Джо Гарбър
Хайка (10)

3.

Скрит зад заключената врата на телефонната централа, Дейв започна да обсъжда положението с циничния си ангел — пазител.

Да преценим фактите, а? Може да измислиш нещо. Дори да намериш начин да спасиш кожата.

Едва ли.

Да, но и без това няма какво друго да правиш. Ето защо първият въпрос е какви са Рансъм и неговите хора?

Дейв отговори наум: „Знам само името му и откъде е. Специализирани операции. Война под прикритие. Досущ като мен — военен, но не изцяло под командването на армията.“

Друго?

Умее да оцелява. Пилоти — камикадзе не са необходими. Не ни трябват герои. Това ни повтаряше Джек Мамбата.

Умен и има инстинкт за самосъхранение. Задължително условие в оня бизнес. И така, какво още знаеш?

Не много. Когато войната свърши, повечето от нас се върнахме в домовете си, зарязахме оръжията и се опитахме да продължим да живеем. Някои останаха в армията или на други подобни длъжности.

Тогава Рансъм може би е агент на федералното разузнаване?

Не. Защо някой правителствен служител ще иска да ме убива? Аз нямам нищо общо с политиката. Не подписвам петиции, не членувам в разни организации, дори не гласувам. Не съм разговарял с правителствен служител от двайсет и пет години.

А преди това?

Невъзможно. Ако искаха да ми затворят устата, щяха да го направят тогава. Защо да чакат толкова време? Освен това миналото е история. Вече на никой не му пука.

Може би да, а може би не. А щом Рансъм не е федерален агент, какъв е тогава?

Кой знае? Вероятно наемник. След войната някои станаха наемници, доверени съветници на диктаторите в Сингапур, Ирак, Еквадор и другаде. Една година ги споменават в някоя история за Чили или Южна Африка, а на следващата чувам, че са в Етиопия или Гватемала. Самият полковник Кройтер Мамбата създаде своя фирма — „Уор Дог Инкорпорейтид“.

Мислиш ли, че Кройтер е изпратил Рансъм? И че след всичките тези години Джек Мамбата си разчиства сметките?

Не. Реши ли да изплаща стари дългове, Джек ще го направи сам. Не че това ме утешава.

Е, и?

Все още съм в неведение.

Мафията?

Едва ли. Бизнесмените имат вземане-даване с гангстерите само във филмите. Бърни Лийвай е последният човек, който би се замесил с тях. Той е най-етичният бизнесмен, когото познавам.

А Хари? Той беше защитник на оня тип Джоуи, мафиотския главатар от Ню Джърси?

Хари Холиуел може да стане адвокат на гангстери, но не и да участва в игрите им.

Рансъм спомена, че е чел досието ти.

Да, и подхвърли, че съм служил честно почти до края. Това означава, че знае цялата история. Но документите по делото бяха запечатани с надпис „Строго секретно“ и прибрани в подземията на Върховния военен съд. Никой не би получил достъп до тях, освен ако няма разрешение от службите за сигурност.

Още една загадка — не Рансъм, а Бърни беше готов да натисне спусъка. Какво мислиш за това?

Рансъм е професионалист. Предполагам, че цял живот се е занимавал с такива неща. Бива го и убийствата изобщо не го смущават. Тогава защо е изпратил Бърни да го направи? След като Рансъм е дошъл тук, защо ще оставя работата в ръцете на цивилен гражданин като Бърни?

Помисли за мизансцена, приятелю.

Да, имаш право. Щях да забравя. Опитаха се да ме убият на работното място. Защо в службата? Защо не ме застреляха от движеща се кола, докато тичах сутринта или докато се прибирах вкъщи вечерта? Има само един отговор. Рано сутрин на четирийсет и петия етаж няма почти никой. Няма свидетели. Всичко щеше да стане тихо и незабелязано.

Следователно…

 

 

Полковник Джон Джеймс Кройтер се бе отпуснал на стола зад масата в осветената от свещи колиба. Никой не го наричаше полковник Кройтер. Всички му викаха Джек Мамбата. Прозвището отдаваше почит на черната мамба — змия, чиято отрова е невропаралитична и е най-бързата и смъртоносна в света. Едно ухапване и след десет секунди си вече история.

Джек Мамбата се гордееше с прякора си.

Пред него стоеше изпита до половината бутилка „Джек Даниелс“. Между устните му висеше почти изпушена цигара „Лъки Страйк“. Той всмукна за последен път и хвърли фаса на мръсния под. После се усмихна на Дейв. Зъбите му бяха необикновено бели. Имаше най-дългите кучешки зъби, които Дейв бе виждал.

— Ето го нашият млад лейтенант Елиът — с блеснали очи и целият настръхнал.

Джек Мамбата говореше провлечен източнотексаски диалект. Ако не знаеше, че полковник Кройтер бе завършил Уест Пойнт, човек би го взел за невеж селяк.

— Мисля, че дойде време да се простиш с девствеността си, лейтенант.

— Сър?

Кройтер погледна дяволито. Така приличаше на Големия Лош Вълк от рисуваните филми на Дисни и той го съзнаваше.

— Имам една задача за теб. Изглежда, Чарли се е натресъл на оня руски майор от КГБ там, на север от Демаркационната зона. Руснакът е започнал да му досажда. Явно предава оръжие, запаси и съвети. Не ми пука за оръжието и за запасите, но съветите адски ме дразнят. Затова искам да вземеш неколцина мъже и да предадеш на споменатия руснак най-искреното неудоволствие на Джек Мамбата.

— Да го доведа ли тук?

— Не. За какво ми е? Не мога да разговарям с него. Не знам езика. Освен това никой няма да е спокоен, ако наоколо се навърта смрадлив руснак. И без това имаме достатъчно неприятности.

— Отстраняване ли, сър?

— Тъй вярно, лейтенант Елиът. Това е приетата терминология. Но го направи тихо. Без свидетели и улики. Целта ни е да поразтревожим шефа на майора от КГБ. Да помисли, че момчето му е избягало и изпяло всичко. Нека да сънува кошмари, че майорът му дава изявления по телевизията. Разбираш ли какво искаме от теб, лейтенант?

— Тъй вярно, сър.

— И какво е то, лейтенант?

— Майорът да изчезне, сър.