Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (12)

Глава XII

Телефонът звънна тъкмо когато Кати се канеше да излиза за имението на Джъстийн. Тя погледна навън, забеляза, че вали, и грабна едновременно слушалката и чадъра.

— Кати? — чу се гласът на Морийн, в който се долавяха мрачни нотки на отчаяние и обреченост.

— Какво има, Морийн? — попита Кати и остави чадъра си. Нещо й подсказа, че предстои дълъг разговор.

— Открих, че Идън със сигурност се среща отново с Нейт Атууд.

— О, не! Как го разбра?

— Една клиентка ги видяла и дойде да ме попита дали двамата не са се събрали. Кати, трябва да направиш нещо! Джъстийн никога няма да ни прости това. На всички е ясно, че Атууд отново ще нарани Идън. Трябва да го спреш!

Кати приседна върху дръжката на креслото. Почна да масажира слепоочията си и се опита да мисли трезво. Джилкрайстови често действаха непредпазливо и импулсивно. Нещата трябваше да се обмислят.

— Ти говори ли с Идън?

— Не. Не мога да подхвана тази тема с нея. Знаеш каква е тя. Ще побеснее, че искам да се намеся.

„Морийн е права — отбеляза за себе си Кати. — Джилкрайстови винаги побесняват, когато някой се опита да застане на пътя им.“

— Мисля, че колкото и да е драстично, Морийн, трябва все пак да я попиташ какво става, преди да предприемеш нещо.

— Познавам дъщеря си по-добре от теб — отсече Морийн. — Кати, искам онзи мъж да изчезне от живота й завинаги. Ти го въведе в семейството. Голяма част от вината имаш и ти.

— Аз ли имам вина?

— Срещни се с него. Разбери какво си е наумил. Сигурна съм, че става въпрос за пари. Питай го колко му трябват.

— Морийн, аз не мога да му връча празен чек. Той ще те разори, знаеш това.

— Разбери колко пари иска, за да остави дъщеря ми на мира. Ще намеря парите някак си — каза Морийн и затвори телефона.

Кати погледна замлъкналата слушалка и бавно я постави на мястото й. Остана дълго така, приседнала на креслото, размишлявайки върху ситуацията. „Последното нещо, което бих искала да правя, е да говоря с Нейт Атууд. Този мъж е същинска змия. И Идън го знае. Тя бе тази, която настояваше за развода. Твърде горда е, за да го приеме обратно. Тя е Джилкрайст, в края на краищата. Гордостта е в кръвта й. Какво става?“

Вдигна слушалката и набра номера на кабинета си. Лиз отговори още на първото позвъняване.

— Компания „Джилкрайст“.

— Лиз, Кати се обажда. Днес няма да идвам на работа. Вземам си отпуск по лични причини. Трябва да свърша някои неща в града.

— Какви неща? — попита Лиз с обичайната си прямота.

— Имам час при зъболекаря. Ще пазарувам, дребни работи. Ще се видим утре сутринта.

— Добре. Всичко наред ли е, Кати? Имам чувството, че долавям нотки на тревога в гласа ти.

— Добре съм, Лиз. Ще ти се обадя следобед, за да ми предадеш съобщенията за мен. Каква е програмата на Люк за днес?

— Сутринта замина за Сиатъл. Има срещи през целия ден. Ще се върне следобед. Искаш ли да му предам нещо?

— Не, благодаря. Нямам нищо спешно за него. — Затвори телефона и се намръщи от чутото.

Ако Люк бе в Сиатъл, не биваше да се среща с Идън в главните офиси на компанията. Вероятността да се сблъска с него бе твърде голяма. Той щеше да задава въпроси, нещата щяха да почнат да се разплитат и всичко щеше само да се усложни. Кати погледна към стенния часовник и реши, че Идън сигурно все още няма да е тръгнала на работа. Набра домашния й телефон.

— Да? — Гласът на Идън прозвуча кисело както обикновено.

— Идън, Кати се обажда. Трябва да говоря с теб. Ще бъда в Сиатъл след около час. Искам да се срещнем в кафенето до супера „Уестлейк“.

— За какво става въпрос? — настоя Идън. — Имаш ли информация за бъдещите намерения на Люк? Кажи ми? Какво става?

Кати знаеше, че да държи Идън в неизвестност е най-успешната тактика, за да я принуди да се срещнат.

— Ще ти обясня всичко, когато се видим. След един час — каза тя, повтори името на кафенето и затвори.

 

 

— Как така не е в кабинета си, по дяволите! — стисна слушалката Люк с една ръка, а с другата разлистваше някаква папка. — Къде е?

— Каза, че имала да изпълнява някакви поръчки — обясни Лиз. — Ще отговори на съобщенията, дошли за нея, по-късно следобед.

— Кажи й да ми звънне в Сиатъл веднага щом се появи.

— Да, сър.

Люк тръшна слушалката. Повторно почна да чете началото на доклада, после затвори папката. Изгледа младия мъж, който стоеше пред него.

Роджър Данвърс бе кльощав, жилав и нервен. Бе в непрекъснато движение. Подръпваше ушите си, тропаше с крака и барабанеше с пръсти. Люк се изнервяше само като го гледаше. Но Данвърс бе най-добрият в работата си.

— Сигурен ли си за тези неща? — попита го кротко.

— Сигурен съм чий индивидуален код за влизане е използван, за да се стигне до информацията за ресторантите — каза Данвърс. — И двамата знаем на кого е този код. Възможно е и някой друг да го е използвал, за да отклони неправомерно средствата.

— Но според теб това не е много вероятно, така ли?

Данвърс се размърда.

— Не. Системата за безопасност в компанията „Джилкрайст“ е много добра. Операциите са правени в редовното работно време и през почивните дни, когато е известно, че притежателят на кода е работил извънредно. Нещата не са ставали по тъмна доба.

— Значи друг не е използвал компютрите — заключи Люк. — Добре, Данвърс. Ти свърши работата си. Отговорите не ми харесват, но вината не е твоя. Благодаря ти.

— Няма защо. Искаш ли да продължа да работя върху случая „Джилкрайст“? — попита Данвърс, като подръпваше ухото си.

— Да.

— Разбрано — скочи той на крака.

Люк почака да затвори вратата и погледна доклада, който стоеше пред него.

„Мамка му! На Кати това няма как да й хареса.“ Знаеше как ще реагира тя, когато й съобщи бомбастичната новина. Ще се опита да го разубеди за това, което той се канеше да стори. Ангел-хранителят бе много внимателен в подобни ситуации. Той вече се подготвяше за битката с нея. Трябваше да я убеди в правотата на действията си. Кати щеше му се противопостави яростно.

— Мамка му!

Тя определено усложняваше живота му. Люк намръщено гледаше към телефона. „Къде, по дяволите, е изчезнала днес!“ — запита се за пореден път.

 

 

За срещата Кати бе облякла права рокля с дълъг ръкав с цвят на мента. Седеше на високо столче на бара в кафенето и разсеяно разбъркваше капучиното си. Заведението, аранжирано в черно и оранжево, бе пълно с посетители, дошли да пият кафе по време на сутрешната си почивка — типичен сиатълски навик. Кафе машината свистеше в агония от пренатоварване, съскаше и се тресеше, докато приготвяше несметните количества кафе, капучино и разни интересни коктейли — живителната течност за вманиачените им любители в Сиатъл. В този град дори и в бензиностанциите имаха кафе машини за клиентите си.

Кати отпи първата си глътка тъкмо когато Идън влезе в заведението. И тази сутрин тя бе типична представителка на Джилкрайстови, от върха на блестящите си високи черни обувки до гарвановочерната лъскава коса. Човек не трябваше да е специалист по Джилкрайстови, за да разбере, че нещо не е наред. Идън вървеше арогантно и царствено, но зелените й очи гледаха уплашено.

Идън я забеляза на бара и тръгна към нея. Седна на съседното столче и пренебрегна любопитните погледи, отправени към нея.

— Сигурно е нещо много важно, Кати. Днес съм изключително заета.

— Срещаш ли се отново с Нейт Атууд? — попита Кати директно.

— Кой ти го каза? — трепна Идън.

— Мисля, че пръв го спомена Фрейзър Станфийлд. Видял ви е заедно да се качвате в някакво такси. Но тази, която ви издаде, е една клиентка на майка ти. Тя ви е забелязала и казала на Морийн. Майка ти е откачила, както можеш да се досетиш.

— Майка ми знае? — Идън замръзна на стола си.

— Да. Затова съм тук. — Кати отново отпи от капучиното си.

— Не ти влиза в работата, Кати. Нямаш нищо общо с това — каза Идън и с треперещи пръсти почна да оправя дръжките на чантата си.

— Идън, на всички е известно, че Нейт Атууд е отровна змия. Защо отново се забъркваш с него? Току-що се измъкна от тази гадост.

Идън стегна челюсти.

— Това не ти влиза в работата. Не се намесвай!

— Не мога да повярвам, че би го приела обратно — бавно произнесе Кати.

— Не съм го приела!

— Тогава защо продължаваш да се срещаш с него?

— Аз не се срещам с него — процеди Идън. — Поне не в смисъла, който ти влагаш. Нямам връзка с него. Ето, това е. Доволна ли си?

— Не. Ако нямате връзка, значи става нещо друго. Той ли те принуждава да се срещате?

— По дяволите, Кати, казах ти да не се месиш!

— С какво те държи той? — настоя Кати. — Принуждава ли те с нещо? Знаем, че е недоволен от това, което получи при развода. Сигурно иска още пари, права ли съм?

Каменното изражение на Идън подсказа на Кати, че е познала.

— Боже мой! — прошепна тя. — Трябваше да се досетя. Морийн ме накара да опитам да те откупя от него. Колко пари иска той?

— Ти нищо не разбираш — отчаяно каза Идън. — Не е толкова просто. Винаги, когато му давам пари, той ми обещава, че е за последен път. Но продължава да се връща и да настоява за още.

— Но защо му ги даваш? — попита Кати. — Адвокатите на Джъстийн се погрижиха за Атууд. Идън, какво става?

— Той ме изнудва — с отчаяна агония затвори очи Идън.

— О, боже! — възкликна Кати изумена. — Как? Какво е това, което той знае и което те прави толкова уязвима?

— Не става въпрос за мен. За майка ми е. На него му е известно нещо за нея. Нещо, което се е случило преди много години. Нещо, което ще накара Джъстийн да полудее от ярост. Не мога да призная това пред майка си. Тя ще бъде съсипана, ако разбере, че макар и един член на семейството е научил тайната й.

— И ще е ужасена, че Джъстийн може да научи за това?

Идън тъжно кимна.

— Да. Знаеш колко отчаяно майка ми се опитваше да се хареса на Джъстийн през всичките тези години.

— В името на семейството си — прошепна Кати и си спомни разговора с Морийн в галерията й. — Тя се опитваше да предпази всички вас от Джъстийн.

— Разбирам това — каза Идън и пръстите й стиснаха още по-силно чантата. — А сега аз трябва да я предпазя от Джъстийн.

Няколко минути Кати мълча, докато обмисляше ситуацията.

— Какво знае Нейт за майка ти?

Идън се поколеба, после сви рамене, сякаш съзнаваше, че непоправимото вече се е случило.

— Било е преди много години. В Ню Йорк. Преди родителите ми да се оженят. Става дума за някаква измама.

— Измама?

— Измама, мошеничество или нещо подобно — нетърпеливо каза Идън. — Не са ми известни подробностите. Нейт не ми каза всичко. Мисля, че и той не е запознат изцяло с тях. Но има някакви статии от стари вестници. — Очите й се замъглиха от бликналите сълзи.

— Продължавай — тихо настоя Кати.

— Преди време, когато майка ми била съвсем млада, я осъдили за продажба на фалшиви предмети на изкуството. Нейт заплашва, че ще прати статиите на Джъстийн.

— Освен ако не продължиш да му плащаш.

— Да. — Идън отвори чантата си, извади черна ленена кърпичка и избърса сълзите си. — Ще полудея, Кати! Не мога да се отърва от него. Колкото и да му давам, той непрекъснато настоява за още.

— Чувала съм, че изнудвачите рядко се отказват от жертвите си. А и двете знаем, че Нейт ще те разори, без да му мигне окото.

— Така е, боже мой, така е!

— Всичко е наред, Идън! — Кати я потупа по рамото. — Ще намерим начин да се справим с това. Откъде взимаше пари, за да му плащаш?

Очите на Идън блеснаха.

— Ликвидирах банковите си сметки преди месеци. Не можех да се обърна към никого. Направих това, което бях принудена да сторя.

Кати я изгледа втренчено.

— Моля те, не казвай, че ти си тази, която е отклонявала пари от ресторантските печалби…

— Ти откъде знаеш?

— Това е без значение. Ти си злоупотребила с парите на компанията, така ли?

— Нямах никакъв избор — въздъхна дълбоко Идън. — Ще възстановя всичко веднага щом се избавя от Нейт.

— В плана ти има две съществени слабости, Идън. Първо, ти никога няма да можеш да платиш достатъчно на Нейт, за да се освободиш от него. Второ, скоро ще открият какво си направила. Люк знае за изчезналите пари от ресторантите. Дори сега, в момента, той може би вече е разкрил кой е извършителят.

— Нима вече знае? — ужасено попита Идън. — Но той няма как да разбере. Бях толкова внимателна.

— Може да си била много внимателна, но Люк не е вчерашен. Той ще открие, че ти се криеш зад злоупотребите. Това е само въпрос на време.

— И ще отиде право при Джъстийн! Тя ще побеснее! — Пръстите на Идън почнаха да треперят. — Не ми се мисли какво може да направи тя. Ще излее гнева си върху всички ни. Върху мама и татко, и Дарън, и мен. Боже мой, какво направих!

Кати се опита да мисли разумно в паяжината на оплитащото ги нещастие.

— Добре, каква да бъде първата ни стъпка?

— Нищо не можем да направим — прошепна Идън, — ние сме на ръба на пропастта. — Не можеш да ми помогнеш, Кати. Аз съм съсипана.

Въпреки обстоятелствата Кати не можа да сдържи усмивката си.

— Не! Ето какво ще направим. Ще се срещнем с Нейт и ще го заплашим, че ако не те остави на мира, ще направим живота му черен.

— Но ние не притежаваме нищо, с което да можем да го стреснем.

— Напротив, имаме! — Кати остави празната чаша на бара и преметна през рамо кожената си чанта. Помисли си, че Люк сигурно вече е открил кой е виновникът. — Хайде, да тръгваме. Нямаме никакво време.

Кати бе сигурна, че отдавна е преодоляла всякакви чувства към Нейт Атууд. Но все пак мисълта, че й предстои да се срещне с него, я караше да се чувства неловко. След женитбата му с Идън тя не го беше виждала. Повечето от спомените й за Нейт датираха от времето, когато излизаше с него.

На пръв поглед той сякаш притежаваше всичко, което тя търсеше у един мъж. Бе слънчева, открита личност. Чувството му за хумор бе жизнено и забавно. Искрено се интересуваше от плановете й да отвори малкото си ресторантче за бърза храна. Сприятели се с Мат. Беше симпатичен, с правилни черти и лешникови очи, а пясъчнорусата му коса бе приятно допълнение към всичко това.

Но като си мислеше за миналото, Кати усещаше как нещо в нея бе предвидило злото у Нейт. Той бе твърде добър, за да е истински, и дълбоко в себе си тя знаеше това. По време на онези вълнуващи седмици с Нейт непрекъснато проверяваше колко е дълбока е връзката им и търсеше подводните течения в нея. Всичко свърши през онази нощ, когато се натъкна на вкопчените в прегръдките си Нейт и Идън край плувния басейн в имението. Едва по-късно Кати осъзна, че цялата проклета сцена е режисирана специално за нея. Нито Нейт, нито Идън искаха да й кажат как се развиват нещата помежду им, затова просто я бяха оставили тя сама да ги види. Да, те знаеха, че Кати плува всеки ден след работа в басейна.

Когато се възстанови след шока от разкритието, я чакаха още по-големи изненади. Нейт Атууд се променяше буквално пред очите й. Приятният забавен мъж като някакъв хитър хамелеон се превърна в тайнствения екзотичен любовник на Идън. Подхвърляше намеци, че в миналото е работил за ЦРУ. Парадираше с имената на известни гангстери и политици. Събуждаше Идън и я изненадваше с легло, обсипано с кървавочервени рози. Подари й наниз черни перли. Скара се с нея, защото танцувала с други мъже пред многолюдна компания. Скандалът имаше страстен завършек. Нейт измъкна Идън от дансинга и я натика в лимузината. По-късно Идън призна на Кати, че я обладал на задната седалка, докато шофьорът карал без посока из града.

Идън бе запленена от чара му до момента, когато се омъжи за него. Скоро след сватбата обаче по очите й почна да личи, че вече е разбрала каква грешка е направила с прибързания си брак. Ако Джилкрайстови разбираха от нещо, то това беше страстта, и Идън безпогрешно я разпознаваше. Страстта на Нейт към нея не беше от любов. Тя довери на Кати, че мисли за развод. Кати, усетила колко опасен ще стане Нейт, се обърна към Джъстийн. Тя от своя страна направи всичко възможно внучката й да получи най-добрата правна защита. Струваше си.

Поне до момента.

— Мислех, че Нейт има офис в Сиатъл — каза Кати, докато Идън караше своето черно БМВ по моста Мърсър Айлънд.

— След развода той се премести в квартала Белвю — призна Идън с горчивина. — Иска ми се да беше отишъл на другия край на света. Кати, кажи ми, как възнамеряваш да го заплашиш? Ще полудея от притеснение.

— Ще го заплаша с Люк — обясни й Кати.

— С Люк? — попита Идън ужасено. — Не можеш да въвличаш Люк в тази история.

— Ако имаме късмет, това няма да се наложи — уморено изрече Кати. Тя гледаше през прозорците разлюлените от вятъра вълни на езерото Уошингтън. — Надявам се, че само заплахата ще бъде достатъчна, за да го стресне.

Идън поклати глава.

— Не мисля, че от тази история ще излезе нещо. За бога, Кати, какво съм направила? Как можах да си въобразя, че съм влюбена в Нейт?

— Нямам представа — сухо отговори Кати. — Но по едно време със сигурност беше увлечена от него.

Идън я изгледа с дълъг, изпълнен със съжаление поглед.

— Имах толкова грешна представа за този мъж!

— Престани да си посипваш главата с пепел заради тази грешка. В началото аз също го харесвах.

Офисите на „Атууд инвестмънтс“ се намираха в блестящ нов небостъргач в Белвю. Идън паркира колата в гаража. Кати разбра колко е разтревожена, когато я видя как вади ключа от стартера. Но и нейните нерви бяха опънати до скъсване.

— Колко пари си му дала до момента? — попита Кати, докато се качваха с асансьора.

— Не искам дори да си помисля за това. Хиляди. Абсолютно отчаяна съм, Кати.

Излязоха от асансьора и тръгнаха по коридора към офиса на Нейт.

— Какво ще правим, ако не е в кабинета си? — попита Идън.

— Ще го чакаме да се върне.

Кати отвори вратата на кабинета и влезе вътре. Идън я последва. Млада жена с изненадващо голям бюст ги изгледа с любопитство.

— С какво мога да ви помогна? — попита секретарката и в следващия момент позна Идън. На бузите й пламнаха две алени петна. — О, здравейте, госпожице Джилкрайст.

— Здравей, Синтия. Моля те, кажи на шефа си, че искам да го видя.

— Опасявам се, че господин Атууд е зает в момента — със задоволство изрече Синтия.

— Сигурна съм, че ще намери време да разговаря с нас — каза Кати.

Тя мина покрай бюрото на секретарката и отвори вратата към кабинета му. Идън я последва.

Нейт говореше по телефона, вдигнал крака на бюрото си. Обувките му бяха луксозни. Беше се облегнал на въртящия се стол и внимателно гледаше през огромния прозорец. Обърна се с очевидно раздразнение, когато чу как някой влиза в кабинета му. Изражението на лицето му стана каменно, когато видя, че това са Идън и Кати. Въпреки това успя да запази дружелюбния си тон, за да довърши телефонния разговор.

— Слушай, Майк, трябва да свършваме. Случи се нещо. Ще ти звънна по-късно. Помисли за сделката. Страхотна е. Ще направиш убийствен пробив. — Той затвори и мързеливо се облегна на стола си. — Така, така, така. На какво дължа честта да бъда посетен от вас, дами?

Кати го погледна и се учуди какво толкова е намирала у него някога.

— Мисля, че знаеш отговора на въпроса си, Нейт. Дребните ти изнудвачески планове свършват дотук. Днес. Тази минута. И освен това ще трябва да върнеш парите, които си взел от Идън.

В продължение на един дълъг смразяващ момент Нейт я фиксираше мълчаливо. Очите изразяваха презрението му.

— Винаги си била твърде наивна — каза той, а после се обърна към Идън. — Предупредих те да не казваш на никого за нашето споразумение. Караш ме да се ядосвам, Идън — продължи той с мазен глас, — и това ще ти струва скъпо.

Идън не помръдна.

— Трябва да прекратим това, Нейт. Аз просто не мога да ти давам повече пари.

— Можеш и ще ги намериш! Ти си Джилкрайст. Дължиш ми ги. Аз по право трябваше да получа дял от компанията ви. Но след като ти успя да ме лишиш от това, ще намеря начин да постигна целите си по друг начин.

— Вече си взел достатъчно. Повече от достатъчно. Повече не мога да ти дам нищо — потръпна Идън.

— Можеш! Ще се справиш някак си. Знаеш, че в противен случай ще пратя на твоята баба онези стари статии за майка ти. Аз нямам какво да губя.

Кати пристъпи напред.

— Грешиш — каза тя спокойно. — Можеш да изгубиш твърде много. Тук съм, за да те предупредя, че ако не спреш с изнудването си моментално и ако не върнеш парите, които си взел от Идън по този недостоен начин, горчиво ще съжаляваш.

— Стига бе — изсмя се Нейт. — И как ще ме накараш да съжалявам горчиво, Кати? Като отидеш при оная стара вещица Джъстийн? Няма да стане. Знаеш как ще се отнесе тя с Идън и семейството й, ако открие, че снаха й е въртяла търговия с фалшиви предмети на изкуството. Тя ще лиши от наследство целия клан.

— Това не е вярно! — твърдо отрече Кати.

— Ами! Кого се опитваш да излъжеш? — ухили се Нейт. — Бях член на това семейство почти година. Знам точно какво представлява Джъстийн Джилкрайст. Знам точно какво ще направи тя, ако открие истината за Морийн. Стой настрани от тази история. Тя засяга само Идън и мен. Джилкрайстови са ми длъжници и ще ги накарам да си платят!

Кати се изправи. Заплахата, която се канеше да му отправи, трябваше да звучи сериозно, иначе нямаха никакъв шанс срещу Нейт.

— Сигурно още не ти е известно, но компанията „Джилкрайст“ вече не се управлява от Джъстийн. На нейно място застана внукът й Люк Джилкрайст. Ако веднага не престанеш с изнудването си, ще отида директно при него.

Усмивката не слезе от лицето на Нейт. Погледът в леденосините му очи бе ироничен.

— Копелето? Не ме карай да се смея. Известно ми е всичко за Люк Джилкрайст. Човекът си има определена репутация. Твърд е като стомана и окото му няма да мигне нито за Идън, нито за майка й. Ще ги наблюдава как се давят. Не, ти няма да отидеш при него.

— Не бъди толкова уверен — бързо го контрира Кати.

— Божичко! Нима мислиш, че съм чак толкова глупав? — възкликна Нейт. — Знам всичко за Люк Джилкрайст. Аз бях член на онова семейство. Знам какво е сторила Джъстийн на родителите му.

— То няма нищо общо с тази история — каза Кати.

— Как ли пък не! — отговори Нейт и се наведе напред и бавно се усмихна. — Не се занимавам непосредствено с ресторанти, но разбирам от търговия с недвижимо имущество. Познавам най-важните клечки от северозападните финансови групировки. В света на инвестициите новините се разнасят бързо и името Джилкрайст е много популярно. Той няма нужда от компанията „Джилкрайст“. Има само една причина, поради която се е съгласил да поеме управлението й. Жадува за отмъщение заради това, което е причинено на родителите му.

С ъгълчето на очите, си Кати забеляза, че Идън се разплака, но съсредоточи цялото си внимание върху Нейт.

— Грешиш — каза тя.

— Сигурно! Познавам историята му и познавам всички Джилкрайстови. Люк Джилкрайст или ще разруши компанията до основи, за да накаже Джъстийн и всички останали от семейството, или ще я превземе цялата и ще ги прецака, като ги остави без дялове в нея. Личното ми предвиждане е, че той ще съсипе бизнеса им и ще остави роднините си на сухо. Трябва да призная, че сърцето ми няма да бъде разбито. Но имам намерение да получа малко пари от тази компания, преди тя окончателно да бъде съсипана.

— Повече няма да получиш нито цент, Нейт! — тихо повтори Кати. — Люк ще те принуди да се откажеш. Няма да ти позволи да изнудваш семейство му. — Погледна към Идън. — Хайде да си тръгваме!

— Да, махайте се оттук — промърмори Нейт, но когато Идън излезе от кабинета му, тихо повика Кати.

Изненадана от тона му, тя се обърна.

— Какво искаш?

— Губиш си времето, като се опитваш да ги спасиш. Остави ги да вървят по дяволите. Те го заслужават.

— Няма да го направя! Дължа го на Джъстийн. Знаеш това.

— Нищичко не й дължиш. Зарежи Джилкрайстови и живей собствения си живот.

— Откога си толкова загрижен какво правя с живота си! — И Кати излезе от кабинета на Нейт, преди той да успее да й отговори.

Идън проговори чак когато влязоха в асансьора.

— Нищо не се получи — каза тя, а погледът й бе вперен в затворените врати.

— Така е.

— Знаех, че ще така. А сега какво ще правим?

— Вече нямаме избор — мрачно произнесе Кати. — Нейт разбра, че блъфирам. Това значи, че ще трябва да изпълня заканата си.

Идън изглеждаше по-ужасена от всякога.

— Ще отидеш при Люк? Ще го помолиш да ми помогне? Но ти не можеш да направиш такова нещо.

— Нямам друг избор. Спри да се тревожиш, Идън. Люк няма да изпадне във възторг, като разбере истината, но ще се погрижи да разреши проблемите ти.

— Не, няма да го направи — твърдеше Идън със замаян от шока глас. — Ще се възползва от това, за да ни отмъсти. Боже мой, аз съсипах всичко! Майка ми и баща ми ще плащат за моите грешки. И горкият Дарън. Вече си представям как ще се отнесе с него Джъстийн. Сигурно ще го уволни.

На Кати й писна от целия изпълнен с драматизъм ден.

— Трябва да имаш по-голямо доверие на семейните връзки, Идън — каза тя.

— Семейни връзки ли? Да не си откачила? Говорим за семейство Джилкрайст!

— Именно.

Кати трябваше да прецени следващия си ход много внимателно. Имаше нужда от дълъг размисъл. Имаше нужда от дълго плуване в басейна.