Дийн Кунц
Полунощ (46)

46.

Все още изправен пред един от прозорците в кулата, Том Шедак заговори:

— Е, Ломан, ето какво ще направим. Във фирмата „Ню Уейв“ почти всички са минали през Промяната. Ще ти дам сто души, за да увеличиш числеността на полицията. От този момент можеш да ги използваш в работата си по твой избор. При толкова много потенциални регресиращи сто на сто ще заловиш един от тях в момента на превръщането, а освен това шансовете да откриете Букър също са по-големи.

Хората от Новата раса нямаха нужда от сън. Помощник-шерифите можеха незабавно да встъпят в длъжност.

Шедак продължи:

— Те могат да патрулират по улиците пеша и с коли — съвсем незабележимо, без да привличат внимание. С такава помощ ще хванеш поне един от регресиралите, а може и всичките. Ако пипнем един от тях, ще имам възможност да го изследвам, ще мога да разработя тест — физически или физиологически, чрез който ще проверяваме за регресия хората от Новата раса.

— Мисля, че това не е моя работа.

— Но това е полицейска работа.

— Не, в никакъв случай!

— Същото, както когато гониш най-обикновен убиец — заяви Шедак с раздразнение. — Ще използваш същите средства.

— Но… сред хората, които ще ми дадете, може да има регресирали.

— Няма да има такива.

— Но… как можете да бъдете сигурен?

— Нали ти казах, че такива няма да има — отвърна остро Шедак, все още с лице към прозореца, вторачен в нощта и мъглата.

Двамата се умълчаха.

След това Шедак продължи:

— Трябва да вложиш всички сили, за да хванеш тези отклонени лица. Всичко, чуваш ли? Преди да превземем Муунлайт Къв, искам поне един от тях за изследване.

— Но аз си мислех… дали да не изоставим временно Промяната, докато не разберем какво става тук?

— Не, дявол го взел! — Шедак се извърна от прозореца и се облещи към полицейския шеф, който за негово удоволствие, трепна. — Тези регресирали са нищожен проблем, съвсем нищожен. Та ти нищо не знаеш за това! Не си ти този, който проектира Новата раса, Новия свят. А аз. Този сън беше мой, виденията се явиха на мен. Аз имах ума и смелостта да осъществя този сън. Това е само някаква аномалия, която не доказа нищо. Така че Промяната ще се направи според разписанията.

Уоткинс погледна към побелелите кокалчета на ръцете си.

Докато говореше, Шедак закрачи край кръглата стъклена стена.

— Вече притежаваме достатъчно дози, за да се справим с останалите граждани. Всъщност тази вечер сме подготвили, нова серия промени. Още стотици ще се преобразят до зори, а останалите до полунощ. Освен ако всички не бъдат с нас, винаги има опасност да ни разкрият, има риск някой да предупреди външния свят. Сега, когато проблемът с производството на биочипове остана зад нас, трябва бързо да завземем Муунлайт Къв, за да продължим по-нататък спокойни, че имаме сигурна база. Ясно ли е?

Уоткинс кимна.

Шедак тръгна към стола си и седна.

— Сега кажи за какво друго ми се обади преди малко, каква е тази работа с Валдоски?

— Отнася се за Еди Валдоски, осемгодишно момче — рече Уоткинс загледан в ръцете си, които несъзнателно извиваше, сякаш ги изстискваше, както се изстисква вода от мокра кърпа. — Бил е намерен мъртъв в осем и нещо. В една канавка на извънградското шосе. Изтезаван е… хапан, изкормен.

— Измислиш, че някой от регресиралите го е сторил?

— Съвсем сигурен съм.

— Кой е открил тялото?

— Родителите на Еди. Татко му. Момчето си е играло в двора, после… изчезнало към залез слънце. Започнали да го търсят, не могли да го намерят, изплашили се, извикаха ни, после продължили да търсят и докато пристигнем, открили тялото.

— Явно Валдоски не са променени?

— Не бяха променени, сега вече са.

Шедак въздъхна.

— Ако преминат през Промяната, няма да имаме проблеми с момчето.

Полицейският шеф вдигна глава и намери сили да погледне Шедак право в очите.

— Но момчето е мъртво — пресипнало каза той.

— Това, разбира се, е трагедия — отвърна Шедак. — Този елемент на регресия в Новата раса беше предвидим. Но в историята няма прогрес без жертви.

— Той беше добро момче — продължи полицаят. — Учих с баща му Джордж Валдоски. Кръстник съм на Еди.

Премервайки си думите, Шедак каза:

— Това е ужасно. Ние ще открием регресиралия, който го е извършил. Ще открием всички и ще ги елиминираме. Междувременно, за наше успокоение, ще си мислим за каузата, за която загина Еди.

Уоткинс удивено загледа Шедак.

— Кауза? Та какво знаеше Еди за голямата кауза? Той беше само на осем години!

— Въпреки това — натърти Шедак, — Еди е станал жертва на неочаквано регресиране на индивид от нашата програма. Това го прави част от този голям исторически експеримент.

Шедак знаеше, че Уоткинс е патриот, горд със страната си и предполагаше, че малко от старото сантиментално чувство още гори в този човек, дори след Промяната. Затова му каза:

— Чуй ме, Ломан. По време на Революцията, когато колониалните американци се биеха за свободата си, загинаха много невинни хора, жени и деца, не само войници, и тези хора също са загинали за каузата. Те са били мъченици не по-малко от войниците, загинали на бойното поле. Така става във всяка революция. Важното е, че тържествува истината и онези, които загиват, дават живота си за благородна кауза.

Уоткинс погледна настрани.

Шедак заобиколи ниската масичка и застана до полицая. Надвесен над него, сложи ръка на рамото му.

Уоткинс се сви от това докосване.

Шедак остави ръката си и заговори като евангелист. Речта му беше хладна евангелска проповед, без горещата религиозна страст, а ледена с логика и разумни доводи:

— Сега ти си един от Новата раса. Това означава не само, че си по-силен и по-бърз от обикновените хора, че си неуязвим за болести и че имаш възможност да се възстановяваш от всякакви рани. Това означава също, че мозъкът ти е по-ясен и работи по-рационално от този на Старомодните хора. Затова ако помислиш внимателно за смъртта на Еди и връзката на това с нашето „чудо“, ще се убедиш, че платената цена не е висока. Не се отнасяй емоционално към тази ситуация, Ломан, това не е характерно за Новата раса. Ние създаваме свят, който ще бъде по-ефикасен, по-подреден и по-стабилен, защото мъжете и жените ще имат контрол над емоциите си, ще гледат на събитията с прецизността на компютър. Погледни на смъртта на Еди Валдоски като на още една случка, в тази последователност от случаи, свързана с раждането на Новата раса. Сега имаш силата да преодоляваш емоционалните, човешки проблеми, а когато действително се откъснеш от тях, ще получиш мир и спокойствие за пръв път в живота си.

След малко Ломан Уоткинс вдигна глава, обърна се и погледна към Шедак.

— Наистина ли това ще ни даде мир?

— Да.

— Когато и последният се „промени“, ще има ли вече братство?

— Да.

— А спокойствие?

— Вечно.