Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (3)

Трета глава

— Отмъщение? — не повярва на ушите си Алекса.

— Не изглеждаше щастлива, когато връзката ни… се разпадна преди две години — додаде Райън.

— И мислиш, че съм злопаметна? Че съм чакала подходящ случай, за да си отмъстя, задето ме изостави така безцеремонно?

— Не, не си права — бързо реагира той, — нещата стояха по-различно.

— Разбира се, че съм права, тъй че спести си лицемерието.

Никакви причини и оправдания не можеха да изличат онзи мрачен ден от паметта й, когато й съобщи, че скъсват. Беше разбил сърцето й. Тяхната връзка не просто се бе саморазпаднала. Това би предполагало бавно отчуждаване и раздяла по взаимно съгласие. В действителност нещата се бяха развили съвсем иначе. Като гръм от ясно небе, без дори да загатне с нещо за намеренията си, Райън Касиди й бе заявил, че не желае повече да се срещат. Беше я използвал, а след това захвърлил като стара непотребна вещ.

— Чувствам, че ме мразиш — с влудяващо спокойствие продължи Райън. — Показваш го по недвусмислен начин.

— Грешиш! Независимо какви са чувствата ми към теб, никога не бих използвала детето като оръжие! — Алекса почти се задави от гняв. — Тази тактика би подхождала на теб и на Мелиса. Никога не смесвам професионалните с личните си интереси и няма да изневеря на морала си заради теб.

Тя цялата трепереше от възмущение. Лицето й пламтеше, пръстите й конвулсивно се свиваха в юмруци. Изпитваше желание да го повали на земята и да го тъпче, тъпче… И друг път я бяха обиждали — както пациентите й, така и родителите на децата, с които се занимаваше. Не беше приятно, но тя го приемаше като задължителен елемент от работата си. Разбираше, че болката и страданието понякога се израждат в необоснован с нищо гняв. Но това, в което Райън я бе обвинил, минаваше всякакви граници.

— Ако греша по отношение на мотивите ти моля за извинение — рече Райън. Тонът му бе хладен и предизвикателен.

— Лъжеш се, ако смяташ, че искам да ти отмъстя. Само чудовищният ти егоцентризъм и извратено въображение могат да те накарат да подозираш другите в отмъстителност. Не съм се сещала за теб от последната ни среща.

Райън я прикова с поглед.

— Не ти вярвам.

— Какво?

— Казах не ти вярвам. Не можеш да ме забравиш, дори да са минали две години.

— Да не би да си въобразяваш, че съм страдала по теб?! — Алекса си бе възвърнала самообладанието. — Нима е възможно да си толкова себичен?

— Не съм казал, че си страдала, но съм сигурен, че се мислила за мен.

Беше прав. Нима можеше да го забрави? Понечи да отрече, но той докосна устните й с върховете на пръстите си.

— Уверен съм в това, Алекса, защото аз самият мислех за теб. Непрестанно… — тихо добави той. Беше мислил за нея много повече, отколкото го бе желал.

Вгледа се в нея, потъвайки в прекрасната синева на очите й, поглъщайки меко очертаните контури на устните й. Спомни си премрежените тъмни мигли, сладкия вкус на целувките й. Гърлото му внезапно пресъхна и дишането му се ускори.

Алекса се отдръпна, объркана от собствената си неконтролируема нервност. Устните й набъбнаха от докосването му. Тръпки избухнаха в тялото й спонтанно, като вулкан. Тя цялата изгаряше от болезнено желание. Допирът на Райън я бе възбудил и възпламенил. И макар някога да се бе опивала от чувствеността, която той разгаряше у нея, сега се ужаси. Осъзна, че мъжествеността му продължаваше да властва над нея.

— Не ме докосвай, Райън, или ще те ударя! Има граници, които дори богохулници като теб нямат право да прекрачват.

— Така ли! — светкавично я сграбчи за лактите той. — Какво беше тази лекция за лицемерието? — Ръката му обгърна кръста й, принуждавайки я да се доближи плътно до него. — Аз ли съм единствено виновният в играта?

— Пусни ме! — опита се да го отблъсне тя. Безуспешно. Ръцете му се сключиха около нея, силни като стоманени вериги, а очите му я хипнотизираха. — Не за това дойдох — едва прошепна тя, когато устните му бавно и неумолимо доближиха нейните.

— Но го желаеш, нали?

Горещо, опияняващо чувство я изпълни, когато езикът му умело и сладострастно ги докосна. Светът се завъртя около нея. Тя политна обратно в същия онзи изпепеляващ водовъртеж от усещания, в който преди две години бе затъвала. Раздялата им не бе охладила желанието помежду им. Сластни спомени от съвместните им интимни мигове изплуваха пред очите й и сляха миналото с настоящето, отслабвайки съпротивителните й сили. Тя изстена, когато той се впи в нея и ръцете й бавно се плъзнаха около врата му. Райън я изви към себе си и тя цялата се разтрепери, усещайки твърдото му желание между своите копнеещи бедра. Обзе я сладка топлина и тя политна към него като котва в море от бурни талази.

Райън усети горещи вълни да обливат тялото му. Дъхът и допирът й го замаяха като силен зашеметяващ опиат, надвиха мислите и действията му. Тя бе тъй крехка, тъй привлекателна в обятията му. Той я зацелува диво, влуден от неустоима страст.

Нищо не се бе променило от първата им целувка, която сега му се струваше някъде далеч назад във вечността. Тя го предизвикваше и приковаваше по начин, по който никоя жена преди това не бе успявала. Присъствието й го радваше и плашеше, изправяше го пред риск, който се боеше да поеме.

Животът му бе достатъчно объркан, за да прибави към него и любовната си лудост. Твърде много хора го държаха в ръцете си, готови да съсипят живота му. Алекса би само увеличила броя им. Но тя единствена бе в състояние да взриви почвата под краката му. Признаваше, че никога не бе упражнявала влиянието си над него, но потенциалната заплаха го караше да изтръпва. Той се бе отървал от нея; нямаше друг избор. Инстинктът му за самосъхранение го повеляваше. Последвалите след раздялата им мъка и страдание само затвърдиха усещането, че постъпката му бе разумна. По-добре да изпие болката сега, отколкото по-късно.

Алекса почувства как силните му горещи ръце настойчиво се плъзгат по тялото й, обхващат гърдите й… Тя цялата се устреми към него. Връхчетата на гърдите й настръхнаха под бавните гальовни движения на ръцете му и изпънаха меката памучна тъкан на фланелката.

Тялото й се наелектризира. Огън избухна във влажната й плът. Тя познаваше тази напираща, изгаряща нужда, но я бе забравила през последните две години. Две дълги, самотни години, през които тя го бе жадувала, обичала…

Обичала ли? Ненадейната мисъл я изтръгна от сладостното забвение. Тя не обичаше този мъж! Нямаше право! Веднъж вече бе станала жертва на чара му. Непростимо бе да повтори грешката си. Някога можеше да извини непредпазливостта си с липса на опит. Сега познаваше характера му. Алекса далеч не беше някоя малка наивница, играчка в неговите ръце.

Тя заблъска раменете му. Усещаше здравите корави мускули изпод дланите си. Жената в нея се събуди повторно, но тя бързо възвърна самоконтрол срещу непрощаващата му мъжественост.

— Какво искаш да ми докажеш, Райън? — първа го нападна тя. — Че трябва да притежаваш всяка попаднала в обсега ти жена?

— Категорично не — присмехулно рече той. Но болезнено трепналата струна издаде разразилата се у него буря.

Бе потресен от бързината, с която целувката бе разбила самообладанието му. Не биваше да я докосва. Фактът, че не бе издържал в присъствието й, подсказваше колко зависим от нея се бе оказал.

— Стой далеч от мен, Райън!

Когато го бе срещнала за първи път, тя не познаваше други мъже. Беше доверчива наивница, очакваща голямата, единствена и вечна любов.

Нямаше защитни прегради и се бе превърнала в лесна плячка за сладкодумния, обигран Райън. След връзката си с него Алекса бе възприела класическото поведение на препатила помъдряла жена.

Сега предпазливостта се бе превърнала в основна нейна черта, а представата за вечна любов поставяше под съмнение, макар да признаваше, че се срещат изключения като дългогодишния брак на родителите й, а може би и женитбата на сестра й с Тайлър Тримейн.

Но за себе си Алекса не хранеше подобни очаквания и надежди. Не притежаваше нищо неповторимо, с което да привърже съпруг за цял живот. Мъжът пред нея го бе доказал.

— Отивам да поработя с Келси — отдръпна се младата жена. — Независимо, че не ми вярваш, аз съм тук единствено заради нея.

— Искам да ти повярвам — кимна Райън.

— Спести ми сърцераздирателните нотки в гласа си. Ефектни са, но вече съм гледала представлението ти и няма да участвам в него.

— Би ли се изяснила?

Алекса вдигна опърничаво брадичка.

— Слушала съм вече трагичните ти изповеди за погубеното детство и рано починала ти майка, за вечните ти страхове от раздялата.

Буца заседна в гърдите му. Беше й доверил неща, които не бе споделил с никого другиго. Нима тя виждаше в изповедите му добре заложена клопка? А може би така беше по-добре. Навремето бе съжалил за откровеността си.

— Много хора са преживяли в детството си загубата на родител, но не използват страданието, за да манипулират другите или да извинят собственото си некоректно поведение — настървено продължи Алекса, без да осъзнава вътрешния му смут. — Да вземем съпруга на сестра ми. Майка му загинала в автомобилна катастрофа, когато бил едва на пет години.

— Чух, че Кари се е омъжила за Тайлър Тримейн — побърза да смени темата Райън. — Вдовица с три близнаци да лапне най-представителния ерген в околността — това не се случва всеки ден.

— Кари не е „лапнала“ Тайлър — изсъска Алекса. — Те се обичат и Тайлър е подал молба да осинови децата й.

— Радвам се за Кари — изненада я с учтивостта си Райън. — Щастлив съм, че й е провървяло в живота. Предполагам, че брат ти Бен е особено развълнуван от брака — продължи сухо Райън, — като се има предвид преклонението му към парите и общественото положение.

Тя се намръщи. За съжаление, не можеше да го отрече, но закачливият му тон я жегна.

— Забранявам ти да обиждаш брат ми.

— Не исках да го обидя, а само изказах становището си. Нали познавам Бен.

— Да, познаваш брат ми, сестра ми, родителите ми, приятелите ми. Представих те на всичките си близки, а ти дори не ми спомена за детето си. Ето защо е невъзможно да съм склонила доктор Елиндър да поема Келси. Не знаех, че имаш дъщеря.

Атаката й бе твърде неочаквана и свари Райън неподготвен.

— Не предполагах, че връзката ни ще продължи дълго и затова не пожелах да намесвам Келси. А след като отношенията ни се задълбочиха, осъзнах, че трябва да ти кажа, но…

— Но предпочете да премълчиш.

— Не бях сигурен — измърмори Райън. — Щеше да прозвучи странно след шестмесечна връзка да изтърся: „О, мила, между другото, имам дете“. Навярно щеше да се усъмниш в дългото ми мълчание и би потърсила някоя скрита причина. Затова предпочетох да запазя тайната.

— Винаги си водил отделен живот — кисело додаде Алекса.

— Ти винаги се оплакваше от това.

— Сега се оплаквам, че живея на една и съща планета с теб.

Устните му подигравателно се изкривиха.

— За съжаление, не мога да ти помогна, но обещавам да не се вестявам често пред очите ти.

— Благодаря — обърна му гръб тя и се отправи към горния етаж. Беше повече от сигурна, че Райън стои и я наблюдава, но Алекса гордо вирна глава и не го удостои с поглед.

 

 

— Добро утро, Келси! — весело поздрави Алекса на прага на детската стая. — Готова ли си да се поупражниш?

Келси вдигна очи от куклата Барби, която обличаше. Купища кукленски дрехи се валяха върху леглото.

До нея седеше снажна посивяла жена и й сресваше косите. При вида й жената се сепна и избъбри нещо. Навярно на испански, предположи Алекса.

— Съжалявам, че ви изплаших — извини се младата лекарка и се представи.

— Глория Мартинес — усмихна се жената. — Разговаряхте с мен по телефона. Поела съм грижата за Келси, докато се изправи на крака и се върне в училище.

Келси се намръщи.

— Няма да се върна в училище, докато не проходя като преди.

Алекса отиде до леглото и вдигна крака на момиченцето. Беше хладен и неподвижен. Започна да масажира глезена.

— Колко често ви посещава домашният учител?

— Прекалено често — оплака се Келси. — Мразя учителите.

Глория вдигна молитвено очи.

— От началото на септември е пропъдила четирима учители.

Келси най-сетне се усмихна.

— Успях да изплаша първите двама, а третият и четвъртият бяха прогонени от татко и мама. Петата ще пристигне другата седмица.

— Виждам, че учебната дейност не е на почест тук — отбеляза Алекса и започна да масажира другия крак.

— Невъзможно е да запазиш интереса си към учебната дейност, след толкова обременяващи съзнанието неща — неочаквано прозвуча гласът на Райън откъм вратата.

— Здрасти, татко! — обичливо се усмихна Келси. — Нали каза, че ще работиш сутринта и ще се видим чак на обяд?

Райън се изкашля и погледна скрито към Алекса, която бе особено елегантна днес. Дрехите подчертаваха небесносините й очи. Тя цялата представляваше великолепна гледка — силна, уверена, красива.

Алекса не обърна внимание на присъствието му и продължи пасивните упражнения. Келси и Глория учудено го изгледаха и Райън усети, че трябва да оправдае присъствието си.

— Чух звънеца и разбрах, че физиотерапевтката е дошла. Нося договора.

Той връчи документа на Алекса и тя бързо надраска името си.

— Ще свидетелстваш ли, Глория? — попита Райън, като предложи писалка на бавачката.

— И аз искам да подпиша — настоя Келси и баща й позволи да изпише името си Келси Лин Касиди под подписа на Алекса.

— Жалко, че учителите не се сетиха също да поискат договор — обади се Глория. — Детето щеше да учи, а не да гледа телевизия по цял ден.

Недоволството на възрастната жена бе очевидно и Алекса се изненада от прямотата й. Семейство Касиди едва ли приветстваха различно от тяхното мнение. Дали бавачката нямаше да последва нещастните учители?

Едва ли, защото Райън се засмя.

— Келси не си пилее времето, Глория. Тя играе видеоигри, които подобряват зрителните умения, логическото мислене и бързите реакции.

Макар и да разговаряше с бавачката, Райън внимателно следеше реакцията на Алекса.

— Прав ли съм, Алекса?

Необходимо й беше усилие, за да запази лицето си безизразно.

— Нима целодневните игри могат да компенсират училището?

Обясненията му звучаха абсурдно и той знаеше това.

— Все ще намерим някой подходящ учител за Келси. Нужно е малко време.

— Никога няма да откриеш някого, когото двамата с Мелиса едновременно да одобрите — мрачно се обади Глория. — Независимо кой се появи — единият от вас взима неговата страна, а другият се обявява против. И ангелите ще изкарате черни.

— Точно това направиха с Алекса — жизнерадостно и информира Келси. — Мама я хареса, а татко я намрази. Но въпреки това тя е тук.

— Не я мразя — стисна зъби Райън.

— Обзалагам се, че тя те мрази — изчурулика Келси. — Нали, Алекса?

— Не отговаряй — намеси се Глория. — Не им позволявай да те въвлекат в споровете си, защото ще затънеш в тях като в тресавище. Знам го от собствен опит. Познавам семейството от близо четиридесет години. Майката на Райън, Изабела, беше моя братовчедка. Бяхме много близки. Когато почина, Райън беше едва десетгодишен.

— Глория, разкажи ми как татко избягал и се скрил след погребението на баба Изабела — горещо помоли Келси. — В онази ужасна гробница от другата страна на гробището, а когато се стъмнило всички тръгнали да го търсят…

— Стига, Келси! — прекъсна я Райън разярено.

Лицето му потъмня от нахлулата кръв. Алекса го изгледа любопитно. Той самият й бе разказал този спомен преди две години и тя бе плакала при мисълта за нещастното осиротяло момче.

След раздялата им, разочарована и обезверена, тя често се бе питала дали не е затрогвал с историята си всяко ново завоевание. Коя влюбена жена не би го дарила със съчувствена прегръдка? Самата тя не бе устояла на бликналата жал и това ги бе отвело право в спалнята. Тя бързо възпря нахлулия спомен и се върна към настоящето.

— Видя ли някакви духове или вампири в гробището, татенце? — весело продължи Келси.

— Приключихме с тази тема — отсече Райън с изненадващо твърд глас.

— Но аз искам…

Алекса побърза да предотврати спора.

— Хайде на работа! Искам да хванеш трапеца, Келси. Покажи ми силата си.

Келси разпери ръце и сграбчи трапеца. Райън замря.

— Келси, мила, вни…

— Вън! — заповяда Глория. — Нямаме нужда от теб. Остави момичето да си върши спокойно работата.

Райън обаче не помръдна, вперил очи в дъщеря си. Следеше всяко нейно движение безмълвно, но внимателно, със затаен дъх. Едва когато Алекса предложи почивка, той най-сетне се обади:

— Бих искал да ти покажа гимнастическите уреди, закупени за Келси, Алекса.

Младата жена неохотно го последва във фоайето. Очите й несъзнателно пробягаха по гърба му. Джинсите очертаваха стегнатите му мускули и дългите бедра по особено сексапилен начин. Отпред те му стояха превъзходно. Изпод меката удобна риза напираха широките му рамене и гърди. Алекса мъчително преглътна. Не биваше да остава насаме с него, особено когато всяка фибра от тялото й настръхваше в присъствието му.

— Келси е смело момиче — опита се да скрие смущението си тя. Тишината помежду им я плашеше. — Ако продължава в този дух, би постигнала значителен напредък.

— Звучи като обичайните лекарски увъртания, сервирани на разтревожени родители.

Тя стисна обидено зъби.

— Чудесно. Отсега нататък няма да споделям впечатленията от пациентката ми с теб, а ще докладвам на главния лекар.

— Не желая това, но мразя да те слушам как говориш за Келси като за останалите ти пациенти. Келси е по-особен случай.

— Всичките ми пациенти са особени случаи.

— Виж, не искам да спорим — започна Райън, но бързо млъкна.

В действителност точно това искаше — спорът укрепваше враждебната преграда помежду им. Вчерашната им целувка, кратка, но тъй страстна, не му даваше покой. Беше се въртял цяла нощ в леглото и най-сетне се бе предал, безцелно бродейки из заспалата къща.

През тази дълга безсънна нощ той упорито се самозалъгваше, че единствено сексуалният глад го кара да мисли за Алекса. След катастрофата с Келси бе прекъснал интимния си живот, който и без друго бе водил нередовно и без желание. Но той не можеше дълго да се самозалъгва. Единствено Алекса оказваше подобно въздействие върху него. Тя единствена разбуждаше противно на волята му мъжа у него, само тя предизвикваше сладостни чувства. Той настървено желаеше да я отпрати и едновременно с това отчаяно копнееше да посегне към нея, да я прегърне…

Преди време й бе показал вратата. Сега тя се бе върнала, изпълвайки призрачно дните и нощите му. Тази сутрин не бе успял да положи нито щрих върху листа хартия, не бе написал нито една сатирична забележка. Неизменният сарказъм, преливащ в карикатурите му, си бе отишъл. Беше очаквал появата й с всеки свой нерв.

Това беше едва първият ден от престоя й. Нещата не биваха да продължат в този дух.

Той отвори вратата в края на коридора и я покани да влезе. Алекса изненадано се озърна. Интериорът наоколо наподобяваше екзотична пещера. Стаята обаче бе претъпкана с уреди, необходими за лечебна физкултура.

— Не исках да изпратя детето си в Института по рехабилитация — отбеляза Райън. — Стига му близо тримесечният престой в болницата.

— Там тя ще е сред деца, спазвайки определена лечебна и учебна програма. Тук е изолирана и страхотно разглезвана.

— Наговорила си се с Мелиса! Знаех си! Вие двете искате да затворите Келси в института и затова сте готови на всичко — изсъска Райън.

— Споделям становището на Мелиса, но не съм се наговорила с нея! — ядоса се Алекса. — Та нали едва вчера се запознахме! Не може да не осъзнаваш убийствения ефект, който домашната изолация оказва върху Келси, но явно се чувстваш гузен, задето си завел дело за прехвърляне на попечителството?

— Отказвам да слушам подобни налудничави приказки в собствения си дом! Нямам намерение да търпя присъствието ти повече тук! Уволнена си!

Алекса скръсти ръце и го прикова с хладен поглед.

— Не можеш да ме уволниш. Имам договор.