Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (10)

Глава X

Два дни по-късно Лиз надникна в кабинета на Кати и я предупреди:

— Кати, Джъстийн току-що прати да го повикат. След няколко минути ще дойде да й даде пълен отчет. Това е!

— Благодаря ти, Лиз. — Кати скочи на крака.

— Няма проблеми — усмихна се секретарката. — След като вече вдигам и твоите, и неговите телефони, аз съм безценен източник на информация. Най-важната брънка във веригата на компанията! Незаменимата й придобивка! Лоялна и предана помощничка, която е готова на всичко, за да угоди на шефа си.

— Ако намекваш за увеличение — каза Кати и тръгна към вратата, — обърни се към господин Джилкрайст и спести словоизлиянията си за него. Вече той се грижи за нещата от този род.

— Така е, но след като го анализирах, стигнах до заключението, че е като котенце в ръцете ти. Така че, кажи му две добри думи за мен, моля те.

Кати спря от изненада точно на изхода.

— До какви заключения спомена, че си стигнала?

— Чу ме — отговори Лиз и вдигна книгата, която лежеше на бюрото й. Разтвори я и продължи: — Ти знаеш как да се оправяш с него точно както и с останалите от вещерското сборище Джилкрайстови.

Кати почувства, че цялата става огненочервена от срам. Хвърли поглед на заглавието на книгата и прочете: „Завръщане в джунглата. Психология на мъжко/женската сексуална движеща сила в съвременния свят“.

— За какво става въпрос в нея? — попита подозрително.

— Опитай се да познаеш. В класа ми по психология през тази седмица ще изучаваме човешките сексуални взаимоотношения. В книгата пише, че мъжете и в днешно време се ръководят само от шепа наистина примитивни инстинкти и хормони. Въпреки че съвременната психология е изписала цял куп нови теории за сексуалното поведение, това се оказва самата истина.

— За бога, Лиз, какви ги приказваш!

Лиз разтвори на някаква страница по средата на книгата.

— Чуй това. Цитирам: „Мъжът при преследването на жената има животинско поведение.“ Или: „След като е подбрал съответната партньорка, изпълнява рицарски ритуали, за да привлече благоразположението й и се бие с всички други мъжкари, които правят опит да се доберат до нея.“ — Тя шумно затвори книгата. — Ужасно, не смяташ ли? Тръпки ме побиват, като си го помисля.

Кати посегна към дръжката на вратата.

— Сигурно — съгласи се намусено. — Кажи ми, когато почнеш да разискваш с класа си нещо по-различно. Примерно защо плъховете се мотаят из лабиринтите.

— Всъщност, мисля, че ще се занимаваме с поведението на социопатите и другите форми на асоциалните типове. Знаеш ли какво е социопат?

— Чувала съм този термин. Някой, който няма съвест.

— Знаеш ли, не бих се изненадала, ако старото ни приятелче Нейт Атууд се окаже типичен пример за социопат. Той отговаря на клиничната дефиниция — заяви Лиз с най-добрия си поучителен тон. — Чаровен, интелигентен и абсолютно лишен от съвест. Хладнокръвен като влечуго.

Кати щеше да се съгласи, но нещо я възпря.

— Не, не мисля така. Нейт не е хладнокръвен. Той работеше по своя собствена програма, спазваше я, защото това бе нещо много важно за него, но не смятам, че искаше да ме нарани.

— Винаги търсиш доброто у хората, в това е проблемът ти — поклати глава Лиз. — Горката Идън! Животът й с този мъж сигурно е бил ужасен. Ти си щастлива, че успя да се опазиш от пипалата му.

— Всички ми го повтаряте — промърмори Кати. — Извини ме, трябва да говоря с Люк — каза тя и забързано тръгна по коридора.

Почука на вратата на кабинета му и отвътре се чу:

— Влизай.

Кати отвори вратата, но задържа ръка на дръжката. Люк вдигна глава от папката, която лежеше разтворена на бюрото му. Очите му блеснаха, когато я видя. Погледът му направо я разсъбличаше. Гореща вълна обля Кати. Не я беше любил, откакто се върнаха от Сиатъл, но я гледаше така, сякаш тя му принадлежи.

„Боже мой — помисли си Кати, — обеща да бъде дискретен, но ако се държи така, всички ще се досетят за връзката между нас.“ Проблемът при общуването с Джилкрайстови бе, че никога не можеха да се въздържат.

— Какво има, Кати?

— Лиз ми каза, че ще слизаш долу при Джъстийн.

— След няколко минути. Тя ме помоли за обичайния доклад и аз смятам, че от време на време съм длъжен да й го представям. Ако си спомняш, тя е тази, която притежава компанията „Джилкрайст“.

Кати пусна дръжката на вратата и се приближи към бюрото.

— Люк, не искам да й споменаваш за подозренията си. Поне не още.

— Нима? — Той се облегна на креслото си и внимателно я огледа.

— Да. Изчакай да приключиш с разследването, за да можеш със сигурност да твърдиш кой е виновен за проблемите с ресторантите и най-вече с „Джилкрайст Гумей“. Няма защо да я караме да мисли, че зад това се крие някой от семейството й. Може и да грешиш в края на краищата.

— Вероятността е минимална.

Кати го изгледа.

— Недей да си толкова дяволски арогантен. Аз пък мисля, че грешиш. Докато не открием какво точно се върши, не трябва да притесняваш Джъстийн с излишни тревоги. Тя ще полудее, ако разбере, че има предател в семейството.

— Какво предлагаш да направя?

— Нямам представа… — Кати направи неопределен жест с ръка. — Впрочем не, имам. Прикрий проблемите за момента. Кажи, че държиш нещата под контрол.

— Да я лъжа? — повдигна Люк иронично вежди. — О, Кати, това не са ангелските ти приказки, с които съм свикнал.

— Не е необходимо да я лъжеш директно. Просто й кажи, че все още събираш информация. Което си е самата истина. — Тя се наведе напред и постави ръце на бюрото му. — Има и още нещо. Искам да ми обещаеш, че няма да й споменаваш нищо за проблемите на Дарън. Тя ще се разстрои и никой не може да каже какво би могла да предприеме.

Няколко секунди Люк обмисляше инструкциите й.

— Я да видя сега дали съм те разбрал правилно. Не бива да й казвам, че според мен някой член на семейството краде от компанията.

— Точно така.

— И трябва да избягвам да споменавам за ситуацията, в която се намира Дарън.

— Правилно — бързо кимна с глава Кати, доволна, че той е схванал всичко.

— Има ли още нещо, за което ще ме помолиш да си трая? — учтиво попита Люк.

— Мисля, че това е всичко — отговори Кати, след като помисли малко.

— Добре. Ще изпълня нарежданията ти.

— Ще го направиш ли? — усмихна се тя с облекчение.

— Ако ми обясниш защо трябва да мълча за всичко това.

— Какво? — ядосано възкликна Кати.

— Дай ми смислено обяснение защо трябва да си държа устата затворена за отклоняването на средства от компанията, за мошеничеството и за изключително слабото представяне на един определен член на семейството в бизнеса, и аз ще го сторя — настоя Люк.

— Какви причини и обяснения ти трябват? — с подозрителен тон попита Кати.

— Аз нямам твоя висок морал и съм склонен към взимане на подкупи. Покани ме на среща — предложи той.

Кати се изчерви.

— Среща, значи. Добре. Вече ти обясних, че ще ми е много трудно да издържа връзката с теб.

— Поправка. Ти каза, че ще ми е много трудно да намирам възможност да се любим. А точно в момента аз говоря за покана за вечеря.

— О! — възкликна Кати.

— Само това ли можеш да кажеш?

Тя прикри усмивката си.

— Не, но просто съм изненадана. Не мога да си те представя на най-обикновена вечеря в домашна обстановка.

— Какво според теб ям аз за вечеря?

— Може би пиеш кръв? — предположи с невинно изражение Кати.

Люк се надигна от креслото.

Тя отбранително опря ръце в гърдите му.

— Само се пошегувах! — възкликна бързо. — Добре, ела на вечеря довечера. Ще ти предложа някои от новите си сосове.

— Сделката е сключена. Мълчанието ми по определените теми пред Джъстийн е възнаградено с покана за вечеря довечера. Струва ми се, че е честно.

Кати се поколеба.

— Нали знаеш, че брат ми ще е там? — попита тя. — Няма да сме сами. И ще трябва да си тръгнеш към десет. Сам.

Люк се изправи и заобиколи бюрото си.

— Казах ти вече, аз ще се погрижа за организацията на сексуалния ни живот — обясни той и леко докосна с устни страната й. — Ти имаш грижа само за вечерята.

И излезе от кабинета, преди Кати да успее да измисли подходящ отговор.

След като Люк си излезе, Кати се замисли. Разбра, че не знае какъв ще е следващият ход на Люк. Вярно, тя нямаше опит във връзките си с мъжете, но имаше богати познания за страстната природа на фамилия Джилкрайстови. Те бяха непредсказуеми, когато чувствата ги завладееха. Бе убедена, че ако Люк си науми да я има, нищо няма да е в състояние да му попречи да изпълни намерението си.

А това, което той искаше от нея, очевидно беше само секс. Но за нейна изненада не беше настоявал да правят любов, откакто се бяха върнали от Сиатъл. Всъщност, това бе първият намек на ловеца, че ще подгони дивеча. Джилкрайст, който умее да държи под контрол страстите си, бе аномалия, това не можеше да си го обясни. Кати осъзна, че един такъв Джилкрайст е много по-опасен от обикновените Джилкрайстови.

Върна се в кабинета си и седна зад бюрото. Не я свърташе на едно място. Какво не би дала, само да можеше да разбере какво точно докладва Люк на баба си сега.

След като изтръгна от него обещанието да си трае за подозренията си и за трудното положение на Дарън, не вярваше, че той ще наруши дадената дума. Освен това обаче бе сигурна, че Джъстийн ще иска по-категорични отговори на въпросите, които задава. Тя щеше да настоява да разбере всичко за състоянието на компанията и за плановете на Люк по спасяването й. Джъстийн умееше да бъде изключително настоятелна. Но и Люк можеше да мълчи като риба, когато пожелае.

След четиридесет минути Кати чу стъпки пред вратата на кабинета си. Люк се връщаше. Сигурно е решил да й се обади, за да й каже, че е изпълнил инструкциите й. Усмихна се със задоволство.

— Здрасти, Кати! — Беше Дарън, ухилен и щастлив. — Люк го няма в офиса му и си помислих, че ако намина при теб, сигурно ще го намеря. Ще го почакам, докато се върне.

— Разбира се, сядай. Какво правиш тук, Дарън?

— Дойдох, за да уведомя Люк докъде съм стигнал с историята около Майло Найл — отговори Дарън. — Мамка му, няма да повярваш, но Копелето се оказа прав за Найл. Оня тип излезе фалшив като банкнота от три долара. Боже, как се бях забъркал в оная каша! Но повече няма да го повторя.

— Значи не трябва да му възстановяваш тези сто и петдесет хиляди долара?

— Не, по дяволите! — Дарън пъхна ръце в джобовете си и протегна крака напред. — Не му дължа нищичко. Няма никакви невинни купувачи, останали на сухо, защото няма никакъв проект.

— Слава богу! — каза Кати.

— Да, всичко се оказа измислено и на хартия. Люк ми каза, че когато събера цялата необходима информация, трябва да се обърна към властите. Но освен това ме предупреди, че дотогава Найл сигурно ще е изчезнал нанякъде и инспекторите няма да могат да предприемат нищо. Типове като Найл вършат измамите си с години, преди да бъдат заловени. Той вече сигурно е в друг щат. Брокерът, когото е използвал като посредник, обаче ми изглежда честен човек. Бил е междинната ни връзка и не е знаел нищо за далаверите на оня. Просто се е опитвал да осъществи онова, което според него е било честна сделка.

— Дарън, не можеш да си представиш колко съм щастлива, че всичко се оправи.

— Ти ли си щастлива? Вярвай ми, това е нищо в сравнение с моето щастие. Поне тогава, когато не се чувствам като пълен идиот.

— Не си идиот, Дарън. Всеки може да бъде заблуден от умел мошеник.

— Хващам се на бас, че Люк не би се хванал на въдицата му. Той знае какво върши.

Кати повдигна учудено вежди, долавяйки нотки на уважение в тона на Дарън.

— Така е, интелигентността му е пословична — сухо се съгласи тя.

— Интелигентен ли? Копелето е абсолютен гений. Ще ти кажа, че със сигурност научих нещо от цялата проклета мръсотия, в която се набърках. — Дарън присви устни. — Разбира се, можех да мина и без урок №1. Но и него си го заслужих.

— Какъв е тоя урок №1?

— Такъв! Люк ме замъкна в една тиха улица зад пазара Пайк Плейс и ме спука от бой.

— Какво е направил? — попита Кати изумена.

— Беше ми ядосан, защото исках от теб пари назаем — весело обясни Дарън. После усмивката му изчезна, като видя изражението на лицето на Кати. — Стига, Кати! Люк си имаше основание за това.

— Не вярвам на ушите си! — викна Кати и скочи на крака. — Люк не ми е казвал, че сте се били!

— Спокойно — небрежно отвърна той. — Не ми е нанесъл кой знае какви контузии.

— Но те е набил заради мен! Аз съм тази, която го помоли да ти помогне. А вместо това той те спуква от бой.

— Съжалявам, че изобщо споменах за това. Не исках да те разстройвам. Мислех, че ти е казал — каза Дарън, но спря, щом чу, че някой влиза в офиса. — Това трябва да е Люк. Искам да му се обадя, че съм при теб.

Кати изправи рамене и тръгна към него.

— Ще ме изчакаш тук и никъде няма да мърдаш! — нареди му с нетърпящ възражение тон. — Искам първо аз да си поприказвам с него.

Той присви очи, усетил какви са намеренията й.

— Чакай малко — вдигна ръка. — Не искам да се занимаваш с онзи инцидент. Това, което се случи в уличката, засяга само мен и Люк.

— Не е само между вас двамата. Аз също съм замесена. Аз помолих Люк да те извади от бъркотията.

— И той наистина го направи — отвърна Дарън и се изправи. — Виж, Кати…

Той поиска да я хване за ръка, но тя бързо излезе навън. Мина покрай учудената Лиз, без да й каже нито дума и изхвърча в коридора. Вратата на кабинета на Люк бе отворена. Той седеше на бюрото и четеше някакъв факс, който току-що се бе получил.

— Искам да поговорим, Люк!

Той веднага забеляза войнственото й изражение.

— Защо си изкарала пламтящия меч на негодуванието си този път, ангелче?

— Не ме наричай ангелче! — тросна се Кати и понечи да затръшне вратата, но й попречи кракът на Дарън.

— Съжалявам, Люк — обади се той над главата на Кати. — Тя е малко разстроена. Не знаех, че нашата сценка от уличката онзи ден не й е известна.

Люк кимна с разбиране. Хвърли листите встрани, облегна се удобно в креслото си и скръсти ръце.

— Всичко е наред, Дарън. Аз ще се оправя с това. Затвори вратата, ако обичаш. Можеш да изчакаш Кати в кабинета й.

— Сигурен ли си? — малко неуверено попита Дарън.

— Абсолютно — кимна Люк. — Хайде, излизай оттук.

— Добре. Аз съм в съседната стая — усмихна се Дарън. — Имам да ти разправям за Майло Найл.

— Това не ме учудва. Изчезвай.

— Вече ме няма — весело отговори Дарън и плътно затвори вратата зад себе си.

— Първо, искам да ми дадеш някои отговори и обяснения — обяви Кати със звънтящ глас и сложи ръце на кръста. — Вярно ли е, че си бил Дарън?

— Той така ли ти го обясни?

— Точните му думи бяха, че си го спукал от бой. Люк, това е абсолютно възмутително! Как можа да направиш подобно нещо?

— Не беше лесно. Дарън е взимал уроци по карате. Може да се грижи за себе си, това му го признавам.

— Говоря за съвсем други неща и ти прекрасно ме разбираш — каза Кати със стиснати зъби. — Помолих те да му помогнеш.

— И аз го направих.

— Като го наби? — попита тя, невярваща на ушите си.

— Първо трябваше да минем през тази част от помощта — внимателно обясни Люк.

Тя вдигна ръце нагоре, а на лицето й се изписа изражение на пълно разочарование. После закрачи из кабинета.

— Люк, нещата не бива да се оправят по такъв начин. Какъв пример му даваш така?

— Такъв, какъвто би трябвало да запомни, ако е достатъчно умен.

— Насилието никога не е било подходящ начин за разрешаване на проблеми!

— Затова аз го наричам агресивна интервенция — отговори Люк и я изгледа, когато тя мина покрай него. — Спокойно, Кати. Проблемът е разрешен. Дарън изглежда доволен, така че няма защо да си толкова загрижена.

— Защо го наби? — настоя Кати.

— Защото се опита да те използва.

Кати спря изведнъж, обезоръжена от припламналите зелени огньове в очите му.

— Да не би да твърдиш, че си го бил, защото ме е помолил за услуга?

— Не — отвърна Люк с внезапно застинало изражение на лицето. — Направих го, защото той те постави в напълно неизгодно положение. Накара те да мамиш заради него. Нямаше право да постъпва така. А сега вече го разбра. И повече няма да го направи.

— Нямам думи! — каза Кати, загледана в него. — Караш ме да се чувствам много нервна, Люк.

— Направих това, за което ти настояваше — нежно й напомни той.

— Така е, но не съзнавах как ще се справиш с разрешаването на проблема — отвърна тя и го погледна мрачно. — Какво да те правя?

— Би могла да се опиташ да ми изкажеш благодарността си.

— За какво?

— За това, че спасих Дарън.

Кати бе сломена. Люк имаше право. Той бе помогнал на Дарън и нещо повече — бе научил братовчед си как да избягва подобни ситуации в бъдеще. А и Дарън явно бе напълно доволен от начина, по който се развиха нещата.

Тя се отпусна в най-близкия стол и се загледа в Люк.

— Предполагам, че си го направил за добро.

— Вече съм ти казал, че правенето на добрини не е първостепенната задача на живота ми. Направих това, за което ти ме помоли. Ни повече, ни по-малко.

— Но го направи по свой начин — каза тя с негодувание. — Знаеш ли, когато си наоколо, имам чувството, че си като духа от вълшебната лампа. Желанията ми се изпълняват, но нищо никога не става точно така, както съм си го представяла.

— Стават тия работи понякога — усмихна се Люк, отпусна ръце и се отдръпна от бюрото си.

Кати наблюдаваше как той прекоси стаята и заключва вратата.

— Какво правиш?

— Имам намерение сега да изпълня някои от собствените си желания — каза той и тръгна към нея.

Пламенният му изумруден поглед я прикова на мястото й. Сякаш бе изпаднала в безтегловност.

— Какво става, Люк? Какво правиш?

— Казах ти. Изпълнявам желанията си — каза той. Наведе се и без предупреждение я вдигна от стола.

— Спри, Люк! — тихо извика тя, спомнила си за присъствието на Лиз и Дарън зад вратата. — Какво, за бога, си мислиш, че правиш?

— Считай това за упражнение по мениджърска изобретателност — отговори той.

Сложи я да седне на ръба на бюрото и пъхна ръцете си под полата й. Пръстите му обгърнаха коленете й.

Кати примря, когато той широко разтвори бедрата й и се вмъкна между тях. Хвана го за раменете и се опита да го спре, защото разбра какво се канеше да направи той.

— Спри, Люк. Не тук! Не сега. Боже мой!

— Не се тревожи, ангелче. Всичко ще бъде наред.

— Същото ми каза и когато се съгласи да помогнеш на Дарън — изсъска Кати. — Люк, наистина не можем да го направим тук! Това е кабинетът ти. Джъстийн е на долния етаж. Ами госпожа Игърсън? Или някоя от прислужничките?

— Нямам намерение да ги каня за публика — каза той, наведе глава и нежно пое меката част на ухото й между зъбите си. Едната му ръка плавно се придвижи по вътрешната страна на бедрото й нагоре. Пръстите му почнаха да се движат в познатия й вече влудяващ ритъм.

Кати задържа дъха си и инстинктивно се опита да стисне крака, но силните бедра на Люк й попречиха. Чувстваше зъбите му по ухото си и помисли, че ще се разтопи. Една част от нея наистина го направи.

— Не! — тихо простена Кати, когато усети как бикините й се навлажняват. — Това е ужасно! Какво ще правя до края на деня? Нямам навика да държа нов чифт бельо в кабинета си. За бога, Люк!

— В най-скоро време ще научиш, че не правя нищо в името на бога, ангелче — отвърна той.

Пръстите му се плъзнаха под чорапогащника и бикините й. Обгърна я с една ръка през кръста и леко я повдигна от бюрото. После с бързо и рязко движение свали бельото до коленете й.

— Мили боже! — въздъхна Кати.

Стори й се, че ще припадне, когато Люк я докосна по съкровеното място. Бе направил същото и онази нощ в хотела и Кати тайно мечтаеше за мига, когато това щеше се повтори.

— Знаеш ли кое ми доставя най-голямо удоволствие, когато те любя, ангелче? — Той продължаваше да я гали, нежно я разтваряше с пръсти, докосваше я там, където гейзерът на бликналата чувственост я заливаше с течен огън. — Не би могла да скриеш чувствата, които изпитваш, дори и да искаш.

— Това е лудост!

— Точно обратното. Това ще запази разума ми. През последните три дни щях да откача от желание по теб и само си мислех как и кога ще мога да те любя.

Кати все още стоеше с ръце, опрени в раменете му, когато той почна да разкопчава черните си джинси. Хвърли поглед надолу и видя, че той е невероятно възбуден, мъжествеността му неудържимо се изправяше сред гъстите черни косми. Импулсивно протегна ръка и пое пламналия член между пръстите си.

— Да — дрезгаво промълви Люк, — точно така! По дяволите, колко е хубаво!

Той се придвижи по-напред, дълбоко в дланта й. Кати забрави къде беше и кой се намира зад вратата. Пръстите му продължаваха да се движат в нея, извличаха горещата й влага и я потапяха в разтопена лава. Накрая тя почти полудя от желание.

— Люк — прошепна задъхано.

— Зная, ангелче, зная — каза той.

И неговият глас бе станал дрезгав от страст. Но още продължаваше да я кара да чака. И отново да чака.

Едва когато тя заби ноктите си в гърба му и прехапа устни, за да спре надигащия се вик, той се подготви. Влезе бавно и дълбоко в тесния отвор.

Кати го прегърна с треперещи ръце. Почувства как той започва да се отдръпва и после отново да потъва в нея с ритмични, уверени движения.

— Люк, аз не мога… не трябва… о, Люк — шепнеше тя.

Вълшебното необяснимо усещане растеше и се засилваше. Този път вече знаеше какво означава то и самата мисъл за него бе почти достатъчна, за да я докара до самия край.

— Точно така, ангелче. Сега ще съм малко по-груб. Приготви се — прошепна той.

Влезе в нея наново с помитаща всякакви прегради сила и въпреки мигновената болка преживяването бе изключително разтърсващо, неописуемо еротично.

— Господи, Люк!…

— Още малко по-дълбоко. Искам да стигна по-навътре. Хайде, мила. Отвори се за мен. Да, точно така. Толкова си тясна. Толкова сладка, гореща и тясна.

— Люк, не издържам повече!

— Тогава избухни в пламъци заради мен, ангелче — каза той.

Промуши ръка между разделените й бедра до мястото, където тялото му се съединяваше с нейното, и докосна вълшебната точка.

Тялото на Кати се разтърси от кратките насечени вибрации, които сякаш го пръскаха на милиони ситни парченца. Тя се впи в Люк, сякаш бе единственото сигурно нещо във вселената. Отвори уста, за да излее във вик върховното си удоволствие, но Люк незабавно я запечата с целувка и изпи задавените стонове на бурния й оргазъм.

Кати усети как той потръпна и се забива в нея за последен път. Потиснат звук на удовлетворение се откърти дълбоко от гърдите му, после тялото му притихна.

За няколко минути в стаята цареше абсолютна тишина. Тя си пое дълбоко дъх, опитвайки се да дойде на себе си. Смътно съзна, че Люк се отдръпна от нея. Чу го да вдига ципа на джинсите си. После долови, че той търси нещо около нея по бюрото, но не искаше да отвори очи. Но когато почувства, че слага хартиени салфетки между бедрата й, засрамено се дръпна настрани. Цялата почервеняла, бързо грабна салфетките от ръцете му.

— Сама ще се оправя.

Усмивката на Люк изразяваше мъжкото му задоволство.

— Няма нищо, ангелче. Мога и аз да се погрижа за теб.

— Това несъмнено е най-възмутителното нещо, което ми се е случвало през целия ми живот! — изстена Кати.

— Ще го приема като комплимент.

— Невъзможен си, Люк Джилкрайст! — Кати почна да се облича с неловки пръсти. — Не мога да повярвам, че направихме това. Ами ако Лиз и Дарън са чули?

— Ако случайно са ни чули, надявам се и двамата да проявят достатъчно разум и да не ти го признаят.

— Не става дума за това!

Тя скочи от бюрото, но залитна и щеше да падне, ако Люк не я бе уловил за ръка, за да й помогне да се закрепи на несигурните си крака. Продължаваше да се усмихва по онзи особен мъжки начин.

— Успокой се, любима.

Кати намръщено го изгледа, после се наведе да вдигне бикините и чорапогащника си. Веднага разбра, че бельото все още е влажно. Тя също бе влажна, въпреки салфетките.

— Мили боже, не мога да обуя тези неща! — възкликна разтревожено.

— Решението е твое, но съм сигурен, че Лиз ще забележи, ако се върнеш в кабинета си без бикините и чорапогащника. Не се тревожи, ангелче. Ще изсъхнат след известно време.

— Лесно ти е да го кажеш — ядосано го изгледа Кати. — Нали няма ти да седиш през целия ден с влажно бельо по себе си.

— Виж какво ще ти кажа — ухили се Люк. — Ще изпразня едно от чекмеджетата в кабинета си. Можеш да го използваш като склад, за да събираш в него необходимите неща за случай като този.

Ако не се чувстваше толкова топла, щастлива и доволна, сигурно щеше да го удуши. Този мъж очевидно бе безсрамен.

— Това няма да ни става навик, Люк Джилкрайст! — обяви войнствено, докато обуваше бикините и вдигаше чорапогащника си.

— Добре — мирно се съгласи той. Очите му следяха всяко нейно движение с лениво изражение на собственик. — Следващия път ще опитам да измисля нещо по-различно от бюрото. Макар че според мен то свърши добра работа.

Кати почувства, че отново попада под влиянието на зелените му очи.

— Най-добре ще е да излизам оттук — каза бързо.

— Не забравяй, че довечера ще дойда на вечеря.

— Вече няма начин да забравя — отговори тя, оправяйки полата си. После тръгна към вратата.

— Хубаво — каза Люк, отиде до бюрото си и седна зад него. Вдигна златната си писалка и се усмихна. — Кажи на Дарън, че искам да говоря с него.

Кати спря до вратата. Обърна се към Люк и го изгледа разтревожено.

— Мислиш ли, че той ще се досети за това, което ние сме… правили тук? — попита тя.

— Както вече споменах — сви рамене Люк, — ако той се въздържа от коментари по въпроса, на мен не ми пука.

— Но не и на мен — промърмори Кати. — Вие Джилкрайстови сте ларж в това отношение. Падате си по големите страсти и по драмата. Нямате никакво чувство за приличие.

— Отпусни се, Кати. Ако братовчедът Дарън се осмели да направи някоя безвкусна забележка, ще откъсна една от ръцете му и ще го набия по главата с нея.

Тя се предаде. Нямаше как да бъде вразумен Люк. Отвори вратата и забърза по коридора към най-близката тоалетна. Когато излезе оттам, видът й бе много по-добър. Косата й бе сресана, а дрехите изглеждаха съвсем прилично.

Обаче все пак се оказа права поне за едно нещо. Мина цяла вечност, докато бикините й изсъхнат.