Джо Гарбър
Хайка (56)

7.

Дейв изпищява.

Мълинс се обръща рязко. Хората с него улучват прахоляка. Дейв се прицелва в гърдите на Мълинс. Сержантът тръгва към него. Дейв изкрещява нещо, без да знае какво. Мълинс марширува напред — право към дулото на пистолета на Дейв. Дейв натиска спусъка. Пълнителят е празен. Не може да го смени.

Мълинс грабва пистолета от ръката му и го зашлевява.

— Затваряй си устата, шибан педераст!

Двама мъже го хващат и го простират на земята. Мълинс се надвесва над него с нож в ръка.

— Гадно колежанче, щеше да ми светиш маслото, а? Нали? Щеше да пречукаш един от своите, дрисльо!

Мълинс прилича на бесен звяр. Устните му са изкривени и треперят. Очите му мигат разфокусирани. От устата му хвърчат пръски слюнка.

Сержантът кляка и опира ножа до врата на Дейв.

— Целта, гадно копеле, е да убиваш шибания враг! Всички, до един. Включително гадовете, които им помагат. Очистваш шибаните мъже, жени и децата им и когато всички са мъртви, ние сме щастливи и се прибираме у дома. Това е целта, лайно такова. Запомни това добре и да не съм те видял да насочваш оръжие към мен.

Мълинс се обръща към другите и изръмжава:

— Заведете тоя задник при останалите. Ще се справя с тях, като свърша с джигитайците.

Той и хората му издърпват още една жена от тълпата ридаещи селяни.

— Сега ще ти предам един нагледен урок — злобно казва той по посока на Дейв.

Събарят жената на земята и я държат. Тя лежи неподвижна, докато Мълинс прерязва гърлото й. Във въздуха бликва фонтан от кръв и се плисва в калта. Мълинс вдига главата за косите и я показва на селяните. Вие като вълк, а очите му светят с лудешки блясък.

— Кажи им — крещи той на преводача, — че това ще се случи с всеки, който доносничи! Кажи им, че не могат да се гаврят с Америка, с американската армия и най-малко с главен сержант Майкъл Джей Мълинс!

Преводачът говори като картечница на френски.

— Доведете ми още една — излайва Мълинс.

Сграбчват я през кръста. Тя пищи и рита. Успява да се отскубне и се хвърля в тълпата. Неизвестно защо, виетнамката се просва в краката на Дейв и ги прегръща. Сълзите й са блестящи и големи. Макар, че говори малко френски, той не може да разбере думите й.

Хората на Мълинс се приближават до нея. Дейв пребледнява от ярост.

— Мълинс — изревава той, — ще те обесят за това! Чуваш ли? Ще те видя на въжето!

Сержантът го поглежда — само от любопитство, или може би така му се струва. Погледът му е вторачен, а гласът — хладен, спокоен и замислен и това е много по-ужасяващо, отколкото лудешките му крясъци.

— Ще ме наклеветиш, така ли? Ще ме изпортиш, а, колежанче?

После заповядва на хората си:

— Доведете галеника на полковника.

Единият извива ранената ръка на Дейв зад гърба му. Дейв изпищява и за малко не припада. Мълинс го нарича пъзльо.

Просват го по лице. Мълинс коленичи до него, обръща го и избърсва ножа си в ризата му. На плата остава ръждиво петно.

— Стой! Не мърдай! — изгърмява гласът на Джек Мамбата. — Замръзни на място!

Мълинс става. Хората му стоят настрана. Дейв се изправя на колене.

Джек и още двайсетина войници стоят с насочени пушки. Очите на полковника са разширени. Той гледа изумен селяните до дигата, американските войници с вдигнати ръце сред тях, обезглавените трупове и отрязаните глави, набучени на колове.

— Господи! — прошепва той. — Що за гадост е това?

Дейв забелязва, че Джек вече не говори на диалект, като селянин от Източен Тексас.

— О, Мълинс, зло същество…

Гласът на Кройтер постепенно заглъхва.

Сержантът го гледа с невинни като на дете очи.

Джек поглежда касапницата и поклаща глава.

— Защо го направи? — изграква той.

— Трябваше да направя изявление — усмихва се самодоволно Мълинс.

— Да — приглася му един от войниците с него. — Това е изявление. Никой не може да ни съди.

Светлината и животът изчезват от очите на Джек Кройтер. Той насочва пушката си към човека, който току-що е изрекъл тези думи, и стреля. Оръжието е нагласено на автоматична стрелба и прекършва мишената на две. Един войник се навежда към полковника и пита:

— Сър?

Кройтер кима. Войникът застрелва човека, стоящ най-близо до Мълинс. Сетне се приближава до трупа и изпразва цял пълнител в лицето му.

Другите войници с Кройтер също започват да стрелят.

Помагачите на Мълинс са шестима. Джек е убил единия. Останалите са застреляни от войниците, придружаващи полковника. Всичко става за секунди.

Мълинс е още жив и гледа презрително. Изпъчил е гърди и стои мирно.

Кройтер сваля путката и изважда автоматичен пистолет, 45-ти калибър. Прави три крачки напред. Мълинс го заплюва. Джек подпира брадичката му с пистолета, после опира дулото в дясното слепоочие на Мълинс.

Дейв става и изкрещява:

— Джек!

Кройтер извръща ужасяващо студените си и безизразни очи към Дейв и пита:

— Какво?

Дейв не може да го погледне в очите. Успява само да промълви:

— Нищо.

— Шибан бъзльо — зъби се главен сержант Майкъл Дж. Мълинс от Хамилтън, Тенеси.

Джек отново отправя поглед към Мълинс. По-голямата част от лицето на сержанта изчезва.

В далечината се чува бръмчене на хеликоптери. Въздушната евакуация е подранила. А може би е закъсняла.

 

 

Висейки неподвижен над 15-та улица, Дейв си припомни онзи ден, като за пореден път се изправи пред факта, че можеше той да ги убие. Мълинс и останалите. Не го направи само по една случайност. Ако ръката му не беше парализирана и ако можеше да зареди пистолета си, щеше да ги застреля. Щеше да му хареса и нямаше да изпитва угризения.

Наистина ли щеше да го стори?

Ирида, богинята на случайността, хаоса и съдбата, беше решила да му даде още една възможност, за да разбере това.