Дийн Кунц
Полунощ (33)

33.

Плувнал в пот, макар парното отопление на колата да беше изключено, все още стряскан от всеки порив на вятъра, Сам набра точка „Б“ от допълнителното меню, която представи промените, предвидени да започнат от 6 ч. тази сутрин до осемнайсет часа вечерта. Тези имена бяха предшествани от заглавие: „ПЛАНИРАНИ 450 бр. ВИДОИЗМЕНЕНИЯ“. Името на Хари Талбот не фигурираше и в този списък.

Точка „В“ сочеше, че от шест часа вечерта във вторник до полунощ в същия ден бяха планирани 274 броя видоизменения. Най-после на третата и последна страница се показаха името и адресът на Хари Талбот.

Сам събра наум числата, споменати за всеки от трите периода, включващи Промяната, 380, 450 и 274. Разбра точния брой на предстоящите видоизменения — 1104. Това число, сумирано с 1967, даваше сбора 3071, колкото вероятно беше цялото население на Муунлайт Къв.

Следващият път, когато часовникът извести полунощ (след по-малко от двайсет и три часа), целият град щеше да бъде видоизменен, без значение какво точно означаваше това.

Изключи допълнителното меню и тъкмо се канеше да изключи мотора на колата и да излезе навън, на дисплея се появи думата „ВНИМАНИЕ!“ и екранът започна да примигва. Сам се изплаши, тъй като беше сигурен, че са го открили. Трябва да бе задействал някакъв сигнал в програмата.

Вместо да отвори вратата и да побегне, той остана пред екрана още няколко секунди, воден от любопитство.

ТЕЛЕФОННА ПРОВЕРКА РАЗКРИ АГЕНТ В МУУНЛАЙТ КЪВ;

МЯСТО НА ЗАСИЧАНЕ: ТЕЛЕФОННА БУДКА,

ДО БЕНЗИНОСТАНЦИЯ „ШЕЛ“ НА ОУШЪН АВЕНЮ.

Съобщението се отнасяше до него, макар да не знаеха сегашното му местоположение. Очевидно онези типове бяха свързани с данните на телефонната компания и периодично ги проверяваха, за да видят кой какви обаждания е осъществявал, включително и от уличните телефони, които при нормални условия би трябвало да са сигурни за таен агент. Явно бяха параноици в манията си да вграждат максимална сигурност в електронните си играчки.

ВРЕМЕ НА ОБАЖДАНЕ: 7:31 ВЕЧЕРТА,

ПОНЕДЕЛНИК, 13 ОКТОМВРИ.

Поне не бяха в ежеминутна връзка с телефонната компания. Техният компютър проверяваше телефонните бази с данни в строго програмиран срок, сигурно на всеки четири, шест или осем часа. Иначе отдавна щяха да го търсят, още след разговора му със Скот тази вечер.

Следвайки фразата …"ОБАЖДАНЕ ДО…", се появи неговият домашен телефон, а след това името и адресът му в Шерман Оукс. Следваше:

РАЗГОВОР, ПОРЪЧАН ОТ САМЮЕЛ БУКЪР.

ЗАПЛАЩАНЕ: КРЕДИТНА КАРТА ВИД НА КАРТАТА: СЛУЖЕБНА

СЛУЖЕБЕН АДРЕС: ФБР, ВАШИНГТОН — КОЛУМБИЯ

Ще започнат проверки на мотели в цялата област, но тъй като в Муунлайт Къв имаше само един мотел, търсенето щеше да е кратко. Зачуди се дали би имал време да спринтира до „Къв Лодж“, за да вземе колата си и да отпътува до близкия град Абърдийн Уелс, откъдето да позвъни в бюрото в Сан Франциско от неконтролиран телефон. Знаеше вече достатъчно, за да се увери, че в този град ставаше нещо странно и има достатъчно основание за намеса на федералните власти и провеждане на задълбочено разследване.

Но още от следващите думи, появили се на екрана, стана ясно, че ако побегне към мотела за колата си, ще го хванат преди да може да излезе от града. И ако го пипнеха, просто щеше да увеличи статистиката на нещастните смъртни случаи в града с още един.

Знаеха домашния му адрес, така че Скот навярно също беше застрашен, не точно сега, там в Лос Анжелис, но може би утре.

ДИАЛОГ:

УОТКИНС: ШОЛНИК, ТУК ЛИ СИ?

ШОЛНИК: ДЪРЖА ВРЪЗКА.

УОТКИНС: ОПИТАЙ В „КЪВ ЛОДЖ“.

ШОЛНИК: ПОТЕГЛЯМ.

Ето, някакъв полицай Шолник беше тръгнал да проверява дали Сам е регистриран като гост в „Къв Лодж“. Прикритието, че е преуспял борсов агент от Лос Анжелис, както обясни на рецепцията, и че е тръгнал да търси удобно местенце, където да се установи след пенсия, беше разкрито.

УОТКИНС: ПЕТЕРСЪН?

ПЕТЕРСЪН: ТУК СЪМ.

Едва ли имаше нужда да изписват имената си. Връзката на всеки човек с главния компютър беше достатъчна, той го познаваше и името му автоматически се изписваше пред кратката информация, която съответното лице изписваше. Чиста работа, лесно и удобно.

УОТКИНС: ПОМОГНИ НА ШОЛНИК.

ПЕТЕРСЪН: ГОТОВО.

УОТКИНС: НЕ ГО УБИВАЙ, ДОКАТО НЕ ГО РАЗПИТАТЕ.

Из целия Муунлайт Къв полицаите общуваха чрез компютри в патрулните си коли, надалеч от обществените вълнови честоти, по които лесно можеха да бъдат чути. Макар Сам да ги подслушваше, без да подозират това, той съзнаваше, че е изправен срещу могъщ враг, всезнаещ като Бога.

УОТКИНС: ДАНБЕРИ?

ДАНБЕРИ: ТУК ЩАБЪТ.

УОТКИНС: БЛОКИРАЙ ОУШЪН АВЕНЮ ДО ЩАТСКАТА ГРАНИЦА.

ДАНБЕРИ: ГОТОВО.

ШЕДАК: КАКВО СТАВА С МОМИЧЕТО НА ФОСТЪРОВИ?

Сам се стресна при появата на името на Шедак. Импулсът сигурно е минал през домашния му компютър, задействал е слухов алармен сигнал и го е събудил.

УОТКИНС: ОЩЕ НЕ СМЕ Я ХВАНАЛИ.

ШЕДАК: НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИМ ДА СЕ СРЕЩНЕ С БУКЪР.

УОТКИНС: ГРАДЪТ ГЪМЖИ ОТ ПОЛИЦАИ. ЩЕ Я ХВАНАТ, ЩОМ СЕ ПОЯВИ.

ШЕДАК: ВИДЯЛА Е ПРЕКАЛЕНО МНОГО.

За Томас Шедак Сам беше чел в списания и вестници. Този човек беше някаква знаменитост, компютърен гений и малко чалнат на външен вид.

Още замаян от разобличителния диалог, който замесваше този прочут човек с подкупената полиция, Сам не обърна внимание на диалога между шефа Уоткинс и Данбери:

ДАНБЕРИ: ТУК ЩАБЪТ. БЛОКИРОВКА НА МАГИСТРАЛАТА ДО ЩАТСКАТА ГРАНИЦА. ГОТОВО.

Разбра, че полицай Данбери се намира в щаба, което означаваше в общинската сграда. Всеки момент щеше да се появи от задната врата и да се втурне към една от четирите патрулни коли на паркинга.

— По дяволите! — Сам сграбчи жиците и ги раздалечи. Моторът се изкашля и спря, видеоекранът потъмня.

Секунди по-късно Данбери наистина излезе от задната врата на общината и се затича към паркинга.