Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vertical Run, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джо Гарбър. Хайка
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1996
Редактор: Анелия Христова
Коректор: Линчев Шопова
ISBN: 978-954-584-129-3
История
- —Добавяне
Глава 9
Джек
1.
Военната част е най-уязвима, когато се придвижва да заеме позиция. През следващите няколко минути хората на Рансъм щяха да бъдат непредпазливи и разсеяни, докато се качваха по стълбите, отваряха врати и търсеха прикритие. Преимуществото беше на страната на Дейв.
— Скорец, изпратих няколко човека във фоайето.
— Тук са.
Няколко кратки мига на объркване. Не можеше да изпусне удобната възможност. Трябваше да стигне до четирийсет и петия етаж — до шкафа на Бърни и до Мардж Коен — преди тях.
С асансьора беше изключено. Единственият начин беше да бяга. Да изкачи тичешком трийсет и четирите етажа.
Само че още не се беше обадил на Кройтер. Погледна личния телефон на Лий и се приближи до него.
Спря и поклати глава. Кройтер нямаше да иска да разговаря с него. Опитът да се свърже с полковника щеше да бъде само загуба на време.
— Всички да слушат внимателно. Не стойте до входовете. Не искам да се мяркате край стълбището и асансьорите. Обектът трябва да влезе безпрепятствено в сградата — разпореди се Рансъм.
Дейв се обърна към вратата. Пак спря и погледна телефона. Не знаеше какво да направи.
— И последно — предпочитам да не убивате обекта. Ще го смятам за лична услуга, ако се целите в краката. Направете всичко възможно да го хванете, но не го убивайте, освен ако нямате друг избор.
Дейв се намръщи. Заповедта на Рансъм беше озадачаваща. Променило ли се бе положението, или…
— Какво си намислил, шефе?
— Преразгледахме заповедите. Имаме нареждания да сложим обекта в киселинна баня, преди да го довършим. Но в тази заповед не намерих изискване обектът да е жив, когато го направим.
— Ясно, шефе.
Дейв направи гримаса. Отново погледна към вратата, после към телефона. Трябваше да вземе решение.