнаха и жадно се сляха, езикът му се промуши в топлата влага на нейната уста, а тя му отвърна. Глухо стенание се изтръгна от Райън, когато, завладян от целувката им, я задълбочи със зашеметяваща интимност. Усети тръпнещия отговор на тялото й, предизвикателно притиснато към неговото, почувства сладостното удоволствие, с което гърдите й се докоснаха в него.

Някъде дълбоко в съзнанието й се прокрадна мисълта да спре и да се отдръпне, но обзелото я вълнение бе всепоглъщащо и неустоимо. Райън бе първият й и единствен любовник и любовта й към него бе най-силното и разтърсващо чувство в живота й. Споделеното с него легло бе най-дивното и шеметно удоволствие, което някога бе изпитвала, и сега тялото й отново се стремеше към него.

— Кажи ми да остана, Алекса — задъха се той. Ръцете му поеха натежалите й голи гърди, палците му милваха връхчетата им и те настръхнаха.

Обля я гореща вълна. Трябваше да му откаже, а не бе в сила да го направи.

— Искаш да останеш с мен? През нощта? — замаяно се чу да пита тя.

— Да, да… — задъха се той.

Тръпки я полазиха. Тялото й поглъщаше стоманената твърд на гърдите и краката му. Усещаше възбудата му да преминава и пулсира във вътрешността й. Наистина ли не можеха де си го позволят още веднъж? Да го направят един-единствен път?

Райън отлепи устни и се взря дълбоко в очите й.

— Не знам — прошепна тя, сякаш в отговор на собствените си въпроси.

Отмести ръцете му и се отдръпна.

— Просто не знам.

— Дай ми шанс да те убедя. — Той взе ръката й и пръстите им се преплетоха.

— Да ти дам пореден шанс да ме съблазниш? Поне този път да се придържаме към истината, Райън.

Но не изскубна ръката си.

— Ако се придържаме към истината, трябва да признаеш, че не те прелъстявам. Отдавна загърбихме това.

Той стъпваше сякаш върху жарава, страстта му граничеше с насилие. Тя му позволяваше да я държи за ръка, но Райън искаше много повече. Искаше да усети как се притиска гола към него, искаше да чуе виковете й в екстаз.

Не можеше да го отпрати.

— Моля те, Алекса, моля те…