Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (2)

Втора глава

Алекса последва Райън по внушителното, застлано с червен килим стълбище с пищно украсени перила. Фоайето, което прекосиха, конкурираше по размери всекидневната и столовата в жилището й взети заедно. Полилеят бе копие на онези, красели някога Версай. Иронична усмивка се прокрадна по лицето й.

— Какво ти е толкова весело? — подозрително я изгледа Райън.

Алекса се смути. Той я водеше с типична господарска походка.

— Доста претенциозна къща имаш — рече тя, — не се среща често подобно показно великолепие.

— Винаги ли се отнасяш така безцеремонно с пациентите си?

— Обикновено съм много по-тактична. Знаеш, че съм роден дипломат, но…

— Изглежда, този път тактът и дипломацията ти изневеряват.

— Може и така да е — подхвърли Алекса. Тя едва ли си би позволила подобно поведение, ако разговаряше с бащата на друг свой пациент. — Имението ти ми навява по-особени мисли. Дали не се идентифицираш с образите на Краля Слънце или Ред Бътлър от „Отнесени от вихъра“? Декорът е странна компилация от различни епохи и стилове.

— Не заслужаваш да ти покажа японската градина тогава. Току-виж си ме обвинила, че се превъплъщавам и в император Хирохито.

— Нима сам признаваш, че къщата е…

— Нелепа смесица — подсказа й Касиди. — Разбира се.

— Но доктор Елиндър спомена, че е новопостроена, довършена едва преди година. Да не би да избиваш комплекси по този начин, или имаш своите мании?

— В такъв случай бих си намерил някоя зашеметяваща русокоса красавица и бих я разкарвал насам-натам с екстравагантен кабриолет. Помпозните къщи едва ли биха ме привличали. Впрочем, наскоро навърших тридесет и пет години. Не е ли рано да се вманиачвам?

— Не знам. Домът ти е тъй нетипичен за теб, истинска гротеска…

— Благодаря за прямотата. Съгласен съм. Прилича на демонстрация на финансови възможности и вкус на новоизпечен парвеню. Наистина е малко смущаващо.

— Не разбирам… Ти се подиграваш, но явно си дал съгласието си за всичко това.

— Дадох на дизайнерката свобода на изява и тя се възползва. Намеси се в работата на архитекта, настоявайки за колони, величествено стълбище и подпиращ небесата свод. За първи път видях сградата, когато се преместих да живея в нея. Тогава ме споходиха мисли, сходни на твоите. Осъзнах, че отсега нататък ще обитавам дом, като че ли излязъл от собствените ми карикатури. Някои биха сметнали къщата за своеобразно отмъщение. Къпала ли си се под душ във формата на лебедова шия?

— Предполагам, че дизайнерката е била поредното ти завоевание, но любовта между вас вероятно се е изпарила при вида на това изумително фоайе.

— Него успях да преглътна. Но когато зърнах стенописа с африкански ловни сцени в спалнята, приключих с дамата.

Райън направи кисела физиономия. За нищо на света не желаеше да признае, че художничката, виновна за умопомрачителния кич, беше третата му мащеха — безсърдечно изоставена от любимия му баща, Рон Касиди. За разтуха, след развода нещастната Надин се бе отдала на дизайнерстване. Райън се оказа първият й клиент, а навярно и последният.

— Охо, декорът съчетава дори континентите! — едва се въздържа от напушилия я смях Алекса.

Навярно Райън се бе освободил от дизайнерката със същата експедитивност, с която бе зачеркнал и самата нея от живота си. И двете бяха сполетени от съдбата на низвергнати. Ала най-тревожното бе, че защитният й гард спрямо него бе започнал да се смъква. Не биваше да забравя, че Райън умее да се харесва на околните. Този път тя трябваше да устои на чара му.

Той усети отдръпването й. Видя как синият й поглед се вледени и леката й усмивка се стопи. Остави шегите настрани и се дръж делово, мислено се упрекна той. Крайно време беше да преминат към служебните отношения лекар — родител. Беше за негово, а и за нейно добро. Достатъчни бяха няколко минути, за да се почувства отново привлечен от нея. Ако можеше миналото да бъде забравено…

Но той бързо се съвзе. Не биваше да си позволява волности, макар трудно да можеше да й устои. Някога страстно се бе привързал към нея и раздялата им му донесе болка, макар от гордост да не го признаваше. Самото определение „болка“ бе твърде слабо да опише отчаянието, което го бе обзело, след като всеки бе поел по своя път преди две години. Беше отворил жестока рана в душата й и страданието, което й бе причинил, бе рикоширало в него самия. Спомни си последвалите мрачни дни, тъгата и самотата, останали след нея. Спомни си безумния гняв, който бе изпитал, задето тъй глупаво бе допуснал да се влюби. Упрекваше и нея, защото го бе довела до ръба на истерията.

Но независимо, че миналото тегнеше помежду им, Райън не можеше да откъсне очи от нея. Доставяше му удоволствие да се взира във фините й черти, във високите скули, в нежния овал на лицето и красиво оформената уста. Погледът й сякаш отразяваше небесната синева. Гъстите дълги червеникаворуси коси се спускаха като водопад по гърба й и предизвикваха възхищението на мъжете и завистта на жените. Имаше тяло с идеални пропорции, подчертани от прилепнали джинси, тревистозелен корсаж и светло сако. Райън сякаш усещаше съблазнителните й форми под пръстите си. Чудесните гърди, тясната талия, плавно очертания ханш и дългите изваяни бедра, които бе галил до забрава.

И сега през него премина гореща вълна. Беше го изкушила още в мига, в който за първи път я бе зърнал близо до една бензиностанция. Стоеше до уличната сергия за плодове и зеленчуци, от която и той често пазаруваше. Странно, но не бяха се засичали досега.

Дъхът му бе секнал от изненада и той я бе наблюдавал отстрани, любувайки се на отмерените й грациозни движения. Тя дори не подозираше, че е обект на нечие възхищение.

Уж не възнамеряваше и да й се представи, нито пък да я проследи, но в момента, в който тя влезе в колата си и понечи да потегли, без дори да погледне към него, Райън като безмозъчен хлапак се втурна към нея. Не беше сама. До нея седеше друга блондинка, за която по-късно узна, че е сестра й, Кари. Двете момичета го изгледаха недоумяващо, когато почука на стъклото. Вниманието на непознатия явно ги смути. Райън употреби всичкия си чар и остроумие, за да спечели доверието й. Когато най-сетне успя да научи името и телефонния й номер, се почувства на седмото небе. Като младеж, приет с приз в Йейлския университет.

Следващите осем месеца се оказаха най-щастливите в живота му. Миговете, прекарани заедно, останаха и след раздялата им неповторимо вълнуващи за него.

Остра болка прониза съзнанието му при спомена за пребледнялото й от мъка лице, когато й бе съобщил решението си да се разделят. Тя не заслужаваше подобна участ. Но и той бе изпаднал в депресивно състояние, завладян от мрачни мисли за безизходица. И макар образът й постоянно да спохождаше мислите му в малките часове на нощта, той никога не й се обади повторно. Така беше живял до днес.

Гласът й, рязък и студен, го извади от унеса.

— Защо ме гледаш така?

Райън бързо извърна поглед.

— Как? Извинявай — леко развеселено рече той. Да се измъква от конфузни ситуации бе един от основните му таланти. Умееше да излиза от всяко положение, давайки си вид, че нищо не се е случило.

— Няма нищо — измърмори Алекса. Някога тя би се изчервила и почувствала неудобно от въпроса си. Но не и сега. — Дебнеш като чакал.

Той се замисли, дали не целеше да го уязви.

— Чакал ли каза? Харесва ми образността на сравнението ти. Впрочем, в момента работя над карикатура на известен политик със силен уклон към фашистките групировки. Бих могъл да му придам израза на чакал и да го включа като постоянен персонаж в някоя от поредиците си. Следи печата около Четвърти юли! Навярно тогава ще ги публикуват.

— Шаржовете ти не ме интересуват. Никога не са ми допадали.

— Мнението ти, между впрочем, съвпада с това на висшите кръгове. Казаха ми, че президентът по-скоро би подал оставка, отколкото да погледне работите ми. Получавал съм заплашителни писма от двете камари на Конгреса, от разни организации на активисти. Това е политиката. Към неприятелите ми спадат и определени артистични, бизнес и религиозни кръгове. Списъкът им постоянно набъбва.

— И това ти доставя удоволствие, нали? По-добре мразен и мразещ, отколкото конформист, обичан от всички, такава май е философията ти?

Той устоя на погледа й.

— По-неангажиращо е — хладно подхвърли Райън. — Не изисква прахосване на чувства. И тъй като ближните ми неминуемо се превръщат в мои врагове, считам за по-честно да не ги залъгвам.

— Никога не си бил чак толкова откровен към хората. — Ядът в очите й се предаде и на гласа й. — Никога не си имал открити мисли, нито чувства. Ти си най-големият циник, когото познавам.

— Благодаря! Доста хора биха били поласкани от подобна титла.

Усмихнат самодоволно, Райън продължи по стълбите.

Нямаше друг избор, освен да го последва. Бе се подготвила, още когато се съгласи да приеме малката Келси за пациент. Трябваше да потисне враждебните си чувства към бащата и изцяло да се посвети на детето.

Минаха през високи двойни бели врати, водещи до просторна светла спалня. Очите й удивено пробягаха по стените — всяка боядисана в различен тон — по яркия портокаловооранжев килим и отрупаните с кукли шкафове като в магазин за детски играчки. Огромен дървен куклен дом запълваше един от ъглите, приютявайки още дузина кукли, докато в другия се кипреше дървено конче, шарено като дъгата. Сред тази приказна обстановка рязко се открояваше болнично легло, с трапец и пръстен за повдигане над него. В леглото лежеше момиченце с неравно подрязани до брадичката пясъчноруси коси и големи кафяви очи с цвят на тъмен шоколад. Беше облечено в яркожълто трико, с апликация на еднорог върху гърдите. Дъхът на Алекса секна. Детето поразително приличаше на баща си, макар чертите му да бяха много по-фини и нежни. До леглото стоеше инвалидна количка и напомняше за нещастния обрат в живота на малката Келси Касиди.

Алекса хвърли поглед към Райън и усети напрежението му.

— Келси, мила, това е Алекса Шоу, физиотерапевтката, с която ще работите отсега нататък — насили се да прозвучи безгрижно Райън. — Кажи „здравей“, Келс.

Келси бързо отвърна очи от телевизионния екран.

— Защо трябваше да се появи точно по средата на филмчето ми, мамо? — недоволно рече тя на жената, седнала до леглото.

Едва тогава Алекса забеляза дребната, нежна, с модно подстригани мастиленочерни коси брюнетка в огромния син кожен фотьойл. Беше изключително привлекателна, с добре поддържана фигура, плътно подчертана от тесни черни джинси и мек памучен пуловер.

Значи това беше бившата му съпруга, майката на неговото дете. Изглеждаше около тридесетгодишна. Нервност и нагласа да се отбранява докрай, се долавяха в начина, по който се надигна от мястото си.

— Защо си още тук, Мелиса? Не спомена ли, че си тръгваш следобед? — Тонът на Райън бе подчертано враждебен.

— Е, не си тръгнах — със същия тон му отвърна тя. — И какво от това?

— Тихо! — извика Келси, съвършено имитирайки настръхналия тон на родителите си. — Гледам предаването!

— Ще запишем остатъка на касета, захарче — обади се Мелиса и натисна някакво копче върху дистанционното управление. — Ще го гледаш по-късно.

— Искам сега! — нацупи се Келси.

— Сапунените сериали не са за малки деца. — Райън изгледа Мелиса накриво. — На нейната възраст момиченцата четат или рисуват.

— Мразя да чета и да рисувам — заяви Келси. — Обичам да гледам телевизия. Не желая да правя друго, нито при мен да стои тази докторка — посочи тя с пръст Алекса.

Алекса побърза да се намеси.

— Съжалявам, но трябва да се примириш с присъствието ми за известно време. Хайде да се запознаем, Келси. — И младата лекарка сърдечно се приближи към леглото. После подаде ръка и на следящата я с поглед жена от другата страна на леглото. — Вие ли сте майката на Келси? Приятно ми е да се запознаем.

Жената я погледна предпазливо, а после стрелна изпитателно навъсения Райън, който неодобрително ги наблюдаваше.

— Позволете да ви представя — най-сетне пое инициативата той. Една абсолютно невинна фраза, но тонът, с който я произнесе, сякаш ги обвиняваше в престъпна конспирация. — Алекса Шоу, това е Мелиса Михалис, майката на Келси.

— Наричам се още и Мелиса Касиди — косо го изгледа тя. Очевидно знаеше, че той не одобрява, задето бе запазила фамилното му име. — Понякога е по-практично да използваш името на съпруга си след развода, особено ако имате дете — безгрижно додаде тя.

— Разбирам — измърмори Алекса. Надяваше се да прозвучи достатъчно безпристрастно, чувствайки се като демилитаризирана зона между две воюващи държави.

— Тогава защо не използваш фамилното име Уебър, мамо? — изписука Келси. — Нали имаш дете и под това име? — Момиченцето открито изгледа Алекса — една обезоръжаваща комбинация от невинност и жлъч. — Имам братче на име Кайл, но мама не е разведена с баща му, защото никога не се е омъжвала за него. Не е нужно да си женен, за да имаш дете, нали?

Алекса последователно изгледа каменното лице на Райън, изплашеното на Мелиса, и Келси, която сияеше доволно. Нищо чудно, каза си тя, момиченцето бе попаднало право в целта с привидно спонтанното си подхвърляне. Алекса не се заблуждаваше. Забележките на малката бяха старателно подбрани, така че да постигнат максимален ефект. Учудващо за крехката й възраст.

Райън веднага се намеси в ролята на загрижен баща.

— Вярно е, че една жена може да има дете и без брак, но аз твърдо вярвам, че децата са най-щастливи, когато родителите им са свързани в семейство. Разбирам, че телевизията, а и собствената ти майка ти поднасят други примери, но аз смятам, че това не е правилно и ти няма да правиш такива неща, когато пораснеш.

— Какъв лицемер си, Райън! — сърдито възкликна Мелиса.

Алекса улови погледа на Келси да се плъзга от единия към другия родител, а после самодоволно да се спира върху телевизионния екран. Едва ли имаше нужда от диплома по детска психология, за да разбере, че детето съзнателно бе засегнало болното място в отношенията между родителите си, за да продължи необезпокоявано да гледа сериала.

— Хайде да прекратим престрелките и да се хванем на работа — смело се намеси в конфликта тя. — Искам днес Келси да започне с някои по-статични упражнения. Донесла съм уреди с мен. Искаш ли да те закарам до колата, Келси, за да ги вземем?

— Но навън заваля — едновременно се обадиха Райън и Мелиса.

Алекса се учуди дали това не беше първото им единодушно становище от години.

— Само ръми — любезно ги поправи тя, — няма нито светкавици, нито гръмотевици. Следобедът е топъл. А освен това, няколко капки вода няма да ти навредят, нали, Келси? Ти не си лошата вещица от „Магьосника от Оз“, която дъждът топи като захар.

— Ще настине, ако излезе навън и се измокри — възпротиви се Мелиса.

— Това е абсурд! Не можеш да изведеш болно дете под дъжда — решително се присъедини и Райън.

Алекса сви рамене.

— Тогава ще отида сама. — Тя бавно се запъти към вратата, поглеждайки скрито към Келси. Малката не я разочарова.

— Искам навън! — изкрещя тя. — Обичам дъжда и няма да се разболея! — Детето се опита да се изправи в леглото. — Вдигнете ме оттук! Излизам!

Алекса се върна до леглото.

— Тогава хвани трапеца и опитай максимално да се преместиш към количката — предложи тя. — Нека видим колко сила имаш и какво трябва да направим, за да заякчим мускулите ти.

Келси се повдигна и се пресегна към трапеца, но в същата минута Райън я грабна на ръце.

— Ако искаш да седнеш в количката, ще те пренеса, мила. Можеш да се придвижиш по верандата, защото е покрита, но…

— Навън действително само леко ръми — вмъкна Мелиса. — Мисля, че Келси все пак може да отиде до колата. Колко хубаво ще бъде да си поиграеш в дъжда, нали, скъпа? Спомняш ли си как подскачаше из локвите на детската площадка?

— Да, да — извика Келси и се вгледа в Алекса. — Как ти беше фамилното име?

— Шоу, Алекса Шоу — отвърна лекарката.

Убедена беше, че Келси се готви за поредния номер.

— Значи, имаш само едно фамилно име? — сладко пропя тя и Алекса кимна деликатно. Резултатът не закъсня. — И аз, като мама, имам две фамилни имена. Понякога съм Келси Касиди, а друг път — Келси Уебър, защото Джак се казва така. Той е таткото на Кайл и живее с нас, и също ми е баща. Днес съм Келси Уебър — със същинско наслаждение съобщи момиченцето. Попадението беше точно. Това не беше невинно детско бърборене. Келси чудесно осъзнаваше въздействието на думите си върху баща й. Болезнена червенини плъзна по лицето на Райън и той бързо наведе очи.

— Хайде, Алекса или как ти беше името, да отидем към асансьора — изчурулика Келси, задвижвайки колелата на инвалидната количка.

Алекса обърна гръб на настръхналите родители и я последва в просторното фоайе.

— Може би ще е по-разумно, ако избегнеш дъжда, Келси — все пак каза тя, когато останаха сами. — Току-виж си се стопила.

— Гледала съм „Магьосника от Оз“ — дяволито подхвърли момиченцето. — Лошата вещица наистина се стопи!

— Правилно. А сега ти си в нейното положение. Затова внимавай с водата!

— Ако кажа на татко какво ми говориш, веднага ще те уволни.

— Вярвам ти. Тогава майка ти ще реши, че аз съм най-добрият физиотерапевт за теб и родителите ти отново ще се скарат. Видях как ги насъскваше. Да не би да ти харесва постоянно да се дърпат?

— Когато се карат, ме оставят на мира.

— И можеш да гледаш телевизия на спокойствие.

— Да. Знаеш ли, че татко иска да живея при него. Иска да получи попечителство над мен и е направо бесен, че Джак се подхлъзна с мотоциклета и аз, която бях отзад, паднах и се ударих лошо.

— Така ли? — замислено отвърна Алекса. Детето на Райън беше пострадало по вина на любовника на бившата му съпруга и баща на второто й дете. Към това се прибавяха и изострените отношения между Райън и Мелиса, както и напрегнатото положение в семейството, за което доктор Елиндър й бе споменала.

— А ти намрази ли Джак? — откровено се заинтересува Алекса.

Келси я изгледа, искрено изненадана.

— Не. Той не е виновен. Беше нещастен случай.

— Джак сигурно се чувства ужасно.

— Видях го дори да плаче — кимна детето. — Не можах да повярвам! Мама често плаче, но Джак — никога.

— Ами баща ти?

— Не плака, но много се натъжи. И е направо бесен — натърти на последната дума момичето.

— Семейството ти прилича на клокочещ вулкан, мила.

— Така е. Всички са недоволни, всички се карат… Ако си свикнала на спокойствие, по-добре стой далеч.

Стигнаха до асансьора и Алекса помогна на детето да влезе с количката.

— Наистина предпочитам тишината и спокойствието, и считам, че с твоя помощ напрежението между двата лагера ще отслабне. Току-виж, родителите ти сключат примирие.

Навън дъждът се бе усилил, започваше буря. Алекса въздъхна.

— Прилича на наводнение. Не можем да излезем.

— Защо не? От водата ли се боиш, Лоша вещице? — предизвикателно извика Келси.

— Не. Но ако се измокрим до кости, ще заприличаме на удавени плъхове. — Светкавица проряза небето и изтрещя гръм. — Това решава нещата — отсече Анекса. — Трябва да те върна горе, преди количката да е привлякла мълния и да станеш на въглен.

— Как могат да се говорят на деца такива ужасни неща? — внезапно се обади Райън зад гърба й.

— Тя се пошегува — додаде зад него Мелиса. — На Келси й харесва.

— Разбира се! Има ли нещо по-забавно от електроекзекуцията на дете — саркастично продължи Райън. — Само че аз не желая да слушам подобни шеги за детето си. Ясно ли е?

Този път предупреждението му беше отправено към нея, а не към бившата му съпруга.

— Да — кимна Алекса, — макар да считах, че щом човек е склонен да използва недъзи, престъпления и политически скандали за теми на карикатурите си, то би могъл да открие смешното във всичко.

Райън внезапно се приближи към нея и тя импулсивно се отдръпна. Не се докоснаха, но от близостта му по тялото й полазиха тръпки.

— Боя се, че няма да се разберем — отсече Райън, очите му мятаха мълнии. — Уважавам мнението на доктор Елиндър, но този път ще й се наложи да ни препоръча друг физиотерапевт. Ще уредя да ти изплатят обезщетение за ангажимента и за днешната визита, но услугите ти тук са нежелани, Алекса.

Беше майстор на официалните откази. Ето че я бе отрязал за втори път — някога като жена, а сега като професионалист. Тя си пое дълбоко въздух, мъчейки се да не избухне.

— Услугите й са не само желани, но и задължителни — веднага даде отпор Мелиса. Тя бързо пристъпи към Алекса и я прегърна през рамената. — Няма да позволя да я прогониш! Тя е най-подходящият терапевт за Келси и аз настоявам да остане.

— Позна, Алекса! — прошепна Келси. Кафявите й очи просветнаха с уважение.

Алекса не се въздържа и се усмихна. Въпреки лукавството си, Келси си оставаше дете.

— Предсказанията са моя втора специалност — пошегува се тя.

— И какво ще се случи сега? — залюбопитства момиченцето.

— Нека аз да ти обясня — решително се намеси Мелиса и изгледа изпод вежди бившия си съпруг. — Алекса ще остане. Тя е единственият човек из медицинските среди, който не ти се подмаза, Райън. Ти не обичаш такива, нали? Искаш да се отървеш от нея, защото тя се отнесе към мен прилично, а не като към истерична невменяема.

— Ако хората те считат за истерична, то причината е в поведението ти, Мелиса — студено я прекъсна Райън.

— Детето ми катастрофира, а болничният персонал ми обърна гръб, защото всички се прекланяха пред великия Райън Касиди. Господин „Художествено дарование“! Господин „Карикатурист Номер Едно“! — повиши тон Мелиса.

В гласа й действително се долавяха истерични нотки. Алекса си припомни възхитителната характеристика, която доктор Елиндър бе дала за Райън, и твърде резервираната — за бившата му съпруга.

— Така беше — обърна се Мелиса към Алекса. — Той омая всички, от лекарите до санитарите! Рисуваше им карикатури, подари им албумите си. Можех ли да се конкурирам с него? Даде съвсем ясно да се разбере, че той плаща разноските, а аз бях вечно недоволната — някаква кавгаджийка, с която не бяха длъжни да се съобразяват…

— Говориш глупости — прекъсна я Райън ядосано. — Отрицателното отношение го дължиш единствено на себе си. Никога не съм търсил благосклонността на персонала. Страхувах се за здравословното състояние на детето. Настоявам да престанеш с тези комедиантски обвинения. Те разстройват Келси.

Алекса стрелна Келси с очи, но момиченцето не изглеждаше обезпокоено. То попиваше всяка дума, като внимателно преценяваше ситуацията.

Алекса мигновено предугади развоя на събитията. Дори не се изненада, когато Келси изкрещя с пълен глас:

— Искам Алекса да остане! Колко си лош, татко! Тя иска да ми помогне, а ти не искаш да оздравея! Ти ме мразиш, както мразиш мама и Алекса! — Сълзи бликнаха от очите й. — Не искам да стоя повече тук! Искам да отида при мама, при Джак и Кайл! Ако не ме пуснеш при тях, връщам се в болницата! Не искам да остана при теб!

Райън пребледня като платно. Болка измести яда от лицето му. Алекса неволно изпита състрадание към него. Стори й се зашеметен. Мелиса се спусна към детето и го залюля в прегръдките си, нашепвайки му успокоителни слова.

Това малко момиче бе самият дявол, призна Алекса, смутена и същевременно удивена от майсторските манипулации на Келси. Тя не хранеше илюзии към тази внезапно бликнала благосклонност към нея.

Райън отстъпи.

— Мило мое момиче, разбирам колко си разстроена — тихо, с отпаднал глас продума той. — Успокой се, моля те! Не бива да се изнервяш така…

Дъщеря му беше неговата Ахилесова пета — единственото същество, към което не се отнасяше резервирано и безпристрастно. Алекса все още си спомняше хладната му непричастност към самата нея в кризисни моменти.

Когато бе пожелавал, й бе позволявал да се приближи до него, а след това — тряс! — бе блъсвал вратата в лицето й, докато накрая скъса окончателно. Дори и най-интимните им преживявания вечно биваха последвани от кавги, чийто неминуем инициатор бе той.

— Келси, изслушай ме! — помоли Райън.

Детето незабавно престана да плаче. Сълзите пресъхнаха, хленченето и риданията секнаха. Не се чу дори подсмърчане. Келси вдигна големите си шоколадовокафяви очи към баща си.

— Скъпа, знаеш колко те обичам и как искам да оздравееш — продължи той. — След като желаеш да се упражняваш с Алекса, имаш съгласието ми.

— Благодаря ти, татко! — щастливо се усмихна Келси.

Навярно това е обичайната й тактика, предположи Алекса. Насъскай мама срещу татко, изиграй сценка и получаваш всичко, което пожелаеш. Поведението на Келси сериозно я обезпокои — тя щеше да си има работа с едно контузено, психически и емоционално изтормозено дете, разглезено от околните. Време беше да наложи авторитета си — в случай, че поемеше лечението на малката пациентка в свои ръце.

— Има нещо, което искам да изясним, преди да се съглася да работя с Келси — издигна твърдо глас Алекса. — Искам да потвърдите официално, че не мога да бъда уволнена преди преустановяване на предприетите от мен процедури.

— Разумно — одобри Мелиса. — След като Райън ви ненавижда, той винаги може да ви посочи вратата в случай, че нямате правна защита.

— Договорът трябва да е подписан от трима ви — настоя Алекса. — Не бих желала и Келси да поиска да се отърве някой ден от мен само защото упражненията могат да й се сторят досадни или трудни.

— Никога не бих го сторила — с ангелско личице запротестира момиченцето.

— Ще помоля адвоката си да състави утре договора — хладно се обади Райън.

— Бих искала да започнем още днес. — Алекса демонстрира решителност, която в действителност й липсваше. Но настойчивостта бе от съществено значение при рехабилитация и тя се нуждаеше от такава в случая, за да издържи.

— Ще те чакаме с Келси в детската стая — махна й Мелиса и забута количката на дъщеря си към асансьора. Алекса ги последва.

— Минутка, Алекса — закова я гласът на Райън.

Тя се обърна. Настъпи кратка, неудобна и за двамата, тишина. Райън се изкашля.

— Мелиса спомена нещо за недоброто ми отношение към теб. Това не е вярно.

— Няма значение — повдигна рамене Алекса.

— Но е от значение твоето враждебно отношение към мен. Няма да позволя да настройваш дъщеря ми срещу мен.

Тя премигна и от изненада дори не успя да се обиди. Докато отчаяно търсеше отговор, Райън поднови словесната си атака.

— Появата ти днес не е случайна, нали? Помолила си доктор Елиндър да те препоръча и тя се е съгласила, без изобщо да подозира мотивите ти. Виждам, че не си губиш времето. Твърде бързо се съюзи с Мелиса и насъска дъщеря ми.

— Но защо? — в пълно недоумение изрече Алекса.

— Защото търсиш отмъщение. Затова.