Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Midnight, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боян Николаев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дийн Кунц. Полунощ
Американска. Първо издание
ИК „Плеяда“, София, 1998 година
ISBN: 954-409-178-5
История
- —Добавяне
31.
Отначало протеиновата маса се задоволяваше да яде нещата, които намираше, когато протягаше тънките си пипала надолу по канала на пода в мазето или през пукнатините на стената по влажната почва. Бръмбари. Мушици. Червеи. Съществото вече не знаеше имената на тези неща, но жадно ги поглъщаше.
Много скоро, след като изчерпа всички насекоми и червеи в радиус от десет метра, то се обезпокои. Трябваше му по-съществена храна.
Започна да се усуква, да се движи, опитваше се да извае от аморфната си тъкан някаква форма, която би му дала възможност да напусне мазето и да търси храна. Но вече нямаше спомени за предишни форми и никакво желание да се трансформира.
Тази желирана маса вече нямаше дори мъгляво чувство за себеусещане. Все пак успя да нагоди материята си така, че да задоволи нуждите си.
Изведнъж десетки уста, без устни и без зъби, се раззинаха във флуидната маса. Разнесе се звук извън обхвата на човешкия слух.
Из рушащата се къща имаше дузини мишки, тичащи наоколо в търсене на храна. Те замръзнаха на място, когато до тях долетя този призив.
Съществото ги усещаше там горе през порутените стени, но не знаеше, че са мишки, за него бяха само малки топли порции прясна храна. Гориво. То ги искаше. Нуждаеше се от тях.
Изразяваше тази своя нужда в безгласни, но притегателни призиви.
Мишките по ъглите потрепериха. Започнаха да махат с лапички пред муцуните си, сякаш бяха влезли в паяжина и искаха да се изчистят.
Малка колония от осем прилепа живееше на тавана и те също реагираха на неочаквания повик. Свлякоха се от гредите, по които висяха, и започнаха объркано да летят в дългото помещение, като едва не се сблъскваха.
Но все още нищо не дойде до създанието в мазето. Макар призива да беше достигнал до малките животни, за които беше предназначен, не оказа желания ефект.
Безформеното нещо се умълча.
Устите му се затвориха.
Един по един прилепите се върнаха на старите си места по тавана.
Мишките сякаш замръзнаха на място от шока, след това пак се заеха със своите занимания.
Няколко минути по-късно чудовището от протеини опита отново един по-друг ред от звуци, пак с децибели извън човешкия слух, но много по-мамещи отпреди.
Прилепите се откъснаха от местата си и се втурнаха из тавана напълно объркани. Пляскането на крилата им беше по-силно от шума на дъжда по пробития покрив.
Мишките се изправиха на крака и наостриха уши. Онези, които се намираха по-близо до източника на звуците, бясно затрепереха, сякаш бяха видели пред себе си озъбена котка.
Прилепите нахълтаха от дупка в тавана в празна стая на втория етаж, където продължиха да кръжат като побъркани.
Две мишки от първия етаж се промъкнаха към кухнята, където беше отворената врата на мазето. Но и двете спряха на прага и, объркани и смутени.
Долу безформената маса повтори зова си. Една от мишките изведнъж започна да кърви от ушите и падна мъртва.
Горе прилепите започнаха бясно да се блъскат в стените.
Обитателят на мазето прекъсна за малко призивите си.
Прилепите незабавно излетяха от горната стая към коридора, надолу по стълбите и по коридора на долния етаж.
Долу безбройните уста на съществото се бяха слели в един голям отвор в центъра на пулсиращата маса.
Един след друг нахълтаха в тази дупка като черни карти за игра, подхвърляни една след друга в боклукчийска кофа. Те потънаха в желираната протоплазма и бързо бяха разтворени от храносмилателните сокове.
Армия от мишки и четири плъха, дори две къртици, изоставили гнездата си, се втурнаха по стълбите на мазето като писукаха развълнувано. И те бяха погълнати от очакващата ги лакома паст.
След този бурен момент къщата утихна.
Създанието спря призива си. Засега.