Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (4)

Четвърта глава

Райън опита да озапти нервите си. Понякога снизходителната подигравка улучваше по-точно целта.

— Договорите биват лесно разтрогвани, особено ако са съставени от собствения ми адвокат.

— Не ме интересува какви юридически клопки си ми поставил в договора, Райън. Ще положа усилия да бъде спазен.

— Да не би да се каниш да ме дадеш под съд, ако го наруша?

— Не ми ли вярваш?

— Не!

Той втренчено я изгледа. Беше вбесяващо упорита и самонадеяна. Но същевременно бе тъй красива, тъй привлекателна! Гореща вълна от желание разтресе тялото му, но той бързо дойде на себе си. Искаше я, следователно трябваше да се отърве от нея.

— Не можеш да ме осъдиш — заплашително повтори той.

— Разбира се, че мога. Взимам професионалната си отговорност винаги присърце и искам да предпазя лекарските си взаимоотношения с Келси от външна намеса.

— Нима се готвиш да наемеш адвокат и да пръскаш пари и време за дело, което неминуемо ще загубиш?

В себе си обаче Райън знаеше, че няма да позволи да стигнат до съда. Част от личността му се възхищаваше от упорството, с което тя бранеше интересите на пациента си. Щеше да отстъпи, но с удоволствие искаше да я поизмъчи.

— Ако някой изгуби делото, то това ще си ти! Достатъчно е да спомена една дума на сестра си Кари и цялата компания Тримейн ще застане зад гърба ми. Най-добрите адвокати ще са на моя страна, Райън. Ще спечеля, можеш да ми вярваш!

Вътрешно тя се сепна. Изнудваше го досущ като Бен, но обстоятелствата го изискваха и Райън не знаеше, че не възнамерява да въвлича зет си в битката.

— Със семейство Тримейн ли ме заплашваш? — вбеси се той. Борбата се водеше между тях двамата. Не беше очаквал появата на съюзници.

— Защо не? Семейство Тримейн са силно оръжие — звънна развълнуван зарадван глас от другия ъгъл.

Алекса и Райън се обърнаха едновременно и видяха Мелиса да бута количката с любопитната Келси в стаята.

Райън едва успя да преглътне хрипа, задавил гърлото му. Търпението и самоконтролът му висяха на косъм.

— Е, най-сетне се случи! — сияеше Мелиса. — Райън Касиди се сблъска с някого, когото не успя да подкупи или прекрачи. Дамата произхожда от Тримейновия род и разчита на финансовата мощ на роднините си, а те лесно могат да купят стотина като теб.

— Картината е ясна, Мелиса. — Алекса се почувства дяволски неудобно от злорадството на бившата му съпруга.

— Не можеш да уволниш Алекса, татко — изписука Келси. — Нали аз и Глория се подписахме под договора?

— Помня го много добре, сладурче — стисна устни Райън. — Моля за извинение, но ме чака работа.

Той напусна стаята и се отправи към кабинета си. Оттеглянето му не означаваше отбой. Странно как бившите му съпруга и приятелка се бяха съюзили против него. Двете бяха твърде различни — Мелиса обичаше да манипулира хората и често преиграваше, докато Алекса бе сърдечна, компетентна и пряма.

Спря се навреме. Мислите му отново се бяха отправили към нея. Изглежда се бе поучила от Мелиса и се опитваше да приложи на практика драматичните заплахи. Как се бе сетила да го сплашва със зет си Тримейн?

— Значи познавате онези влиятелни хора? — заинтересува се Мелиса. — Или блъфирахте?

Алекса неохотно разказа за женитбата на Кари с Тайлър Тримейн. Спомена и за обичта, с която Тайлър бе дарил доведените три близнаци — Дилан, Емили и Франклин.

— Нима сестра ви има трима близнаци! — възхити се Мелиса. — Келси, представи си трима като Кайл в къщи!

— Кайл се държи понякога идиотски у дома, но много ми липсва — рече Келси.

— Кайл е луд по Келси, а тя се отнася към него като втора майчица — обясни Мелиса. Лицето й застина. — Ако можех да изпратя Келси в Детския рехабилитационен център, то братчето й можеше да идва на свиждане. Щях да го водя всеки ден.

— Защо не я посети тук? — заинтересува се Алекса. От светкавичните погледи между Келси и Мелиса осъзна, че бе улучила болното място.

— Татко забрани на Кайл да пристъпва прага на къщата — обади се Келси.

— Райън не желае да допусне кракът на Джак или Кайл да стъпи в пределите на негова собственост — повиши глас Мелиса. — Би ни дал под съд за незаконно пребиваване на частна територия, ако доведа момченцето си тук. — Тя бързо изтри насълзените си очи. — Сега обаче нещата се промениха. Вие ще ни помогнете нали, Алекса?

— Боя се, че цялата компания Тримейн ще е безсилна да застави Райън да приеме нежелани гости в дома си. — Алекса безуспешно се опита да се концентрира върху процедурите.

— Но навярно ще успеем да измислим някой план, за да вмъкнем Кайл в къщата.

Мелиса и Келси с очакване се взряха в Алекса. Младата лекарка с мъка сподави въздишката си. Глория Мартинес се оказа права. Беше попаднала в тресавище и с всяка следваща дума затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко.

 

 

Към обяд Алекса приключи със сеанса на Келси. Време беше да побърза към клиниката, където я очакваха другите малки пациенти.

Мелиса настойчиво я изпрати до колата.

— Знам, че планът ни ще успее — оптимистично се усмихна тя. — Благодаря ви, задето намерихте начин да съберете Келси и Кайл.

Стомахът й се сви при мисълта за „плана“. Беше позволила на Мелиса и Келси да я въвлекат в бойкота срещу Райън, а най-лошото бе, че спонтанно бе станала инициаторка на номера, който се готвеха да му скроят. Ето какво се получаваше, когато си прекарала детството си с хитрец като Бен.

— Считам, че добрите семейни взаимоотношения играят съществена роля за бързото възстановяване на болния — отбеляза Алекса.

Осъзнаваше, че думите й повече прилягаха за популярно медицинско списание. Това ли обяснение щеше да даде на Райън, ако планът им се провалеше?

— Зная — побърза да се съгласи Мелиса. — Ето защо винаги водех Кайл в болницата, когато Райън отсъстваше. Той е единствено дете и не разбира чувствата между брат и сестра. Отношенията с доведените му сестри са били направо плачевни.

— Райън е имал доведени сестри?! — изненада се Алекса. — Знам, че се е боял от доведения си брат.

— Знаели сте, че Райън имал доведен брат? — подозрително се спря Мелиса.

Алекса пламна. Щеше да допусне непростима грешка, ако издаде истинските си взаимоотношения с Райън.

— Глория спомена за това — побърза да отклони вниманието от себе си тя. — Разкажете ми за доведените сестри.

— Имал е три — от третия брак на баща си — започна да обяснява Мелиса. — Най-невероятното е, че татко Рон впоследствие избягал с една от тях!

Алекса зяпна от удивление. Тази страница от живота на Райън й бе непозната. Беше й разказвал за жестоката безчувствена жена, която баща му бе довел в къщи година след трагичната кончина на майка му. Заедно с мащехата дошъл и синът й психопат, чиито постоянни занимания се превърнали побоищата, лъжите, кражбите. Когато баща му най-сетне се развел, Райън вече бил излязъл от детската възраст. Скоро след това се сдобил с поредната мащеха. Той обаче не й бе споменал, че баща му има четвърти брак — с дъщерята на третата си съпруга?!

Мелиса с удовлетворение следеше шокираното лице на Алекса.

— Сама виждате, че Райън няма право да ме упреква, че родих момченцето си извънбрачно. Аз бих се омъжила за Джак на минутата, ако можех.

Алекса сравни собственото си семейно положение с това на Райън. Имаше любещи родители, брат й и сестра й бяха едновременно приятели и роднини. Обзе я съжаление към него. Кой би могъл да обвини Райън задето премълчава тези моменти от биографията си?

Двете жени се спряха до колата на Алекса.

— Джак Уебър е единственият мъж, когото съм обичала — продължи Мелиса. — Но той пази горчиви спомени от развода с първата си съпруга и не желае отново да рискува. Въпреки това щяхме да се оженим миналата година, ако не бе загубил работата си. Единственото място, което впоследствие си намери, беше работник в закусвалня. След това се случи злополуката с Келси. Джак постоянно се самообвинява за нещастието, Райън също го счита за виновен. — Мелиса се разплака. — Не зная какво да правя. Всичко се разпада. Сега Райън е решил да си върне Келси чрез съда.

— Не бива да се страхувате — утешително я прегърна Алекса. — В тези случаи съдът обикновено решава в полза на майката.

— Грижила съм се винаги сама за Келси — продължи да плаче Мелиса. — Тя беше четиримесечно бебе, когато се разведох с Райън. Той идваше да я вижда всеки четвъртък и неделя, а след като навърши три години, започна да я извежда и в събота. Не е пропуснал нито едно посещение досега. — Мелиса се спря и се намръщи. — С изключение на няколко месеца преди две години — продължи тя. — Навярно Райън е преживял бурна любовна история, защото отложи няколко съботни срещи с Келси. Започна да я посещава веднъж месечно в събота вечер или неделя следобед.

Алекса слушаше притихнала. Спомни си онези загадъчни съботни вечери и неделни следобеди, когато Райън внезапно отменяше някой план или отказваше да се види с нея. Не й даваше никакви обяснения и тя подозираше намесата на друга жена. Искаше да бъде с него през цялото време, да знае всяка негова стъпка и ход.

Беше го ревнувала и задушавала със собственическите си чувства. Защо не й бе казал, че има дете? Тогава тя би разбрала. А може би се е страхувал? Толкова ли себична е изглеждала в очите му?

— Както и да е — сбърчи чело Мелиса, — мисля, че любовният му роман приключил след известно време, защото Райън поднови обичайните си свиждания с Келси. Дано онази жена го е изоставила и накарала да страда, но доколкото го познавам, това е невъзможно. Той няма сърце.

— Колко злоба се е натрупала между вас с Райън — тихо отбеляза Алекса.

— Вярно е. Не мислете, че между нас е имало някога страст и изпепеляващи чувства. — Мелиса поклати глава. — За съжаление, не беше така. Срещнахме се случайно. И двамата преживявахме лош миг от живота си. Нищо не ни свързваше, дори не се харесвахме много. Беше една от онези незначителни връзки, които бързо се забравят, ако не бяхме се оказали невнимателни — един-единствен път.

— Келси? — въпросително промърмори Алекса.

— Райън настояваше да се оженим, макар да не се обичахме. Когато забременях, той първоначално ме обвини, че съм го сторила нарочно, за да го уловя. Искаше да вземе Келси под свое попечителство, но не му провървя. Този път обаче може и да успее.

— Прекарали сте толкова много самотни часове в грижи за детето си, Мелиса — опита се да я успокои Алекса. — Не разбирам защо Райън би желал да ви отнеме Келси.

— Адвокатът му би се позовал на несигурното ми семейно положение — горчиво обясни Мелиса. — Живея извънбрачно с мъж, от когото също имам дете. Налага се да работя като сервитьорка, защото Джак не може да ме издържа. И двамата едва свързваме двата края, докато Райън забогатя. Освен това той има непоклатим коз против мен. Съпругата му. Това накланя везните в негова полза.

— Съпругата му!? — на Алекса й секна дъхът.

— Райън се готви да се жени — още по-силно се разплака Мелиса. — Новата му жена ще стои в къщи, за да гледа детето и домакинството. При това положение нямам изгледи да спечеля делото.

Райън се канеше да се жени! Земята се завъртя пред очите й. Новината я потресе. Горещи и ледени едновременно вълни заляха тялото й, гърлото й пресъхна; тя се задушаваше. Спомни си как миналия ден я бе завъртял в обятията си и я бе целунал, и как самата тя бе отговорила на тази измамна целувка.

Яростта я разтресе и изведнъж тя се изпълни с решителност. Никога по-рано не бе жадувала за отмъщение!

— Мелиса, няма да загубите дъщеря си — обеща Алекса тъй твърдо, че другата жена спря да плаче и я изгледа с плаха надежда. — Ще сторя всичко възможно, за да запазите Келси. Нещата ще се оправят. Разчитайте на мен.

 

 

— Дий, дий, конче! — развика се тригодишният Франклин на дървеното конче в стаята на Келси.

За кой ли пореден път Алекса помогна на племенника си да се покатери върху него. Но озовал се отгоре, Франклин бързо губеше интерес. Кончето нито бягаше, нито цвилеше и на момченцето му доскучаваше.

— Искам долу — захленчи то, — Франки не иска конче!

— Почакай, сега идвам — обади се Алекса от другия ъгъл, където едва удържаше племенницата си Емили да не разбие кукления дом.

— Доста е шумно днес тук — изведнъж се обади Райън от прага на детската стая. — Къде е Келси?

Алекса си заповяда да запази спокойствие. Не беше лесно. През цялото време тя подпомагаше и съдействаше на план, който Райън изобщо не би одобрил. При това противникът й изглеждаше особено силен и внушителен тази сутрин. Беше облечен в черни джинси и черна риза, липсваха само черната качулка и дългите кучешки зъби, за да придобие заплашителния облик на Дракула.

— Келси разхожда Дилан в количката си — дръзко излъга тя. Детето върху коленете на Келси бе собственото й братче Кайл, в ролята на Дилан, третия близнак. Мелиса ги придружаваше из техните обиколки.

Райън се усмихна нищо неподозиращ.

— Келси ми спомена, че ще доведеш племенниците си днес. Гореше от желание да види тримата близнаци. Дълбоко се впечатли, когато й казах, че и самата ти си близначка.

— Навремето наричаше Бен, Кари и мен голямото котило — горчиво му припомни Алекса и нервно погледна към вратата, молейки се Келси и Мелиса да се забавят с лъжливия Дилан.

— Шегувал съм се и ти го знаеш, Алекса.

— Имаш таланта да се присмиваш на всичко — продължи тя. В тона й нямаше капка възхищение. — И това ти носи пари.

— Вярно е — отвърна той. — Шегувам се с всичко и ми плащат.

Колкото повече се увличаше по някого или по нещо, толкова по-непочтително и саркастично ставаше поведението му. Райън винаги бе считал това за най-ценната си дарба. Но сега, загледан в зоркото недоверчиво лице на Алекса, се запита дали това негово цинично отношение не бе и най-голямата му грешка. Дали то не му бе коствало прекалено много.

Някога тя го бе гледала с любещите си топли небесносини очи. Болка проряза сърцето му. Опита се да забрави спомена, както го бе правил и преди. Но откакто Алекса се бе появила повторно в живота му, той не бе вече в състояние да контролира съзнанието и чувствата си. Тя едва ли щеше да разбере нетърпението му, с което бе очаквал появата й тази сутрин. Беше се разхождал напред-назад из кабинета, с вид на лунатик.

Осъзна, че я гледа занесено. Тя беше концентрирала вниманието си върху малката Емили. Той можеше да напусне стаята и тя нямаше да забележи.

Но Райън не беше в състояние дори да помръдне. Подтикът да остане с нея взимаше връх.

— Навремето спомена, че майка ти също е имала сестра близначка — опита се да продължи разговора той — и че жените в семейството ти са раждали винаги по две или три деца едновременно. Навярно това се унаследява у вас. Бях очарован.

— Мисля, че беше ужасѐн. — Не беше време да обсъжда генетичното възпроизводство с него. Трябваше да го накара да напусне стаята. Веднага.

— Долу! — обади се Франклин.

Но преди Алекса да го грабне, момченцето падна на пода.

— Какъв юнак — възхити се Райън. — Дори не заплака. Келси на неговата възраст би вдигнала врява до небесата. Та значи това са децата на Кари? Помня ги като бебета, но…

— Доста време мина оттогава — побърза да го прекъсне Алекса. — Те много се измениха, пораснаха.

Тя обаче се съмняваше дали Райън би повярвал, че разхождащият се с Келси „Дилан“ за две години бе променил и цвета на косите, и очите, и лицето си.

Беше се надявала, че след вчерашната им кавга Райън ще страни от нея. Само така планът й с посещението на тримата близнаци би успял. Съвместната гледка на Франклин, Емили и Кайл би събудила подозрение. Емили и Франклин бяха светли, руси и със сини очи. А Кайл приличаше на майка си Мелиса — дребничък, мургав, с тъмни косички и очи като маслинки.

Макар планът й да изглеждаше плиткоумен, струваше си усилията. Лицето на Келси грейна от радост при вида на Кайл; обичта между тях бе очевидна.

А Райън да забраняваше на тези деца да се срещат! Алекса възмутено го стрелна с очи. Нервността обаче все повече я обсебваше. Райън трябваше да се върне в кабинета, преди Келси и Кайл да се появят. С кавга, навярно, най-лесно би го прогонила. И тъй като явно се дразнеше от заплахите й със семейство Тримейн, реши да ги пусне в ход.

— Споменах на зет си Тайлър за сключения договор. Той обеща да използва всички средства, за да ме защити.

С каква лекота лъжеше, помисли си тя. Разговорът й с Тайлър не се бе състоял.

— Не възнамерявам да те съдя, Алекса. И ти го знаеш — скръсти ръце Райън.

Откога бе станал тъй разумен? Пак се опита да го подразни.

— Боиш се да не би семейство Тримейн да изхвърлят албумите ти от книжарниците си?

Той се изпъна. Не желаеше да трови атмосферата между тях, но тя очевидно се заяждаше с него. Защо? Взря се в пламналите й страни, в предизвикателните небесносини очи. Любопитството му се разбуди.

— Не биха си го позволили. Добри карикатуристи не се срещат под път и над път — сухо отвърна той.

— Има ги навсякъде — тросна се Алекса.

— Дий, конче, дий! — изпищя Франклин. Емили се присъедини към желанието му:

— И аз искам отгоре!

Райън и Алекса автоматически се втурнаха към кончето. Той грабна Франклин, а тя вдигна Емили. Двете деца бързо се озоваха върху кончето, а Алекса и Райън се намериха в непосредствена близост. Той се надвеси над нея — висок, мургав, тъй смущаващо мъжествен и страстен.

За момент тя почувства сърцето си да спира. После то се разтуптя развълнувано и всеки нов удар отекваше в ушите й. С мъка се застави да диша нормално. Той беше тъй невероятно близо до нея, че чувстваше топлината му, която я замайваше. Съзнанието й се бунтуваше, мислите й бягаха хаотично и се блъскаха като парченца в калейдоскоп.

Райън сведе поглед, очите му се спряха на съблазнителните й устни и миналото нахлу в главата му. Спомни си всеки любовен миг, топлината на отворените й устни, еротичната игра на езика й. Спомни си дългите сладострастни часове в леглото, целувките и по тялото му, пръстите му, вплетени в гъстите й коси, докато устните им не се сливаха упойващо и страстта избухваше с жар, неизпитана преди и след Алекса.

Той инстинктивно посегна и сложи длани върху раменете й. Беше топла и силна, и въпреки това тъй беззащитна и мека, че Райън не се въздържа и леко погали тила й с дългите си пръсти.

— Не искам да враждуваме помежду си…

— Но го правим — прошепна тя.

Този нежен шепот го прониза сладостно. Възбудата му пламна, дишането му се учести в отчаян опит да издържи пред този глас и омайни устни. Но жаждата да я докосне, да я почувства все по-близо до себе си, набираше застрашителна мощ.

Алекса се взря в него с небесносините си очи. Видя глада и настойчивостта в зениците му и разбра. Тялото й настръхна от напрежението, избуяло помежду им. Коленете й се разтрепериха, почувства се слаба, зави й се свят. Омраза нахлу в мислите й — към себе си, заради податливостта си към него, заради надмощието му…

Изскубна се от ръцете му, отдръпна се към другата страна на кончето, тъй че децата застанаха помежду им — защитна бариера пред собствените й предателски импулси. За миг Келси и Кайл изчезнаха от съзнанието й, както и мисията й тук. Забрави за всичко друго, освен болката и гнева, които този мъж пробуждаше в нея.

— Нямаш ли друга работа, освен да се мъкнеш след мен?

— Ти също не работиш — посочи й той. — Всъщност, пациентката ти гледа децата. Е, разбирам те — усмихна се Райън накриво. — Тези две хлапета са истински фурии. Не знам как би се справила с трето.

— Никой не се интересува от мнението ти, Райън.

— Опитваш се да ме изхвърлиш от стаята на дъщеря ми, от собствената ми къща? — Той я изгледа изпитателно. — Какво целиш с провокациите си, Алекса?

— Няма ли да се барикадираш в кабинета най-сетне? След като не разбираш от намеци, трябва да ти го кажа открито: остави ме на мира!

— Не ме обичаш, нали? — иронизира я той, подновявайки старата игра на котка и мишка.

— Не се превземай, Райън. Изобщо не те харесвам.

Франклин избра точно този момент да слезе от дървената играчка, вкопчи се в Райън и се свлече по него като по жива стълба. Райън му благодари мислено за намесата. Резките думи на Алекса ехтяха в ушите му и той не успя бързо да отреагира. Опита се да помогне на извиващото се в ръцете му дете да стъпи на земята, като се възползва от краткото затишие.

— Ела с мен! — задърпа го Франклин към вратата.

— Сигурно иска да открием братчето му — реши Райън. — Нека му помогна…

— Не! — изкрещя Алекса. — Не трябва!

Щеше да я сполети същинска беда, ако той се сблъскаше с фалшивия Дилан. Достатъчно бе един поглед, за да разбере, че малкият е одрал кожата на Мелиса.

— Франклин ще остане тук, за да… го наблюдавам.

— Не ми доверяваш племенника си? — обиди се той.

Неговата несхватливост бе същински божи дар за нея.

— Позна. Ще се отегчиш и ще го зарежеш. Току-виж детето пострада. Може да се катурне през парапета или да падне в басейна, или…

— Едва ли бих забравил, че съм поел грижата за хлапето.

— Защо не? Как забрави да ми съобщиш за бащинството си?

— Изобщо не съм забравил да ти спомена за Келси!

— Правилно! Нарочно я скри от мен.

— Ела с Франклин! — издигна хлапето гласче, за да заглуши виковете на възрастните.

Райън и Алекса спонтанно се разсмяха от заповедния тон на малкия диктатор. Погледите им се срещнаха, изпълнени с топлина.

Райън отново усети земята да се люшка под краката му, ушите му забучаха. Той видя любовта, с която тя дари племенника си и някаква дълбоко стаена струна звънна у него. Спомни си, че някога в очите й гореше същата любов към него. Някога, когато го бе обичала, когато двамата се бяха обичали.

— Алекса… — Отчаяно жадуваше да преустановят враждата помежду си.

Тя разбра и се изплаши. Едно-единствено нещо не смееше да стори в този момент и то бе да прекрати спора. Време беше да вкара тежката артилерия. Изгледа го изпод вежди, а топлината в погледа й отлетя.

— Кажи ми, Райън, нали не си забравил да съобщиш за Келси на годеницата си? Или си решил да го премълчиш и пред нея?