Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (8)

Глава VIII

Той й се усмихна. Бавна, призрачна усмивка, която почти не докосна устните му, но превърна очите му в изумруди. Това бе усмивката на магьосник. Усмивка, която криеше тайни, за които Кати можеше само да се досеща. Усмивка, която обещаваше, че той ще сподели чудото с нея. Удивена от собствената си смелост, останала без дъх, Кати се огледа в блестящите му очи и се изуми от това, с което се беше захванала.

Но вече бе твърде късно за отстъпление, дори да искаше да го направи. Цялото й същество бе решено да му се отдаде. Душата й искаше същото. Почувства се изпълнена с живот. Знаеше, че няма да се откаже от огъня, който се разливаше в нея, каквото и да стане. „Веднъж и аз ще се оставя в плен на страстта, точно като един Джилкрайст“ — усмихна се в себе си.

— Кое е толкова смешно? — попита Люк. Нежно галеше врата й, като очертаваше кръгове с пръстите си. Палецът му следваше линията на гърлото й, сякаш бе златоносна жила.

— Нищо — Кати потръпваше от допира му. — Всичко.

— Кажи ми — целуна я той леко, но властно по устните.

— Мислех си, че след толкова много години, прекарани в обкръжението на Джилкрайстови, почвам да действам като една от тях.

— Моля те, направи ми малка услуга.

— За какво става въпрос?

— Ще съм ти безкрайно благодарен, ако поне тази нощ спреш с обобщенията си. Аз съм този, който ще прави любов с теб. Останалите Джилкрайстови нямат нищо общо с това.

— Какво намекваш? — пламна от смущение Кати. — Не го виждаш като групов акт, нали?

— Нищо. Това е само между теб и мен — отвърна той.

Пръстите му се преместиха и Люк отметна настрани червените й къдрици, наклони се над нея и целуна местенцето точно зад дясното й ухо.

Тя не очакваше усещането там да е толкова невероятно, чувствено. Пое си дълбоко дъх и докосна лицето му. Той извърна глава и целуна деликатната кожа по вътрешната страна на китката й. Пръстите на Кати се разтрепериха.

Усмивка на магьосник отново се появи на лицето на Люк, когато усети тръпката, разтърсваща Кати.

— Тази вечер ме желаеш, нали? — попита я тихо.

— Да.

— Не бих искал да е като миналия път на дивана ми.

— Тогава не бях сигурна, че искам да се обвързвам с теб.

— А тази вечер сигурна ли си, че искаш да се обвързваш? — настоя той и очите му блеснаха.

— Не. Но ще го направя, независимо от това — усмихна се Кати и протегна ръце, за да го прегърне.

Люк тихо се засмя и я приюти в прегръдките си. Когато я вдигна, тя инстинктивно го сграбчи за раменете. Носеше я, сякаш бе лека като перушинка.

— Къде отиваме? — тревожно попита Кати, защото той тръгна към вратата, без да я пуска от прегръдките си.

— Не е далече — спря Люк пред ключа за осветлението. — Загаси лампите!

Тя го погледна, после послушно изпълни желанието му. Стаята потъна в тъмнина и страстната интимност на момента се увеличи стократно. Кати ясно усещаше реакцията на тялото си, притиснато в ръцете му. Ако трябваше да ходи, не беше сигурна дали краката й щяха да я държат.

Тя притвори очи, наслаждавайки се на силата, с която той я пренесе обратно през стаята. Сигурна бе, че ще я положи върху леглото. Вече можеше да опише следващите минути. Той щеше да се надвеси над нея и да я вземе в прегръдките си. Молеше се само да не е твърде припрян, какъвто бе онази нощ. Трябваше й време, за да се приспособи към неговата страст. Тя бе твърде ново изживяване за нея.

Притисна се силно към гърдите му, когато усети светлините да се завъртат върху клепачите й. След секунда щеше да лежи по гръб върху леглото. „Моля те, не бързай! — молеше се тя. — Аз не съм като теб. Не съм от ония жени, които избухват в страст при първото докосване. Трябва ми малко време… струва ми се.“

Но когато светът около нея спря да се люлее, разбра, че не е на леглото. Усещаше твърдите мускулести бедра на Люк под тялото си. Отвори очи и видя пред себе си измитите от дъжда светлини на града да блестят наоколо като диаманти в нощта. Вместо да я отнесе в леглото, Люк бе седнал с нея в креслото до прозореца. Неговите топли и силни ръце я държаха здраво в прегръдките си.

— Този път ще се опитам всичко да направя както трябва — каза, сякаш прочел мислите й.

Наведе глава и бавно докосна устните й. Целувката му бе изпълнена с всепоглъщаща страст, от която на Кати не й остана дъх. Усети как потъва сякаш в плаващи пясъци. Устата й се разтвори под настойчивата ласка.

Люк издаде кратък дрезгав звук, който й подсказа колко силно е желанието му и я накара да потрепери. Нещо дълбоко в нея жадуваше да се подчини на неустоимата му мъжественост. Притисна се силно към него и отвърна на чувствената му целувка.

Тя се поколеба за миг, когато той отвори уста, сякаш я подканваше да бъде по-смела. После любопитството й надделя. Внимателно опита вкуса му и постепенно откри вълнуваща топлина, която сякаш се излъчваше от глъбините на тялото му. Загатваше за буен огън, който Кати поиска да докосне. Сгуши се в него и безмълвно помоли за още ласки.

Повторно изтръгналият се от гърдите му стон бе още по-гърлен и дълбок. Ръцете му стиснаха здраво тила й, после пръстите му бавно се пъхнаха под яката на роклята. Кати усети хлад, когато той разкопча ципа на дрехата и оголи гърба й. От топлината на пръстите му, спускащи се бавно по гръбнака, всеки нерв в тялото й сякаш бе пробуден и оголен. Инстинктивно се стегна.

— Отпусни се, скъпа. Този път няма да те карам да бързаш — повдигна леко глава Люк, за да я погледне в очите. — Цялата нощ е пред нас.

Кати се усмихна несигурно, с треперещи устни. Усещаше с бедрата си колко твърд и напрегнат е той и знаеше, че вече е напълно възбуден, но си налага да не бърза заради нея. Това личеше по всяко мускулче на тялото му — от ясно очертаната челюст до широките му рамене. Протегна ръка и помилва лицето му.

— Знаех, че си страстен мъж — прошепна тя, — но досега не съзнавах, че можеш да държиш страстта си под контрол!

Още не беше срещала Джилкрайст, който да умее да сдържа емоциите си. Те винаги ставаха техни жертви.

— Лишената от контрол страст е най-разрушителната сила на света — каза Люк. — Преди много време се научих как да обуздавам чувствата си.

— А какво ще ми кажеш за контролираната страст?

Той отново се усмихна тайнствено.

— Това е най-градивната сила във Вселената. Опитомената страст.

— Никога не бях срещала мъж, който да е успял да покори огъня в себе си — промълви Кати и плъзна ръка от брадичката му към отворената яка на черната му риза. — Ти си уникален, Люк Джилкрайст.

— Ти си тази, която е единствена и неповторима — отговори той и зарови ръце в косите й. — Със сигурност няма друга като теб. В теб също е скрит непробуден огън. Той е горещ и сладък и аз ще го намеря и запаля.

Кати бе запленена от думите му. Беше очарована, че нейните чувства и емоции са невероятно съблазняващи и разгарят страстта на този мъж. Тя никога, абсолютно никога, не бе виждала себе си в подобна светлина.

— Откъде си сигурен, че крия огън в себе си?

— Усещам го — отвърна той. — Чувам го. И го виждам. Той беше в очите ти, когато ме убеждаваше, че е мой дълг да спася компанията „Джилкрайст“. Беше в гласа ти, когато заповяда на Джъстийн да не се унижава пред мен. Този огън пулсира в теб, когато споделяш плановете си за бъдещето. Скъпа, ти си като истински вулкан.

— Не, не мисля — отговори Кати и опря пръсти в гърдите му. Харесваше усещането на твърдите еластични косъмчета, които напипваше под ризата му. — Но се радвам, че си видял пламъци в мен.

— Те са буен огън — прошепна Люк близо до устните й. — И двамата с теб скоро ще бъдем погълнати от огнената му стихия.

— А после? — попита тя тихо. Никога не можеше да престане да мисли за бъдещето. Тревогите й не я напускаха нито за миг, дори в нощ като тази.

— После ще го укротим за момент. — Едната му ръка леко обгърна гръдта на Кати. — Но само за кратко. Когато си играеш с огъня, половината от удоволствието е да го гледаш как се разпалва и запламтява буйно.

Кати реши да изблъска от съзнанието си всички мисли за бъдещето. Поне веднъж в живота си искаше да съществува единствено в настоящето. Сключи ръце около врата му и пламенно го привлече към себе си.

— Сладка и гореща — повтори той. Докосна зърната й през копринената тъкан на сутиена. Пръстите му се движеха бавно, предизвиквайки и изчаквайки реакцията й.

Кати тръпнеше от ласките му. Осъзна, че иска много повече. Бързо почна да разкопчава копчетата на ризата му и я разтвори. После пожела да го докосне по същия начин, както той я галеше. Люк настръхна под допира на пръстите й. Устните му погълнаха нейните за един дълъг, незабравим миг. Топлите му ръце трескаво галеха гърдите й.

Кати усети как плаващите пясъци ще я погълнат всеки момент. Те я теглеха все по-властно надолу и тя вече не можеше да мръдне от могъщата им хватка. Но добре знаеше, че не иска да се освобождава от тях. Отново се притисна към Люк и потърси още от неговата жар.

В отговор той спусна ръка към коленете й, плъзна я под ефирно леката пола. Продължи нагоре без никакво забавяне. Пръстите му погалиха бедрата и през коприненото бельо потърсиха сърцевината на собствените й пламъци. Дланта му нежно я обгърна.

Кати изстена от удоволствие, когато вълната на удоволствието я погълна.

— Ти вече си влажна! — Люк беше едновременно изненадан, доволен и объркан. — Вече си гореща и влажна. Мога да усетя топлината ти през бикините и дори през проклетия чорапогащник — продължи той и леко я стисна.

— Люк… — Кати едва си поемаше дъх от възбуда.

— Спокойно. Обещах ти, че няма да бързам.

— Не мога да се отпусна, Люк. Чувствам се толкова странно.

— Чувстваш се възбудена — каза той. Разхлаби прегръдките си само за да пъхне ръката си под бельото й.

С бавно и чувствено движение, което само по себе си бе трепетна ласка, смъкна бикините и чорапогащника и ги хвърли на земята. Кати се долепи до тялото му, когато ръката му се върна върху влажното и топло място между бедрата й, и зарови лице в раменете му.

— Стегната си. Но вече си готова — прошепна той в ухото й.

Овлажни пръста си в любовните сокове и ги разтърка върху малкото набъбнало хълмче на желанието й. И повтори това умишлено бавно, влизаше вътре в нея, дразнеше влуденото интимно местенце. Правеше го отново. И отново.

Нежното му изтезание продължи цяла вечност. Кати бе обладана от дива страст. Чувстваше, че ще избухне всеки момент. Тя зарови нокти в гърба на Люк. Почна да го целува трескаво навсякъде — по устните, лицето, гърдите.

— Готова ли си? — попита я той тихо.

— Боже мой, да. Да!

— Сигурна ли си?

Тя го захапа по долната устна и леко го бутна.

— Да. Хайде, направи го. Сега!

— Добре, любима.

Сякаш през мъгла видя как Люк събува черните си джинси. Чу звука от разкопчаването на ципа и тихото шумолене на найлоновото пакетче, което той разкъса със зъби. Усети как се подготвя да влезе в нея. Жадно зачака да я сграбчи и да я понесе към леглото.

Но Люк остана в креслото. Леко я повдигна и я обърна към себе си. Сложи ръце на бедрата й и я накара да ги разтвори така, че да го обгърнат.

— Какво правиш? — попита Кати. Бе твърде възбудена, за да съзнава действията му.

— Укротявам огъня — отвърна Люк и пламъчетата в очите му блеснаха, отразили полусенките на здрача.

Бавно я привлече към себе си. Тя усети, че дъхът й спира от изненада, когато разбра какво е намислил. Край на илюзиите за леглото. Той щеше да я люби тук, на стола. Стол, за бога! Не можеше да повярва. „Ето какво може да се случи, когато се любиш с магьосници“ — помисли си със закъсняло разкаяние.

Почувства как копието на неговата мъжественост напира да влезе в нея, потръпна и неволно опря ръце на раменете му.

— Толкова си голям — прошепна, изумена от внушителните му размери.

— Не се бой, мила — засмя се Люк с кратък, дрезгав звук. — Ние с теб ще си допаднем идеално.

Кати здраво стисна раменете му и задържайки дъха си, бавно започна да се отпуска върху него. Наистина беше голям. Усещаше как членът му я разтваря, разтяга, пробива си път до самата й сърцевина. Тялото й се напрегна в очакване. Люк бавно я обладаваше, внимателно завладяваше тесния проход. Тя болезнено чувстваше как постепенно навлиза все по-навътре в нея, докато накрая цялата бе изпълнена от него.

— Чувстваш ли огъня, любима? — попита Люк, дъхът му галеше гърлото й. — Остави го да пламне.

Той сграбчи бедрата й и я принуди да се впусне в страстния ритъм на любовната игра. С тихо възклицание на изненада Кати се подчини и се отдаде на омагьосващата езда, която й налагаше този вълшебен див жребец.

Отначало тя не можа да разпознае пламъците на страстта, защото ги изпитваше за първи път в живота си. Изумена от реакцията на собственото си тяло, несигурна какво да очаква след това, шепнеше името му като някакво магическо заклинание.

— Ето това е усещането да танцуваш в огъня — каза Люк. Ръцете му стиснаха хълбоците й още по-здраво. — Не се бой от него, ти си родена да ходиш по жаравата му.

Кати издаде кратък приглушен вик, когато я разтресоха сладостните тръпки на първия й оргазъм. Цялото й тяло пееше триумфалната песен на освобождението, във вените й течеше непозната еуфория, радостта я изпълваше докрай. Някъде в трептящия мрак чу гърлените звуци на мъжко задоволство, които издаваше Люк. Почувства как пръстите му се вкопчиха в хълбоците й със страшна настойчивост. После и той бе разтърсен от силни тръпки.

„Той е мой!“ — мислеше си Кати с победоносно задоволство. В този миг от вечността той й принадлежеше изцяло, без остатък, както и тя на него.

После бавно почна да се спуска надолу, съзнанието й постепенно се замъгли и заличи разтърсващите моменти на върховна възбуда.

Почти не осъзна как след малко Люк я вдигна на ръце и я занесе до леглото. Когато той легна до нея, тя се сгуши в него и се потопи в топлината му. Ръцете му я обгърнаха, сякаш да я предпазят от нещо, и тя заспа.

 

 

Дълго след това Люк остана неподвижен, облегнат на възглавниците. Едната му ръка прегръщаше Кати, другата бе сгъната под главата му. Гледаше към измитите от дъжда неонови реклами и правеше онова, което бе свикнал да върши изключително добре през последните години: съсредоточаваше мислите си върху настоящето.

Но сега то изглеждаше някак по-различно. Вече не живееше сам в него. Настоящето означаваше Кати. Люк осъзна, че от много време насам не се е чувствал по-добре. По дяволите, та той за пръв път изпитваше такова нещо! Дори красивата му жена не можа да го дари с такава радост, въпреки перфидната си вещина. Двамата с Ариел правеха страхотен секс, но блаженото чувство на спокойствие, което го бе завладяло сега, напълно липсваше при любенето им. Усещането за пълно задоволство винаги му се изплъзваше. С Ариел винаги се беше чувствал на ръба на несигурността. Животът с нея бе вълнуващ, но изтощителен.

С Кати тези моменти на мир и спокойствие щяха да са основното във връзката им. Покой и тишина щяха да ги владеят, без да се налага да остават един без друг. Мисълта за това го изпълни с радост. Настоящето съвсем определено означаваше Кати.

Освен това означаваше цял куп проблеми.

Мисълта му се рееше свободно. Прехвърли бъдещите си задачи и планове. Върна се на срещата, която бе свикал в ранния следобед с мениджърския екип на „Джилкрайст Гумей“. Анализира и последния си разговор с компютърния специалист, разследващ делата на компанията, когото бе наел, за да открие кой злоупотребява с парите на „Джилкрайст“. Умът на Люк щракаше бързо и точно като мощен компютър. Автоматично, почти без усилие, той прехвърляше данните в главата си, анализираше ги, запаметяваше ги, търсеше ключа към загадката.

После отново разпиля мислите си. И се намръщи в тъмнината.

— Люк, какво не е наред? — попита Кати тихо, в гласа й още се усещаха следите от съня. Тя дори не отвори очи.

— Всичко е наред. Мислех си за разни неща.

— За какво например?

— За много неща.

— Мислеше си за компанията, нали? — попита тя и в гласа й прозвуча нежно обвинение.

— Откъде разбра? — леко се усмихна той.

— Просто уцелих, без да искам. Всичко ще се оправи. Люк. Ще възродиш отново компанията „Джилкрайст“. — Тя доближи още повече глава до гърдите му и се прозя. — Имам ти пълно доверие.

— Наистина ли?

— Да — промърмори тя сънено.

— Какво би направила, ако ти призная, че пет пари не давам какво ще се случи със скъпоценната компания „Джилкрайст“?

— Н-не бих… ти повярвала — заекна от изненада Кати. — Та ти си Джилкрайст! Пое тази работа, защото си член на семейството. И ще дадеш най-доброто, на което си способен, за да спасиш компанията за останалите от твоята фамилия.

— Време е да разбереш нещо, Кати. Аз не се заех с тази работа заради някаква си семейна лоялност. Съгласих се заради теб.

— Заради мен? — Кати широко отвори очи от тези негови думи. Лунната светлина, която се процеждаше през прозорците, отрази смаяното изражение на лицето й. — Сериозно ли говориш?

— Нали чу какво ти казах? — повтори той и я погледна, като страстно искаше тя да го разбере. — Тук съм заради теб.

— Не мога да повярвам — промълви Кати. Досега никой през живота й не й беше казвал подобни думи. Тя не беше от жените, заради които мъжете вършат такива неща.

— Повярвай ми — тихо помоли Люк. — Отначало и аз не го съзнавах, но скоро разбрах истината. Исках те. Една част от мен знаеше, че нямах никакъв шанс да те притежавам, ако откажех да поема ръководството на компанията. Така че направих сделка.

Кати разтвори устни от удивление.

— Сделка ли? Така ли разбираш връзката ни?

— Сключихме споразумение, което ще трае шест месеца.

Кати въздъхна. После сграбчи чаршафите, изправи се в леглото и подви крака под себе си.

— Това е лудост! Не мога да те разбера. Нима ми казваш, че когато ме принуди да се съглася да остана с теб през следващите шест месеца, всъщност си сключил някаква сделка с мен? За да ме накараш да ти стана любовница?

— Позна от първия път — отговори Люк, наблюдавайки я с лениво удовлетворение. Гордостта му бе неимоверно поласкана от факта, че тя изпита оргазъм за пръв път в живота си в неговите прегръдки.

Нямаше нужда Джъстийн да му обяснява колко неопитна е Кати по отношение на сексуалните си преживявания. Той се досети за това още първата нощ, когато я докосна на дивана в дома си. А невинната й изненада, когато потръпна в ръцете му, само потвърди предишните му подозрения.

Люк се наслади на мисълта, че през следващите шест месеца щеше да научи Кати да опознае собствените си страсти и желания. Само при мисълта за това почувства как тялото му отново се втвърдява.

Кати го гледаше сърдито, но изражението на лицето й не се отразяваше върху сексапила, който излъчваше. Косата й падаше на меки разбъркани кичури, чаршафът, който така силно притискаше към себе си, не покриваше дори гърдите й.

— Люк, това, което казваш, е наистина възмутително. Сигурно не говориш сериозно. Хората не вършат такива неща. Не и заради мен във всеки случай!

— Какви неща? — попита той и почна да увива къдриците на косата й около пръста си. Наслаждаваше се на приятното усещане. Косата й бе като коприна.

— Ами не се заемат да спасяват компании само за да получат шанса за шестмесечна афера с жена, която почти не познават — заекна Кати.

— Да, но аз направих точно това — усмихна се Люк.

— Не мога да повярвам — повтори тя за пореден път. — Не съм от онези жени, които провокират такива реакции у мъжете. Особено у мъж като теб!

— Лейди, вие не знаете собствените си скрити сили.

Кати присви очи и го загледа изпитателно.

— А какво щеше да стане, ако не се бях оставила да ме прелъстиш толкова бързо и лесно? Ако устоявах на атаките ти през следващите шест месеца? Какво щеше да направиш тогава?

— Щях да страдам неимоверно — пошегува се Люк. Стисна силно косата й, за да я накара да се притисне по-плътно към гърдите му.

Тя се почувства нежна и беззащитна, усетила нарасналата му твърдост. Миризмата му провокираше нови, непознати усещания у нея. Лежеше покорно и го гледаше с широко разтворени очи.

— Кажи ми, много ли те забавлява цялата тази история? Започнал си всичко това заради моментна прищявка, като предизвикателство, така ли?

Ръката му още по-здраво се преплете в къдриците й. Той се раздвижи и принуди Кати да легне по гръб. После се надвеси над нея.

— Повярвай ми, не смятам, че проблемите на компанията „Джилкрайст“ са забавни. Нито ми е забавно да общувам с Джъстийн и останалите. Нямаше нужда да се забърквам отново с тях, след като през всичките тези години успешно избягвах всякакви контакти с това семейство. Не бих сторил това, за да отговарям на някакво предизвикателство.

— Но защо го направи тогава?

— Казах ти вече. Желаех те! — отговори той. После я целуна нежно и дълбоко. Когато вдигна глава, вече бе напълно възбуден. — И сега продължавам да те желая.

Кати облиза с език долната си устна.

— Само за следващите шест месеца ли?

— Да.

— Не е чак толкова дълго — прошепна тя.

— За мен е — отговори той.

Чудеше се как да й обясни, че след трите години, които прекара потопен в безкрайното настояще, бъдещите шест месеца му изглеждаха като цяла вечност. Това бе най-дългият поглед напред във времето, който той можеше да си представи, че съществува. Но поне знаеше как да й обясни колко силно я желае.

Той я галеше от гърдите до бедрата и опознаваше нежните й заоблености и гладката сатенена кожа. Настани се по-удобно между бедрата й и бавно спусна ръка от мекия корем надолу към черните косъмчета, които прикриваха най-скъпоценната й тайна.

— Люк… — несигурно се обади Кати.

— Тихо, любов моя — прекъсна я той. — Не искам да говорим за бъдещето. Искам да се съсредоточа върху настоящето.

 

 

По-късно Кати се опита да се намести в леглото, но Люк го бе заел почти цялото. Не беше свикнала да дели постелята си с друг човек. Размърда се и почувства топлата му ръка да я обгръща закрилнически. Да се спи с Люк се оказа твърде приятно. „И всъщност е много удобно“ — помисли си.

Разбира се, не повярва на приказките му, че е поел управлението на компанията заради нея, но щеше да мисли върху това по-късно. Тази нощ я беше обзело твърде приятно изтощение, за да лежи будна и да се тормози с такива мисли. Прозя се и отново почна да се унася в сън.

— Кати?

— Какво има? — неясно промърмори тя.

— За какво искаше да говори с теб Дарън?

Беше вече твърде сънена, за да обърне внимание на въпроса му. Отговори почти автоматично, без да се замисли:

— За един заем.

— В какъв размер?

Кати отвори очи, стресната от острия му тон. Съзна, че разговорът ще бъде неприятен и се опита да замаже нещата. За съжаление съзнанието й все още бе в плен на съня.

— Ами… доста голяма сума.

— Колко голяма?

— Сто и петдесет хиляди долара — отговори тя, но й се струваше, че друг говори с Люк вместо нея.

— Сто и петдесет хиляди долара — възкликна Люк и рязко се изправи в леглото. — Той поиска такъв огромен заем? Божичко, ще го убия този кучи син!

Кати със закъснение разбра, че е отприщила бурята на гнева му, която нямаше да е по силите й да овладее.

— Успокой се, Люк — опита се да го прекъсне.

— Как да се успокоя? — Той нервно блъсна завивките встрани и скочи от леглото. Без да обръща внимание на голотата си, нервно закрачи из стаята. — Копелето иска сто и петдесет хиляди долара и ти ме караш да остана спокоен! Ще строша всяка костичка по тялото му. Откъде, по дяволите, е очаквал да му дадеш такава голяма сума? И как изобщо му е хрумнала подобна дивотия?

Кати въздъхна. Този разговор щеше да мине много по-леко, ако го бяха започнали по време на утринната закуска. Но беше сигурна, че Люк няма да може да чака толкова дълго, за да разбере как стоят нещата. Тя бавно се изправи, намести се на възглавниците и закри гърдите си със завивките.

— Той добре знае, че няма откъде да му набавя толкова много пари. Дойде с предварително обмислен план.

— Сигурен съм, че е така — рязко отвърна Люк, спря да препуска из стаята и застана прав пред леглото. — И какъв е планът му? Хващам се на бас, че те е молил да отидеш при Джъстийн. Прав ли съм?

Кати се изуми на способността му толкова бързо да направи верните изводи от разсъжденията си.

— Искаше да заема тези пари от Джъстийн, уж за да започна бизнеса си с „Песто Престо“.

— А ако не беше ти, откъде щеше да си осигури тези пари? Мамка му! Ще пребия това копеле!

Кати въздъхна. Люк със сигурност бързо бе схванал основните моменти в цялата ситуация. Не би трябвало да бъде изненадана. Люк бе много добър, когато ставаше въпрос за пари. Наистина много добър.

— Защо са му на Дарън сто и петдесет бона? — продължи да настоява той.

Кати прехапа устни.

— Мисля — почна внимателно, — че се е забъркал в някакви неприятности.

— В какви по-точно?

— Не съм много сигурна. Но става въпрос за търговия с недвижимо имущество и някаква сделка се е провалила. Инвеститорите настояват да получат парите си. Човекът, който е подготвил сделката твърдял, че ако Дарън бързо не внесе дела си от сто и петдесет хиляди, щял да го прати в затвора.

Няколко секунди Люк внимателно обмисляше фактите.

— А защо Дарън лично не се обърне към Джъстийн?

— Не ставай смешен! Той просто не може да го стори. Забъркал се в тази каша именно защото искал да й докаже, че е добър бизнесмен. Дарън никога не би отишъл при баба си или при своите родители. Всички биха си помислили, че е пълен некадърник.

— Той е един проклет идиот, ето какъв е! Освен това е пълен глупак, ако си е въобразявал, че ще му се размине това, че те е използвал, за да оправяш кашите му.

— Чакай, Люк…

— Защо, по дяволите, си е въобразил, че ти с готовност ще му помагаш да се измъква от тази гадост?

— Ами, аз също му предложих план. Нещо като план.

— Нещо като план! — възкликна Люк и прекара пръсти през косата си. — Не вярвам на ушите си. Добре, казвай направо. Какво възнамеряваше да направиш? Да отидеш при Джъстийн и да й измолиш тези пари ли?

— Не, разбира се. Никога не съм допускала тази възможност. Знаех, че номерът няма да мине.

Той я погледна замислено, после отново закрачи из стаята.

— Номерът можеше и да мине. Джъстийн сигурно щеше да ти даде парите.

— Да, сигурно щеше да го стори. Но аз никога нямаше да измамя баба ти по този начин. Дори с цената на това тя да разбере, че Дарън се е забъркал в такива големи неприятности.

— Да, наистина, забравих колко си лоялна! — отвърна Люк. — Ти продължаваш да мислиш, че си й длъжница, нали? И така — какъв бе твоят план?

Кати реши, че няма смисъл да отлага неизбежното. Трябваше да проведе този разговор, но след като обмисли внимателно всичко. Искаше само да подбере най-подходящия момент, но вече бе попаднала в капан.

— Предложих му да сподели този проблем с теб — обясни тя.

Люк спря внезапно и се върна се към нея.

— С мен? Щеше да ме набъркаш и мен в това безумие, така ли?

— Да. Дарън ти е братовчед. Това е семеен проблем на Джилкрайстови. А ти носиш отговорност за всички проблеми на Джилкрайстови през следващите шест месеца.

— Как ли пък не! Нося отговорност само за спасяването на компанията „Джилкрайст“ — изръмжа Люк. — Семейните проблеми на фамилията Джилкрайст не са моя грижа. Има разлика между двете неща.

— Не, няма! — твърдо каза Кати. — Компанията „Джилкрайст“ е семейството и семейството е компанията „Джилкрайст“. Сега ти си главата на тази фамилия. По мое мнение проблемът на Дарън е и твой проблем.

— Господи! Искаш ли да знаеш как ще реша проблемите на братовчеда Дарън? Ще го оставя да влезе в затвора, тоя идиот. Ето така ще ги реша!

— Сърдиш се, защото Дарън е дошъл да иска парите от мен, нали? — усмихна се Кати.

— Да се сърдя ли? Иде ми да откъсна главата от раменете му и да я използвам вместо топка за боулинг!

— Това е доста пресилено, не смяташ ли?

— Никак не е пресилено. Това е само началото — отговори Люк, наведе се над леглото и сложи ръце от двете страни на главата й. — Никой няма право да те използва и безнаказано да се измъкне след това.

Кати докосна с длан лицето му.

— Люк, но той е отчаян. Не можеш ли да проявиш малко разбиране, малко състрадание и да усетиш какво преживял? Джъстийн абсолютно щеше да го изключи от сметките си. Може би дори щеше да го лиши от наследство. Тя не би му дала повторен шанс. Той просто искаше да се докаже в света на бизнеса.

— Но доказа, че е задник! Колкото до въпроса ти, не мога да изцедя от сърцето си нито капка съчувствие или разбирателство към този дръвник.

— Все пак ще трябва да направиш нещо, за да му помогнеш — каза Кати.

— Посочи ми поне една причина, поради която трябва да го направя.

— Ами… аз му обещах, че ти ще разрешиш проблема му.