Дийн Кунц
Полунощ (131)

37.

Мъглата постепенно се вдигаше, но видимостта все още беше малка.

Малко след десет часа Сам чу шума на хеликоптерите и след това видя светлините им. Тъй като мъглата изкривяваше звука, не успя да определи от коя посока идват, но предположи, че пристигат от юг, където нямаше хълмове и възвишения. Пилотите сигурно носеха специални очила за нощно виждане и летяха под триста метра независимо от лошото време.

Тъй като ФБР поддържаше тесни връзки с въоръжените сили, особено с морските пехотинци, Сам знаеше какво следва. Спасителният екип беше с хеликоптер СН-46, придружаван от още два бойни хеликоптера „Кобра“.

Теса се огледаше във всички посоки:

— Не ги виждам. Без светлини ли летят?

— Не. Имат сини светлини, които не се виждат от земята, но много добре осветяват мястото под тях.

При обикновена акция срещу терористи хеликоптерът СН-46, наричан „морски рицар“, би отлетял заедно с „кобрите“ до северния край на града. Три въоръжени отряда от по трима души биха преминали през Муунлайт Къв, оглеждайки мястото.

Но тъй като съобщението на Сам беше изпратено на Бюрото още преди главният компютър „Сън“ да прекъсне връзките със света, спасителният екип подхождаше по-смело към операцията. Хеликоптерите няколко пъти минаха над градчето, слизайки до двадесетина метра над земята.

Най-сетне закръжиха близо до пръстена от светлина в парка.

Не се приземиха веднага. Осветиха с прожекторите си хората в парка, застанали извън светлото петно, и изследваха странните проснати тела по улиците.

Най-накрая хеликоптерът СН-46 сякаш неохотно се приземи. Мъжете, които скочиха от него, носеха автоматично оръжие, но не приличаха на войници, защото бяха облечени в изолационни бели костюми и носеха бутилки с кислород на гърба си. Повече приличаха на астронавти, отколкото на морски пехотинци.

Лейтенант Рос Далгуд отиде при Сам и Теса и се представи. Позна ги, защото имаше снимка на агента.

— Има ли биологична опасност, агент Букър?

— Не мисля.

— Все пак не сте сигурен?

— Да.

— Ние сме предният отряд — рече Далгуд. — Следват ни хора от редовната армия и от ФБР. Вашите скоро ще пристигнат.

Далгуд, Сам и Теса се приближиха до едно от мъртвите чудовища, проснато на тротоара.

— Не повярвах на очите си, когато го видях отгоре — каза лейтенантът.

— Вече трябва да вярвате — каза Теса.

— Но какво е това? — възкликна Далгуд.

— Вампири — поясни Сам.