Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (7)

Глава VII

Люк забеляза черното порше на излизане от супера, откъдето купуваше седмичната дажба кучешка храна за Зийк. Колата на Дарън бе паркирана пред ресторанта за бърза храна, където Мат й приятелите му работеха на половин работен ден. Покривът с ярки жълто-зелени плочки бе познат на всички в Драгън Бей.

При вида на поршето Люк се намръщи, изненадан, че Дарън е дошъл чак до града само за хамбургер. После си припомни последните реплики, които бе дочул да си разменят Кати и Дарън на приема у Джъстийн предната вечер. Братовчед му беше в града, за да говори с Кати.

Хвърли пакета с кучешката храна в багажника на колата. Замисли се дали Дарън би поканил Кати в евтин ресторант, за да измоли услуга от нея. Затвори капака на багажника, прибра ключовете в джоба си и пресече улицата. Когато стигна до ъгъла, видя Мат, широко ухилен, да излиза от заведението с няколко свои приятелчета, подхвърляйки връзка ключове в ръка. Приятелите му го изгледаха със завист и с неохота се разделиха с него.

Люк и Мат стигнаха до колата едновременно.

— Здравейте, господин Джилкрайст. Какво правите тук? — с изненада попита момчето.

— Купувам храна за кучето. Това не е ли колата на Дарън?

— Да. Той искаше да говори с Кати, затова ми позволи да я покарам малко — сви рамене Мат. — Май искаше да ме разкара, но на мен не ми пука. Това си е уникален шанс да седна зад волана на кола като тази.

— И сега Дарън е с Кати, така ли?

— Да, у дома са. По-добре да се прибирам, за да му върна колата, преди да се шашне какво ли съм й направил.

— Не бързай толкова. Аз ще обясня на Дарън положението, ако настоява да разбере къде си се забавил. Връщай се в закусвалнята. Ще ти купя кафе, сода или нещо друго за пиене.

— Защо? — попита Мат с колебание.

— Виждам, че и ти притежаваш вродената предпазливост на сестра си — ухили се Люк.

— „Страхувай се от данайците дори когато носят дарове, казва тя, особено когато са Джилкрайстови!“

Люк поклати глава с подигравателно разбиране:

— Не мога да си обясня отрицателното й отношение към фамилия Джилкрайст. Хайде, двамата ще влезем вътре да пийнем по нещо.

— Дадено.

След малко Люк се намести на стола срещу Мат и изгледа момчето замислено.

— За какво иска Дарън да говори със сестра ти? — попита той.

— Кой знае — отвърна Мат и почна да разбърква леда в содата си. — Може би пак ще я кара да говори с Джъстийн за него.

Люк обмисли тази възможност.

— И какво точно я кара той да моли Джъстийн за него?

— Преди време искаше Кати да убеди баба ти да му позволи да управлява ресторанта „Лейк Юниън“.

— И Кати очевидно е успяла — отбеляза Люк. — Той вече ръководи заведението.

— Така е. Кати обикновено успява да убеди Джъстийн да направи разни неща. Но невинаги. Не можа да я накара да даде шанс на Дарън да се пробва като шеф на цялата корпорация „Джилкрайст“.

— Джъстийн е доста упорита.

— Да. И Дарън сигурно иска Кати пак да опита. Мисля си, че щом ти се появи, той би трябвало да се откаже. Но Кати все повтаря, че когато един Джилкрайст наистина си навие нещо на пръста, нищо не може да го разубеди. Казва, че се вманиачват.

— Сестра ти май се има за спец по Джилкрайстови — изруга тихо Люк.

— Така излиза. Но бе принудена да стане такава — смръщи вежди Мат. — Ще се радвам, когато най-сетне се отърве от тях. Достатъчно дълго й пречех да го стори. Веднага щом отида в колежа, тя ще им тегли шута и ще се залови със своя собствен бизнес — каза той и погледна виновно Люк, защото внезапно осъзна последните думи, които бе изрекъл. — Да не се засегнеш?

— Няма страшно — усмихна му се съучастнически Люк. — Но не разбирам как е издържала да работи при Джъстийн толкова дълго време.

— Лиз го обяснява с това, че Кати лесно се приспособява и никога не влиза в конфликт с хората.

— А Кати на какво мнение е?

— Казва, че работата й не е лоша — сви рамене Мат. — Имало и по-лоши професии. Мисля, че тя харесва Джъстийн, ако държиш да знаеш истината. И казва, че и другите Джилкрайстови посвоему също не били лоши.

— Но ти май не ги харесваш?

— Не съм казвал подобно нещо! — пламна Мат. — Просто ми прави впечатление, че винаги гледат да изкомандват Кати. Морийн и Хейдън само й заповядват. Дарън я ухажва, за да я кара да му върши услуги. А пък Идън…

— Какво за Идън?

Погледът на Мат неочаквано стана суров.

— Преди година един тип се въртеше около Кати. Не го харесвах много, но сестра ми си падна по него. Мисля дори, че беше влюбена.

— За Нейт Атууд ли става дума? — попита Люк, като застина на стола си от напрежение.

— Същият. Идън се появи и копелето само като я погледна, би дузпата на Кати. Ожениха се няколко седмици след като сестра ми ги запозна. Тогава Джъстийн наистина беше озверяла.

— Кучият му син! — бавно каза Люк.

— Да — съгласи се Мат, — такъв си беше, но Кати не го надуши веднага. Разбираш ли, проблемът при нея е в това, че й липсва опит с мъжете, ако се сещаш за какво говоря. Тя е на двадесет и осем, уж е голяма, но на нейните години другите жени знаят за мъжете много повече от нея сигурно, защото не й остана много време за това от грижи по мен и заради работата й.

 

 

Люк цяла нощ се въртя като на тръни, преди да се реши директно да пита Кати за разговора й с Дарън. На сутринта, малко след девет, той влезе в офиса на Кати. Лиз го проследи над очилата си, когато я подмина. И двамата знаеха, че тя няма да успее да предупреди Кати за идването му. Люк щеше да е влязъл вътре преди това.

Той тихо отвори вратата и видя Кати приседнала на бюрото. В ръцете си държеше папка с документи, но личеше, че разглежда съдържанието й, без да го вижда. Погледът й бе вперен в сивия океан. Носеше зелена копринена блуза и златиста пола. На врата си бе сложила шал от същия блестящ плат. Червената й коса пламтеше с тъмни отблясъци на утринната светлина. Приличаше на букет пролетни цветя.

— Какво искаше от теб братовчед ми вчера? — попита той още от вратата.

От изненада Кати изпусна папката. Обърна се рязко и почти изкрещя:

— Боже мой, уплаши ме! Ще съм ти благодарна, ако престанеш да се вмъкваш тук толкова потайно!

— Извинявай — небрежно отвърна той. Отиде до кафеварката и си наля чаша кафе. Беше забелязал, че Кати умее да го вари по-вкусно от всеки друг. — Следващия път ще почукам. Та какво искаше Дарън?

Кати сви устни в знак на неодобрение.

— Посещението му беше частно. Няма нищо общо с работата ни.

— Брат ти спомена, че той има навика да се отбива за такива малки посещения само когато идва да те моли нещо. Този път за какво дойде?

— Просто мина да си поговорим. Какво странно има в това? Дарън и аз се познаваме от години, нищо лошо не се е случило.

Люк я огледа с преценяващ поглед. „Тази сутрин няма да успея да изкопча нищо от нея. Толкова по въпроса за директния подход.“

— Е, щом казваш… Имай готовност да заминем за Сиатъл към обяд. Събери си багажа. Ще прекараме нощта там — нареди той.

— Я чакай малко! — решително го изгледа Кати.

— В отделни стаи — безизразно продължи Люк. — Това е бизнес. Нали помниш, че си личната ми секретарка? Искам да си с мен. Ще присъстваш на всичките ми срещи. След това ще поискам интуитивния ти анализ за качеството на мениджмънта на всичките ни заведения. Ти познаваш тези хора много по-добре, отколкото аз.

От напрегнатия поглед в очите й разбра, че тя изобщо не му вярва. Беше твърде неприятно. Та той не беше й признал, че възнамерява да я изведе на вечеря и да използва цялото си обаяние, за да я подмами после в леглото си. Ако знаеше същинските му намерения, Кати наистина би имала повод за притеснение.

 

 

Точно в един на обяд Кати закопча ципа на пътната си чанта и я занесе във всекидневната. Остави я до малката си дамска чанта. Мат, Люк и Зийк бяха там и я чакаха да се приготви. Кучето изгледа Кати над металния ръб на купичката, стисната между зъбите му.

— Сигурен ли си, че сам ще се оправиш? — за стотен път попита Кати брат си.

— Стига, Кати. Колко пъти да ти повтарям, че двамата със Зийк ще бъдем добре! Не се тревожи.

— Ще ти звънна още тази вечер.

— Петък е — напомни й Мат. — С момчетата ще стоим до късно в ресторанта.

— Вярно, бях забравила. Обещай ми, че след работа ще се прибереш веднага у дома.

— Обещавам.

— И ще караш внимателно — добави Кати.

Люк пое голямата чанта от ръцете й и каза:

— Не се тревожи за него, Кати. Той ще се оправи безпроблемно. Нали не си забравила, че е седемнадесетгодишен?

— Да, не се безпокой за мен — Мат благодарствено погледна към Люк.

— Добре, добре. Схванах намека ви — бързо прегърна брат си Кати. — Ще се върна утре сутринта.

— Разбрано — каза Мат и ги изпрати до входната врата. — Желая ви приятно прекарване.

— Това е бизнес командировка — с гримаса му обясни Кати.

Люк се усмихна иронично, докато слагаше чантата й в багажника на ягуара.

— Това не означава, че ще си лишена от забавления, Кати — обади се той.

— Напротив, означава — каза Кати, седна на предната седалка и махна за довиждане на Мат и Зийк.

Люк не каза нищо, подкара колата и се отправи по пътя за Драгън Бей. След няколко минути вече бяха излезли от малкото градче. Люк пое по магистралата, която водеше на юг към Сиатъл. Небето бе мрачно и валеше слаб ситен дъжд.

— Май не си оставяла Мат сам за дълго време? — обади се най-сетне Люк, за да наруши тишината.

— Така е. Време ми е да свикна с мисълта, че вече е възрастен човек, но не е лесно. Непрекъснато се тревожа за него.

— И той се притеснява за теб.

— Нима? — изгледа го Кати с изненада.

— Той смята, че е виновен, защото ти е връзвал ръцете през всичките тези години.

— Но това са глупости!

— Не, не са. Това е самата истина и той го съзнава. Притеснява се, че поради прекалената си заетост и отговорност към него ти си нямала време да събереш опит в истинския живот…

— И ти ли си на това мнение?

— … и се тормози, че не си достатъчно обиграна, за да различиш от пръв поглед гадното копеле от доброто момче.

— Но бързо ще се науча да го правя — отвърна Кати. — Винаги съм била добра ученичка.

 

 

Офисите на компанията „Джилкрайст“ се намираха на един от високите етажи на небостъргач в централната част на Сиатъл. Гледката, която се разкриваше от двадесетия етаж от тъмните стъкла на офисите, бе впечатляваща. Градът бе зареден с енергия, която се отприщваше към пристанището „Пасифик Рим“.

Заливът Елиът, сиво-син от тежкото небе, надвиснало над него, бе пълен с огромни кораби, които представляваха малки вселени сами по себе си. Носеха инициалите на компании, имащи представителства из всички краища на света. В далечината се виждаха покритите със снегове върхове на планината Олимпик. Те също постепенно чезнеха в мъглата, която сякаш се канеше да погълне целия свят.

— Защо Люк те взе със себе си днес? — попита Идън. — Ще ми кажеш ли какво става, Кати? Какво е намислил той?

Кати отвърна поглед от красивия пейзаж и се обърна с лице към братовчедката на Люк. Идън бе седнала зад бюрото си и независимо от елегантния й вид, тялото й издаваше прикрита напрегнатост. Носеше стегнат черен костюм, който подчертаваше слабото й тяло и акцентираше върху алените й лак и червило. Зелените очи гледаха проницателно и разтревожено.

— От мен се иска да му направя разбор на работата на различните хора, с които днес си е уредил срещи по проблемите на мениджмънта на заведенията — сви рамене Кати. — Какво друго искаш да ти кажа? Аз съм една най-обикновена секретарка с малко повече задължения.

Идън нервно барабанеше с нокти по полираната повърхност на бюрото си.

— Но какво е решил да прави?

Кати си помисли за компютърното разследване, предприето от Люк, но не каза нищо. Той изрично я беше предупредил да не казва никому. В края на краищата сега работеше за него. Без значение дали й харесваше или не, тя дължеше професионална лоялност на Копелето.

— Не съм съвсем сигурна — обади се Кати предпазливо. — В момента събира и обработва някакви данни. Това е всичко, което мога да ти кажа.

— Значи планира нещо. Сигурна бях — каза Идън и изгледа Кати обвинително. — Трябваше да ни предупредиш за намеренията му. Знаеш колко висок е залогът, Кати.

— Доколкото ми е известно, той прави точно това, което Джъстийн иска — опитва се да спаси компанията.

— Татко казва, че не бива да му се доверяваме, и аз съм съгласна с мнението му — отвърна Идън, загледана в синкавия екран на компютъра, сякаш той щеше да предскаже бъдещето й. — Той ме кара да се чувствам нервна.

— Мисля, че Люк кара всички ни да се чувстваме нервни. Виж, Идън, наистина не зная какво друго бих могла да ти кажа. Джъстийн го искаше. Вече го има. Останалите от нас могат само да разчитат на нещо, което ще е добро за всички ни — каза Кати и погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Люк е насрочил ново заседание в съвещателната зала след пет минути. Длъжна съм да присъствам.

— Кати, чакай малко — наклони се напред Идън с напрегнато изражение на лицето. — Ти трябва да ни предупредиш, ако откриеш, че Люк възнамерява да направи нещо, с което да нарани семейството ни. Знаеш колко много си ни задължена.

— Ще предупредя Джъстийн — колебливо отвърна Кати. — На нея съм много задължена. На всички останали май не дължа нищо, не е ли така?

— Какво означава това? — присви очи Идън.

— Точно това, което си помисли. Винаги съм работила само за Джъстийн, за никой друг.

— Не е само това — прошепна Идън. — Напротив, става въпрос за нещо много повече. Ти никога няма да ми простиш, че се омъжих за Нейт Атууд. Права съм, нали? Защо не си го признаеш?

— Нейт няма нищо общо.

— Не ти вярвам — отвърна Идън, изправи се и отиде до прозореца. Меланхолично огледа сивото небе. — Всъщност, ти дори не знаеш какъв късмет извади, че той те пренебрегна заради мен. Според мен трябва да си ми задължена заради това, че те отървах от брак с Нейт Атууд.

— Известно ми е — каза Кати, като разглеждаше елегантния профил на Идън.

— Този мъж е един използвач. Не ме обичаше. И никога не ме е обичал. Той само ме използва — изсъска Идън.

— Знам! — „И използва мен, за да се добере до теб“, помисли си Кати. — Но ти вече се освободи от него. Слава богу, Джъстийн остави адвокатите си да поемат развода ти в свои ръце. Тя те предпази.

— Така ли мислиш?

Кати се намръщи, защото не можеше да осъзнае защо в гласа на Идън се прокрадват горчиви нотки.

— Може би не емоционално. Никой не би могъл да стори за теб нещо в това отношение. Но финансово тя бдеше над теб. Нейт не получи почти нищо от парите ти, само някаква символична сума.

— Боже, какво копеле се оказа! — Идън притвори очи за миг. — А сега трябва да се оправяме с поредното копеле.

— Животът не е розов, какво да се прави — обади се Люк откъм вратата. — Готова ли си? — попита той Кати. — Съвещанието започва след две минути.

— Готова съм — отвърна тя, погледна с неудобство към Идън и го последва.

Люк продължи да я гледа проницателно, докато отиваха към залата.

— За какво беше тази сцена?

— Говорихме си за развода й.

— Жизнерадостна тема!

— Не бих казала — промърмори Кати. — Джилкрайстови рядко…

— Не започвай отново. Знаеш ли, Кати, понякога ми писва от непрекъснатите ти обобщения за всичките Джилкрайстови.

— Поне си честен — весело каза Кати. Препирните с Люк по някакъв необясним начин повдигаха настроението й. — Понякога и аз се чувствам доста изтощена от Джилкрайстови.

Фрейзър Станфийлд стоеше встрани с малка групичка хора от висшата администрация, когато Люк и Кати минаха покрай тях. Той кимна на Люк и се усмихна на Кати. Докато тя сядаше, кавалерски й придържа стола.

— Какво правиш тук? — попита я, когато шумът от разговорите постепенно започна да заглъхва.

— И аз се чудя. Казаха ми, че съм тук, за да давам съвети.

— Не мога да повярвам! Е, за това те бива. Тук ли ще нощувате?

— Да. Всъщност ние не сме заедно.

— Чудесно! — усмихна се Фрейзър. — Какво ще кажеш да вечеряме някъде?

Кати се изненада. Досега Фрейзър никога не беше я ухажвал, а за срещи и дума не можеше да става. Но тъй като през последните няколко месеца двамата непрекъснато работеха заедно и добре го познаваше, нямаше нищо против.

— Чудесна идея — съгласи се Кати.

— Ще мина да те взема от фоайето на хотела в седем — каза Фрейзър. — Не се бой, няма да те водя в някой от ресторантите на „Джилкрайст“.

Кати се засмя. С ъгълчето на очите си забеляза как Люк се обърна при този звук. Той погледна към Фрейзър, но погледът му бързо се премести и се задържа върху лицето й. Никак не изглеждаше доволен. Интуицията й подсказа, че той самият е имал намерението да я покани на вечеря. Възпрепятстваният Джилкрайст бе много по-опасен от обикновения Джилкрайст. Осъзна, че се е разминала със ситуация, пълна със сексуални заплахи и провокации. А тя не се чувстваше уверена в подобно положение. Просто не беше такъв тип жена.

„Защо тогава не чувствам никакво облекчение?“ — запита се за пореден път.

 

 

— Какво, по дяволите, е намислил тоя? — попита я Фрейзър по време на вечерята.

Кати вдигна поглед от менюто. За пореден път някой се опитваше да изкопчи от нея информация за намеренията на Люк. Къде остана спокойната, отпускаща и неангажираща романтична вечеря? През целия ден хората я тормозеха с въпроси за Копелето, какво е мнението й за него и как според нея той може да спаси компанията. С дълбоко чувство на съжаление Кати призна пред себе си, че и Фрейзър е като всички останали.

— Не знам — каза разсеяно и отново почна да разучава менюто.

— Съвсем нищичко, дори никакъв намек?

— Абсолютно никакъв.

— Стига, Кати! — усмихна се Фрейзър — Това съм аз, твоето старо приятелче. Нали не си забравила? Заедно бяхме в окопите под обстрела на Джилкрайстови през последните шест месеца. Можеш да ми се довериш! Кажи ми какво ще става? Тук правя кариера, която ще се опитам да продължа и другаде!

Кати с неохота остави менюто на масата.

— Известно ми е. Съжалявам, но за момента не мога да ти кажа нищо по-съществено по този въпрос. Люк събира някаква информация. Знам, че западащото положение на „Джилкрайст Гумей“ много го тревожи. Освен това ще провери как стоят нещата в другите два ресторанта, които също са на загуба. Но не знам какво точно се кани да прави Люк.

— Ако има поне половината от бизнесменския нюх, който всички му приписват, на секундата ще продаде компанията „Джилкрайст“.

— Може би.

— Джилкрайстови открай време са в ресторантьорския бизнес — продължи с настойчив тон Фрейзър. — Те трябва да се придържат към нещата, от които разбират. Трябва да продадат бизнеса с готовите храни — нищичко не знаят за него.

— „Джилкрайст Гумей“ имаше добри продажби миналата година по същото време.

— Това беше за миналата година — каза Фрейзър, нервно взе чашата с вино и жадно погълна съдържанието й. — А днес бързо се търкалят по надолнището. Джилкрайст трябва да осъзнае, че няма никакъв друг избор, освен да продаде всичко.

— Ако нещо трябва да бъде продадено, сигурна съм, че Люк ще го стори — отвърна Кати с равен глас. — Но ако може да спаси някой ресторант, той ще опита всичко, на което е способен.

— Ти май имаш твърде голямо доверие във възможностите на Копелето — изгледа я Фрейзър.

— Този мъж не е джентълмен или учен, но е добър в работата си.

— С други думи, знае как се правят пари.

— Да, в най-общи линии — усмихна се Кати съжалително.

Фрейзър остави чашата с вино и докосна ръката на младата жена с интимна настойчивост.

— Кати, преди малко говорех напълно сериозно. Много неща, свързани с бъдещата ми кариера, зависят от сегашното състояние на нещата. Нали мога да разчитам на теб? Искам да ме информираш за всяка стъпка, която Копелето ще предприеме.

— Ще направя каквото мога — кратко обеща Кати. — А сега нали ще ме оставиш да вечерям на спокойствие, ако не възразяваш? Умирам от глад.

Фрейзър с неудоволствие остави темата. Очите му блеснаха за миг, но после успя да изобрази някакво подобие на усмивка.

— Разбира се, опитай пъстървата. Тук умеят да я приготвят отлично. Знаеш ли, на няколко пъти разговарях с Идън.

— Нима?

— Проблемът е, че тя също не е наясно как точно стоят нещата в компанията. Сигурен съм, че би ми казала, ако знаеше нещичко. По дяволите, тя е една от семейството, а аз съм само наемен персонал. Във всеки случай сега съзнанието й е заето с по-важни задачи.

Неуместната реплика за Идън накара Кати да застане нащрек.

— Кое ти дава основание да смяташ така?

— Видях я с бившия й съпруг тази седмица — небрежно подхвърли Фрейзър, разлиствайки менюто. — Може би се канят да направят Великото събиране — засмя се той недоверчиво. — Джъстийн ще побеснее, ако това се случи, прав ли съм? Тя почувства огромно облекчение, когато разводът им най-сетне стана факт.

— Идън и Нейт? — попита Кати шокирано. — Сигурен ли си, че си ги видял заедно?

Фрейзър вдигна поглед.

— Влязоха заедно в едно такси, което ги чакаше пред ресторанта им. Тъкмо привършвах разговора си с мениджъра и си тръгвах. От това, което видях, мисля, че Атууд я чакаше.

Кати си спомни горчивината в тона на Идън рано тази сутрин. „Той ме използва!“

— Трудно ми е да повярвам в това — каза тя.

— Познаваш Джилкрайстови. Те много си падат по драматичното. Идън може би намира срещите с бившия си съпруг за доста вълнуващи. За екзотични. Знаеш ли какво, Кати…

— Какво? — прекъсна го Кати и се опита да си представи защо Идън би искала да запали отново огъня на страстта си към Нейт Атууд. Доколкото й беше известно, тя го мразеше. Но защо тогава казват, че омразата е обратната страна на любовта?

— Радвам се, като знам, че си на моя страна — подчертано каза Фрейзър. — Когато трябва да се борим с Джилкрайстови, ние, приятелите, трябва да се подкрепяме. А двамата с теб сме истински приятели, нали, Кати?

— Да — отвърна тя. — Мисля, че ще пропусна пъстървата и ще мина направо към спагетите в сос „Песто“. Искам да видя дали тук ги готвят по-добре от мен.

 

 

След около час Кати отключи вратата на хотелската си стая. Бе много доволна, че успя да се отърве от Фрейзър във фоайето. Доловила бе в него нещо неприятно, което я отблъсна и ядоса. Може би Фрейзър бе искал да я съблазни, за да си осигури информация за бъдещите ходове на главната квартира на „Джилкрайст“.

„Нима всички ме мислят за безмозъчна необиграна глупачка?“ Ако тя желаеше да бъде съблазнена, щеше да предпочете мъж, тласкан от чувствени пориви. А не от притеснение за издигане в кариерата си. „Някой като Люк, например.“

Мисълта я стресна. Сигурно е полудяла, щом дори допуска подобна идея да идва в съзнанието й. Но поне с Люк жените сигурно усещат, че става въпрос за някакви чувства. Това не можеше да се отрече на Джилкрайстови — бяха богати и на емоции, и на чувства. „С Фрейзър прелъстяването си е чиста проба бизнес. Не че умирам да ме съблазняват“ — увери тя самата себе си и затвори вратата.

Опитваше се да запали лампата, когато усети присъствието на друг човек в стаята. Ръката й замръзна върху ключа.

— Поне прояви достатъчно разум и се прибра в стаята си сама — чу гласа на Люк, мрачен, хаплив и пълен с неясна заплаха.

Кати ужасено си пое въздух. Включи осветлението и яростно се обърна към Люк. Той не обърна внимание на сърдитото й изражение. Беше се разположил удобно в креслото и съзерцаваше града отвисоко. Краката му бяха удобно вдигнати върху перваза на прозореца. В чашата му потракваха кубчета лед. Тя погледна към малкия хладилник в ъгъла на стаята и се досети откъде е взел питието си.

— Изплаши ме до смърт! — възкликна раздразнено и усети как пулсът й препуска от нарастващо неудобство. Цялото й тяло беше напрегнато, готово за евентуалните атаки на Люк. Само съзнанието й отчиташе, че такава опасност не съществува. — Какво правиш тук?

Той не се обърна.

— Защо прие поканата на Станфийлд за вечеря? За да ме накараш да ревнувам ли?

Кати бе изумена.

— Не! За бога, разбира се, че не! Да не си полудял? Защо ми трябва да те карам да ревнуваш?

— Ами откъде да знам? Само съм чувал, че жените обикновено прилагат тази тактика.

— Някои жени може и да го правят. Но не всички жени — отвърна Кати и се опита да се овладее.

Да открие, че Люк я чака в стаята й, бе все едно земята да се разтвори под краката й. Нещата не изглеждаха реални.

— Обаче номерът сполучи — кротко продължи Люк — и аз наистина почувствах ревност. — Той бавно отпи от уискито си. — А да знаеш само как мразя да изпитвам тази емоция. Тормозех се от ревност по време на целия си брак.

— Люк…

— Когато Ариел влизаше в стаята, всички мъже я заглеждаха и я пожелаваха. На минутата. Тя го знаеше. И обичаше да наблюдава реакцията ми. Казваше, че после съм бил страхотен в секса.

Кати внимателно приседна на края на леглото. Пръстите й трепереха. Люк все още гледаше през прозореца и тя не можеше да види лицето му. Но усещаше острата като бръснач стара обида, стаена в гласа му. Изпита внезапното желание да го успокои, но не знаеше как да го направи.

— Съжалявам, Люк.

— Нямаш причини да го правиш — обади се той и ледът звънна в чашата му. — Тя беше красива жена. Просто нямаше как да се избегне това.

— Сигурно — съгласи се Кати. После си помисли, че все пак Ариел не би трябвало да изпитва удоволствие от ревността на Люк. Не е трябвало по този начин да разпалва страстта му към нея. Мъжът й притежаваше достатъчно страст. Много, много страст.

— После тя намираше начин да ми се извини. В леглото.

Кати силно стисна скръстените в скута си ръце.

— Разбирам. Значи това не те е притеснявало, така ли? Нямал си нищо против да ревнуваш, защото после тя ти се е отплащала в леглото.

— Напротив, мразех цялата история — каза Люк и думите излязоха от гърлото му с измъчено, глухо ръмжене. — Единственото нещо, което правеше всичко малко по-поносимо, бе увереността ми, че Ариел наистина ме обича. Просто й харесваше да ме дразни, играеше си с мен. Оттогава мразя тия игрички. Но тя така и не го разбра.

— Люк, не исках да те карам да ревнуваш тази вечер. Ние с теб нямаме интимна връзка и няма защо да изпитваме ревност или каквото и да е един към друг.

— Така ли мислиш?

— За протокола бих искала да отбележа — продължи тя решително, — че никога не бих накарала някого да ревнува, особено ако държа на него. Това е последното нещо, което бих сторила. Струва ми се страшно жестоко.

— Нима не го намираш за вълнуващо?

— Не. Само за жестоко.

— Съгласен съм с теб — каза Люк. — Наистина е безпощадно. — Той погълна остатъка от питието си. — За протокола: тържествено обещавам, че отсега нататък никога не бих накарал човека, на когото държа, да ревнува.

Тя му повярва. Устните й потръпнаха в усмивка.

— Предполагам, че вече сме се погрижили за този проблем.

— Нямаме връзка, но току-що се заклехме взаимно да не се ревнуваме. Без непозволени номера занапред, правилно ли се изразявам? — попита той и остави чашата си на масата.

Люк свали краката си от перваза и стана от креслото. За пръв път се обърна с лице към нея. В тъмния му поглед имаше хипнотизираща настойчивост и Кати не можеше да отвърне очи от лицето му.

— Люк… — прошепна и жената в нея усети мъжа пред себе си с всяка клетка на тялото си. Бавно стана от ръба на леглото, а той се приближи към нея.

— Знам, че не съм твоят тип. Ти ясно ми даде да разбра, че не съм мъжът на мечтите ти. Но аз те желая много, много силно. Ако искаш да сме заедно, дори съвсем за кратко, ще разбереш, че нямам намерение да си играя с теб. Кълна се — няма да има номера. Каквото и да се случи между нас, ще е абсолютно честно. Това обещание достатъчно ли ти е?

Кати осъзна, че задържа дъха си. Из тялото й се разливаше горещ и сладък огън. Това чувство й беше съвсем непознато, по-различно от всичко, което бе изпитвала до момента. Тя стоеше, останала без дъх, едновременно разтревожена и възбудена.

„Но аз не си падам по безумните страсти“ — отчаяно си напомняше Кати. Обаче не можеше да отрече това смайващо усещане. Осъзна, че с никой друг мъж не го е изпитвала. Ако сега не се възползваше от тази възможност, сигурно до края на дните си щеше да се пита какво е пропуснала. А вече бе пропуснала толкова много в живота си…

И спонтанно взе окончателното си решение.

— Да — каза тихо. — Достатъчно ми е.