Джо Гарбър
Хайка (19)

4.

Вълненото сако на инструктора му придаваше подходящ професионален вид. Той бе среден на ръст, но изглеждаше по-висок. Начинът, по който държеше вдигнати главата и носа си, даваше илюзия за височина. Косата му бе малко по-дълга, отколкото трябваше, но добре поддържана и модерно подстригана. И все пак инструкторът изглеждаше не на място в помещението, пълно с късо подстригани военни възпитаници.

— Добър ден, господа — каза той с характерния за жителите на Нова Англия ирландски акцент.

Сутринта лейтенант Елиът и десетината му състуденти разглеждаха военновъздушната база Форт Браг.

— Казвам се Робърт. Може да ме наричате Роб, ако искате. Предпочитам да се обръщате на малко име към всеки, с когото се запознаете тук. Предлагам да забравим фамилиите си.

Класът се изкикоти одобрително.

— Подготовката, която ще получите тук, в лагер Пи, може да ви изненада. Целта ни не е да задълбочим познанията, които вече имате. Предполагам, че сте усвоили благородното бойно изкуство. В противен случай нямаше да сте тук. Нашата програма е посветена на едно друго умение. То има две измерения. Онова, което изгаряте от нетърпение да чуете, е външната изява на нашия занаят — необикновени оръжия, адски машини, дяволски лудории и други смъртоносни умения, изискващи се за саботьори, разрушители и убийци. Разбира се, ние ще ви научим на всички тези неща. Само че по-нататък. Първо ще се съсредоточим върху второто измерение на изкуството — психологическото, вътрешното, умственото. В крайна сметка, господа, тази игра се играе и печели или губи от ума. Разбирате ли?

Неколцина кимнаха. Един морски пехотинец до Дейв изрева:

— Тъй вярно, сър!

— Опитайте се да забравите думата „сър“. Тук всички сме равни. Като добри американци, вие сте възпитани в едно общество, което високо цени колективния спорт. Сигурен съм, че сте играли в различни отбори и въодушевено сте насърчавали любимците си. Вероятно дори сте преживели мигове на спортна слава. Ако е така, имате право да се гордеете, защото колективният спорт е достоен за уважение. За съжаление обаче в него има известна примитивна простота и структура. Помислете само. На игрището има две врати. Отборите са само два. Играта продължава определено време и протича по правилата на един-единствен учебник, познат и зачитан от рефери и участници. Според някои войната прилича на спортна битка. Боя се, че това съвсем не е така. Мнозина грешат. Надявам се, че през следващите няколко седмици ще успея да ви отърва от тази досадна грешка, защото във войната, за която се подготвяте, участват повече от два отбора. В нея няма и установени правила. Военната игра прилича на глава лук. Обелваш една люспа, а след нея те чака друга. После още една. Онзи, който търси сърцевината на лука, ще бъде горчиво разочарован. Защото, когато обели всички люспи, в ръката му няма да остане нищо. В психологически аспект тази истина може да бъде крайно озадачаваща. Моята задача е да ви подготвя за нея. Надявам се, че ще ви науча как да виждате под повърхността на нещата, как да разберете колко люспи има лукът и че именно те са сърцевината му. Това е належащо, господа, защото след като излезете от тези класни стаи и ви изпратим в онзи ад, бързо ще разберете, че под повърхността на играта се играе друга игра, а отдолу — още една. А техните правила, господа, са съвсем различни.

 

 

Джек Кройтер Мамбата бе твърде хитър, за да изпрати един неопитен лейтенант на полева служба едва от три месеца като командир на група с мисия убийство отвъд демаркационната зона. Дейвид Елиът осъзна този факт, докато бе още в колибата на полковника. Кройтер явно го взимаше за жертвено агне.

Джек е справедлив. Съобщава на Дейв толкова информация, колкото да го накара да се замисли и сам да стигне до истината.

Кройтер спомена, че руснакът, когото Дейв трябваше да убие, е майор от КГБ. Освен това даде ясно да се разбере, че проблемът с майора не е, че снабдява виетнамците с оръжие, а съветите, които им дава.

Въпрос: Какви съвети би могъл да дава един майор от КГБ на виетнамците?

Отговор: Съвети, основаващи се на сведенията от разузнаването, което е шаблонен похват на добрия стар КГБ.

Въпрос: Откъде набавя КГБ сведенията си?

Отговор: От агенти и информатори.

Дейв седеше в колибата си, пиеше топла бира и се чудеше. Руският майор е получил сведенията от информатор — може би някой от виетнамските офицери, прикрепени към командването на Кройтер, или от друг човек, с висок чин, предаващ качествена информация. Нито Джек Мамбата, нито някои от другите командири би рискувал внезапно нахлуване в демаркационната зона, освен ако липсващата информация не бе сериозна.

Въпрос: Как би заловил такъв предател?

Отговор: Залагаш капан за руснака.

Въпрос: И каква е стръвта?

Отговор: Екип от заменими пехотинци, предвождани от също така заменим лейтенант.

Дейв бе изпратен на север, за да подмами звяра да излезе от бърлогата си. Кройтер очакваше, че младият лейтенант ще се обърка, ще стигне достатъчно близо до руския главен щаб, за да привлече внимание, ще започне да стреля и ще всее смут. През това време втори американски екип — по-многоброен и с по-опитни командири — ще бъде разположен по фланговете на руската база. Започне ли стрелбата, те ще влязат и ще заловят набелязаната си жертва. Ето защо бе цялата мисия. „Под повърхността на играта се играе друга игра…“