Дийн Кунц
Полунощ (76)

19.

Теса незабавно взе под закрила момичето. Заведе я горе, оставяйки Хари и Сам в кухнята, и й помогна да съблече мокрите си дрехи.

— Зъбите ти тракат, мила.

— Късметлийка съм, че въобще имам зъби.

— Кожата ти направо е посиняла.

— Цяло щастие е, че още е цяла — отвърна момичето.

— Забелязах, че понакуцваш.

— Аха, изкълчих си глезена.

— Сигурна ли си, че е само изкълчване?

— Да. Нищо сериозно. Освен това…

— Зная. Ще ми кажеш, че си късметлийка, че имаш глезени.

— Точно така. Доколкото разбрах, извънземните намират глезените за особено вкусни, както някои хора обичат свински крачета. Апчи-ху…

Тя остана седнала на ръба на леглото в гостната, завита с вълнено одеяло, напълно гола, докато Теса измъкна един ленен чаршаф от бельото и няколко безопасни игли от същото чекмедже.

Теса продължи:

— Дрехите на Хари са прекалено широки за тебе, така че временно ще те завием в чаршаф. Докато твоите дрехи се сушат в сушилнята, можеш да дойдеш долу и да разкажеш на Хари и на Сам за преживяванията си.

— О, доста неща преживях! — възкликна момичето.

— Да, личи си, че си преминала през големи премеждия.

Криси отхвърли одеялото и позволи на Теса да я загърне в чаршафа. Теса го оформи с карфици в нещо като тога.

Докато Теса се трудеше, Криси й каза:

— Мисля, че един ден ще напиша книга за всичко това. Ще я озаглавя «Бичът на извънземните» или пък «Кралицата на гнездото», но, разбира се, само ако разбера, че съществува такава. Възможно е те да не се размножават като насекоми или дори като животни. Сигурно в основата си са само някакъв растителен вид. Откъде да знам? Ако са от семейство на растения, ще трябва да назова книгата си нещо като «Семена от Космоса» или «Зеленчуци от чужди светове», или пък «Гъби-убийци от Марс». Понякога е хубаво да се използва алитерация в заглавията. Не ти ли харесва тази дума? А-ли-те-ра-ци-я. Звучи много хубаво. Аз обичам думите. Разбира се, винаги бих могла да използвам по-поетично заглавие като «Корени от Извънземното пространство» или «Листа от Космоса». Хей, ако това са някакви зеленчуци, може да имаме късмет, тъй като най-накрая могат да загинат от бръмбари или червеи, защото те надали имат имунитет срещу земните микроби, така както няколко малки организми унищожиха мощните марсианци във «Война на световете».

Теса нямаше желание да й обяснява, че техните врагове не бяха от звездното пространство, тъй като интелигентното бърборене на детето я забавляваше. След това забеляза, че лявата ръка на Криси е наранена. Дланта й беше лошо ожулена, в средата имаше кървяща рана.

— Това ми се случи, когато паднах от покрива на верандата в дома на свещеника — поясни момичето.

— Паднала си от покрив?

— Да. Божичко, беше много вълнуващо. Виж сега, едно вълчеподобно чудовище идваше през прозореца към мен и аз нямаше къде другаде да отида. Точно тогава си изкълчих глезена и трябваше да тичам през двора до задната врата, за да избягам. Нали знаете, госпожице Локланд…

— Моля те, наричай ме Теса.

Очевидно Криси не беше свикнала да се обръща към възрастните с малките им имена. Тя се понамръщи и се умълча, борейки се вътрешно с поканата за интимност. Най-накрая реши, че ще е неучтиво да не приеме.

— Е, добре… Теса. Както и да е, не мога да разбера какво искат от нас тези извънземни. Дали искат да ни изядат бъбреците? Или пък въобще не сме вкусни за тях? Навярно просто пъхат някакви семена в ушите ни, промъкват се в мозъците ни и ни превземат. Както и да е, все пак мисля, че си струваше да падна от покрива, за да избягам от тях.

Най-сетне привършила с майсторенето на тогата, Теса поведе Криси надолу по коридора към банята и погледна в аптечката за нещо, с което да намаже раната на дланта й. Намери шише йод с поизбелял етикет, малко лепенки за рани и пакет с бинт, толкова стар, че вече беше с пожълтяла опаковка. Но самият бинт беше бял, а йодът беше силен и щипеше.

Боса, облечена в тогата, с разпусната руса коса, Криси седна на капака на тоалетната и стоически понесе, лечението. Въобще не протестира и не извика от болка. Все пак забеляза:

— За втори път падам от покрив, така че сигурно си имам ангел-пазител. Преди около година и половина едни птици, мисля че бяха чучулиги, направиха гнездо на една от плевните ни у дома. Исках да видя как изглеждат малките им. Когато нашите ги нямаше наблизо, взех една стълба и изчаках птицата-майка да отлети за храна. Тогава се изкачих и ги погледнах. Да ти кажа Теса, преди да им порасне перушината, птиченцата са може би най-грозните същества, ако изключим извънземните, разбира се. Те са едни сбръчкани мъничета, с клюн и малки слаби крилца, като сакати ръце. Ако човешките бебета изглеждаха така, когато се раждат, още първите хора преди милиони години биха ги изхвърлили в тоалетната, ако са имали тоалетни. Не биха се решили да имат още деца и цялата ни човешка раса би изчезнала, още преди да се зароди.

Като все още притискаше раната й с йод и безуспешно се опитваше да прикрие усмивката си, Теса погледна към Криси и видя, че е затворила здраво очи, набърчила нос и се опитва с всички сили да изглежда смела.

— Точно тогава се върнаха бащата и майката-птици — продължи момичето. — Те ме видяха и с пронизителни крясъци се нахвърлиха върху лицето ми. Така бях изплашена, че се подхлъзнах и паднах от покрива. Тогава въобще не пострадах, само дето цопнах в купчина конска тор. Обичам конете, но щях да ги обичам още повече, ако знаеха като котките да ходят на специално място.

На Теса това хлапе страшно й допадна.