Барбара Бозуел
Сладко отмъщение (10)

Десета глава

— Келси вече е легнала — хладно я осведоми Райън. — Напразно си дошла.

Нервите й всеки момент можеха да й изиграят лоша шега. Той чудесно знаеше, че тя не бе тук в качеството си на специалист-терапевт. Райън явно започваше да й отмъщава.

— Не съм дошла заради Келси. Дойдох, за да поговоря с теб.

Погледът му се плъзна покрай нея и проследи колата на Натаниъл.

— Приятелят ти ще те чака ли?

— Натаниъл не ми е приятел — твърдо устоя на погледа му тя.

Райън продължаваше да й препречва входа.

— Не е ли? Но ти се постара да ми го докажеш.

— Напразни усилия. И без това не ми повярва.

Тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.

— Не съм дошла, за да се препираме, Райън. Ако не ме искаш, си тръгвам.

Не възнамеряваше да се унижава. Погледът й се спря върху решителната му брадичка и пронизителните тъмни очи. Райън изглеждаше недостъпен.

Точно в този момент Натаниъл натисна газта и се изстреля по шосето, със скоростта на състезателна кола.

— Охоо, оставаш без превоз! — възкликна Райън. — Лошо. Сега заседна.

— Не — вирна глава Алекса. Вече знаеше как да се защитава. И как да се изплъзне. — Винаги мога да повикам такси.

— Естествено. Телефонната будка е само на няколко пресечки оттук.

— Видях я по пътя. Нощта е приятна. Мога да се поразходя.

И с гордо вдигната глава Алекса заслиза по стълбището.

— Ще се изненадаш ли, ако нарека постъпката ти блъфиране и не те спра? — Райън я последва няколко стъпала, но не я настигна.

Само няколко крачки и щеше да е до нея. Ако желаеше. Ако, изплака Алекса и се застави да забрави фалшивите си надежди.

— Ще се изненадаш ли, ако измина целия път до телефонната будка и си поръчам такси?

— Да. — Райън бе вече в подножието на широкото стълбище. — Така едва ли би помогнала на брат си. Би ме вбесила още повече, а аз съм достатъчно бесен от днес.

— Не се поддавам на заплахи — подхвърли през рамо тя и продължи да върви.

— Но обичаш да ги отправяш към други, нали?

Предизвикателният му тон я закова на място.

— Никого не заплашвам — презрително процеди тя.

— А какви бяха онези заплахи с всемогъщите Тримейн?

Тя мигновено се извърна.

— Искаш ли да поговорим за Бен и за случилото се?

— Защо не заповядаш вътре да обсъдим нещата, Алекса?

Райън бавно тръгна към входната врата. Да се реши ли да го последва? Или да избяга? Ако сега му обърнеше гръб, щеше ли да я последва? Или щеше да я остави да си отиде, както преди?

— Алекса, върни се.

Престана да мисли, да анализира.

— Предпочитам да си вървя. Можеш да обсъдиш проблема с адвоката на Бен.

Кръвта бушуваше в ушите й, пулсът й препускаше. Обърна се и гордо закрачи по алеята.

Само след миг Райън я настигна. Пръстите му се впиха в китката й и тя рязко се спря.

— Хайде да опитаме отново. Ще кажа „Влез с мен вътре, Алекса“, а ти ще ми отговориш… — Той я изгледа с очакване.

— Ами ако не отговоря? Ако просто си тръгна?

— Опитай и сама ще видиш докъде ще стигнеш.

Погледите им се сблъскаха. Тя пристъпи напред. Не стигна далеч. Той не изпусна китката й.

— Идваш с мен, Алекса. — Гласът му бе тих, но изпълнен с мъжка решимост. — Или ще вървиш сама, или ще те прехвърля през рамо. Избирай!

— Предпочитам да вървя — с достойнство отвърна тя. Но това беше само фасада. Стомахът й се сви, главата й се замая, а коленете й омекнаха.

Райън освободи китката й, но ръката му се спусна и пръстите им се преплетоха. Тръгнаха към къщата в пълна тишина, като нейната ръка бе здраво стисната в голямата му топла длан.

На входа Райън се отдръпна, за да й позволи да мине, но й остави само толкова място, че да гарантира допира им. Когато тя се плъзна покрай него, и двамата потръпнаха.

За миг спряха. Небесносините й очи се взряха в неговите — неспокойни и тъмни. Бяха тъй близо един до друг, че усещаше топлия му дъх и споменът за ласките им премина през тялото й като ток.

— Бен ли те изпрати? — наруши напрегнатата тишина той.

— Какво?

Тя усети странна омая. Начинът, по който я гледаше, размиваше всички свързани мисли в главата й.

Потрепери и се вмъкна в огромния вестибюл — по-далеч от него. Видя как той затвори вратата, а после я заключи.

Пое си дълбоко дъх.

— Бен не ме е молил за нищо. Исках да се извиня вместо него. Това, което е сторил, е ужасно, но…

— Ти желаеше отмъщение и брат ти го е извършил. — Беше се надвесил над нея — горещ и мускулест.

— Не. Дори Кари не е знаела какво прави Бен. Мислил си, че съм аз? Че съм на дъното на номерата? Че съм ги измисляла и одобрявала?

— Възможността ми мина през ума.

— Ето защо избяга от изложбата и ме изгледа като най-търсения престъпник в Америка!

— Определено възнамерявах да поговоря по-късно с теб, но ми трябваше време да асимилирам истината за всички произшествия. Предполагах, че неволно съм се превърнал в мишена на група разярени фанатици. Предполагах, че някой мой комикс ги е обидил. А през цялото време твоето братче ми се е надсмивало.

— Бен е способен на всичко, особено ако се отнася до мен или Кари.

— Бесен е, задето те засегнах ли?

Алекса кимна и извърна очи.

— Не съм искала отмъщение, Райън. През цялото време исках… — Гласът й неспокойно заглъхна.

— Какво си искала, Алекса? — тихо я попита той.

— Теб — прошепна тя с поглед, вперен в килима. — Исках да се върнеш.

— А сега? Искаш ли ме още, Алекса? Или са истина думите ти, че не ме обичаш?

Тя нервно прекара ръка през косите си.

— Тогава си вярвах.

— И аз тогава вярвах, че съм престанал да те обичам, цели две непоносимо дълги и нещастни години си го повтарях. И живях с последствията.

— Имаш предвид номерата на Бен?

— Не, имам предвид липсата ти. — Райън мрачно се усмихна. — Хайде да оставим спора настрани, Алекса. Нека бъдем честни един към друг. Искаш ли ме?

Тя пламна. Страхуваше се, че започва да разбира. Ами ако Райън й готвеше клопка, заставяйки я да признае любовта си към него? Би могъл спокойно да я отблъсне след това и да си отмъсти за всички злини, причинени от Бен. Отмъщението раждаше отмъщение.

Алекса го изгледа, останала без дъх. По пътя към него бе осъзнала, че го обича, а любовта бе свързана с доверие. След като го обичаше, тя трябваше да му се довери. Беше я наранил преди време и й беше признал, че е сгрешил. Ако искаше да имат съвместно бъдеще, трябваше да загърби болката и да започне на чисто. Трябваше да му даде шанс. И да му повярва.

Небесносините й очи преливаха от вълнение.

— Искам те, Райън! — страдалчески се изтръгна от нея. — Обичам те, винаги съм те обичала. Дори когато мислех, че те мразя, пак те обичах. Ако ти ме желаеш…

— Ако?! — Той я грабна на ръце.

Тя автоматично обви крака около бедрата му, а ръцете й се плъзнаха около врата му. Полата й се вдигна, а гърдите й легнаха върху неговите. Райън притвори очи. Могъщо желание го разтърси. Притисна я към себе си.

— Обичам те, Алекса! Не искам никога да се усъмниш в чувствата ми. Възнамерявам да ти го напомням през целия ни живот.

Тя отдръпна глава и се взря в очите му.

— Звучи като предложение — едва се осмели да отрони тя.

— Защото е предложение. Предложение, закъсняло с две години.

Той докосна устните й примамливо.

— Кажи „да“, Алекса. Кажи, че ще се омъжиш за мен. Твърде много време пропиляхме един без друг.

Предлагаше й брак?

— Не мога да повярвам, Райън!

— Може би това ще помогне… — Устните му докоснаха нейните.

Тя изскимтя, когато целуна врата й, ухапа я игриво, а след това прокара език по кожата й. Тя плъзна ръка по мускулите на гърба му, като отметна назад глава да се наслади на милувките му. Силните му ръце й вдъхваха сигурност. Бавно и сластно ръцете му се плъзнаха под полата й, погалиха бедрата й и ги придърпаха към него.

Алекса напрегнато се притисна към набъбналата му мъжественост. Той беше твърд и неотклонно търсеше взаимност, тя бе нежна, женствена и покорна.

И двамата трепереха от възбуда.

Устните им се потърсиха и се сляха, езикът му проникна в устата й, докосна нейния, а после разучи всяка сладостна гънка. Целувката им ставаше все по-страстна и по-страстна.

Едва дишаха, когато се откъснаха един от друг. Лицата им аленееха, телата им пламтяха, обгърнати от жар.

— О, Райън — прошепна Алекса.

Цялата пулсираше от желание. Устните й заиграха по мускулестия му загорял врат. Гърдите й настръхнаха, жадувайки милувки. Искаше го, нуждаеше се от него.

— Все още не си ми казала дали ще се омъжиш за мен? — напомни й Райън.

Тя разтвори бедра и бавно се спусна на земята. Ръцете му здраво я притиснаха. Дишането й се учести и тя изхриптя. Страст замъгли очите й.

— Да, Райън, искам да се омъжа за теб.

— Любима! — Той почти я смачка в прегръдките си. — Направи ме най-щастливия човек на земята.

— И аз съм щастлива — прошепна тя. — Не мога да повярвам, че се събрахме отново.

Камък бе паднал от сърцето й. Съмненията, угрижените мисли и самотата най-сетне я изоставиха. Мъжът до нея й дари сигурност.

— Остани тази нощ с мен, Алекса.

— Да, ще остана.

Той я вдигна на ръце като в класически любовен филм и я понесе нагоре по стълбите.

Спалнята му беше цяло откритие. Тя се разсмя.

— Надин се е престарала. Липсват единствено лианите, за да се почувстваме Тарзан и Джейн.

— Веднага ще продам къщата — обеща Райън. — Не желая повече да живея в карикатурен дом.

— Чудесно би било да имаме хубаво, голямо жилище с ателие за теб и стая за Келси, когато ни дойде на гости — размечта се Алекса, играейки с токата на колана му. Миг след това пръстите й се спуснаха по ципа му и Райън изстена, като притисна ръката й и зацелува всяко нейно пръстче.

— Ами близнаците, които ще се родят? — подхвърли той. — Нужно е място и за тях.

— Съгласен ли си на още едно котило? — подразни го тя.

— С нетърпение го очаквам!

Той разкопча първото копче на пуловера й и целуна шията й. После бавно разкопча второто, третото и четвъртото, прокарвайки пътечка от целувки по гладката й кожа. Изпод разтворения пуловер гърдите й блеснаха бели, преливащи от чашките на ниско изрязания сутиен. Връхчетата им, настръхнали и розови надничаха изпод дантелата.

Беше прекрасна в женствеността си. Райън положи длан върху всяка гърда и нежно помилва пъпките им. Алекса впи нокти в гърба му. Телата им прилепнаха. Пуловерът й бавно се плъзна на земята.

Той я придърпа към огромното легло и я сложи на скута си. Ръцете му обвиха кръста й и той щастливо потри нос във врата й.

— Радвам се, че сме заедно, Алекса.

— И аз, Райън.

Тя положи глава на рамото му, ръката й потърси неговата и за момент двамата се отдадоха на насладата от близостта.

Но после страстта им се разгоря неудържимо. Дрехите се превърнаха в пречка и те ги смъкнаха от себе си с шеметна бързина.

— Искам да те целувам, Алекса. Тук и тук… — Устните му погалиха връхчетата на гърдите й, после се спуснаха към пъпа, игриво дразнейки малката му кухина с език. — Искам да целуна всяко местенце на тялото ти, любима.

Тих вик се изтръгна от гърлото й, когато Райън направи пътечка от целувки от корема до влажната й женствена топлина. Огнени тръпки от желание, неизпитани дотогава, пронизаха тялото й. Беше на ръба на безпаметно удоволствие. Името му се отрони от устата й, когато вълшебните вълни на екстаза я заляха. Той не й даде време да си отдъхне. Покри тялото й със своето и леко, внимателно навлезе в горещата й плът. Тя го посрещна, жарка и всепоглъщаща.

— Обичам те! — сключи около него бедра Алекса.

Това беше много повече от секс. Беше любов, надхвърляща физическото желание. Беше се самозалъгвала, че не го обича. Тя и Райън си принадлежаха; любовта им бе благословена.

— Ела, любима — изстена Райън. — Последвай ме.

Тя цялата му се отдаде, потопена в силата на любовта. Ръцете им се сплетоха над главата й и страстни вълни от удоволствие ги заляха, разбивайки се в телата им до пълна обща насита.

Дълго след това се наслаждаваха на топлината на отпуснатите си удовлетворени тела.

Най-сетне Алекса въздъхна успокоена и се протегна под него. Райън вдигна глава и я погледна в очите. Любовта преля в усмивката им.

— Мисля, че трябва да определим датата на сватбата — погледна я Райън.

— Какво ще кажеш за напролет? Ще имаме достатъчно време да…

— Но това е след няколко месеца — запротестира той. — Нека бъде идната седмица.

— Искам да се порадвам на годеничеството — сгуши се в него Алекса. — Бих искала да организираме чудесна сватба.

— Сигурна ли си, че това искаш, скъпа?

Тя вдигна лице, за да го целуне.

— Да. Има още една причина, Райън. Келси. Бих искала да я видя как пристъпва след нас на сватбената церемония.

— И вярваш, че тя ще проходи до пролетта? — осмели се да помечтае Райън.

— Тя бързо напредва — кимна Алекса, — но се нуждае от по-интензивна физическа, както и образователна програма. Не бива да я изолираш у дома.

— За Детския център по рехабилитация ли намекваш?

— Това е първокласно медицинско заведение. Гарантирам ти, че ще й се отрази чудесно. А това ни довежда до Мелиса…

— Не — възпротиви се Райън, — да не говорим за нея сега. Тя ще се зарадва, ако изпратя Келси в центъра…

— Мисля, че трябва да увеличиш издръжката на детето си, Райън — прекъсна го Алекса. — Келси расте и потребностите й се увеличават. Джак и Мелиса са във финансово затруднение и в името на дъщеря ти ние трябва да им помогнем.

— Боже господи! Женя се за адвокатката на бившата си съпруга!

— Знам, че си любещ баща — взе лицето му в ръце Алекса — и затова ще се наложи да преодолееш враждебността си към Мелиса. Става дума за Келси, любими.

Той целуна дланите й.

— Вярвам, че ще се зарадва на женитбата ни. Тя те харесва, Алекса. Бих искал брат ти и сестра ти да не ме мразят толкова, макар и да ги разбирам. Ще ми простят ли някога, задето те нараних?

— Да — топло кимна Алекса. — Времето ще заличи неприязънта между теб и тях… О, не! Те се скараха на изложбата и изфучаха към дома си. Трябва да се обадя на Кари да не се притеснява за Бен. Може би ще се сдобри отново с Тайлър. Дано не съм закъсняла!

Райън й подаде телефона. С туптящо сърце тя набра номера. Не искаше бракът на сестра й да се разпадне в момента, в който собствения й роман най-сетне разцъфтя.

Телефонът иззвъня последователно няколко пъти и най-после чу задъхания глас на Тайлър:

— Дано е важно, защото…

— Тайлър, в неподходящ момент ли се обадих? — несигурно попита Алекса.

— Не, Алекса. Обади се точно по средата на най-хубавото ни преживяване. С Кари ли искаш да говориш?

Кари веднага се обади. Очевидно стоеше съвсем близо до него. Или може би лежеше до него, помисли си Алекса. Спомни си за телефонния апарат досами леглото в спалнята на сестра си.

— Исках да ти кажа, че Бен не се нуждае от адвокат, а ти не бива да си разбиваш брака с Тайлър — обясни Алекса.

— Да разбия брака си? — недоверчиво повтори Кари. — Та ние с Тайлър само поспорихме тази вечер. Случва се. Но не възнамеряваме да се разделим за това. Ние се обичаме, Алекса. Как искам да повярваш, че любовта не завършва задължително нещастно, с отмъщение…

Алекса вдигна очи към Райън и се засмя.

— Вярвам ти, Кари. Любовта е най-сладкото отмъщение.