Джо Гарбър
Хайка (12)

5.

Линията прекъсна, както Рансъм бе обещал. Дейв сви рамене, пъхна предавателя в джоба на ризата си и посегна към телефона. От другата страна вдигнаха още след първото иззвъняване.

— Дабъл Ю Ен Би Си Телевижън, канал четири, новини от мястото на събитието. С какво можем да ви помогнем?

Когато замисляше плана си, Дейв смяташе, че ще бъде най-добре, ако говори с ирландски, арабски или испански акцент. Не трябваше да оставя съмнение, че е чужденец, а той не беше сигурен дали ще успее. По-лесно бе да се представи за обикновен лунатик. Нюйоркчани бяха свикнали с такива.

Бръщолевейки колкото може по-бързо, той избълва:

— Да ми помогнете ли? Не. Но аз мога да ви помогна. Мога да помогна на всички. И ще го сторя. Писна ми. Стига толкова! Ще предприема нещо. Спомняте ли си онзи филм? „Луд съм и повече не издържам.“ И аз не издържам. Ето защо, всички ще умрат!

— Сър?

— Реки от кръв. Ще бъде разпечатана седмата тайна заповед. Виждам бял кон, а името на ездача е Смърт. Аз съм Смъртта и днес дойдох за нечестивците. Великият град Вавилон ще бъде срутен с насилие и ще бъде заличен от лицето на земята. Аз нося Божия огън и ще пречистя света от злото!

— Сър, не ви разбирам…

— Ще унищожа кучетата, магьосниците, развратниците, убийците, идолопоклонниците и всички, които обичат лъжата. Днес те ще бъдат хвърлени в ямата!

— Да, сър, може ли да…

— На ъгъла на 15-та улица и Парк Авеню. Изпратете снимачен екип. Да насочат обективите си към средата на сградата. Ще видят всичко. Съвсем скоро. Още тази сутрин. Сатаната и неговите легиони се развихрят.

— Сър? Там ли сте още?

— Да, но те няма да бъдат тук. Ще горят в ада!

— Моля, искам да ви задам само един въпрос…

— Не може.

Дейв затвори и си позволи една доволна усмивка.