Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (9)

Глава IX

„Ако това бе всяка друга жена на света — мислеше си Люк, — която и да е жена, бих се заклел, че нарочно ме е използвала.“ Но не можеше да вини един ангел-хранител за нещо, което прави естествено както дишането. Освен това не можеше да пренебрегне факта, че той бе съблазнил Кати, а не тя него. Невъзможно беше да я обвинява, че е използвала женски хитрости, за да постигне това, което си е наумила. Всичко бе плод на собствените му кроежи. Но пред себе си признаваше, че дори да знаеше докъде ще го доведат събитията от предната нощ, въпреки всичко щеше да заведе Кати в леглото.

„По дяволите, беше толкова хубаво!“ Споменът го накара да почувства отново ерекция. Преживяването бе невероятно не само заради това, че от дълго време не беше се любил с жена. Бе по-различно от всичко, което му се беше случвало до този момент. Кати го накара да почувства, че живее. След това той имаше усещането, че ще литне. Поне до мига, в който тя пусна бомбата си.

Господи! Още не можеше да повярва, че прави това.

Люк, облечен в обичайната си униформа от черни джинси и черно поло, подпираше стената във фоайето на един фитнес клуб в центъра на града. Яростта тлееше в него, докато чакаше противника си.

Клубът се намираше недалеч от пазара Пайк Плейс. Подбраните му членове пристигаха в строги тъмни костюми, които после сменяха с ярки спортни дрехи носещи скъпи етикети и марки. Вън на паркинга всички места от първите редици бяха окупирани от микробуси и каравани с ремаркета. Люк забеляза, че всички бяха бели и без номера. Поредната филмова компания правеше снимки в Сиатъл.

В караваните имаше преносими гримьорни и гардероби, както и всевъзможна техника. Кабели, сгъваеми столове и големи черни кутии задръстваха останалите свободни места на паркинга. Бяха дошли дори с подвижната си кухня, въпреки че в момента екипът снимаше улиците, на които бяха най-добрите ресторанти в Сиатъл. Един от тях, вече обезсмъртен по този начин, бе „Пасифик Рим“.

Люк леко се намръщи, когато се загледа в ресторанта. Мозъкът му бързо превключи на фактите, които му бяха съобщени вчера, по време на срещите с персонала.

— Люк, какво правиш тук?

При звука на изненадания, предпазлив глас на Дарън Люк безмълвно изстена. Кръстоса ръце и се отдръпна от стената.

— Искам да говоря с теб.

— Разбира се. За какво става въпрос? — попита Дарън.

Очевидно току-що бе привършил с тренировките. Косата му все още бе влажна от душа. Беше облечен за работа. Носеше тесен черен панталон, черна риза и вратовръзка. През ръка бе преметнал черното си сако.

— Тук не е удобно — отсече Люк и тръгна към стъклената врата, която водеше навън. — Да намерим някое тихо местенце.

Блъсна вратата и излезе на тротоара. Дарън го последва с предпазливо изражение на лицето.

— За бизнес ли става въпрос? — Той подтичваше с видимо неудоволствие, за да влезе в крачка с братовчед си.

— Може и така да се каже.

Люк зави зад ъгъла и тръгна нагоре по улицата, за да се отдалечи от шумния пазар. След още една пресечка отново зави и тръгна по тиха павирана алея. Крясъците и виковете постепенно заглъхваха.

— Кажи де, за какво става въпрос, по дяволите! — настоя Дарън.

— Тази сутрин имах дълъг разговор с Кати.

— Мамка му! — възкликна Дарън. — Тя каза ли ти всичко?

— Каза, че си се набъркал в скандал, свързан с търговията с недвижимо имущество.

— Това не е вярно! — избухна Дарън. — Не беше скандал. Беше законна сделка между почтени партньори, но просто нещата се провалиха. И сега ми трябват малко пари, за да се разплатя с първоначалните купувачи.

— Сто и петдесет бона?

— Боже мой, Люк, това не е чак толкова голяма сума. Не и когато говорим за сделки с недвижимо имущество. Ти поне знаеш това.

— Но е повече от това, с което разполагаш на ръка.

— Така е, по дяволите. Колко са хората, които държат такава сума просто да си седи в банката — промърмори Дарън.

— Кати не е от тях, бъди сигурен — рязко каза Люк и се обърна, за да застане очи в очи с Дарън. — Нямаше право изобщо да я молиш за такава услуга!

— Не беше точно така. Аз не поисках парите директно от нея. Тя не ти ли обясни? — попита Дарън и също спря.

— Накарал си я да излъже Джъстийн, за да ти осигури парите.

— Ами не можех сам да отида при дъртата вещица. Тя щеше да ми откъсне главата. Кати разбира положението. Тя знае точно каква е Джъстийн.

— Опитал си се да използваш Кати, за да получиш това, което ти трябва.

— Тя умее да се оправя с Джъстийн — сви рамене Дарън. — Поне от време на време.

— Нима? Често ли ти се е случвало да караш Кати да ти намира пари?

— За първи път я моля да ми помогне със средства — промърмори Дарън. — Отчаян съм, нима не разбираш!?

— Разбирам — благо каза Люк. — Набъркваш се в гадости и се обръщаш за малка помощ от ангел-хранителя на Джилкрайстови.

Дарън леко изкриви уста в усмивка.

— Ангел-хранителя ли? Мисля, че това определение приляга отлично на Кати.

Тази усмивка отприщи гнева на Люк. Той се наведе напред. Притисна Дарън с лице към тухлената стена на някаква къща и не му позволи да мръдне. После се наклони до него.

— Трябваше да внимаваш за още нещо в тази ситуация, братовчеде. Преди да решиш да използваш Кати, по-добре разбери кой се грижи за ангел-хранителя, ясно ли ти е?

— Какво ти става, по дяволите! — извика Дарън изненадано. — Да не си откачил?

— Не съм откачил. Само съм малко нервен.

— Майната ти! Да не мислиш, че можеш да влезеш през парадния вход на компанията и всичко да ти бъде поднесено на тепсия? Въобразяваш си, че само защото Джъстийн реши да сложи край на семейната вражда, ти ще поемеш ръководството на „Джилкрайст“? Аз пък ще ти кажа нещо друго: това няма да стане толкова лесно! По един или друг начин ние ще успеем да предотвратим това.

— Нямате никакъв шанс! — усмихна се Люк. — На моя страна е вашият ангел-хранител.

— Да не мислиш, че се шегувам? Пусни ме, проклето копеле такова! — изкрещя Дарън и се опита да го ритне с оттренирано движение.

Люк нямаше време да отвърне на удара. Отскочи встрани, за да го избегне, и стисна още по-силно рамото на Дарън, от което братовчед му изгуби равновесие. Дарън залитна, изправи се на крака и отново се опита да удари Люк в корема. Люк се дръпна назад и се наведе ниско, преди противникът му да има време за нова атака. С тясната част на дланите си Люк почна да му нанася бързи удари в долната част на тялото и го принуди да падне на тротоара. Дарън бавно се свлече на колене и се опита да си поеме дъх. Люк понечи да продължи, но спря, когато видя, че двамата вече не са сами на тихата уличка. Семейство на средна възраст се беше появило иззад ъгъла. Лицата им застинаха в шок от видяното току-що.

— Бягай, Етел! — най-сетне успя да се обади мъжът. Произношението му носеше следи от акцента на Средния запад. Очите му ужасено фиксираха Люк. Сграбчи съпругата си за ръка и направи несигурна крачка назад, в опит да се защити при евентуално нападение. — За бога, тичай да намериш полицай!

Люк изгледа двойката и в съзнанието му изникна сцената, на която тези хора току-що бяха станали свидетели. Двама души, облечени в черно, се биеха като бесни и използваха удари от източните бойни изкуства в самотната улица. Усмихна им се окуражаващо.

— Няма нищо страшно. Успокойте се — каза той и се отдалечи на няколко крачки от братовчед си. После отново пусна чаровна усмивка към ужасените хора. — Ние сме от филмовия екип. Той е звездата, аз съм неговият каскадьор. Просто упражняваме някои от сцените — продължи той и изгледа Дарън. — Нали така?

Дарън също го гледаше с изненада. После хвърли поглед към семейството и направи някакво подобие на усмивка.

— Да. Точно така.

— Наистина ли? И вие сте звездата на филма, така ли? — Жената незабавно се успокои и бръкна в издутото си портмоне, откъдето извади бележник и химикал. После се освободи от ръката на съпруга си, който продължаваше да я стиска за лакътя, и тръгна напред. — Бихте ли ми дал автографа си?

 

 

— Филмов екип! Не можа ли да измислиш нещо по-свястно? — изръмжа Дарън, докато си наливаше бира в чашата.

Двамата с Люк бяха седнали в малко ресторантче. По обед то бе препълнено с клиенти — бизнесмени, които идваха тук за обедната си почивка, а приглушеният шум от думите им бе фон, на който можеха да проведат разговора си на спокойствие, без някой да ги чуе.

— Съжалявам. Само това ми хрумна в момента. Ти пък от какво се оплакваш? Нали казах, че ти си звездата?

— Много важно. А знаеш ли какво ми беше, като трябваше да си измислям актьорско име, за да се подпиша в бележника за автографи на двамата? Изобщо не можех да мисля трезво, камо ли да измъдря фалшиво име.

— Как се подписа? — попита Люк.

— Люк Дарън — отговори Дарън и направи кисела гримаса.

— Не е зле. Звучи типично холивудски — одобри Люк, облегна се назад на стола и изгледа братовчед си. — Откъде, по дяволите, си научил карате?

— Занимавам се от няколко години. Когато ме намери, тъкмо излизах от тренировка. — Дарън вдигна чашата си, отпи и я сложи на масата. После внимателно разтри ребрата си. — Нещо ми подсказва, че ти си го учил по-дълго от мен.

— Водя ти с няколко години — съгласи се Люк.

— Именно. Имал си повече време да станеш гаден и подъл. — В тона му личаха грубовати нотки на възхищение. — Не можах да реагирам на някои от хватките, които ми приложи. Откога се занимаваш с бойни изкуства?

— Още от детинство. Бях на десетина години, когато веднъж се сбихме. Боят прерасна в яростна схватка, ченгетата изловиха някои от нас и ни тикнаха в участъка. Баща ми дойде да ме освободи. Вместо да ми крещи, той ме заведе право в най-близката школа по бойни изкуства и ме записа в курса за начинаещи.

Дарън кимна с разбиране.

— Искал е да те научи как да се грижиш за себе си, нали?

— Не съвсем — леко се усмихна Люк. — Каза ми, че за един Джилкрайст най-важно е да знае как да избегне неприятностите. Той бе преценил, че бойните изкуства ще ме научат на дисциплина и самоконтрол.

— Без майтап! — възкликна Дарън. — Обаче май намеренията му са се провалили.

— Нищо подобно. След като оставих главата на раменете ти, без да я откъсна, едва ли имаш право да казваш това. Ако толкова дълго време не бях обучаван на дисциплина и самоконтрол, лошо ти се пишеше.

— Боже мой, ама ти наистина откачи, когато разбра, че съм ходил за парите при Кати.

— Наистина откачих.

— Преди да го направя, опитах всичко, за което можах да се сетя — промърмори Дарън. — Но брокерът казва, че човекът, който е подготвил сделката, яко го натиска за парите. Казва да му ги дадем колкото може по-скоро и ни заплашва със съд и затвор. Какво трябваше да сторя, по дяволите?

— Време е да научиш нещо, братовчеде — отговори Люк и обгърна с пръсти студената чаша бира. — След като сам си се наврял в мръсотията, трябва да знаеш как сам да излезеш оттам и да се очистиш от нея. Не бива да разчиташ само на ангел-хранители.

— И как предлагаш да се оправя с цялата бъркотия? — намръщено попита Дарън.

— В света на бизнеса не можеш да се защитаваш с удари от карате — каза Люк. — Използвай наличната информация. Разкажи ми всичко за партньорите си в тази сделка с недвижимо имущество.

— Защо? — колебливо попита Дарън.

— Защото очевидно до гуша си затънал сред алигатори. За да се предпазиш от бъдещи неприятни инциденти като този, ще те науча как да пресушиш блатото.

 

 

Кати разглеждаше блестящата ваза и бе напълно погълната от ярките искрящи цветове, в които проблясваше стъклото. Грациозна и елегантна, вазата бе висока почти три фута. Отразяваше светлината във всички посоки. „Това е едно от най-красивите произведения, сътворени от Хейдън“ — помисли си тя.

Изолирана върху обикновен бял пиедестал в центъра на галерията, вазата разкриваше цялото си великолепие. На по-ниски постаменти в чисто бялата зала бяха поставени и други вази, дискретно подчертаващи красотата й. Морийн знаеше как по най-добър начин да представи произведенията на Хейдън.

В дъното на залата самата Морийн обясняваше нещо на млада двойка купувачи. Тя бе облечена в черен копринен костюм, с който правеше страхотно впечатление в снежнобялата обстановка. След малко семейството реши да купи изящна ваза в кехлибарено-зелени краски. Морийн се усмихна със задоволство, когато въведе информацията от покупката в компютъра, поставен на облицования с бяла теракота плот. Изчака клиентите й да си тръгнат и веднага се обърна към Кати, която разглеждаше малка ваза, изрисувана в червено-златни тонове.

— Слава богу, че си получила съобщението ми — почна тя без встъпление. — Много се страхувах да не би вече да си напуснала града.

— Люк ще ме вземе от хотела след час — каза Кати и погледна часовника си. — Какво не е наред, Морийн?

— Искам да си поговорим за Идън — зловещо стисна устни Морийн. — Много се тревожа за нея. Когато научих, че си тук по работа, реших, че днес ще можем да говорим по този проблем.

— Вчера видях Идън в кабинета й. Малко е напрегната, но иначе изглежда съвсем добре.

— Никак не е добре — отсече Морийн. — Има някакви големи неприятности, а не желае да сподели проблемите си с мен. Но мисля, че се досещам за естеството им. Споменала нещо на Дарън, което ме кара да си мисля, че напоследък отново се среща с онзи отвратителен Нейт Атууд.

Кати се намръщи, защото си спомни думите на Фрейзър, че е видял Идън да влиза в такси с Нейт.

— Това е нелогично, Морийн. Защо й е пак да се обвързва с Нейт след всичко, което преживя покрай развода си?

— Един Господ знае. Знаеш колко много го искаше тя преди година.

— Не съм забравила, повярвай ми — горчиво се усмихна Кати.

— Боже мой! — възкликна Морийн с недоумение. — Не е възможно още да си разстроена от тази стара неприятна история!

— Права си. Вече не съм разстроена.

— И не би трябвало. Бъди разумна, скъпа моя. Идън си мислеше, че е влюбена.

— И това обяснява всичко, така ли? Нищо не е в състояние да застане на пътя на една Джилкрайст, която е подарила сърцето си някому.

— Ако питаш мен, Идън има право, като смята, че си късметлийка — троснато реагира Морийн. — Моята дъщеря пострада. Онзи ужасен мъж настоял за брак с нея само защото е от семейство Джилкрайст.

— Това се оказа единствената причина — сухо се съгласи Кати.

— Той си беше въобразил, че като вземе дъщеря ми за жена, ще може да се докопа до част от компанията. Гадно я използва, а после я захвърли.

— Да. Мисля, че преценката ти за ситуацията е вярна — каза Кати, вдигна поглед и замислено изгледа Морийн. — Но всичко това вече е известно и на Идън. Вчера и тя ми повтори как се чувствала използвана от Нейт. Нямаме причини да мислим, че отново би се върнала при него.

— Но те пак се срещат, това е факт. Нещо става — поклати глава Морийн, — сигурна съм.

— Дори да си права, какво очакваш да направя аз?

— Искам да спреш Нейт Атууд. Каквито и да са намеренията му.

— Аз? Да го спра? — изумено попита Кати. — Как мога да го направя?

— Много просто. Човек като него разбира само от едно — от пари. Искам да отидеш при него и да му предложиш някаква голяма сума, за да остави дъщеря ми на мира.

Кати бе толкова изненадана от чутото, че бързо отстъпи назад и се блъсна в един от белите пиедестали. Оранжево-зелената ваза на върха му застрашително се разклати и политна надолу.

— Внимавай! — изкрещя Морийн разтревожено и вдигна ръка към гърлото си. — Хвани я!

Кати вече се беше обърнала с протегнати ръце. Вазата падна в тях. Кати въздъхна с облекчение и внимателно я върна обратно на пиедестала.

— Извинявам се — каза тя.

— Боже мой, това е едно от най-хубавите произведения на Хейдън! Трябва да си по-внимателна, Кати. Тази ваза струва пет хиляди долара.

— Толкова много? Може би трябва да предложиш няколко от тези вази на Нейт, вместо да му даваш пари.

— Това е идея — сериозно кимна Морийн. — Но проблемът е, че не знам точно колко пари да му предложа. Той е много алчен, а не получи нищо при развода с Идън.

— Защото Джъстийн му пусна адвокатите си. Морийн, ако смяташ, че е възникнал истински проблем с Нейт, защо лично не отидеш при Джъстийн да й разкажеш всичко?

— Да не си полудяла! — широко разтвори очи Морийн. — Тя ще се ядоса на всички ни, ако научи, че Атууд отново ни създава неприятности. Още не може да прости на Идън, че се омъжи за него пряко волята й.

— Зная — въздъхна Кати.

Морийн за миг притвори очи от мъка.

— Нито позволи на Хейдън и мен да забравим, че ни обвинява за това, че не сме спрели тази връзка още преди да се стигне до женитба. Сигурно старата вещица никога не забравя и не прощава.

— Типична представителка на фамилията Джилкрайст — каза Кати и направи неуспешен опит да се усмихне.

— Никак не е смешно, Кати. Ако Нейт Атууд отново пусне пипалата си към дъщеря ми, страх ме е дори да си помисля какво може да се случи. Това ще е окончателната капка, от която търпението на Джъстийн ще прелее. Тя сигурно ще лиши от наследство всички ни!

— Стига, Морийн. Тя не може да лиши от наследство деветдесет процента от семейството си.

— Защо не? Вече няма нужда от нас, след като се върна скъпоценният й внук. Джъстийн ясно демонстрира, че предпочита Копелето пред всеки един от нас.

— Това е синдромът на блудния син. Люк беше този, когото тя не успя да получи, затова сега се е съсредоточила върху него. Но това не означава, че ще пренебрегне останалите членове от фамилията и ще ви обезнаследи.

— Ще го направи, ако бъде допълнително раздразнена от някого, Кати! — възкликна Морийн отчаяно. — Тя вече е лишавала от наследство семейството си. И пак се кани да го стори.

— Говориш за това, как е изритала родителите на Люк от списъка на наследниците си, нали? — попита Кати намръщено.

— Да. Ти дори не беше родена. Но аз току-що се бях сгодила с Хейдън. Присъствах на онази несъстояла се сватба, на която бащата на Люк така и не се появи. Видях колко вбесена бе Джъстийн. Никога не бях срещала такава ярост, дори у един Джилкрайст.

— Предполагам, че атмосферата е била доста мрачна — каза Кати и прехапа устни.

— Бе точно толкова мрачна, както и месец след това, когато баща му доведе Клио в имението. Искаше да я представи на Джъстийн и на всички нас — продължи Морийн и се отпусна на ниска бяла скамейка, поставена до стената. Пръстите й трепереха, лицето й бе напрегнато.

— Сигурно е било ужасно изживяване за всички? — попита Кати и бавно седна до нея.

— Искрено съжалих Клио в онзи момент, казвам ти самата истина — тихо продължи Морийн. — Горката жена не знаеше дори какво я очаква. Никога няма да забравя как изправено стоеше, когато Джъстийн се обърна към нея и я нападна. Нарече я с най-ужасни имена. Заяви, че никое от децата й никога няма да бъде наследник на богатствата на Джилкрайстови.

— Как реагира Клио?

— Държа се много храбро, докато Джъстийн произнасяше присъдата си — поклати глава Морийн. — Когато всичко свърши, тя изгледа Джъстийн и й каза, че я съжалява. И добави, че най-злите врагове на Джилкрайстови са самите те. Торнтън я взе под ръка и я изведе от дневната. Никога повече не ги видяхме.

— Колко тъжно! — въздъхна Кати.

„И какъв типично драматичен Джилкрайстов момент“ — помисли си същевременно.

Морийн втренчено гледаше вазата пред себе си, която грееше, обляна в светлина.

— През онзи ден научих урока си — каза тя. — Разбрах, че Джъстийн никога няма да прости на снахата, която прегреши с нещо пред нея. Заклех се, че никога няма да й дам повод да се отнесе с мен така, както направи с Клио.

— Знам, че не ми влиза в работата — Кати погледна към гордия профил на Морийн, — но защо изобщо се реши на брак с Хейдън? Защо пожела да се омъжиш за един Джилкрайст, след като видя какво е станало през онзи ден?

— Обичах Хейдън и виждах гения в него. Знаех, че не мога да си тръгна и да го изоставя на онази стара бойна томахавка. Джъстийн щеше да се опита да унищожи таланта му, за да го принуди да заеме мястото на брат си Торнтън.

— И ти се омъжи за него, за да го предпазиш от Джъстийн?

— Обичах го. Омъжих се за него, за да може да развие таланта си на творец и да се наложи като такъв. Той щеше да се съсипе, ако насила го бяха накарали да поеме управлението на компанията „Джилкрайст“ — прошепна Морийн и в очите й блеснаха сълзи.

— Така е — нежно каза Кати, защото знаеше, че това е самата истина. Без да спира да мисли за това, тя протегна ръка и прегърна Морийн през раменете.

— Нямаш представа колко сили ми бяха необходими, за да предпазвам Хейдън и същевременно да успокоявам Джъстийн през всичките тези години. Бях сигурна, че ще я зарадвам с внуци, и се надявах тя най-сетне да е доволна от мен. Навявах се, че ще съсредоточи вниманието си върху тях. Дори си мисля, че тя сериозно възнамеряваше да направи Дарън свой наследник.

— И тогава Торнтън и жена му загинаха в онази катастрофа и всичко се промени — бързо заключи Кати. Съчувствено потупа Морийн по рамото.

— Изведнъж тя реши, че трябва да направи всичко възможно, за да връчи на Люк компанията — въздъхна Морийн. — На това копеле! Клио най-сетне отмъсти на всички ни, макар и след толкова години. Синът й сега е начело на „Джилкрайст“. А аз се опитвам да предпазя семейството си от Джъстийн.

Кати дълго седя мълчаливо и се опита да вникне в ситуацията.

— Ти напълно ли си сигурна, че Идън отново се среща с Нейт Атууд?

— Не — отговори Морийн, извади от джоба си носна кърпичка и издуха носа си. — Не съм абсолютно сигурна.

— Тогава опитай се да разбереш дали това е вярно — внимателно я посъветва Кати. — Обади ми се, когато научиш нещо със сигурност. Ще видя какво мога да направя.

Морийн избърса сълзите си и се усмихна с потрепващи устни.

— Благодаря ти, Кати! Знаех, че мога да разчитам на теб. Винаги си ни помагала в напрегнати моменти. Няма да кажеш никому нито дума за разговора ни, нали?

— Не, разбира се.

 

 

Кати изчака черният ягуар на Люк да тръгне на север към Драгън Бей, преди да се опита да заговори шефа си. Само един поглед към строгия му профил й бе достатъчен, за да я предупреди, че не е в добро настроение. Но тя отдавна бе свикнала с настроенията на Джилкрайстови.

— Как мина срещата с Дарън? — попита тревожно, след като колата плавно се включи в междуградската магистрала.

— Братовчедът Дарън и аз постигнахме нещо, което често се определя като разумно споразумение — отвърна Люк.

— Много се радвам, Люк — с видимо облекчение се отпусна Кати на седалката. — Бях доста загрижена. Нали разбра, той го е направил за хубаво. Само е искал да се докаже.

— Да — промърмори неясно Люк.

— И какъв точно е планът ви? — попита тя и отново се напрегна.

— В момента той все още го обмисля.

— Но ти ще му помогнеш да се оправи, нали? — притеснено продължи Кати.

Люк повдигна вежди и натисна газта, за да задмине някакъв камион.

— Да речем просто, че съм му показал вярната посока. Той сам ще довърши останалото.

— Не разбирам.

— Забъркал се е в тая каша, защото се е доверил на някакъв експерт на име Майло Найл. Оня го излъгал. Това си е типична нечестна сделка, която носи всички характерни белези на непочтената игра. Създадена е точно за такива наивни глупаци като Дарън, които си въобразяват, че с един удар могат да поемат управлението на бизнес империи и да удържат юздите им.

— Как е станала измамата?

— Найл е представил сделка на партньорите си, която е твърде апетитна, за да е истинска. Искал им смешно малки суми за начало. Обещал им огромни дивиденти след успешния край. Неумели аматьори като Дарън налапали въдицата, после им казали, че сделката се проваля. Но им заявили, че и те като равностойни партньори носят отговорност.

— После са им казали, че трябва да дадат парите, за да платят на невинните хора, които вече са купили въпросната недвижима собственост — веднага се сети Кати и отметна кичур коса зад ухото си. — И са ги заплашили със затвор.

— Именно. Номерът е, че няма никакви невинни и нищо неподозиращи купувачи. Няма никакъв проект за развитие. Има само Найл. Той събира каквото може от различните партньори и изчезва. Отива някъде другаде и отново залага капана си.

— Мили боже! — възкликна Кати шокирано. — И горкият Дарън се е хванал на въдицата му?

— Така е.

— А ти как разбра, че всичко е измама?

— Проведох малко разследване. Каквото и Дарън би трябвало да направи, когато Найл за пръв път се е свързал с него чрез брокерите си. Партньорската сделка на Найл е абсолютна измама. Вятър и мъгла. Дарън е в безопасност.

— Сигурно е бил много щастлив, когато го е разбрал.

— Все още не го е разбрал — кратко отговори Люк.

— Нима не си му казал? Люк, защо го караш да чака? Знаеш колко е притеснен от цялата история.

— Няма да му навреди, ако се попритесни още малко. Аз го научих как да направи необходимите разкрития, ако иска да спаси задника си. След няколко дни той ще открие, че е на чисто, ако следва информацията, от която му казах, че се нуждае. А междувременно той сигурно ще понаучи още нещичко.

Няколко минути Кати обмисля казаното. Фактът, че Дарън е в безопасност, бе чудесна новина. Но това, че все още не му е известно, изглеждаше жестоко. Може би довечера трябваше да му звънне и да му съобщи истината.

— Дори не си го помисляй, скъпа!

— За какво говориш?

— Мога да чета по лицето ти като по разтворена книга. Но ти няма да се обаждаш на Дарън и да му казваш това, което току-що научи от мен. Той ще научи урока си по най-трудния начин. А ангел-хранителят на Джилкрайстови ще стои настрана от тази история.

— Но, Люк…

— Забрави! Това е заповед, Кати. Ти ме помоли да помогна и аз го направих. Сега не можеш да се отметнеш. Ако не ти харесва как разрешавам проблемите, жалко за теб самата.

— Ще си спомня за похватите ти другия път, когато възникне проблем — сърдито промърмори тя.

— Направи го — неочаквано се ухили Люк.

Тя не хареса усмивката му. Реши да смени темата.

— Вчерашният маратон от срещи даде ли ти някаква нова информация?

— Не съвсем. Убеден съм, че проблемите, които имаме в ресторантите и особено в „Джилкрайст Гумей“, са следствие от криминални действия. Не става въпрос за липса на късмет или дори за лошо управление.

— О, боже мой, значи продължаваш с разследванията си? И все още ли мислиш, че някой от семейството стои зад тези проблеми? — колебливо попита Кати.

— Да кажем само, че все още не съм открил виновника.

— Но, Люк, единствените членове на семейството, които са в бизнеса, са Дарън и Идън. Те не биха сторили подобно нещо.

— Не съм толкова сигурен в това. Но ти грешиш, ако смяташ, че те са единствените Джилкрайстови, заподозрени в случая. Морийн и Хейдън са свързани с компанията от десетилетия. Те не работят директно за „Джилкрайст“, но от години имат достъп до жизненоважна информация. А в днешния компютъризиран свят това е достатъчно за всеки, който иска да създаде неприятности.

— Защо им е на тях да предизвикват неприятности в компанията?

— Какво ще кажеш за малкия сладък мотив на отмъщението? Може и да не си го забелязала, ангелче, но не всички в семейството мислят Джъстийн за светица.

Кати премигна, като се сети за безсилния гняв и страх на Морийн от Джъстийн. Освен това си спомни и компютъра в галерията й.

— Предполагам, че си прав — измърмори колебливо.

— Разбира се, че съм прав. Никога не греша, щом става въпрос за бизнес. А сега нека си поприказваме за нещо много по-интересно, отколкото за Дарън и за останалата част от семейството.

— За какво по-точно?

— За нас.

Кати се опита да прикрие незабележимата тръпка, минала през тялото й. Усилено се опитваше да не мисли за връзката си с Люк. В същото време знаеше, че рано или късно трябваше да направи и това. Очакваше предстоящият разговор и застана като на тръни.

— Какво има да говорим за нас?

— Искам още тук да изясним някои неща. Не искам да има неразбирателство. Сега сме заедно, Кати. Аз и ти.

Настойчивостта просто бликаше от думите му и я влечеше неудържимо към него. Тя се опита да балансира растящото си желание със здрав разум.

— Не мисля, че ще ти хареса да имаш любовна връзка с мен — предупреди го внимателно.

— Защо, по дяволите? — изгледа я той изненадано.

— Защото аз не се оставям на страстта по начин, който би допаднал на един Джилкрайст — обясни тя.

— Не се тревожи как проявяваш страстта си. Снощи се справи блестящо.

Кати пламна и се загледа в пътя пред себе си.

— Нямах това предвид, Люк. Не мога да се хвърля в безразсъдна авантюра. Грижа се за брат си, нали не си забравил? Трябва да му давам подходящ пример.

— Но той вече е мъж, Кати. А ти си зряла жена. Не е необходимо да му даваш отчет за личния си живот.

— Нима не разбираш? Аз не съм свикнала на такъв живот. Не искам Мат да ни засече някоя сутрин. Ти няма да можеш да оставаш у дома нощем. Нито аз ще преспивам в къщата ти.

— С други думи, ще трябва да се крием?

— Ще трябва да сме дискретни — уточни тя. — При това много дискретни.

Повдигна брадичка и усети, че долната й устна трепери. Знаеше, че нищо няма да излезе от тази работа.

— Аз ти казах, че не би ти харесало да продължиш връзката си с мен. Ще те разбера, естествено, ако още сега ме уведомиш, че приключваме всичко веднага.

— Няма да стане.

— Люк, и за двама ни ще е по-добре, ако направиш точно така. Миналата нощ бе нещо много специално за мен, сигурно си разбрал. Но истината е, че сме твърде различни. Нямаме нищо общо. Така или иначе ще се разделим. Сам каза, че след шест месеца историята приключва…

— Виж, Кати…

— За да съм честна, ще ти призная, че предпочитам да я приключим сега. Не искам да си начумерен само защото не си получил това, което си пожелал мимолетно.

За нейна изненада той й се усмихна пленително, от което тя усети как сърцето й лудо взе да препуска.

— Ако се тревожиш само за това, успокой топката, ангелче. Аз ще се погрижа за емоционалната страна на нещата. Обещавам да не се муся само защото не можеш да прекараш нощта в леглото ми.

— Какво означава това? — попита Кати с подозрение.

— Означава, че ако настояваш да се крием, ще се крием. Поне за известно време.