Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1933 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2010)
Издание:
Емилио Салгари. Робът от Мадагаскар
ИК „Маг ’77“, София, 1992
История
- —Добавяне
Шимпанзето разбойник
Беше едно грамадно шимпанзе, с червеникава козина. То прихвана с едната си ръка девойката през кръста, а с другата се хвана за един по-висок клон от този, върху който стоеше негърът.
Като го видя, Майунга извика ужасен, грабна ножа си, спусна се след четириръкото чудовище и се опита да го забие в хълбока му; но ударът не сполучи и Майунга едва не падна от дървото. Маймуната изкрещя силно и скочи на друг клон. Майунга пребледня от страх — клонът, върху който стоеше маймуната, беше тънък и скърцаше под двойния товар. Сули беше изгубила съзнание — ръцете и главата й висяха безпомощно надолу. Майунга застина за миг, обзет от смъртен ужас. С широко разтворени очи той гледаше шимпанзето, което му се хилеше, като показваше острите си зъби. През това време клонът започна да пращи. А ако се счупеше и девойката, и маймуната щяха да паднат на земята.
Но четириръкото животно скочи и отнесе своя товар, на друго дърво. В този миг негърът видя изгубена завинаги своята годеница. Как можеше той, въоръжен само с една кама, да освободи Сули от тази маймуна, която беше толкова силна и подвижна? Въпреки това, трябваше да опита и невъзможното. Само силната обич и желанието му да освободи девойката му вдъхнаха смелост да направи опасен скок и да се прехвърли на дървото, на което стоеше маймуната. Видяла, че човекът я наближава, тя се прехвърли на друг клон, като продължаваше да стиска под ръката си девойката.
Като че ли някаква нова жива сила се беше вляла в кръвта на Майунга, който не се отказа от трудното въздушно преследване. Скачаше от клон на клон и се стараеше да не изгуби от погледа си ужасния противник, който продължаваше играта с голяма настойчивост.
Маймуната се спираше и оставаше Майунга да я настигне, но веднага след това със светкавичен скок се озоваваше на друго дърво и го оставяше излъган.
Нов страх обзе Майунга.
Той познаваше много добре навиците на маймуните: знаеше, че те скоро се уморяват да се забавляват с едно и също нещо. Страхуваше се, че на шимпанзето ще му омръзне да скача от дърво на дърво с товара си под ръка и ще пусне Сули на земята.
Маймуната започна нова игра: оставяше девойката на някой клон и се отдалечаваше малко, като че ли беше с намерение да си отиде, но щом видеше, че Майунга се приближава, грабваше пак девойката и продължаваше да бяга.
Майунга чувствуваше, че няма да може да издържи дълго време това преследване; силите му намаляваха, ръцете му бяха окървавени. В един миг, когато цялото тяло на шимпанзето беше открито, Майунга приведе в действие отдавна замисления план. Грабна ножа си и със силен замах го запрати в слабините на животното. Ножът се заби до дръжката. Шимпанзето изрева от болка, но не изостави своя товар. Хвана се за лианите, които се обвиваха около дървото и бързо слезе на земята, като продължаваше да крещи от болка.
И Майунга слезе от дървото.
Какви бяха намеренията на грабителя сега, след като беше така ожесточен? Къде щеше да отнесе девойката?
Когато негърът стъпи на земята, животното беше изчезнало в гъстите околни храсти. Майунга помисли, че е загубил завинаги своята годеница.
Наистина как би могъл да я намери в тази непроходима гора? А дори и да я намери, можеше ли да се надява, че още е жива?
При това въздушно преследване негърът съвсем забрави за другата опасност — не беше и помислил дори, че петнадесет души кръстосваха гората, за да го заловят.
Изведнъж Майунга се видя заобиколен от преследвачите си.
— Хванахме те най-после! — извика един от тях.
— Накара ни доста да се поизморим — каза друг.
— Къде е жената? — запита трети.
Сега, след изчезването на Сули, негърът не се страхуваше от ужасите на робството — всичките му мисли бяха заети със спасяването на нещастницата.
— Една маймуна грабна Сули — отговори той. — Помогнете ми да я спасим, аз се предавам.
— Я го гледай ти! — засмя се иронично един моряк. — Не стига, че го хванахме, ами сега ни заявява, че се предава. Та какво друго можеш да сториш?
— Накъде избяга маймуната с жената?
— Не знам — отговори Майунга, — но аз я раних и по кървавите следи ще можем да я намерим.
— Трябва да върнем Сули на кораба. Ще трябва да я потърсим — предложи някой.
— При първия ти опит за бягство ще изпратя куршум в гърба ти — добави друг.
— Майунга не лъже никога — каза негърът. — Няма да избягам, но трябва да намерим Сули.
— Ето кървави следи — извика един моряк.
Малкият отряд тръгна по следите на шимпанзето. Майунга вървеше напред, наблюдаван от своите пазачи, готови всеки миг да изпратят куршум в гърба му.
Изминаха така около двеста метра. Майунга мислеше само за едно — да намери Сули жива, а после да става каквото ще! Трябваше да намерят Сули на всяка цена и на всяка цена да я изтръгнат от ръцете на маймуната.
Внезапно кървавите следи се изгубиха. По тревата нямаше никаква следа.
— Тук спират следите — каза негърът.
Малкият отряд се намираше до дънерите на няколко широко разклонени и богато разлистени дървета. Сигурно шимпанзето се беше покатерило на някое дърво, отнесло със себе си девойката.
— Какво да правим? — попита един моряк и вдигна глава към дървото.
— И ние ли ще се покатерим? — запита друг.
Майунга им разказа как бе скачал от клон на клон, без да може да хване животното. Безполезно бе да започват отново въздушната гонитба.
Остър крясък, приличащ малко на подигравателен смях, се разнесе над главите им. Всички обърнаха погледа си към дърветата.
— Ето я! — извика един моряк и посочи един клон.
Наистина, животното стоеше право на клона, с девойката под мишница. То като че ли искаше да предизвика хората да се качат и да го преследват.
Трима моряци насочиха пушките си към шимпанзето. Негърът изтръпна от страх. Ами ако уцелят Сули? Или ако раненото животно хвърли девойката? Ако Сули паднеше от тази височина, сигурно щеше да се пребие.
— Не стреляйте! — извика той. — Не убивайте Сули!
— Той има право! По-добре е да занесем девойката жива на господаря ни — наградата ще бъде двойна.
— Да, но какво ще правим? — попита друг моряк. — Аз съм сигурен в мерника си.
И той се прицели с пушката си.
С един скок Майунга се озова под клона, на който стоеше маймуната. Протегна ръце, вдигна глава и погледна Сули. Морякът стреля. Шимпанзето изкрещя, разтвори ръцете си и Сули падна в пространството. Затаил дъх, Майунга следеше падането на девойката. Радостен вик се изтръгна от гърдите му. Сули се намираше в силните му ръце, но тя като че ли беше безчувствено тяло, от което животът бе изчезнал. Майунга я постави на земята, наведе се над нея и сложи ухото си на гърдите й.
— Жива е! Сърцето й бие! — извика той.
В това време нови гърмежи отекнаха в гората. Смъртно ранена, маймуната падна на земята. Майунга мокреше устните на девойката със сока, който изцеждаше от листата на едно сочно растение. Гърдите й се подигаха в дълбока въздишка, очите й се отвориха, тя спря уплашения си поглед върху негъра.
— Сули! Сули! — извика той.
— Майунга! — прошепна девойката, — къде е маймуната?
— Убиха я — отговори негърът.
Пазачите и моряците заобиколиха годениците.
— Хайде — извика един от тях. — Няма защо да губите време в излишни нежности. Жената не е умряла, да стане и да дойде с нас!
Сули погледна преследвачите им. Тя не можа да разбере какво се е случило. Спомняше си, че някакво грамадно животно я беше носило от клон на клон… но присъствието на тези хора означаваше съвсем друго нещо: отново роби!
— Стани! — заповяда й един моряк.
Подпомогната от Майунга, с мъка Сули стъпи на земята.
— Моя малка Сули — каза Майунга, — трябва да се върнем на проклетия кораб. Ще станем пак роби на Ромек.
Ледена тръпка премина през тялото на хубавата мадагаскарка. Да се върнат на кораба! Да бъде оставена пак при ужасния мъчител? Робек! С разширени от страх очи, девойката погледна негъра, който наведе глава. Да, съдбата не беше много благосклонна към тях. Защо беше необходимо да попадат пак в лапите на жестокия робовладелец? Нима това смело и опасно бягство трябваше да има такъв несполучлив край?
— Тръгвайте! — заповяда морякът.
Малкият отряд се отправи към брега. Двамата роби вървяха мълчаливо без да мислят вече за бягство. А пък и Майунга беше обещал да се предаде, и сега не можеше да измени на тези, които му помогнаха да спаси Сули — без тях, тя може би щеше да бъде вече мъртва…
Отрядът се спря за малка почивка. Моряците набраха плодове за ядене. Надзирателите, по стар навик, за да не оставят камшиците спокойни, удряха от време на време Майунга.
— Поизмори ни доста — казваха те, — но, както виждаш, пипнахме те… А на кораба, ще видиш каква приятна изненада ви очаква!… Опитали сте се да убиете Ромек и сте му причинили доста голяма рана в кръста. За това скъпо ще му платите… О, той ще бъде много доволен като ви види!
При тези думи Сули и Майунга потрепериха. С ужас те мислеха за момента, в който ще бъдат изправени пред Ромек. А той ще им отмъсти ужасно. Кой знае на какви мъчения щеше да ги подложи!
След няколко часа път, отрядът стигна до края на гората и се запъти към брега.