Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (15)

Глава XV

Бръчките около устните на Атууд побеляха от напрежение. Той не сваляше погледа си от лицето на Люк и побърза да приключи разговора си:

— Мел, случи се нещо, пак ще ти се обадя. Още този следобед, обещавам ти! Не се тревожи, ще ти осигуря част от акциите. Слушай, Джилкрайст, какви ги дрънкаш? — Атууд тръшна слушалката. — Обяснявай бързо, докато ченгетата не са те изхвърлили оттук!

— Казах ти вече: финансовият проект за инвестиции в сделката „Кристъл Харбър“ току-що умря скоропостижно. Аз го убих с няколко телефонни обаждания до съдружниците ти.

— Нямаш право да вършиш това — процеди Атууд и ръцете му стиснаха облегалката на креслото.

— Вече го направих. Виж съдържанието на тази папка, ако не ми вярваш. Финансовите ти поддръжници научиха, че малката ти империя е построена с фалшиви документи, Атууд. Фалшиви финансови отчети, фалшиви доклади за приходите и съмнителни кредитни референции.

— Това не е вярно!

— За твое съжаление — усмихна се Люк, — в случая е без значение дали това е лъжа, или не. Данните от тази папка те изкарват несъстоятелен. Знам го, защото аз лично съм подготвил доклада. Според мен ще са ти необходими месеци, за да оправиш недоразуменията и грешките. А дотогава проектът „Кристъл Харбър“ ще е мъртъв.

Атууд разтвори папката и разлисти съдържанието й. Когато го прегледа, изглеждаше зашеметен.

— Не можеш да ми причиниш това! Тук е пълно с лъжи!

— Не е съвсем така. — Люк се изправи и отиде до прозореца, преди да продължи: — Това е най-сладката част, Атууд. В този доклад няма нито една лъжа относно финансовото ти положение. Просто посочих на съдружниците ти, че за последните три години си ходил по тънък лед. Проблемите ти са започнали след провала на проекта „Хай Ридж Спрингс“, прав ли съм?

— Ти пък какво знаеш за този проект?

— Достатъчно. Съдружниците ти са били застрашени, щели са да понесат големи загуби. Ти си бил отчаян и си измислил фалшиви доклади за кредитите си, за да ти отпуснат по-големи заеми. Номерът ти е минал. Ти си спасил проекта си „Хай Ридж Спрингс“. И след това ти е станало навик да използваш фалшиви и подправени документи, нали така?

— Не е вярно, по дяволите! Направих това само един път, за да помогна на много хора да спасят парите си.

— Падаш си по хазарта, Атууд. Аз съм комарджия и съм готов да се обзаложа, че докладът, който съм подготвил за финансовото ти положение, ще принуди съдружниците ти да предприемат пълно разследване срещу теб. Дори да излезеш чист като сняг, ще са ти необходими месеци, за да го докажеш.

— Джилкрайст, не можеш да ми причиниш такова нещо…

— Вече съм го направил — прекъсна го Люк и се обърна с гръб към прозореца. — Смятай, че си се отървал леко. Нали знаеш какви са присъдите за изнудване?

— Не можеш да докажеш, че съм изнудвал някого, копеле такова!

— Значи сме квит. Ти няма да докажеш, че аз съм измислил доклада за финансовото ти състояние. Финансовите ти партньори няма да обърнат внимание на източника, откъдето са получили тази информация. Просто ще направят необходимото, за да спасят остатъците от парите си и да ги приберат в най-кратки срокове от теб. — Люк се запъти към вратата. — И за в бъдеще стой настрани от семейството ми.

Атууд скочи на крака.

— Не мога да повярвам! На теб пък защо ти пука за другите Джилкрайстови? Всички знаят, че ти се върна при тях, само за да им отмъстиш.

— Всички ли? — Люк се спря на прага и се обърна към него.

— Не забравяй, че бях женен за оная кучка, братовчедката ти. Известна ми е семейната ви история — присви очи Атууд. — Става нещо друго, но не знам…

— Не си прави труда да се чудиш какво е то — посъветва го Люк, — имаш достатъчно проблеми, по които да размишляваш.

— Аха, заради Кати е, нали? Да, всичко си идва по местата: ти пет пари не даваш за Идън и семейството й. Какво искаш от нея? Тя дори не е твой тип жена.

— Така ли? Не ще да е и твой тип, щом си я използвал, за да се докопаш до Идън.

— Поне не съм спал с нея, преди да я зарежа — войнствено го прекъсна Атууд. — Нещо ми подсказва, че ти не си чак толкова благороден. Хващам бас, че я чукаш. При това си знаеш, че няма да се ожениш за нея. Джилкрайстови си падате по по-драматични жени.

Люк затвори вратата и се върна към бюрото.

— Знаеш ли какво, Атууд, ще си докараш главоболие. И още нещо, почти щях да забравя — до края на седмицата искам на бюрото си чека с пълната сума, която си изкопчил от Идън. Ако не ми го дадеш, ще направя нещо много по-сериозно от това да проваля една от сделките ти. На пух и прах ще направя цялата ти картонена империя!

В този момент Атууд изгуби остатъците от самоконтрол и се втурна към него, но Люк отскочи встрани. Сграбчи Атууд за рамото и го завъртя към себе си, като му подложи левия си крак. Атууд изкрещя, спъна се и се опита да се подпре на стената. Грамотата, закачена в рамка, която демонстрираше някакъв успешно завършил негов проект, се откачи от кукичката и падна върху главата му. Стъклото се разби, образувайки блестящ кръг около лицето на изумения Атууд.

Люк изгледа падналата си жертва и измърмори:

— Кати непрекъснато ми повтаря, че трябва да намеря начин да разрешавам проблемите си, без да използвам насилие. Предполагам, че съм слаб ученик.

Той излезе от кабинета, мина покрай разтревожената секретарка и тръгна по коридора към асансьора.

„Мисията е изпълнена — мислеше си той — защо тогава е това чувство, че нещата продължават да не са наред?“ Знаеше отговора, преди да си зададе докрай въпроса. Кати бе права — на Атууд не му трябваха пари. Сумата, която бе получил от Идън за последните няколко месеца, не беше по-голяма от това, което печелеше от сделките с недвижимо имущество. Женитбата му с Идън бе траяла само три месеца и той никога не я беше обичал. Беше се оженил за нея единствено за да се докопа до компанията „Джилкрайст“.

Всеки нормален мъж би приел развода за неуспешен опит да се получи контрола върху някоя компания, всеки бизнесмен би сметнал, че това е сделка, която се е провалила. Но Атууд не се беше примирил със загубата си. Действията му бяха лишени от смисъл. Единственото логично обяснение би било, че е превъртял. Но нищо в разследванията на Люк не навеждаше на мисълта, че Атууд не е с всичкия си. Под повърхността на очевидното се криеше нещо друго. Вбесеният му поглед показваше, че в желанието на Атууд да отмъсти на Джилкрайстови се крие нещо много лично. Нещо, което надхвърля много раздразнението от загубата в хазарта, наречен бизнес.

Люк се качи в колата си и няколко минути остана зад волана в размисъл. Реши, че ще продължи разследванията си за Нейт Атууд.

 

 

По-късно същата вечер се беше разположил върху дивана на Кати в гостната и съзерцавайки огъня в камината, правеше равносметка на деня си. Зийк, облизал до блясък чинийката си, в която Кати му сипа остатъка от поредния си макаронен експеримент, блажено се излегна пред камината. Чинийката остана да лежи до него. Мат учеше на масата в кухнята. Всичко, както досега, изглеждаше по домашному уютно. Но Люк имаше неприятното усещане, че нещо не е както трябва. Думите на Атууд „Поне не спах с нея, преди да я зарежа“ не му даваха мира.

„Всички са на мнение, че тя не е мой тип“ — мислеше Люк, когато Кати се появи от кухнята с две чаши коняк в ръце, подаде му едната, усмихна се мило и седна до него.

— Тази вечер си ужасно мълчалив.

— Мисля.

— О, извинявай! Никога не прекъсвай Джилкрайстови, щом изпаднат в размисъл — това е старо мое правило — отпи Кати от коняка си. — Искаш ли да ми разкажеш как мина срещата ти днес?

— Смятам, че Идън може да забрави за Атууд.

— Благодаря ти, Люк. — Кати стисна ръцете му в своите. — Това ще означава много за Идън.

— Хич не ми пука какво ще означава това за нея. Направих го заради теб. Но нека това да е за последен път, Кати.

Тя облегна глава на възглавницата и се обърна към него с недоумение:

— Какво има? Защо толкова си нервен, когато помагаш на някой от семейството си?

— Те не заслужават помощта ми. Презират ме, подозират ме и са сигурни, че съм тук единствено за да отмъстя заради родителите си.

— Но и ти не правиш кой знае какво, за да ги убедиш в противното, струва ми се.

— Няма смисъл. И без друго скоро няма да съм тук, така че не би трябвало да се интересувам от мнението им.

— Днес наистина си в ужасно настроение.

— Какво друго очакваш от един Джилкрайст? — попита Люк и остави чашата си. — Хайде да се поразходим навън.

— Добре — съгласи се Кати, но преди да излезе, подаде глава през вратата на кухнята. — Ще се върна след малко, Мат.

— Разбрано — обади се брат й.

Зийк взе паничката си и излезе навън след Кати и Люк.

Люк вървеше мълчаливо и се наслаждаваше на успокояващото присъствие на Кати. Тя го караше да се отпусне дори когато бе кисел като тази вечер. Осъзна, че очаква с нетърпение това странно чувство на задоволство, което го изпълва, когато е с нея.

С никоя жена преди не се бе чувствал толкова сигурен. Дори очарованието на Ариел беше именно в липсата на сигурност, така типична за връзката им. Жизнеността й бе възбуждаща, но тази нощ Люк за пореден път си зададе въпроса колко дълго щяха да живеят заедно, ако Ариел беше жива. „Колко време щеше да мине преди ревността, страстта и вечната емоционална несигурност да се комбинират в горчива смес, която да съсипе брака ни?“ — питаше се той.

С изненадваща отчетливост си даде сметка, че не иска животът му да е пълен с изненади и неочаквани обрати. Нуждаеше се от спокойствие. Трябваше му малко нежност в този свят. Искаше щастие.

След като Кати го бе принудила да мисли за бъдещето, мислите му неизменно се връщаха към него. Сякаш в подпорната стена на неговия свят се бе образувала пукнатина, през която нахлуваше голяма река. С всеки изминат ден пукнатината се разширяваше.

Стисна ръката на Кати още по-силно, сякаш тя щеше да му помогне да се задържи над водата.

— Как убеди Нейт да остави Идън на мира? — попита Кати.

— Изкопах малко информация за него. Научих за фалшиви финансови декларации, които подписал преди време. Реших, че щом има дим, трябва да има и огън. Убедих финансовите му партньори, че съвместните сделки с него са неоправдан риск. Те се стреснаха и го оставиха сам да се оправя с голям проект, който е непосилен за него. Нямаше необходимите пари, така че всичко пропадна. Предупредих Атууд, че ако не спре да преследва Идън, това ще е само началото на големите му неприятности.

Кати го изгледа с изумление.

— Мили боже! В твоите уста звучи толкова лесно.

— Не беше трудно — сви рамене Люк.

— За теб може и да не е било, но за всеки друг щеше да е невъзможно. Невероятен си, Люк!

— Да помагаш на идиоти не е толкова невероятно, колкото изглежда на пръв поглед.

Кати се усмихна.

— Не бъди толкова строг. Наистина бе много мило от твоя страна да спасиш Дарън и Идън. Освен това те не са идиоти. Просто са импулсивни. И мелодраматични. И имат природна склонност към отчаяни действия. Това е в кръвта им.

— Кати, предупреждавам те, че тази вечер не съм в настроение да слушам гадните ти обобщения за Джилкрайстови.

— Какво да направя — засмя се Кати, — като обичам да те дразня?

Люк спря, придърпа я към себе си и мълчаливо я целуна. Когато смехът й замря и той чу нежните й тихи стонове, беше доволен. Отлепи устни от нейните и обгърна лицето й с длани.

— Какво означаваше той за теб? — попита Люк тихо.

— Кой? — Луната отразяваше мечтателния й поглед.

— Атууд.

— А, той ли? Заболя ме в началото, но бързо го преодолях. Отдавна не чувствам нищо.

— И никога не си спала с него — не беше въпрос, а твърдение, и Люк бе сигурен в отговора.

Кати намръщи нос.

— Така е. Някак си не ми изглеждаше редно. Исках нещата да станат от само себе си, но това не се случи. После се появи Идън, той хукна подире й и това бе краят на историята.

— Ти спиш с мен, Кати!

Тя нежно докосна устните му с върха на пръстите си. В очите й се четеше, че се забавлява.

— Само от време на време. При това твърде рядко.

Опитът й да обърне всичко на шега го раздразни.

— Това е без значение. Важното е, че спиш с мен. Сега това изглежда ли ти редно? Нещата станаха ли от само себе си?

— Ти ще кажеш — прошепна тя, изправи се на пръсти и леко го целуна по устните.

— Кати…

— Когато съм с теб, Люк, се опитвам да не мисля за този момент от бъдещето. Струва ми се някак по-лесно. Защото ти ясно заяви, че връзката ни ще трае шест месеца. Може би дори по-малко, ако успееш да разрешиш проблемите за по-кратък срок. Затова нека не говорим за бъдещето.

— Всички, включително и ти, непрекъснато ми повтаряте, че не съм твой тип! — Люк усети как в него се надига гняв и изгаря вътрешностите му.

— Това важи и за двама ни. Аз също не съм твой тип жена. Затова, моля те, Люк, не си играй с мен! Нека запазим това, което сме постигнали, нека нещата останат честни.

— Това показва, че нищо не разбираш — промърмори той. — Повярвай ми, честността невинаги е най-добрата политика.

— Мисля все пак, че в крайна сметка тя печели — сериозно каза Кати.

— Не съм толкова сигурен. Но явно това е един от проблемите при общуване с ангел-хранителите. Те слагат твърде висока цена на някои от по-незначителните добродетели.

Той я прегърна преди тя да успее да протестира. Част от гнева му се разтвори от топлината от целувките й.

По-късно, когато лежеше в леглото си, Люк призна пред себе си, че чувството, което го гнетеше през целия ден, не е било гняв. По-скоро е било страх. Страх от бъдещето, в което няма да е с Кати. Тази истина му дойде твърде много — затова предпочете отново да се разгневи. Така беше по-лесно.

 

 

Три дни по-късно Люк вървеше по коридора към кабинета си в имението на Джъстийн. Чувстваше се отлично. Днес не му се налагаше да ходи в Сиатъл, което означаваше, че двамата с Кати можеха да обядват заедно. Той очакваше това с нетърпение. Вече бе планирал съблазнителното меню, в което отсъстваше храната.

Спря пред вратата на Лиз и секретарката вдигна глава от съобщенията, които преглеждаше.

— Има ли нещо за мен? — попита Люк.

— Току-що се обади Игърсън. Казва, че госпожа Джилкрайст иска да се срещне с вас и Кати в десет часа. Иска и поредния доклад за състоянието на компанията.

— Сигурен съм, че го иска. Кажи й, че ще сме точни…

Люк не продължи, защото стъпките по коридора го накараха да се обърне. Кати вървеше към него, свежа и радостна, облечена в жълто сако и тъмносиня пола. Косата й бе вдигната нагоре по необичайно изискан начин, освен това носеше скъпо кожено куфарче в ръка. Видът й подсказваше, че ще ходи в Сиатъл по работа.

Люк се намръщи при спомена за това как тя бе изчезнала преди няколко дни, за да се срещне с Идън.

— Отиваш ли някъде?

При властния му тон Кати вдигна вежди.

— Следобед имам уговорена среща с един агент, който се занимава с недвижимо имущество.

— За какво, по дяволите, ти е той?

— Ще оглеждаме някои терени, подходящи за ресторанта ми „Песто Престо“.

Люк вече бе разбрал, че „Песто Престо“ е най-важният му съперник, който отвлича вниманието на Кати. Затова реагира по съответния начин, като попита:

— Нима днес следобед не трябва да си на работа?

— Нямам спешни задължения — отговори тя и се промъкна край него, за да влезе в кабинета си. — Има ли някакви съобщения, Лиз?

Лиз внимателно изгледа Люк и после се усмихна на Кати.

— Тъкмо обяснявах на шефа, че Джъстийн иска да ви види в покоите си в десет с новия доклад по състоянието на компанията.

— Добре. — Кати й се усмихна през рамо и преди да влезе в кабинета си, се обърна към Люк. — Ще се видим долу в десет без пет.

Люк изгледа безпомощно как вратата се затваря под носа му. Сякаш току-що му бяха разрешили да напусне.

— Не го вземайте присърце — доверително му пошушна Лиз. — Кати толкова отдавна се занимава с нещата тук, че вече е добила навика да се държи, сякаш тя е шефът.

— Ще трябва да го запомня.

Люк излезе и тръгна към своя кабинет. Седна зад бюрото си, включи компютъра и се наведе напред към екрана. Загадката около това кой краде пари от ресторантските постъпления вече бе разгадана, но все още оставаха проблемите около „Джилкрайст Гумей“. Замислено гледаше данните и цифрите, които компютърният специалист Роджър Данвърс беше подготвил след разследванията си на този ресторант, но нямаше желание да се занимава с тях. Това, което обсебваше мислите му, бяха Кати и нейното „Песто Престо“.

Преди десет той с нежелание се надигна от стола и слезе долу в залата, където Кати вече го чакаше. Веждите й бяха смръщени, но видът й подобри настроението на Люк! Знаеше, че му предстои да изслуша поредната лекция. Нищо, това поне означаваше, че Кати за момент ще се откъсне от бляновете си за бъдещето и ще се заеме с него.

— Този път ще си по-тактичен, надявам се — каза тя и го последва надолу по стъпалата.

— Познаваш ме, Кати. Аз съм самата тактичност.

— Говоря сериозно, Люк! Нали няма да кажеш нещо за проблемите на Идън?

— „Проблеми“ не е точната дума, Кати — отговори той. Вече бяха стигнали долната площадка на стълбището и прекосиха коридора, който водеше към покоите на Джъстийн. — Идън е отклонила хиляди долари от онези два ресторанта.

— Зная, но не трябва да позволяваме Джъстийн да научи за това. Нали си спомняш, че точно за това те помолих?

Люк успя да придаде на лицето си необходимото замислено изражение.

— Да не би случайно да се опитваш да ме накараш за пореден път да участвам в режисирана измама?

— Не, разбира се. Просто те моля да си дипломатичен. Проблемът вече е под контрол и няма защо да я занимаваме с детайлите по него.

— И това го казва честното ми малко ангелче?! — пошегува се Люк, преди да почука на вратата.

— Не ме дразни, Люк. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш или направиш нещо, което да накара Джъстийн да си мисли, че Идън по някакъв начин е замесена в проблемите с двата ресторанта.

Кати тъкмо искаше да отговори, когато госпожа Игърсън отвори вратата.

— А, вие ли сте — отрони тя и обвинително изгледа Люк.

— А вие кого очаквахте? — отговори Люк. Хвана Кати под ръка и я преведе през вратата. — Да не би някой пътуващ търговец? Извинете ме, госпожо Игърсън, сигурен съм, че Джъстийн ни чака.

— Така е — каза икономката и обърна обвинителния си поглед към Кати. — Иска да получи някои обяснения и според мен е в правото си да настоява за това.

Кати се изчерви, но успя да запази хладната усмивка на лицето си.

— Да, разбира се. Извинете ни, госпожо Игърсън.

Кати бързо мина напред. Люк я изчака, след което се обърна към икономката:

— Има ли нещо, което бихте желали да ми кажете?

— Едва ли.

— Сигурна ли сте? Защото, ако възнамерявате да споменете нещо, каквото и да било, за сцената, на която станахме свидетел онази нощ при басейна, по-добре говорете пред мен. А не пред Кати или някой друг. Разбрахте ли ме?

Непоколебимото изражение на увереност помръкна от лицето на госпожа Игърсън, заменено от друго, което напомни на Люк за уловен в капан плъх.

— Добре е да запомните, че след като от мен зависи спасяването на всички Джилкрайстови, аз мога да се разпореждам с всичко наоколо така, както намеря за добре. Няма да ми е много трудно да направя ад живота на една високомерна икономка. Внимавайте как се държите, госпожо Игърсън!

Без да дочака отговора й, той тръгна към дневната.

— Тя е твърде добра за такъв като вас! — изсъска икономката зад гърба му, а тонът й бе пропит с войнствена независимост. — Струва много повече от вас. А и вие въобще не сте нейният тип.

Люк стисна зъби, но не се обърна, нито спря, за да отговори. Влезе в стаята. Джъстийн и Кати вече бяха седнали. Сребърният сервиз за чай блестеше, поставен на малката помощна масичка.

— Време беше да се появиш — изгледа го Джъстийн хладно. — Надявам се да разполагаш с повече информация от предишния път. Не обичам да съм в неведение относно нещата в собствената ми компания.

— „Джилкрайст“ ще оцелее, Джъстийн, спри да се притесняваш. — Люк отиде при прозореца и продължи: — Но тези неща не стават веднага, предупредих те още в началото.

— Разбирам, но искам да знам точното състояние на нещата. Да започнем с неприятностите, свързани със загубата на пари от онези два ресторанта.

— Да, добре — отговори той.

Кати го погледна предупредително.

— Слушам те! — нареди Джъстийн. — Какъв напредък имаме? Искам фактите. Защо губят пари, след като работят с пълен капацитет?

Кати явно бе решила, че Люк няма да успее да се справи с поставения му въпрос, и направи опит да му помогне.

— Според нас става въпрос за проблеми, които идват от счетоводния отдел.

Джъстийн се извърна към нея с изострените инстинкти на жена, която е оцеляла в този жесток бизнес близо шейсет години, и попита:

— Присвояване?

Кати моментално побледня и трескаво почна да заеква.

— Не, за бога, няма такова нещо, Джъстийн. Искам да кажа, че е станало случайно. Нещо като грешка. Проблеми със счетоводството. Люк се погрижи за всичко.

Докато слушаше накъсаните й обяснения, Люк въздъхна вътрешно. Проблемът с ангелите е, че когато се опитват да вършат несвойствени неща, винаги оплескват всичко. Само Джилкрайст може да излъже друг Джилкрайст. Люк реши да се намеси, преди Кати окончателно да се оплете в лъжите си.

— Загубите са причинени от неосчетоводени приходи — обясни той на Джъстийн, — но щетите не са големи. Пропускът е забелязан и вече е отстранен. Този проблем повече няма да стои пред нас.

Джъстийн присви очи.

— Сигурен ли си в това?

— Обзалагам се — каза Люк.

— Добре. Значи се справихме с единия проблем. — Джъстийн отпи от чая си. — А как стоят нещата с „Джилкрайст Гумей“? Ще можеш ли да се справиш с неговите проблеми?

Люк помисли за информацията, върху която двамата с Данвърс бяха умували неотдавна.

— Да — потвърди той.

— Какво е мнението ти за състоянието на ресторанта? — настоя да узнае Джъстийн. — Прав ли е Фрейзър Станфийлд, като твърди, че има грешка в маркетинга?

— Ако искаме, можем да продължим с опитите си да пробиваме на този пазар. Но това няма да е лесно и не съм сигурен, че си заслужава времето и усилията — беше отговорът на Люк.

— Искам тази компания да се разширява! — напомни му Джъстийн. — Ще се чувствам по-спокойна, ако зная, че следващите поколения Джилкрайстови ще могат да разчитат не само на верига от ресторанти, които да осигуряват прехраната им. Ресторантите са твърде зависими от местната икономика.

Люк продължаваше да гледа към морето.

— Ще оправя нещата около „Джилкрайст Гумей“ и после ще говорим за бъдещето му.

— Добре — съгласи се Джъстийн и погледна Кати. — Бих желала да ни оставиш насаме, мила. Искам да обсъдя нещо с Люк.

Кати пламна и веднага се изправи.

— Разбира се — отвърна тя и с неудобство погледна Джъстийн, после Люк, като явно изпитваше недоверие и към двамата. — Тъкмо ще свърша някои работи в кабинета си.

— Идвам след малко — увери я Люк.

— Довиждане, Джъстийн. — Кати се наведе и нежно прегърна старата жена. — Ще се видим по-късно.

Люк вътрешно се напрегна. Знаеше какво предстои. Джъстийн мълчаливо изчака Кати да затвори вратата зад гърба си и започна направо:

— Какво става между вас двамата, Люк? Госпожа Игърсън бе много разстроена от сцената, на която е станала неволен свидетел миналата нощ в басейна.

— Горката! — усмихна се той.

— Не смей да държиш такъв тон пред мен! Още в деня на пристигането ти те предупредих да не си играеш с Кати. И ти го казах съвсем сериозно, Люк.

— Аз не си играя с нея.

— Ти си я съблазнил, по думите на госпожа Игърсън. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че на никого не му влиза в работата това — обърна се Люк с лице към баба си. — Връзката ми с Кати е лична и не засяга никого.

Джъстийн стисна с ръка облегалката на креслото си.

— Проклета да съм, ако ти позволя да я нараниш!

Той се усмихна незабележимо и тръгна към вратата.

— Аз не те ли интересувам, Джъстийн? Ами ако аз бъда наранен?

— Люк…

Той не спря. Продължи, мина покрай икономката, сложила вече триумфална гримаса на лицето си, и излезе в коридора. Там се спря, за да остане сам няколко минути. Неприятното чувство, което го разяждаше отвътре, почваше да се превръща в подобие на страх. За пореден път предизвика гнева си, за да потисне останалите си емоции.

Когато се съвзе, тръгна към кабинета на Кати, но щом отвори вратата, остана на прага. Тя бе седнала на ръба на бюрото на Лиз. Двете жени разглеждаха карта на районите в северната част на Сиатъл и изходите към Едмъндс.

— Отначало ще се спрем на най-евтините парцели. — Кати очерта с жълт маркер някакво място на картата. — Агентът ще ми го покаже, там ще се строят и много нови магазинчета.

Люк влезе и застана пред бюрото.

— Ще дойда с теб следобед — заяви той.

Кати изненадано го погледна.

— Няма нужда. Сигурна съм, че си затрупан с работа.

— Ти също — напомни й той.

— Уредих отсъствието си за тези часове. Тук всичко ще е наред.

— Последният път, когато си уреди половин почивен ден, двамата с теб открихме всички компютърни проблеми, които идваха от отдела по счетоводство, ако си спомняш.

Кати почервеня.

— Това бе съвсем различно.

— Така ли? — Люк погледна към картата. — Да се разберем така: идването ми с теб при агента ти го приеми като услуга от моя страна.

— От къде на къде? — недоволно попита тя.

Усмивката му бе почти незабележима.

— Избирането на подходящите парцели за ресторанти е една от областите, в които съм най-добър, Кати. Никой не е по-добър от мен. Имаш нужда от Люк Джилкрайст, за да направиш успешна покупка. За подобна услуга обикновено ми плащат астрономически хонорари.

— Защо тогава имам чувството, че и на мен ще ми струва скъпо и прескъпо всеки твой безплатен съвет?

— Кати, за ангел-хранител имаш изненадващо подозрително подсъзнание.

Тя се усмихна мрачно.

— Защото прекалено дълго съм се занимавала с Джилкрайстови.